Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 10.12.2018 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.Т
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
07.11. 2018 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
Секретар: Диана Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1287 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 739/25.06.2018 г.
по гр.д.№3864/2017 г. по описа на СтРС.
Въззивникът „М.” АД ЕИК *** гр. С. излага доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение, като излага подробни съображения. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да се постанови друго по същество на
спора, с което да бъде уважен предявения иск като се признае за установено по
отношение на И.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***, и Б.П.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, че му дължат сумата от 1997.52 евро за главница от невърнат кредит
по договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за
потребителския кредит) № 453-TR73156661/08.12.2008 г., с 396.98 евро законна
лихва от 27.11.2013 г. до 08.12.2014 г., с 307.93 евро законна лихва от
09.12.2014 г. до 14.06.2016 г., и законна лихва върху главницата от 15.06.2016
г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед №
1690/17.06.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2783 по описа за 2016 г. на С. районен съд. В условията на
евентуалност,в случай,че бъде отхвърлен главния иск моли да бъде уважен
предявения осъдителен иск за заплащане на дължимите и непогасени суми с
настъпил падеж в периода 15.06.2016 г.-датата на подаване на заявлението до
07.07.2017 г.-датата на подаване на исковата молба в общ размер на 588,77 евро.
Претендира за присъждане на разноски пред двете инстанции.
Въззиваемият И.Г.П. чрез процесуалния си представител изразява
становище,че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата Б.П.П. чрез процесуалния си представител
изразява становище,че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Не се спори между страните по делото,че на 08.12.2008 г. ответниците
сключват с „У.“ АД договор за банков потребителски кредит. „У.“ АД предоставя
на ответника, като кредитополучател, целеви кредит за рефинансиране и ел.уреди,
в размер на 3000 евро. Въззиваемата Б.П.П. е солидарен съдлъжник, като двамата
се задължават да върнат солидарно горепосочената сума на кредитора, ведно с лихвите, таксите,
комисионите и други разходи, в срок до 30.11.2018 г. – разсрочено, на месечни
анюитетни вноски, с размери и падежи за плащането им, които страните уговорили
да се посочат в двустранно подписан от тях погасителен план към този договор.
Въпреки разпределената доказателствена тежест от районния съд и указанията в
тази насока по делото не е представен подписан от страните по делото
погасителен план.
Издадена
е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 2783/2016г. на СтРС и
изпълнителен лист по заявлението на „М.” АД, с който ответниците са осъдени да
заплатят 1997.52 евро остатък от неиздължена главница по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) №
453-TR73156661/08.12.2008 г., с 396.98евро законна лихва от 27.11.2013 г. до
08.12.2014 г., която е начислена от предишния кредитор „У." АД, с 307.93
евро законна лихва от 09.12.2014 г. до 14.06.2016 г., и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението на 15.06.2016 г. до изплащането й, както
и 105.71 лева държавна такса и 414.99 лева юрисконсултско възнаграждение. Срещу
заповедта за изпълнение, в срока по чл. 423 ГПК, са подадени възражения до СтОС
от ответниците, които са уважени,поради което се предявяват настоящите искове.
Между страните по делото не се спори,че на
08.12.2014 г. е сключен договор за цесия
с „У." АД, която продала на „М.” АД
ЕИК *** всичките си вземания по
отношение на ответниците по горепосочения договор за потребителски кредит -
дължимите суми с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите им
принадлежности. Съгласно §4, чл. 4.3 от договора за цесия, ищецът е упълномощен
от цедента да уведоми длъжниците за тази цесия. Съобщението е връчено на
ответника П. с уведомление изх. № BVI00340, получено лично от него на
20.01.2015 г., а на ответницата П. с уведомление изх. № BV101280, получено на
18.03.2016 г. от П.Б.П., който й бил баща и живеел на постоянния й адрес.
В тази връзка настоящият въззивен
състав намира за необходимо да отбележи следното:Към датата на сключване на
договора за банков кредит е бил действуващ ЗПК (отм.).Съгласно
разпоредбата на чл. 7, т. 8 от ЗПК (отм.), този договор следва да съдържа и условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя,
периодичността и датите на погасителните вноски, и ако е възможно, общия размер
на тези плащания. По тези въпроси в случая т. 7 от договора за кредит препраща
към погасителния план.Следва да се приеме,че сключения между страните договор
за банков кредит е недействителен на основание чл. 14, ал. 1, във вр. с чл. 7,
т. 8 ЗПК (отм.).
Видно от клаузата на чл. 15.1.10 от
договора за кредит кредитополучателят „декларира и потвърждава“, че е съгласен
кредиторът да прехвърли вземанията си срещу него в полза на трето лице. Тази
клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 15 ЗЗП, защото дава възможност
на банката да прехвърли през време на действието на договора, без да иска
съгласието на ответниците, правата и задълженията си по същия на трето лице. Съгласно разпоредбата
на чл.143 ЗЗП,неравноправна клауза в договор,сключен с потребител,е всяка
уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя,като примерно са посочени някои неравноправни клаузи.
Посочената клауза не е индивидуално
уговорена по смисъла на чл.146 от ЗЗП.Същите са клаузи от индивидуален
договор,които са били изготвени предварително от търговеца/доставчика и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й.Опора за
този извод е и чл.3 пар.2 от Директива 93/13/ЕИО,съгласно който неравноправна е
клауза,която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание,по специално във връзка с договори с
общи условия.Следва извода,че договорът за цесия от 08.12.2014 г., с която „У.“
АД е цедирал на ищеца процесните вземания, се явява нищожен в тази му част. Същият
не би могъл да поради и права в полза на правоприемника.
Предвид гореизложеното неоснователни се
явяват както предявения главен иск по чл.422 ГПК ,така и предявения в условията
на евентуалност осъдителен иск по чл.79 ал.1 ЗЗД.
Първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. В тежест на
въззивника следва да бъдат възложени сторените от въззиваемите разноски.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 739/25.06.2018 г. по гр.д.№3864/2017 г. по
описа на СтРС.
ОСЪЖДА „М.“
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ***, да заплати
на И.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***000 лв./хиляда лева/-разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА „М.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. *** да заплати на Б.П.П., с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата 1000 лв./хиляда лева/-разноски във въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: