Р Е Ш Е Н И Е
№ 260322 / 02.10.2020 год., град
Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХXXVІІ – ми граждански състав
На тридесет и първи август две хиляди и двадесета година
В публичното заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Димова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 9431 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по искова молба на Д.Д.Н. против Д.Н.Н., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца, след
приетото увеличение на иска, сумата от 17 535 лв. - сбор от стойността на
събрани добиви от собствените му имоти, представляващи: 1/2 ид.ч. от конюшня с
пристроен навес, а също падок и манеж, находящи се в поземлен имот с
идентификатор 72151.16.86 по КК и КР на с.Т*, общ. Бургас, за периода от
16.10.2014 год. до 05.09.2015 год., от които 10500 лв. за конюшнята с пристроен
навес; 5985 лв. за манежа; 1050 лв. за падока; ведно с мораторна лихва в размер
на 4790 лв., начислена върху сборната сума, за периода от 16.10.2016 год. до
16.10.2019 год. и законната лихва, начиная от 18.10.2019 год. до окончателното й
изплащане.
Евентуално, в случай, че искът за заплащане на
събрани добиви е неоснователен, претендира се обезщетение в същия размер, за
лишаване от ползване на горните имоти за процесния период, ведно с мораторната
лихва.
Първоначалните искове са с правно основание в чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл.93 от ЗС, чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а евентуалните - в чл.31, ал.2 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на ищеца, който ангажира доказателства и моли за тяхното уважаване, както и присъждане на разноските по делото.
Ответницата оспорва исковете, моли за отхвърлянето им.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила решение по гр.д. № ****/2014
год. на БРС, служебно известно на съда, е признато за установено по отношение
на ответницата и трети за настоящия спор лица, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР
на с.Т*, общ. Бургас, целият с площ от 8482 кв.м., както и намаиращите се в
него манеж, падок и питомник за кучета.
Страните не
спорят, че са съсобственици, при равни квоти от по 1/2 ид.ч., на находящата се
в горния поземлен имот конюшня с пристроен навес, построена по време на брака
им, сключен на ***** год. и прекратен с влязло в сила решение по гр.д. № ******/2013
год. на БРС, също служебно известно на съда.
На 01.01.2009
год., с договор за стопанисване, ползване и управление на недвижим имот, Д.Н. е
предоставила на „*******“ СНЦ за стопанисване, ползване и управление следните
обекти: сграда-конюшня, манеж и падок, изградени в поземления имот с идентификатор
***** по КК и КР на с.Твърдица, общ. Бургас, срещу задължението на „******* „за
своя сметка да стопанисва, поддържа, доизгражда и развива обектите“. Договорът
е безсрочен.
С анекс от
10.10.2010 год. към договора, Н. е предоставила на „*********“ СНЦ за
стопанисване, ползване и управление и следния обект: навес с оградни стени,
пристроен към конюшнята, с монтирани, работещи автоматични поилки и хранилки в
изградените 6 бокса в навеса.
Според св.Н.
- майка на ищеца, от 2008 год. до м.септември 2015 год., ответницата е ползвала
процесните имоти, чрез клуба по конен спорт.
Вещото лице
по назначената съдебно-техническа експертиза е дало заключение за пазарния наем
на конюшнята, манежа и падока, възлизащ общо на 1900 лв.
На 20.11.2014
год. ищецът е поканил ответницата да му предостави ползването на съсобствената
конюшня с навес, съобразно притежаваните от него права, или да му заплаща
обезщетение за лишаването от ползване.
Въз основа на така установените факти, съдът намира предявените първоначални искове по чл.30, ал.3 и чл.93 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД за неоснователни.
Съгласно посочените разпоредби, всеки съсобственик, респ. собственикът има право на ползите от вещта - добиви, в т.ч. гражданските плодове, реализирани от съсобствената/собствената вещ.
И ако е доказано несъмнено, че ищецът е
собственик/съсобственик на процесните вещи, то недоказано остана твърдението,
че ответницата, ползвайки се от съсобстената вещ и собствените на ищеца вещи, е
реализирала конкретни добиви, определени по вид и размер. В тази връзка,
сключеният между Д.Н. и „********“ СНЦ
договор за стопанисване, ползване и
управление е несъвършен двустранен договор, доколкото ликвидна насрещна
престация за сдружението не е уговорена, а е условна, обусловена от бъдещи
несигурни събития.
Това налага разглеждане на евентуалните искове по чл.31, ал.2 от ЗС, чл.59 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.31, ал.2 от ЗЗД, ако съсобствената вещ се ползва лично от единия съсобственик, другия съсобственик, който е лишен от възможостта да ползва вещта, съобразно квотата си, може да иска от ползващия обезщетение.
От горното се извеждат предпоставките за основателност на този иск, които в случая не са налице - а/процесната вещ да е съсобствена, б/да се ползва само от някой от съсобствениците, в/съсобственикът да е лишен от възможността да ползва вещта съобразно правата си, г/да е отправил покана до ползващия вещта съсобственик да му предоставят ползването на вещта, съобразно правата му и д/последният да е отказал или да се е противопоставил на това.
Страните са съсобственици на конюшнята с пристроения навес. Налице е и покана, макар и получена след началото на периода, за който се претендира обезщетението, с която ищецът недвусмислено е заявил желание да ползва съсобствената вещ лично, съобразно правата си. Но освен показанията на св.Н. - майка на ищеца, която предвид влошените взаимоотношения между страните, е заинтересувана от изхода на делото, липсват категорични доказателства ответницата, след получаване на поканата, да е препятствала възможността на ищеца също да се ползва от съсобствената вещ. Нещо повече - на съда е служебно известно и гр.д. № **** / 2014 год. на БРС, инициирано от настоящия ищец, с искане до съда да разпредели, съгл. чл.32, ал.2 от ЗС ползването на съсобствената конюшня, което искане, предвид естеството си, иманентно съдържа признание, че и съсобствениците ползват съсобствената вещ, но липсва съгласие относно начина на ползването й. И още - по гр.д. № ****/2014 год. на БРС, също служебно известно на съда, ищецът е поддържал противоположна на тук застъпената теза - че е сключил договор за наем на процесните имоти с трето за спора лице, което е реализирало правата си по наемния договор.
Що се касае до твърденията за осъществявано ползване от страна на ответницата и на собствените на ищеца вещи, предмет на иска по чл.59 от ЗЗД - падок и манеж, то и те, по посочените по-горе съображения, също са недоказани. И не само - на съда са служебно известни и гр.д. № ******/2014 год. на БРС, по което с влязло в сила решение е предоставена на ответницата защита от домашно насилие, осъществено от ищеца в конната база, както и н.ч.х.д. № ***/2014 год. на БРС, с присъда по което Н. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.130, чл.144 и чл.148 от НК спрямо ответницата, както и още няколко други дела, водени между същите страни. Действията му по всички дела са извършвани в процесната конна база, което обстоятелство опровергава свидетелските показания и указва на възможността, с която Д.Н. е разполагал в процесния период, за да упражнява собственическите си правомощия.
Ето защо, предявените искове следва да се отхвърлят, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответницата се присъдят разноски в размер на 2000 лв. за адвокатски хонорар, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.Д. ***, ЕГН - **********, предявени против Д.Н.
***, ж/к „********, ЕГН - **********, за осъждане на ответницата, на основание
чл.30, ал.3 от ЗС, чл.93 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищеца сумата
от 17 535 лв. - сбор от стойността на събрани добиви от собствените му имоти,
представляващи: 1/2 ид.ч. от конюшня с пристроен навес, а също падок и манеж,
находящи се в поземлен имот с идентификатор ********* по КК и КР на с.Т*****,
общ. Бургас, за периода от 16.10.2014 год. до 05.09.2015 год., от които 10500
лв. за конюшнята с пристроен навес; 5985 лв. за манежа; 1050 лв. за падока; ведно
с мораторна лихва в размер на 4790 лв., начислена върху сборната сума, за
периода от 16.10.2016 год. до 16.10.2019 год. и законната лихва, начиная от 18.10.2019
год. до окончателното му изплащане, както и евентуалните искове - за осъждане
на ответницата, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да му заплати горните суми, представляващи обезщетение за лишаването му от
ползване на имотите за посочения период, ведно с мораторни лихви.
ОСЪЖДА Д.Д.Н. да
заплати на Д.Н.Н. деловодни разноски в размер на 2000
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е