Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 635, гр.Т. , 01.11.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкият районен съд, шести състав, в открито заседание на осми
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар: Женя Иванова,
като разгледа
докладваното от Председателя гр.д. № 891 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск за сумата от 3600 лв., с
правно основание чл.59 от ЗЗД.
Ищците твърдят, в исковата си молба,
че с нотариален акт от 29.08.2014 год. са закупили от С. С. собствения и
недвижим имот, находящ се в с.Л. , общ.Т. ,
представляващ дворно място с къща, подробно описан в молбата, която на
29.12.2015 год. повторно продала същия имот на ответницата. Ищците твърдят, че
ответницата е влязла във владение на имота, като по този начин ги лишила от
възможността да владеят и ползват същия и да реализират доход под формата на
наем от 200 лв. месечно, като твърдят, че е имало желаещи да го вземат именно
под наем. В молбата се твърди, че ищците установили правото си на собственост
върху имота спрямо ответницата с влязло в сила на 22.05.2017 год. съдебно
решение, като до този момент са били лишени от собственост и владение върху
имота. Считайки, че като е ползвала имота без правно основание и без да заплати за това ползване ответницата
се е обогатила за тяхна сметка ищците молят съда да постанови решение, с което
да я осъди да им заплати сумата от 3600 лв., представляващо пропуснати ползи
под формата на наем от 200 лв. месечно за периода от 29.12.2015 год. –
22.05.2017 год.. за 18 месеца. Претендират разноски. В съдебно заседание поддържат
иска си.
В дадения месечен срок ответницата е упражнила правото си на отговор. Оспорила е
предявения иск. В отговора се твърди, че макар и да и е била прехвърлена
собствеността върху имота с нотариален акт от 29.12.2015 год. тя никога не е
влизала във владение на имота, владението не и е било предадено от продавача, а
с нотариален акт от 23.03.2017 год. била прехвърлила имота на Б. М. . Поради
това счита, че по никакъв начин не е
възпрепятствала ищците да владеят и
ползват имота и съответно не дължи обезщетение за пропуснати ползи, както и тъй
като не е ползвала имота не се е обогатила за сметка на ищците. Моли съда да
постанови решение с което да отхвърли иска.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства прие за установено следното : Безспорно е, предвид
представените по делото писмени доказателства, че с нот.акт
№ 86, том XIII, дело № 2451/2014 год. на СВ при РСТ ищците са закупили
от С.Б.С. собствения и недвижим имот, находящ се в с.Л.
, общ.Т. и представляващ : Дворно място,
с площ от 760 кв.м., ведно с построената в него къща, за което по плана на
селото е отредено дворище пл.№ 36 в кв.27 , при граници : улица, УПИ IV-35,
УПИ I, УПИ II-37, като са изплатили продажната цена в размер на
2800 лв. напълно и в брой при сключване на договора – 29.08.2014 год. Безспорно
е също така, че праводателката на ищците, с последващ нотариален акт № 148, том XIX, дело
№ 3741/2015 год. на СВ при РСТ на 29.12.2015 год. е продала същия имот на
ответницата, като последната е заплатила продажната цена в размер на 2800
лв. С влязло в сила на 22.05.2017 год.
съдебно решение № 212/22.05.2017 год. по гр.д. № 61/2017 год., образувано по
молба на ищците, с която е бил предявен установителен
иск по чл.124, ал.1 от ГПК против ответницата за установяване правото им на
собственост върху имота иска е бил уважен и съдът е признал за установено по
отношение на ответницата, че ищците са собственици на процесния
имот. От приложения по делото на л.15 нотариален акт е видно, че на 23.03.2017
год., преди влизане в сила на решението по гр.д. № 61/2017 год. на РСТ, но след
вписване на исковата молба ответницата е прехвърлила процесния
имот на трето лице Б.М.М.. От събраните по делото
гласни доказателства се установи, че и двамата разпитани свидетели С. и Ю. , независимо един от друг са посещавали
имота в началото на 2016 год., с намерение на купят, или наемат имота на ищците
в с.Л. , като за това са водили разговори с ищците, но не се е стигнало до
сключване на договор, или обсъждане на конкретна цена поради това, че ищците им
обяснили, че имало объркване в документацията и не може да се прехвърли
собствеността. И двамата свидетели са категорични, че достъп до имота са им
осигурили ищците, като св.Ю. заяви пред
съда, че първия ищец е отключил външната врата на двора, а втория е отворил
къщата, за да може свидетеля да огледа имота. В показанията си св.С. заяви, че когато с ищците е посетил имота в
началото на 2016 год. в същия е имало една жена, която му се представила като Л.
и която била вътре в къщата, но не може да каже, нито каква е била тази жена,
защо се е намирала в имота, нито може да я разпознае. Съдът не кредитира
показанията на св.С. в тази им част, тъй
като същия не е категоричен в показанията си и най-вече, че защото същите са в
противоречие с показанията на другия свидетел Ю. , който е посетил процесния имот в същия период – началото на 2016 год. и
който беше категоричен в показанията си, че имота не е имало други хора, същия е
бил видимо необитаем – двора е бил неподдържан, с храсти, а в къщата не се е
живеело и е била необитаема. От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че средния месечен наем за имот в с.Л.
е в размер на 203.33 лв., като за целия
период декември 2015 год. – май 2017 год.
следния месечен наем възлиза на 3659.94 лв.
При така установеното съдът прави следните правни изводи: Предявения иск
е с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД постановява, че
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Уважаването на иск за заплащане на обезщетение за
ползването на определена вещ по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставя
кумулативното наличие на няколко предпоставки: ищецът да е собственик /
ползвател на правно основание/ на вещта; вещта да се
ползва от ответника; липса на правно основание за ползването на вещта;
настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника. Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот
/вещта/ без правно основание за това и препятства собственика да го ползва
съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има.
Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственика лично
да ползва или да отдава под наем /на правно основание/ имота и да реализира
имуществена облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно
основание от несобственика - ответник на собствения недвижим имот /вещ/ на
ищеца произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от
възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под
наем на другиго за процесния период от време, както и
обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за
ползване на недвижимия имот за процесния период. Фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа елементите - 1. имуществено разместване в патримониума
на ищеца и ответника в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца, 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването, 3. липса
на правно основание за имущественото разместване, 4. липса на друго основание
за защита на правата на обеднелия ищец- Решение № 198 от
26.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1025/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 276 от 14.09.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5496/2014 г., IV г. о., ГК.
При
установената по-горе фактическа обстановка съдът счита, че не са на лице всички
елементи на фактическия състав на неоснователното обогатяване и предявения иск
по чл.59 от ЗЗД от ищците против ответницата е неоснователен. Безспорно се
установи, че имота е бил собственост на ищците, като същите са го закупили през
2014 год. и предвид съдържанието на нотариалния акт и липсата на отразена
клауза за отлагане предаване на владението от продавача на купувачите, с
изплащане на продажната цена ищците са станали и владелци на имота. В тежест на
ищците е по пътя на пълно и главно доказване на установят в процеса, че
ответницата е отблъснала тяхното владение, че в процесния
период декември 2015 год.- май 2017 год. е установила и упражнявала фактическа
власт върху имота, без да има правно основание, лишавайки ги по този начин от
правото им да владеят и ползват същия, в следствие на което ищците да са
обеднели, а ответницата да се обогатила за тяхна сметка от ползването на имота.
Такива доказателства не се събраха по делото. Нещо повече от показанията и на
двамата разпитани свидетели се установи, че ищците са имали достъп до имота,
разполагали са с ключове, както за достъп до двора, така и до къщата и в имота
не е имало лице, или лица които да им ограничават достъпа, или да им оспорят
правото да владеят реално имота. По никакъв начин не се доказа ответницата да е
упражнявала фактическата власт върху имота в процесния
период, дори и след декември 2015 год., когато го е закупила, като факта на придобиване
правото на собственост от ответницата чрез договор за продажба от декември 2015
год. сам по себе си не установява, че същата е влязла във владение на имота и
го е ползвала до май 2017 год. Действително правото на собственост на ищците е
било оспорено след повторното прехвърляне на имота, поради което и те са
установили правата си по съдебен ред, но владението като елемент от правото на
собственост съществува самостоятелно и следва да бъде установено, и в
конкретния случай, за да са на лице предпоставките на чл.59 от ЗЗД ищците
следваше да установят освен факта на придобиване на собствеността от
ответницата пред декември 2015 год. и факта на установяване на владението и
ползването върху имота от нея, каквито доказателства в производството не се
представиха, поради това остава недоказано и разместването на имуществени блага
от патримониума на ищците в този на ответницата.
Предвид изложеното
съдът счита, че предявения иск е недоказан и неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
Ищците
са направили искане за присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора
същите следва да останат за тях така както са ги направили. Ответницата не е
претендирала разноски в производството.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.З.Х., ЕГН ********** *** и С.М.А.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Р.Д.
от ТАК против Л.И.Я., ЕГН ********** ***, иск за сумата от 3600 лв., представляваща пропуснати ползи от недвижим имот, под формата на
наем от 200 лв. месечно за периода от 29.12.2015 год. – 22.05.2017 год., с правно основание чл.59 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Т. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :