Р Е Ш
Е Н И Е
№ 98 гр.Пловдив, 22.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, XVI н.с., в
публичното заседание на 15.01.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №7226/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №430953-F467883/22.04.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП-Пловдив, с което на „Дентален център **С.” ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес гр.Пловдив, ул.Петко Д. Петков №23, ет.3, представлявано от М.В.П.-С.с
ЕГН ********** на основание чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.В съдебно заседание се
представлява от адв.К., която подържа жалбата като претендира и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт А., която счита
наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди.Моли в полза на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
В обект-Дентален център находящ се в гр.Пловдив, ул.Петко Д. Петков 23,
ет.3, стопанисван от „Дентален център **С.” ООД се извършила проверка от органи
на НАП. В хода на проверката проверяващия инспектор св.Й., констатирал
нарушение на данъчното законодателство и съставил на дружеството АУАН
F467883/22.01.2019г. за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.Против АУАН било подадено възражение в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.Наказващия орган счел възражението за неоснователно и издал
процесното наказателно постановление.
Съда в хода на съдебното следствие
установи, че действително е извършен такава проверка , както и че в денталния
център било лекувано през 2017г. детето Е. В..Детето било заведено в денталния
център от майка си св.Е.В..Бил съставен план за лечение което щяло да струва
2100лв. и в плана за лечение било определено парите да се внесат на три вноски
от по 700лв.В един момент майката на детето се консултирала с друг специалист
по дентална медицина, който дал мнение, че лечението се извършва
неправилно.Тогава Е.В. решила да прекрати лечението на дъщеря с в „Дентален
център **С.” ООД и подписала декларация за отказ от лечение в която вписала че
няма претенции към „Дентален център **С.” ООД.Впоследствие подала сигнал до
НАП, че била платила три пъти по 700лева, но не била получила касови бележки. Установи
се още че бащата на детето е заплатил изцяло лечението на детето от 2 100лева
по банков път за което има и издадена фактура.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал – писмените доказателства-АУАН, възражение
с приложени писмени доказателства, констативен протокол, опис на паричните
средства на каса, ценоразпис, фискални бонове, декларация, платежни нареждания
за лечение и оправомощителна заповед.В подкрепа на писмените доказателства са и
гласните такива на актосъставителя Й., които съдът кредитира частично.Показанията
на свидетеля не се кредитират в частта, че е установил палщане за което няма
издаден косов бон, тъй като същия неправилно е разчел смисъла на представените
му документи.Съда кредитира изцяло показанията на св.В., която заяви, че
лечението е платено от бащата на детето по банков път на друга дата.Съдът не
кредитира показанията на св.В. за това че е плащала на ръка лечението на дъщеря
си и заплатила на три пъти сумата от по 700лева.Това е така тъй като тези
показания са изолирани противоречат на писмените доказателства делото, а именно
на платежните нареждания от които е видно как е платено лечението на детето
й.Тук именно съдът следва да отбележи, че при неправилно разчетена фактическа
обстановка, а именно описани три суми от 700лв. в плана за лечение Й. е
съставил АУАН на дружеството.Именно в този план са описани дати на които следва
да се извършат плащания, а не че такива суми вече са платени.Плана за лечение
съдържа и плана на погасяване на дължимото за лечението, а не че има реално
предадени суми.Както стана ясно от показанията на св.В., а и на В. детето и е
лекувано от роднина на неговия баща, поради което и фактически последния е
заплатил лечението, за което са представени категорични писмени
доказателства.Няма логика бащата на детето да плати 2 100лв. допълнително, ако
майката св.В. вече ги е платила.Ето защо съдът достигна до извода, че на
16.08.2017г. плащане от 700лв. не е било извършено от св.В..Съответно нямало и
за какво да се издава касов бон и дружеството не е извършило вмененото му
нарушение.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорена по делото компетентността на административно наказващия
орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП обаче не кореспондира със
събраните по време на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства.Изводите на съставителите на АУАН и НП са неправилни и тъй като
няма извършено нарушение издаденото наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на „Дентален център **С.”
ООД да се присъдят разноски за защитник.В случая възнаграждението платено от жалбоподателя
е в размер на 400лв.Представителя на въззваемата страна направи възражение за
прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.18, ал.2 от Наредбата
1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения препраща към
разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата наредба.В чл.7, ал.2, т.1 за защита по
дела с материален интерес до 1000лева, какъвто е настоящия случай се предвижда
възнаграждение от 300лв.Производството по делото продължи в две съдебни
заседания и не е налице хипотезата на чл.7, ал.8 от Наредбата, с разпит на
трима свидетели, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да
се присъди възнаграждение на минимума от 300лева, а не заплатеното
възнаграждение от 400лв.
С оглед всичко гореизложено
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №430953-F467883/22.04.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП-Пловдив, с което на „Дентален център **С.” ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес гр.Пловдив, ул.Петко Д. Петков №23, ет.3, представлявано от М.В.П.-С.с
ЕГН ********** на основание чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите с ЕИК ********* да заплати
на „Дентален център **С.” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес гр.Пловдив, ул.Петко
Д. Петков №23, ет.3, представлявано от М.В.П.-С.с ЕГН ********** разноски по
делото, представляващи възнаграждение за защитник в размер на 300/триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
И.П.