№ 208
гр. София, 07.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110160968 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Предявени са при условията на субективно и обективно, кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът Т твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес: **.
Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответниците за процесния период
топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците му дължат в
условията на разделна отговорност сумите, за които по ч. гр. дело № 64764/2023 г. по
описа на СРС, 74 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
11.12.2023 г., както следва:
1 / И. Н. Ц. – 1003,22 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот,
находящ се в **, ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до изплащане на вземането;
186,08 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 15.11.2023 г. върху вземането за главница за цена на
доставена топлинна енергия; 25,49 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до изплащане на вземането; 6,35 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
16.12.2020 г. до 15.11.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение;
2 / Р. Х. К. – 334,41 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот,
1
находящ се в **, ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до изплащане на вземането;
62,03 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 15.11.2023 г. върху вземането за главница за цена на
доставена топлинна енергия; 8,50 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 24.11.2023 г. до изплащане на вземането; 2,12 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.12.2020 г. до
15.11.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от назначения
по делото особен представител на ответниците – адв. С. З., САК.
На 21.10.2025 г. по делото е постъпила молба от особения представител на
ответниците адв. З., в която е изразено становище за неоснователност и недоказаност
на предявените искове.
Третото лице – помагач Т не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Допустимостта на предявените по реда на чл. 422 ГПК искови претенции изисква
освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на
възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск
в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между
вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство.
Същите в случая са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по
същество.
1. По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответниците дължат
припадащата им се част от претендираната цена по договор за продажба на топлинна
енергия се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия
в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача, и 3) изискуемост
на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал.
1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на
пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за
неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
2
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 160, том LLXX, дело 24189/1995 г., се установява, че
на 15.12.1995 г. правото на собственост върху апартамент 25, находящ се в **, е
придобито от НС Ц., ЕГН **********, и С И.ова Ц.а, ЕГН **********.
От данните, съдържащи се в представена по делото справка, извършената по реда
на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите
на съдебната власт до регистъра на населението - национална база данни „Население“,
се установява, че С И.ова Ц.а, ЕГН **********, е починала на 12.03.2008 г.
От удостоверение рег. № 1401/30.10.2012 г., издадено от нотариус Н Д, се
установява, че на 19.10.2012 г. нотариус Д е обявила саморъчно завещание на С И.ова
3
Ц.а, ЕГН **********, починала на 12.08.2008 г., по молба на Р. Х. К., което завещание
е с характера на завет в полза на Р. Х. К. и И. Н. Ц. по отношение на принадлежащата
на наследодателката ½ ид.ч. от апартамент 25, находящ се в **.
От удостоверение за наследници с изх. № РОК18-УГ01-3303/1 от 31.05.2018 г. се
установява, че НС Ц. е починал на 20.05.2018 г. и е оставил следните наследници по
закон: дъщеря си А Н.а Панова и сина си – ответника И. Н. Ц..
От съдебно достоверение от 17.08.2018 г., издадено по ч.гр.дело № 54342/2018 г.
по описа на СРС, 89 състав, се установява, че А Н.а Панова е извършила отказ от
наследството на покойния наследодател НС Ц., вписан в специалната книга на съда
под № 1221/17.08.2018 г.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че през процесния
период ответниците И. Н. Ц. и Р. Х. К. следва да отговарят за заплащането стойността
на доставената в процесния имот топлинна енергия, в качеството си на негови
съсобственици при квоти ¾ за И. Н. Ц. и ¼ за Р. Х. К., собствеността върху който имот
е придобита по силата на наследствено правоприемство от наследодателите С И.ова
Ц.а и НС Ц..
Установено е по делото, а и не се спори между страните, че процесният имот е
бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция – приети са договор на ЕС с Т от 30.09.2002
г., протокил от ОС на ЕС от 12.09.2002 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебна
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото, за процесния имот и период е доставяна топлинна енергия остойностена на
сумата от 1341,24 лева. По делото не се твърди и не се установява, плащане на
посочената сума.
При гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че исковете за
установяване на задължението на ответниците за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия в процесния имот и за релевирания период са доказани в своето
основание. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да
даде защита на накърненото материално право само в рамките и по начина поискани
от ищеца, поради което и съобразно размера на притежаваната от всеки от
ответниците квота в съсобствеността на процесния имот, до който се простира и
отговорността им за заплащане на дължите суми, исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ следва да бъдат уважени в пълните
претендирани срещу ответниците размери, а именно: 1003,22 лева за И. Н. Ц. и 334,41
лева за Р. Х. К.. Посочените суми следва да се присъдят ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 24.11.2023 г. до окончателното плащане.
За основателността на исковете за установяване, че ответниците дължат
припадащата им се част от претендираното възнаграждение за извършената в периода
от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. услуга дялово разпределение, следва да се установи от
ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в
процесния имот, поради което в тежест на ответниците е възникнало задължение за
плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
4
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния
период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда
на чл. 139а ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. Посоченото съглашение следва
да се смята, че продължава да обвързва страните по него, въпреки че изтичането на
срока, за който е бил сключен, тъй като съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ при липса на писмен
договор се приема, че договор съществува, ако страните го изпълняват доброволно,
което се установява от поискания от потребителя отчет. Не е наведено от ответната
страна нарочно оспорване относно размера на начислената сума за услугата дялово
разпределение за процесния период, който изчислен по реда на чл. 162 ГПК възлиза на
33,99 лева. Отговорността за заплащането на последната между ответниците се
разпределя съобразно притежаваната от всеки един от тях идеална част от правото на
собственост върху имота, а именно: 25,49 лева за И. Н. Ц. и 8,50 лева за Р. Х. К..
Предвид изложеното, исковете за установяване на задължението на ответниците
за заплащане на възнаграждение за дялово разпределение следва да се уважат в цялост
/за пълните предявени срещу ответниците размери/. Посочените суми следва да се
присъдят ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.11.2023 г. до окончателното плащане.
2. По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
Основателността на предявените акцесорните искове се предпоставя от наличие
на главно задължение и забава в погасяването му.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на Т, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32, ал.
1 и ал. 2 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата
за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет),
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В чл. 32, ал. 3 от ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ,
издадени в случая за отчетните периоди 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г. –
5
30.04.2022 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното, при липса на възможност да се приложи уговореното
и съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава след
покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Доколкото
по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, то длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не твърди и не са представени
доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
Предвид изложеното, предявените акцесорни искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1,
във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., следва да му бъде присъдена сумата от
1038,34 лева, представляваща разноски направени в исковото производство, и сумата
от 69,55 лева, представляваща разноски направени в заповедното производство,
отговорността, за заплащането на които, е разделна на ответниците. В този смисъл
следва да бъде възложено на ответниците заплащане на сторените в производството от
ищеца разноски, както следва: за И. Н. Ц. – 778,75 лева, представляваща разноски
направени в исковото производство, и 52,16 лева, представляваща разноски направени
в заповедното производство; за Р. Х. К. – 259,58 лева, представляваща разноски
направени в исковото производство, и 17,39 лева, представляваща разноски направени
в заповедното производство.
Ответниците не претендират разноски, поради което и такива не следва да им се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т, ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление: **, срещу И. Н. Ц., ЕГН: **********, адрес: **, установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ,
че И. Н. Ц., ЕГН: **********, дължи на Т, ЕИК: **, сумата от 1003,22 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
6
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната
лихва от 24.11.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 25,49 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 64764/2023 г. по описа на СРС,
74 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.12.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **,
срещу И. Н. Ц., ЕГН: **********, адрес: **, установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че И. Н. Ц., ЕГН:
**********, дължи на Т, ЕИК **, сумата от 186,08 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.11.2023 г. върху
вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, и сумата от 6,35 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
16.12.2020 г. до 15.11.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 64764/2023 г. по описа на
СРС, 74 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.12.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: **, срещу Р. Х. К., ЕГН: **********, адрес: **, установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ,
че Р. Х. К., ЕГН: **********, дължи на Т, ЕИК: **, сумата от 334,41 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната
лихва от 24.11.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 8,50 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.11.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 64764/2023 г. по описа на СРС,
74 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.12.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **,
срещу Р. Х. К., ЕГН: **********, адрес: **, установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Р. Х. К., ЕГН:
**********, дължи на Т, ЕИК **, сумата от 62,03 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.11.2023 г. върху
вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, и сумата от 2,12 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
16.12.2020 г. до 15.11.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 64764/2023 г. по описа на
СРС, 74 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.12.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Н. Ц., ЕГН: **********, да заплати
на Т, ЕИК: **, сумата от 778,75 лева, представляваща разноски направени в исковото
производство, и сумата от 52,16 лева, представляваща разноски направени в
заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Х. К., ЕГН: **********, да заплати
на Т, ЕИК: **, сумата от 259,58 лева, представляваща разноски направени в исковото
производство, и сумата от 17,39 лева, представляваща разноски направени в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – Т.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8