Р Е Ш Е Н И Е
№…............/02.12.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на осми ноември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2288 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, ***, срещу Е.В.П.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342,
ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
- сумата от 122,11 лв., представляваща незаплатена стойност на потребени
мобилни услуги и абонаментни такси за отчетен период от 15.08.2018 г. до
14.11.2018 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от дата 28.08.2018 г.;
- сумата от 92,46 лв., представляваща неустойка по раздел IV, т. 3 от
допълнителното споразумение за предсрочното му прекратяване;
- сумата от 91,77 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за
периода от 15.08.2018 г. до 14.01.2019 г. по договор за лизинг от дата
28.08.2018 г. за предоставено устройство XIAOMI Redmi
Note 5A GB Dual Rose Gold;
- сумата от 183,35 лв., представляваща неустойка по раздел IV, т. 3, б. „б“
от допълнителното споразумение, формирана като разлика между стандартната цена
без абонамент на предоставеното във връзка с ползваните услуги по
споразумението устройство XIAOMI Redmi Note 5A GB Dual Rose Gold и уговорената
преференциална негова лизингова цена,
за които суми са издадени следните фактури: фактура № **********/15.09.2018
г., фактура № **********/15.10.2018 г., фактура № **********/15.11.2018 г. и
фактура № **********/15.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 08.09.2020 г., до окончателното
изплащане на задълженията, които вземания са предмет на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11062/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна.
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на ответника по реда на чл. 46 ГПК на 24.04.2021 г. и в указания едномесечен срок по делото не е депозиран
писмен отговор на исковата молба.
Първото по делото заседание
е проведено на 08.11.2021 г., като редовно призованият ответник не се е явил
лично и не е изпратил представител, нито е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. От приложените по делото книжа се установява, че на страната
двукратно са дадени указания за последиците от неспазване на срока за отговор
на исковата молба, както и от неявяването му в открито съдебно заседание (с
разпореждане по чл. 131 ГПК и определение по чл. 140 ГПК). Ищецът своевременно
е формулирал искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.08.2018 г. между страните са
сключени следните сделки: 1.) допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 36,99 с допълнителни 5000МВ“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 36,99 лв. с ДДС, както и
2.) договор за лизинг за временно възмездно ползване на устройство
XIAOMI Redmi Note 5A GB Dual Rose Gold
с уговорена във връзка с избрания абонамент преференциална лизингова цена в общ
размер на 91,77 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски от по 3,99 лв.
всяка. Излага, че според условията в договорите и т. 27 от приложимите Общи
условия на 15-то число всеки месец мобилният оператор издава фактура за
паричните задължения на потребителя за съответния отчетен период, като
плащането по всяка фактура е изискуемо в срока, указан в нея, но не по-късно от
18 дни след датата на издаването й. Поддържа, че за стойността на дължимите абонаментните
такси, услуги и лизингови вноски за отчетния период от 15.08.2018 г. до
14.11.2018 г. са издадени следните фактури, платими в следния срок, а именно:
фактура № **********/15.09.2018 г. със срок 30.09.2018 г., фактура №
**********/15.10.2018 г. със срок 30.10.2018 г. и фактура №
**********/15.11.2018 г. със срок 30.11.2019 г. Поддържа, че ответникът е
извършил само частично плащане по първата фактура, след което неизплатени са
останали фактурираните задължения за месечни абонаменти и услуги в общ размер
на 122,11 лв. с ДДС и 11,97 лв. за 3 бр. лизингови вноски. Твърди, че поради
допуснатата от ответника забава в плащанията допълнителното споразумение е
прекратено предсрочно от негова страна и в тежест на потребителя е начислена
предвидената в раздел IV, т. 3 от споразумението неустойка в размер на 92,46
лв., който не надвишава посочения в неустоечната
клауза лимит от трикратната стойност на стандартните месечни абонаменти, както
и отделна неустойка в размер на 183,35 лв. за разликата между стандартната цена
на предоставеното на лизинг устройство без абонамент и уговорената обща
преференциална негова лизингова цена, за които суми е издадена фактура №
**********/15.01.2019 г. Излага, че във фактурата са включени и оставащите до
края на договора за лизинг 20 бр. лизингови вноски в общ размер на 79,80 лв. за
периода 15.12.2018 г. – 14.01.2019 г., които на основание чл. 12 от Общите условия
към договора за лизинг са станали предсрочно изискуеми поради забавата в
плащането на предходните такива. Отделно се позовава на настъпил падеж на
вноските и невръщане на предоставеното устройство след изтичане на уговорения
краен срок на лизинговия договор. Твърди, че за дължимите суми по сключените
между страните сделки се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника, която е връчена на последния по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
респ. заповедният съд му е дал указания за иницииране на исков процес.
Ответникът не е оспорил така изложените фактически твърдения. Отделно от
това, същите се подкрепят и от представените от ищеца писмени доказателствени
средства. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за
вероятна основателност на предявените искове.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са
налице предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което
и претенциите следва да бъдат уважени с постановяване на неприсъствено решение
по делото срещу ответника.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото,
направеното искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 535 лв., от които 175 лв. за внесена
държавна такса и 360 лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение, доказателства
за заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие от 04.10.2021 г. (л. 50), съдържащ отбелязване, че уговореното
възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за
изпълнение в размер на 385 лв.,
включващи държавна такса от 25 лв. и адвокатско възнаграждение от 360 лв. с
вкл. ДДС, като същите следва да бъдат
възложени в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид изхода на делото, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове, че ответникът Е.В.П., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, ***,
следните суми: сумата от 122,11 лв. (сто
двадесет и два лева и единадесет стотинки), представляваща незаплатена стойност
на потребени мобилни услуги и абонаментни такси за отчетен период от 15.08.2018
г. до 14.11.2018 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
с предпочетен номер *** от дата 28.08.2018 г., сумата от 92,46 лв. (деветдесет и два лева и четиридесет и шест
стотинки), представляваща неустойка по раздел IV, т. 3 от допълнителното
споразумение за предсрочното му прекратяване, сумата от 91,77 лв. (деветдесет и един лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от 15.08.2018
г. до 14.01.2019 г. по договор за лизинг от дата 28.08.2018 г. за предоставено
устройство XIAOMI Redmi Note
5A GB Dual Rose Gold, както и сумата
от 183,35 лв. (сто осемдесет и три лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща неустойка по раздел IV, т. 3, б. „б“ от допълнителното
споразумение, формирана като разлика между стандартната цена без абонамент на
предоставеното във връзка с ползваните услуги по споразумението устройство
XIAOMI Redmi Note 5A GB Dual Rose Gold
и уговорената преференциална негова лизингова цена, за които суми са издадени
следните фактури: фактура № **********/15.09.2018 г., фактура №
**********/15.10.2018 г., фактура № **********/15.11.2018 г. и фактура №
**********/15.01.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
08.09.2020 г., до окончателното изплащане на задълженията, които вземания са
предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11062/2020 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Е.В.П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, Бизнес Парк София, ***, сумата от 535 лв. (петстотин тридесет и пет лева) за сторените в
исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.В.П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, Бизнес Парк София, ***, сумата от 385 лв. (триста осемдесет и пет лева) за сторените в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: