№ 1479
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000503808 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260124 от 18.10.2021 год., постановено по т.д.№ 65/2020 год. по описа на
Окръжен съд Враца е отхвърлен предявен от Г. И. Т. против ЗД „Евро Инс“ АД иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от по 70 000 лева, представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейната внучка Й. Н. Г.,
починала при пътно-транспортно произшествие, станало на 22.07.2019 год., ведно със
законната лихва от 30.04.2020 год. до окончателното изплащане.
Решението е обжалвано от ищеца Г. И. Т., чрез процесуален представител, като се правят
оплаквания досежно неправилните изводи на съда за липса на особено силна емоционална
връзка между нея и починалата внучка. Твърди се, че разпитаните по делото свидетели
установили именно такава връзка и вследствие на загубата й, ищцата търпяла болки и
страдания. Моли се за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за уважаване на иска.
Претендират се разноските по делото.
В хода на производството пред въззивният съд жалбоподателката Г. И. Т. е починала и
съдът на основание чл.227 от ГПК е конституирал като нейн правоприемник дъщеря й А. Й.
Н..
Въззиваемият ЗД „Евро Инс” АД оспорват наведените по жалбата доводи и молят за
потвърждаване на решението, като претендират и юрисконсултско възнаграждение.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
1
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно
произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска
отговорност“.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г., постановено по т.д. №1 по описа на
ОСНГТК на ВКС кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък включва лицата, посочени в
постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. По настоящето
дело не е спорно, че ищцата е баба на починалата Й. Г..
От показанията на разпитаните пред първоинстанционният съд свидетели се установява
следното:
Сведетелката И. Д., кръсница на дъщерята на ищцата установява, че познава Г., тъй като
живеят през една къща в село Бутан и вследствие на смъртта на Й. много се променила, като
непрекъснато плачела. Установява се, че Й. била единствена внучка на Г. и след смъртта й и
било мъчно, тежко й е, като на всички останали. Ищцата не може да се справя сама, тъй като
не може да ходи, а се предвижва с две патерици, но преди да се случи това с Й. е могла да се
предвижда самичка. Установява също така, че починалата внучка живеела при майка си и
баща си в с.Бутан, но е ходела при баба си в с.Селановци, около един път в месеца.
Свидетеля К. Н., чичо на починалата установява, че ищцата е живеела в село Селановци
преди да почине мъжът й, а сега живее в с.Бутан - при дъщеря си. Й. е живяла в с.Бутан, но
през ваканциите и през почивните дни е ходела при баба си в с.Селановци, като същата е
била единствено внуче на Г.. Посочва, че след смъртта на Й., Г. не е добре, постоянно
плаче, а дядото на Й. много тежко го преживял и е починал. Установява също така, че
ищцата като видела некролога на Й. започвала да плаче, а някой път не е искала да яде,
много тежко го е преживявала.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещо лице психолог се установява, че ищцата Г. Т. е психично здрава личност, като към
момента на изследването е констатиран лек психо-органичен мозъчен синдром – възрастово
обусловен. Експертът е установил наличието на психотравмено събитие от 2019 г., когато е
настъпила смъртта на нейната единствена внучка, починала на 13 год. Вещото лице е
констатирало връзка между психотравмата и смъртта на внучката на ищцата. В
заключението е посочено, че към момента на изследването са установени белези на скръб,
характерни за загубата на любим човек, което е отбелязано от вещото лице като нормална
психологична реакция. Същите са се изразили в негативни емоции, тъга, мъка, болка,
свързана със загубата, вина по повод недовършените емоционални взаимоотношения с
2
починалата, сънища свързани с травмата. Посочено е, че са налице данни за наличието на
дълбока и трайна емоционална връзка между ищцата и починалата й внучка.
Както е посочено в споменатото Тълкувателно решение на ВКС, наличието на особено
близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като
интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие. В настоящия случай не се установи такава силна и емоционална връзка
между ищцата и нейната внучка. Свидетелите по делото, чиито показания съдът цени в
хипотезата на чл.172 от ГПК установиха, че между ищцата и внучка й Й. Г. са
съществували традиционните и общоприети добри взаимоотношения, основани на обич,
както и че ищцата е скърбяла за починалата, но не бе установено, че причинените морални
болки и страдания нахвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази
родствена връзка. Това се установява и от приетото по делото заключение на изготвената
психологическа експертиза. Всички изложени обстоятелства не обосновават наличие на
силната емоционална връзка между ищцата и починалата. Нейното отсъствие в случая
изключва проявлението на неимуществени вреди в патримониума на ищцата, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението на първоинстанционният съд
следва да се потвърди.
При този изход на делото пред въззивния съд, въззивницата следва да бъдат осъдени да
заплатят на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100
лева, съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на
чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260124 от 18.10.2021 год., постановено по т.д.№ 65/2020 год.
по описа на Окръжен съд Враца.
ОСЪЖДА А. Й. Н., като правоприемник на Г. И. Т. да заплати на ЗД „Евро Инс” АД
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд в
размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от страните, считано от съобщаването му.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4