№ 311
гр. Пловдив, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно търговско
дело № 20255001000339 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 383/06.01.2025 г. от И. В. Н. ЕГН **********
против решение № 462/28.11.2024 г., поправено с решение № 222/20.05.2025 г., двете
постановени по т. д. № 391/2023 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е осъден И. В. Н. ЕГН
********** от гр. П.“ № 17д, ет. 4, ап. 21 да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ,
сумата от 90 000.00 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на
наследника на Н.К.Р., починалата при пътнотранспортно произшествие на 28.08.2019 г.,
причинено виновно от И. В. Н., при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ“ с ....., застрахован при ЗД „БУЛ ИНС“ АД по договор
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като водачът е напуснал
мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване
на исковата молба (03.07.2023 г.) до окончателното изплащане, както и в частта за
разноските.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с
което да определени справедлив размер на обезщетението, след отчитане на съпричиняване
в размер на 70% на вредоносния резултат.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендират разноски.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1 т. 3 от КЗ.
Предявен от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87 против И. В. Н. ЕГН ********** от гр. П.“ № 17д, ет. 4, ап. 21.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 90 000.00 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на Н.К.Р.
ЕГН **********, в качеството на наследник на Л.Х. К. ЕГН **********, починалата при
пътнотранспортно произшествие на 28.08.2019 г., причинено виновно от И. В. Н., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ“ с .....,
застрахован при ЗД „БУЛ ИНС“ АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, като водачът е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата, както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба (03.07.2023 г.) до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не признава иска. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на
императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС). По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни
материалноправни норми.
В исковата молба се твърди, че на 28.08.2019 г., ответникът Н., при управлението
на лек автомобил „Мерцедес“, модел „ЦЖ 270 ЦЦИ“, с рег. № ...., при движение на заден
ход, удря пешеходката Л.Х. К. и причинява смъртта и, като след удара напуска
местопроизшествието, без да уведоми органите на реда, за което е осъден с присъда №
10/14.06.2021 г., влязла в сила на 30.06.2021 г., постановена по НОХД 20215300200792 по
описа на ОС - Пловдив.
Това твърдение е основателно и се доказва от представения препис от цитираната
присъда (л. 9 – 12 от делото на ОС, както и от цитираното наказателно дело – приложено).
Налице е хипотезата на чл. 300 от ГПК. Следователно са установени: деецът,
деянието (процесното ПТП), неговата противоправност, причиняването на вреди и
причинната връзка, както и вината. Установено е и обстоятелството на напускане на
местопроизшествието от страна на виновния водач, без да уведоми органите на реда, което е
елемент от фактическия състав, по който Н. е бил осъден.
След като е причинена смърт по непредпазливост, е задължително посещението
на мястото на ПТП от органите за контрол на движение по пътищата, съгласно чл. 125, т. 1
от ЗДвП, според която разпоредба службите за контрол на Министерството на вътрешните
2
работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато при
произшествието има убит или ранен човек.
В исковата молба е посочено, че на основание чл. 429 от Кодекса за застраховане,
е било изплатено обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 90 000.00 лева на
Н.К.Р., наследник на загиналата при ПТП Л.Х. К., въз основа на сключено споразумение.
Това твърдение е основателно и се доказва от представените преписи от:
удостоверение за наследници № АО-2871/05.09.2019 г., споразумение от 30.06.2022 г. и две
платежни нареждания (от 26.08.2022 г. и от 02.09.2022 г.), всяко за сумата от по 45 000.00
лева (л. 76 – 82 от делото на ОС).
Няма твърдения или доказателства да е било наложително на Н. да му бъде
оказана медицинска помощ или да е налице друга неотложна причина за напускане на
мястото на ПТП.
При това положение е осъществено пълно и главно доказване на всички елементи
от фактическия състав на хипотезата на нормата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса на
застраховането, съгласно която, застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността на прекия причинител, като
същият бъде осъден да възстанови на застрахователя платените обезщетения за
неимуществени вреди.
Спорът е за техния размер.
Видно от препис от констативен протокол за ПТП с пострадали лица (л. 4 – 6 от
делото на ОС), инцидентът е станал на 28.08.2019 г., около 20.50 ч.
Както вече беше посочено, процесното обезщетение е изплатено на Н.К.Р., в
качеството на единствен наследник на загиналата при ПТП Л.Х. К., която е нейна майка.
Неимуществените вреди от загубата на родител са неизмерими с пари – какъвто и
размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на
обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата. За целите на
реализиране на отговорността следва да бъде определен размер, съобразен с критерия за
справедливост. Този критерий освен обективно установените по делото факти, включва и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия.
Относно интензитета и вида на претърпените от Р. негативни емоции не са
събрани доказателства, въпреки дадените указания в тази насока от първоинстанционния
съд.
Във въззивната жалба няма развити оплаквания за недоказаност причиняването
на вреди на дъщерята Р., а само за размера на дължимото за тях обезщетение по отношение
справедливостта при неговото определяне и наличието на съпричиняване.
3
След като по делото безспорно е установена претърпяната загуба на родител,
дори при липса на доказателства за техния интензитет и конкретния начин на проявлението
им, настоящата инстанция приема, че са налице неимуществени вреди и те са рамките на
такива, каквито всеки човек би изпитал при подобни обстоятелства.
С оглед вида на увреждането, начинът и обстоятелствата при които то е получено,
възрастта на загиналата (на 78 г.) и на пострадалото лице (на 55 г.), тяхната родствена
връзка, както и икономическите условия в страната към момента на произшествието и при
приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд намира, че сумата от
140 000.00 лева е най-справедлив общ паричен еквивалент на причинените неимуществени
вреди.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на загиналата Л. К., тъй като в тъмната част на денонощието внезапно е навлязла да
пресича платното за движение на необозначено за това място, с което е нарушила
нормативните изисквания на чл. 108, чл. 113 и чл. 114 ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) е
предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по
смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо
дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е
налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат.
Според заключението на автотехническата експертиза (л. 184 – 202 от делото на
ОС), ответникът Н. е управлявал л. а. „Мерцедес CLK 270“ на заден ход по платното за
движение на улица, пред жилищен блок 94 в ж. к. „Тракия“, в посока от запад на изток, по
време, в което пешеходецът Л. К. предприела пресичане на платното за движение в посока
от юг на север, между два паркирани леки автомобила, като след излизане между
автомобилите, тя се е завъртяла на 180°. Водачът на л. а. не реагирал своевременно на
опасността от удар с пешеходката, а в един по-късен момент, като така е настъпил удар в
задната лява част на л. а. и в дясната страна на К.. След удара автомобилът се установил на
платното за движение, след което потеглил напред, в посока от изток на запад, а К. останала
в близост до мястото на червеното петно отразено в протокола за оглед и видно от
фотоалбума на местопроизшествието. Причините за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка са, че К. е предприела пресичане на платното за движение между
два паркирани автомобила по начин, който не е било безопасен т. е. без да се съобрази с
приближаващия се л. а. както и, че водачът на л. а. - Н. не е реагирал своевременно на
опасността от удар с пешеходката. При излизането на К. между паркираните от ляво на
4
платното за движение автомобили, мястото на удара е било извън опасната зона на
автомобила, при което водачът на автомобила при своевременна реакция и задействане на
спирачната система е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото
на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, но не е реагирал
своевременно в момента, в който е имал техническа възможност да я забележи чрез
огледалата за обратно виждане а в един по-късен момент, т. е. реагирал е със закъснение. От
друга страна пострадалата също е имала възможност да възприеме приближаващото се към
нея превозно средство и да го избегне, тъй като имала пряка видимост към приближаващия
се автомобил и възможност да избегне произшествието, като отложи пресичането си на
платното, за да не навлезе в коридора на движещия се на заден ход автомобил.
При анализ на данните по заключението се налага изводът, че К. е нарушила
изискването на разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според която, при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при
спазване на следните правила преди да навлязат на платното за движение, да спрат, да се
огледат наляво и надясно и да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства -
пресичането е станало не на пешеходна пътека и при несъобразяване с движещия се л. а.,
както и на забраната по чл. 114, т. 2 от ЗДвП, според който на пешеходците е забранено да
пресичат платното за движение при ограничена видимост – пресичането е станало в тъмната
част на денонощието, при намалена видимост, на изкуствена светлина, между две паркирани
коли.
Като отчита горните обстоятелства, въззивният съд приема, че е осъществено
пълно и главно доказване на твърдението, че загиналата е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат. Налице е съпричиняване, което настоящата инстанция определя на 30
%.
При това положение размерът на обезщетението за неимуществени вреди би бил
98 000.00 лева.
Както вече беше прието за установено, застрахователят е изплатил сумата от
90 000.00 лева.
Ето защо на същия се дължи заплащане на сумата от 90 000.00 лева, какъвто е
размерът на исковата претенция.
До тези правни изводи изцяло е достигнал и първоинстанционният съд, поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъден Н. да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* сумата от 17 330.00 лева, представляваща
разноски за въззивното производство, формирана, както следва: 9 480.00 лева (с ДДС),
представляваща платено адвокатско възнаграждение и 7 850.00 лева, представляваща
внесена сума за възнаграждение на особения представител на Н..
Мотивиран от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 462/28.11.2024 г., поправено с решение №
222/20.05.2025 г., двете постановени по т. д. № 391/2023 г. по описа на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА И. В. Н. ЕГН ********** от гр. П.“ № 17д, ет. 4, ап. 21 да заплати на
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87
сумата от 17 330.00 (седемнадесет хиляди триста и тридесет) лева, представляваща разноски
за въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6