Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 6609 по описа за 2019 г.:
Производството
по делото е образувано по предявен от “Е.М.” ЕООД, *** срещу А.Г.
- К. иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД
за установяване съществуване на вземане в размер на 407, 61 лв., претендирана като главница по договор за потребителски
кредит от 16.12.2014г., сключен между А.Г. - К. и “П.Ф.Б.” ООД, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
21.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е
прехвърлено с договор за цесия от 21.12.2016г., за която сума е издадена
заповед № 8852/23.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
в производството по ч.гр.д. № 17601/2018г. по описа на Районен съд – Варна.
В исковата молба се твърди, че на
16.12.2014г. между А.Г. – К. и “П.Ф.Б.” ООД договор за потребителски кредит, по силата на
който кредиторът е поел задължение да предостави сумата от 700 лв., а
потребителят да върне заетата сума, вкл. главница, възнаградителна лихва и
разноски за усвояване и обслуване на 60 седмични анюитетни вноски, всяка в
размер на 23, 69 лв., а последната възлизаща на 23, 43 лв.
Поддържа се, че кредиторът е изправна по правоотношение
страна, която е предала заетата сума, но ответникът не я е върнал нито на
падежа на всяка анюитетна седмична вноска, нито на 09.02.2016г.
С договор за цесия от 21.12.2016г. цедентът “П.Ф.Б.” ООД
е прехвърлил на цесионера вземанията си, вкл. и за главница в размер на 407, 61
лв., произтичащи от договор за потребителски кредит от 16.12.2014г., за което
ответникът е уведомен най – късно с получаване на препис от исковата молба, но
не е погасил чрез плащане.
Правният интерес от предявяване на специалния
установутелен иск се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
възражение срещу сумите, предмет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът А.Г. – К., не е депозирал писмен отговор.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Искът по реда на чл. 422 ГПК е процесуално допустим,
предявен в преклузивния срок след издаване на заповед
№ 8852/23.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 17601/2018г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ангажираните писмени доказателства сочат валидно
възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит от 16.12.2014г., сключен
между “П.Ф.Б.” ООД и А.Г. – К., по силата на който дружеството е поело
задължение да предаде на потребителя сумата от 700 лв., а ответникът да върне
усвоената главница и възнаградителна лихва на равни седмични вноски, всяко в
размер на 23, 43 лв.
С полагането на подпис в така сключения договор,
ответникът е удостоверил, че е получил пълният размер на усвоения кредит, с
което съдът приема, че “П.Ф.Б.” ООД, е изпълнил поетото с догоовра задължение
да предаде в собственост сумата, предмет на договора.
Ответникът не твърди и съответно не доказва, че е върнал
заетата сума на падежа, поради което в полза на кредитора е възникнало вземане
за главница в размер на 407, 61 лв., което е надлежно прехвърлено на “Е.М.”
ЕООД с договор за цесия от 21.12.2016г.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че предявеният
иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
21.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
В полза на ищцовото дружество “Е.М.” ЕООД следва да се
присъдят разноски в размер на 25 лв. за настоящото производство и 25 лв. за
производството по ч.гр.д. № 17601/2018г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.А.Г. – К., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на “Е.М.” ЕООД, *** сумата от 407, 61 лв. /четиристотин и седем лева и
шестдесет и една ст./, представляваща главница по договор за потребителски
кредит от 16.12.2014г., сключен между А.Г. - К. и “П.Ф.Б.” ООД, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
21.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е
прехвърлено с договор за цесия от 21.12.2016г., за която сума е издадена
заповед № 8852/23.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
в производството по ч.гр.д. № 17601/2018г. по описа на Районен съд – Варна по
предявения от “Е.М.” ЕООД, *** срещу А.А.Г. – К., ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.А.Г. – К., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на ““Е.М.” ЕООД, *** сумата от 50
лв. /петдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски, от които 25 лв. в производството по ч.гр.д. № 17601/2018г. на ВРС и 25
лв. в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: