Определение по дело №577/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 818
Дата: 27 февруари 2020 г.
Съдия: Вяра Иванова Камбурова
Дело: 20202100500577
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер V -      818                                Година 2020, 27.02                       град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен  състав

На двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                                            мл.с.Ваня ВАНЕВА

Секретар

като разгледа въззивно гражданско дело номер 577  по описа за 2020 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№6399/17.12.2019г., подадена от В.Г.Я., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Решение №284 от 04.12.2019г., постановено от РС- Карнобат по гр.д.№745/2019г. по описа на същия съд.

 С посоченото решение е отхвърлен иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, предявен от В.Г.Я. срещу Т.К.К., ЕГН ********** ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сума в размер от 16000 лева, представляваща дължима му се субсидия за 2007г. и 2008г. за притежаваните от него 19 броя биволици, изплатена на Т.К.К. и получена от него неправомерно, с която сума  се е обогатил неоснователно.

              Със същото решение,  съдът е отхвърлил искането на страните за присъждане на сторените  по делото съдебно- деловодни разноски.

С подадената бланкетна въззивна жалба, озаглавена ,,възражение“, се изразява недоволство от решението. Жалбоподателят  навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Иска се неговата отмяна.

 

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:

Препис от първоинстанционното решение е връчено  на ищеца на 12.12.2019г.

Въззивната жалба е подадена на 17.12.2019г. и следователно е подадена в законния двуседмичен срок.

Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, жалбата е подадена в предвидения от закона срок и е допустима за разглеждане по същество.

Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен  на ответника на 20.01.2020г.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е депозиран отговор от въззивиаемия Т.К.К., с който се оспорва въззивната жалба изцяло.

На първо място, въззвиемият излага аргументи за недължимост на претендираната от ищеца(въззивник) сума на стойност 16000 лева, представляваща субсидия за 2007 и 2008г. за притежаваните от него 19 броя биволици.

Навежда доводи за изтекла погасителна давност на основание чл.110 от ЗЗД (в случай, че се приеме, че съществува такова вземане).

              Посочва, че ищецът не ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията  за основателност на предявения иск. Намира първоинстанционното решение за законосъобразно  и  иска неговото потвърждаване.

 

             По доказателствените искания:

             С въззивна жалба вх.№6399/17.12.2019г. е направено  доказателствено искане за събиране на гласни доказателства- призоваване на свидетели, като не е посочено кои факти и обстоятелства ще се доказват посредством разпит и дали жалбоподателят твърди процесуални нарушения на първоинстанциония съд, с оглед на които се иска пред настоящата инстанция събирането на нови доказателства.

             Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК, във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство

             Доказателственото искане на въззивника за допускане до разпит в режим на призоваване на  свидетели, следва да бъде оставено без уважение.

             В първоинстанционото производство не е било нарушено правото на ищеца (въззвиник) на защита- последният не се е възползвал от процесуалната възможност да поиска  събиране на гласни доказателства.

Поради това и доколкото не се твърдят предпоставките на чл.266, ал.2 от ГПК, а съдът не констатира наличие на такива по чл.266, ал.3 от ГПК, горното доказателствено искане следва да бъде оставено без уважение.

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ВНАСЯ  в.гр.д.№577/2020г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 30.03.2020г. от 09,30 ч., за която дата и част на страните са изпратени призовки.

             НЕ ДОПУСКА направеното с въззивна жалба вх.№6399/17.12.2019г., подадена от  В.Г.Я. доказателствено искане.

              С оглед своевременното им призовани, в случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на посочените от тях телефони или ако са служебно известни на съда.

  На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение, а на въззивника-препис от отговора на въззивната жалба.

                   Определението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                    ЧЛЕНОВЕ: