№ 8767
гр. С, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря И. Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от М. ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело №
20241110162183 по описа за 2024 година
Ищецът М. Л. К. предявява срещу „СТ“ АД кумулативно обективно
съединени искове, както следва:
-за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца
извършено със Заповед №№242/07.10.2024 г, на основание чл.328, ал. 1, т.6
КТ - „тъй като служителят не притежава необходимото образование за
заеманата длъжност -виеше образование с образователно квалификационна
степен „магистър или бакалавър“, считано от 07.10.2024 г. – правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
-за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност -чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ ;
-за заплащане на парично обезщетение съгласно чл.225, КТ в размер на
14 778.29 лева за период от 08.10.2024 г. до 08.04.2025 г., ведно със законната
лихва от деня на завеждане на делото до момента на окончателното
изплащане.
В исковата молба са изложени съображения, че ищцата била назначена
на длъжност ’’оперативен счетоводител” при ответника с трудов договор №
281/24.06.2021 г., сключен за неопределен период от време. Със заповед
№242/07.10.2024 г. трудовият договор е прекратен на основание чл.328, ал. 1,
т.6 КТ - „тъй като служителят не притежава необходимото образование за
заеманата длъжност - виеше образование с образователно квалификационна
степен „магистър или бакалавър“, считано от 07.10.2024 г. Излага подробни
съображения, че заповедта е незаконосъобразна неоснователна и неправилна.
Твърди, че ответникът е злоупотребил с право, упражнявайки
1
работодателската си власт недобросъвестно, като се посочва, че истинската
причина ищцата да бъде уволнена е контактът й с бивш служител на
ответното дружество.
Ответникът „СТ“АД в законоустановения срок депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между М.
К. и ответното дружество е съществувало валидно трудово правоотношение,
възникнало въз основа на безсрочен трудов договор от 24.06.2021г., по силата
на който ищцата е изпълнявала длъжността „Оперативен счетоводител“, с
работно място - С, при условията на пълно работно време от 8 часа и основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 1031 лв. Съгласно връчената на
24.06.2021г. длъжностна характеристика за длъжността „Оперативен
счетоводител“ се изисква виеше икономическо или средно- специално
икономическо образование. Считано от 07.10.2024г. работодателят е утвърдил
нова длъжностна характеристика за длъжността „Оперативен счетоводител“, в
която е променено изискването за образование - на виеше икономическо,
образователна степен “бакалавър“ или магистър“. Към задълженията на
длъжността от 07.10.2024г. са добавени и: изготвяне и подаване на месечни и
тримесечни статистики към НСИ; изготвяне и подаване статистика БНБ и
деклариране наличните парични средства в касите и размера на вземанията от
някои физически лица съгласно чл.123, ал.10 ЗДДС. Със Заповед №242 от
07.10.2024г., връчена на ищцата на същата дата, трудовото й правоотношение
е прекратено, считано от 08.10.2024г. на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
Видно от представените в трудовото досие документи, доказващи
притежаваното от служителката образование, а именно Диплома №010348 за
средно образование, специалност „Банково дело“, издадена от Национална
търговско - банкова гимназия, М. К. не притежава необходимото за заемане на
длъжността „Оперативен счетоводител“ виеше образование, образователна
степен „Магистър“ или „Бакалавър“. Предявява възражение за прихващане,
тъй като след прекратяване на трудовия договор на ищцата е начислено и
изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ - за неспазен срок на предизвестие
в размер на две брутни заплати, равняващо се на 4926. 08 лв.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1,
т.2, т.3 от КТ вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ съдът намира следното:
В тежест на ответника е да докаже, че за заеманата от ищеца длъжност
работодателят е въвел променени изисквания за образование, които
изисквания имат отношение към ефективното изпълнение на работата,
промяната е извършена по съответния ред и е налице към момента на
уволнението – извършена след възникване на трудовото правоотношение и
2
преди или едновременно с уволнението, както и с оглед въведеното оплакване
за злоупотреба с права, да докаже наличието на обективна необходимост от
изменение на изискванията за квалификация за конкретната длъжност.
В тежест на ищеца е да установи, че уволнението му е поради
злоупотреба с право от страна на работодателя.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищцата е имала валидно трудово
правоотношение с ответника, възникнало въз основа на безсрочен трудов
договор от 24.06.2021г., по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността
„Оперативен счетоводител“, с работно място С, при условията на пълно
работно време от 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 1031 лв., със Заповед №242 от 07.10.2024г. трудовото правоотношение е
прекратено, считано от 08.10.2024г. на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Не е
спорно, че размерът на последно полученото от ищцата БТВ е в размер нас
2463.03лева.
Видно от представената по делото заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, правното основание, на което е било прекратено, е чл. 328,
ал. 1, т. 6 от КТ, съгласно която норма работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, когато работникът или служителят не
притежава необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа. Съгласно съдебната практика, основанието за
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е липса на необходимо образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа. Новите изисквания за
образование и професионална квалификация трябва да са въведени с
нормативни актове, длъжностна характеристика или щатно разписание.
Работодателят има възможност с длъжностните характеристики или щатното
разписание да променя изискванията за образование и квалификация за
определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт.
Преценката в този случай какви изисквания да въведе за длъжностите,
заемани от работниците и служителите е негова и не подлежи на съдебен
контрол. Няма законова пречка работодателят да предвиди по-високи по
степен образование и квалификация от предвидените в законите и другите
нормативни актове, предвид нуждите на предприятието, ако това не
представлява злоупотреба с право. По тази причина съдът не може да
изследва въпроса дали е имало обективна необходимост или не от такава
промяна.
При наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на
работодателя, съдът следва да извърши проверка – дали изменението в
изискванията е въведено с оглед нуждите на работата или е продиктувано от
други, най-често субективни обстоятелства, във връзка с конкретния
служител. Злоупотреба с право е налице, когато въведените от работодателя
изисквания не са свързани по никакъв начин с характера на работата или
3
когато се установи, че със законово допустими средства работодателят цели да
постигне единствената цел – прекратяване на трудовия договор с конкретен
работник или служител. Преценката за наличието й е конкретна и е съобразно
установените за всеки отделен случай обстоятелства. За да обоснове
нарушение по чл. 8, ал. 1 от КТ, съдът преценява не доколко работодателят
има обективен интерес от промяна на изискванията за заемане на определена
длъжност, а дали наведените от ищеца факти и обстоятелства обосновават
наличие на злоупотреба. Това е така, защото добросъвестността по чл. 8, ал. 2
от КТ се предполага до установяване на противното. Наличието на оборима
презумпция налага тежестта на доказване да е за страната, която се позовава
на нея /решения по гр. д. № 1659/2018 г., III ГО; по гр. д. № 846/2016 г., ІV ГО;
по гр. д. № 13/2011 г., ІІІ ГО; по гр. д. № 870/2012 г., ІІІ ГО; по гр. д. №
284/2012 г., ІV ГО; по гр. д. № 2600/2014 г. и гр. д. № 4531/2016 г., двете на ІV
ГО и др. /.
В тази връзка по делото е разпитана свидетелката Николета Цветанова,
бивш служител на ответното дружество към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение. Същата свидетелства, че ищцата живее в едно
жилище с приятеля си Мишо и Невзат и Сашо, които са бивши спедитори при
ответника. Сочи, че в деня на уволнението ищцата е излязла разплакана от
офиса на управителя, като й е споделила, че е уволнена заради това, че изнася
информация на лицето Невзат. Същата информация свидетелката получила и
от колежката си Валя. Сочи още, че в деня на уволнението на ищцата
служителите в ответното дружество са получили имейл, с който са
предупредени, че който изнася информация за фирмата, ще бъде
дисциплинарно уволнен и съден и че служителите нямат право да поддържат
контакт с бивши служители извън работно време.
Видно от данните по делото относно длъжността, заемана от ищцата,
промяната в изискванията за образование и квалификация не са самоцелни, а
съответстват на изискването за длъжността, предвид трудовите функции за
същата. Същото е направено с оглед преструктуриране на счетоводната
дейност, направено в дружеството. Свидетелските показания, макар
последователни и непротиворечиви, предават преразказани думи на ищцата.
Свидетелката не е присъствала на самия разговор между ищцата и
работодателя. С оглед доказване на извършеното преструктуриране,
ответникът е представил Допълнително споразумение към Трудов договор №
196/29.08.2014г., от което е видно, че служителя на дружеството Албена
Тодорова е преназначена на позиция „Заместник главен счетоводител“.
Представено е и Допълнително споразумение към Трудов договор №
294/14.07.2022г., от което е видно, че служителя на дружество Лилия Алексова
е преназначена на позиция „Счетоводител“, на мястото на ищцата. Предвид
това заповедта за прекратяване не е незаконосъобразна поради противоречие с
чл. 8 КТ.
На следващо място, за да е налице основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ изменението на
4
изискванията за образование и/или квалификация следва да е предвидено при
запазване на заеманата по трудовия договор длъжност /трудовата функция за
длъжността/. Ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или
професионална квалификация се променят и трудовите функции на
длъжността /изцяло или отчасти/ работодателят може законосъобразно да
прекрати трудовото правоотношение, но на основание съкращаване на щата
по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Т. е.,
приема се, че при такава хипотеза основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за
прекратяване на трудовия договор не е изпълнено. /Решение № 730 от
29.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 28/2010 г., III г. о., ГК,/
Не се спори между страните, а и видно от представената нова
длъжностна характеристика от 07.10.2024г. за заеманата от ищцата длъжност
са предвидени нови трудови функции, а именно: изготвяне и подаване на
месечни и тримесечни статистики НСИ на всички дружества в групата;
изготвяне и подаване на статистика БНБ и деклариране наличните парични
средства в касите и размерите на вземанията на някои физически лица,
съгласно чл. 123, т. 10 от ЗЗД.
В резултат на разширяването на трудовите функции на заеманата от
ищцата длъжност, за която е сключен трудовия договор между страните, чрез
прибавяне на нови трудови функции и предвиждане на по-високи изисквания
за образование и специалност, длъжността е трансформирана в новосъздадена
длъжност макар да е запазено наименованието на старата длъжност.
Предвид горното не е налице хипотезата на чл. 328, ал.1, т.6 от КТ,
поради което извършено уволнение е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
По отношение на искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Уважаването на претенцията по чл. 344, ал.1, т.1 КТ обуславя и
уважаването на иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „оперативен счетоводител“.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ;
Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна и е за
имуществени вреди /пропуснати ползи/, като обезщетението се съизмерва с
пропуснатото брутното трудово възнаграждение за времето, през което
работникът или служителят е останал без работа поради незаконното
уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Доказването на вредата – оставането без работа по трудово
правоотношение, е в тежест на ищеца /Тълкувателно решение № 6/2013 г. на
ВКС по тълк. дело № 6/2013 г., ОСГК/. Фактът на безработица може да бъде
доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липсата на регистрирано
трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца
в бюрото по труда като безработен или чрез установяването на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.
5
Ищцата претендира обезщетение оставането без работа за периода от
08.10.2024г. до 08.04.2025г. Видно от трудовата книжка на ищцата се
установява, както и предвид приетото за безспорно по делото, че последното
брутно трудово възнаграждение е в размер на 2463,04 лева, то обезщетението
за оставане без работа за процесния период възлиза на 14778,29 лева.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
прихваща с изплатеното в полза на ищеца обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ в
размер на 4926,08 лева. Съгласно съдебната практика "Обезщетението по чл.
220, ал. 1 КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие подлежи на
прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като двете вземания обезщетяват една и
съща по естеството си вреда на уволнения, а именно оставането му без работа.
"./Решение № 88 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 590/2009 г. на ВКС, III г. о.,
Решение № 770 от 10.01.2011 г. по к. гр. д. № 312/2010 г. на Върховен
касационен съд; Решение № 271/2012 г. по гр. д. № 409/2011 на ВКС, ІІІ г. о. и
Решение № 37/2016 г. по гр. д. № 3852/2015 г. на ВКС, ІV г. о./
Поради горното възражението е допустимо, но същото е неоснователно,
доколкото не са представени безспорни доказателства същото да е заплатено
на ищцата. Такова доказателство не представлява нито заповедта за
уволнение, нито представения фиш за заплата, доколкото в него е посочено, че
определено обезщетение следва да бъде изплатено по банков път.
Поради изложеното по-горе искът по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл. 225, ал. 1
КТ следва да бъде уважен в пълен размер.
По отношение на разноските.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лева адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част на исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 751,13 лева държавна такса за предявените искове.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ КАТО ТАКОВА на
основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ уволнението на М. Л. К., ЕГН: ***, с постоянен
адрес гр. С, ул. „СКМ“ № ***, вх. А, ет.2, от длъжността „оперативен
счетоводител“, извършено със заповед № ***г., на КМД, представляващ „СТ“
АД, ЕИК ***, със седалище гр. С, ул. „НБ“ № ***, с която на основание чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищцата;
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, М. Л. К., ЕГН:
***, на заеманата до уволнението длъжност „оперативен счетоводител – код
по НКПД 33133001, в дружеството „СТ“ АД;
6
ОСЪЖДА „СТ“ АД, ЕИК ***, със седалище гр. С, ул. „НБ“ № *** ДА
ЗАПЛАТИ на М. Л. К., ЕГН: ***, с постоянен адрес гр. С, ул. „СКМ“ № ***,
вх. А, ет.2, на основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ сумата от
14 778,29 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа
поради незаконосъобразно прекратяване на трудовия договор за периода от
08.10.2024г. до 08.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 21.10.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „СТ“ АД, ЕИК ***, със седалище гр. С, ул. „НБ“ № *** ДА
ЗАПЛАТИ на М. Л. К., ЕГН: ***, с постоянен адрес гр. С, ул. „СКМ“ № ***,
вх. А, ет.2, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2100 лева,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „СТ“ АД, ЕИК ***, със седалище гр. С, ул. „НБ“ № ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал.6
ГПК, сумата от 751,13 лева държавна такса за предявените искове.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7