Присъда по дело №257/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 19
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 25 октомври 2021 г.)
Съдия: Тодор Иванов Димитров
Дело: 20213530200257
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 19
гр. Търговище , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
СъдебниАнгелина Стоянова
заседатели:Иванова

Мария Христова
Владимирова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
и прокурора Мартин Любомиров Кузманов (РП-Търговище) Мартин
Любомиров Кузманов (РП-Търговище)
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Наказателно дело от общ
характер № 20213530200257 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ИСМ. СЮЛ. ЮМ., роден на ****1976 г. в
гр. Търговище, живущ в гр. Търговище, български гражданин, разведен, с
основно образование, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН: **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че в периода от 14.07.2019 г. до 20.07.2019г., в
гр.Търговище, при условията на продължавано престъпление не изпълнил
Заповед № 2 на РС-Търговище, за незабавна защита по чл.18 от Закона за
защита срещу домашното насилие от 12.07.2019 г. по гр. д. № 1203/2019 г. по
описа на ТРС, връчена му лично на 12.07.2019 г., с която му е наложена
забрана да се доближава до местоработата на С. ИБР. М. с ЕГН: **********, а
именно закусвалня **** в гр. Търговище, ул. „****“, разположена
непосредствено до Драматичен театър Търговище и жилището, находящо се в
гр. Търговище, *****, като:
на 14.07.2019 г., в гр.Търговище, пред вх. ****, не изпълнил Заповед № 2
на РС – Търговище, за незабавна защита по чл.18 от Закона за защита
срещу домашното насилие от 12.07.2019 г. по гр.д. №1203/2019 г. по
1
описа на ТРС, като стоял пред входната врата и викал „Ще ви убия“,
„Ще ви запаля“;
на 20.07.2019 г., в гр. Търговище, пред закусвалня **** в гр.Търговище,
ул. „****“, разположена непосредствено до Драматичен театър
Търговище, не изпълнил Заповед № 2 на РС –Търговище, за незабавна
защита по чл.18 от Закона за защита срещу домашното насилие от
12.07.2019 г. по гр.д.№1203/2019 г. по описа на ТРС, като влязъл в
закусвалнята, докато С.М. била на работното си място,
поради което и на основание чл. 296, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК му
НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА
ГОДИНА.
ПРИЗНАВА подсъдимия ИСМ. СЮЛ. ЮМ., със снета по-горе
самоличност ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.07.2019 г., в гр.Търговище, пред
**** се заканил с убийство на С. ИБР. М. от гр.Търговище – казал й „Ще ви
убия“, „Ще ви запаля“, като това заканване би могло да възбуди основателен
страх у нея за осъществяването, поради което и на основание чл. 144, ал. 3
във вр. ал. 1 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПРИЗНАВА подсъдимия ИСМ. СЮЛ. ЮМ., със снета по-горе
самоличност ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.07.2019 г., в гр.Търговище, пред
**** се заканил с убийство на ИБР. М. СЮЛ. от гр.Търговище – казал му „Ще
ви убия“, „Ще ви запаля“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх у него за осъществяването му, поради което и на
основание чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК му НАЛАГА наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА;
ПРИЗНАВА подсъдимия ИСМ. СЮЛ. ЮМ., със снета по-горе
самоличност ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.07.2019 г., в гр.Търговище, пред
**** се заканил с убийство на Х. АХМ. СЮЛ. от гр. Търговище – казал й „Ще
ви убия“, „Ще ви запаля“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх у нея за осъществяването му, поради което и на
основание чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК му НАЛАГА наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА;
ПРИЗНАВА подсъдимия ИСМ. СЮЛ. ЮМ., със снета по-горе
самоличност ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.07.2019 г., в гр.Търговище, пред
2
**** се заканил с убийство на ИМР. ИСМ. СЮЛ. от гр. Търговище – казал му
„Ще ви убия“, „Ще ви запаля“, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх у него за осъществяването му, поради което и на
основание чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК му НАЛАГА наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА.
На основание чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия ИСМ.
СЮЛ. ЮМ. едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ измежду така наложените, а именно
най тежкото от тях в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното общо наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимия ИСМ. СЮЛ. ЮМ., със снета по-горе
самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР – Търговище сумата от
538,58 лв., представляваща разноски за изготвени съдебни експертизи от
вещи лица на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд –
Търговище да заплати сумата от 100.00. лева, представляваща разноски,
направени в съдебната фаза на процеса.
Вещественото доказателство по делото, предадени в Районен съд –
Търговище под № В.Д.22/2021, а именно: 1 брой CD диск с надпис „SONY“ с
№ whx802070653F09, съдържащ записи от камери за видеонаблюдение,
монтирани в бензиностанции „Озирис“ – гр. Търговище следва да се върнат
на ЮЛ. ИВ. ИВ., ЕГН: ********** с адрес: гр. Търговище, бул. ****, след
влизане на присъдата в сила.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Търговище в петнадесетдневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №19, постановена на 06.07.2021г. по НОХД
№257/2021г. на Районен съд-Търговище

Подсъдимият И. С. Ю. е предаден на съд за това, че в периода от
14.07.2019 г. до 20.07.2019г., в гр.Търговище, при условията на продължавано
престъпление не изпълнил Заповед № 2 на РС-Търговище, за незабавна
защита по чл.18 от Закона за защита срещу домашното насилие от 12.07.2019
г. по гр. д. № 1203/2019 г. по описа на ТРС, връчена му лично на 12.07.2019 г.,
с която му е наложена забрана да се доближава до местоработата на С. И. М. с
ЕГН: **********, а именно закусвалня „П. С.“ в гр. Търговище, ул. „****“,
разположена непосредствено до Драматичен театър Търговище и жилището,
находящо се в гр. Търговище, кв. "З." **, вх. *, ет. *, ап. *, като:
- на 14.07.2019 г., в гр.Търговище, пред вх. „Д“ на блок № ** в кв. "З.",
не изпълнил Заповед № 2 на РС - Търговище, за незабавна защита по чл.18 от
Закона за защита срещу домашното насилие от 12.07.2019 г. по гр.д.
№1203/2019 г. по описа на ТРС, като стоял пред входната врата и викал „Ще
ви убия“, „Ще ви запаля“;
- на 20.07.2019 г., в гр. Търговище, пред закусвалня „П. С.“ в
гр.Търговище, ул. „****“, разположена непосредствено до Драматичен театър
Търговище, не изпълнил Заповед № 2 на РС - Търговище, за незабавна защита
по чл.18 от Закона за защита срещу домашното насилие от 12.07.2019 г. по
гр.д.№1203/2019 г. по описа на ТРС, като влязъл в закусвалнята, докато С.М.
била на работното си място- престъпление по чл. 296, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1
от НК, както и за това, че
- на 14.07.2019 г., в гр.Търговище, пред вх. „Д“ на бл.** в кв. „З.“ се
заканил с убийство на С. И. М. от гр.Търговище - казал й „Ще ви убия“, „Ще
ви запаля“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх у нея
за осъществяването - престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК;
- за това, че на 14.07.2019 г., в гр.Търговище, пред вх. „Д“ на бл.** в
кв. „З.“ се заканил с убийство на И. М. С. от гр.Търговище - казал му „Ще ви
убия“, „Ще ви запаля“, като това заканване би могло да възбуди основателен
страх у него за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр.
ал. 1 от НК;
- за това, че на 14.07.2019 г., в гр.Търговище, пред вх. „Д“ на бл.** в
кв. „З.“ се заканил с убийство на Х. А. С. от гр. Търговище - казал й „Ще ви
убия“, „Ще ви запаля“, като това заканване би могло да възбуди основателен
страх у нея за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал.
1 от НК;
- за това, че на 14.07.2019 г., в гр.Търговище, пред вх. „Д“ на бл.** в
кв. „З.“ се заканил с убийство на И. И. С. от гр. Търговище - казал му „Ще ви
1
убия“, „Ще ви запаля“, като това заканване би могло да възбуди основателен
страх у него за осъществяването му престъпление по чл.144, ал. 3 във вр. ал. 1
от НК.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа обвиненията така както са повдигнати, като пледира за налагане на
следните наказания : за престъплението по чл.296, ал.1 от НК във вр. с чл.26,
ал.1 от НК – наказание една година и шест месеца „лишаване от свобода“. За
престъпленията по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК – наказание по две години
и шест месеца „лишаване от свобода“ за всяко едно от тези престъпления.
Пледира на основание чл.23, ал.1 от НК да бъде наложено общо наказание от
две години и шест месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.66,
ал.1 от НК да бъде отложено за изтърпяване с изпитателен срок от пет
години.
Пострадалите И.С. и С.М. заявиха на разпоредителното заседание, че
не желаят да предявяват граждански искове и да бъдат конституирани като
частни обвинители. Останалите двама пострадали не се явиха в
разпоредителното заседание.
В хода на бързо производство №501/2019г. по описа на РУ-
Търговище, с постановление от 20.07.2019г., в качеството на обвиняемо лице
бил привлечен И.Ю. за извършено престъпление по чл.296, ал.1 от НК, като
спрямо същия била взета мярка за неотклонение „подписка“. БП 501/2019г. по
описа на РУ-Търговище е било обединено с настоящото досъдебно
производство 465/2019г. по описа на РУ- Търговище. Досъдебното
производство е приключило при условията на чл.206 във вр. чл.269, ал.3, т.1 и
т.2 от НК. След като е привлечен в качеството на обвиняем И.Ю. се укрил
като е напуснал РБългария и към момента местоживеенето му е неизвестно.
Обявен е за ОДИ, но до момента не е бил установен. Многократно са правени
опити за призоваване на обвиняемия на известните по ДП адреси, но същият
не е бил установен. ДП е проведено задочно на основание чл.269, ал.3, т.1 и
т.2 от НПК. В хода на съдебното производство подсъдимият не бе намерен на
известните адреси и не се яви в съдебно заседание. Съгласно справка Рег.№
363000-13536/31.05.2021г. последното задгранично пътуване на подсъдимият
е излизане от РБ на 16.08.2019г. От справка на ОЗ „Охрана“ Търговище Рег.
№1117/21.05.2021г. - по данни на съседи и бившата съпруга на подсъдимият,
последният живее в чужбина. Призовките до подсъдимият са получени от
негови съседи. Въпреки многократните опити на съда подсъдимият не бе
намерен и на известните мобилни номера, посочени на досъдебното
производство. Предвид горното и на основание чл.269, ал.3, т.4, б.“в“ от НПК
съдът проведе съдебното производство в отсъствието на подсъдимият, като
прие че това няма да попречи за разкриването на обективната истина.
Служебният защитник на подсъдимият пледира за налагане условно
наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години.
2
От събраните по делото доказателства се установи следната
фактическа обстановка :
На 15.05.1999г., подс.И.Ю. сключил граждански брак със св.С.М. от
гр.Търговище. На 16.03.2000г. се родил синът им И. И. С.. Тъй-като
подсъдимият упражнявал психически и физически тормоз над св.М., с
Решение №263/25.06.2010г. по гр.д.№139/2010г. по описа на PC-Търговище,
бракът между двамата бил прекратен, като родителските права над И.С. били
предоставени на г-жа М..
Няколко месеца след прекратяване на брака, двамата отново заживели
заедно като семейство в жилище находящо се в гр.Търговище, бул.“М. А." **,
вх. *, ет. *, ап. *. Поради продължилия психически и физически тормоз
упражняван от подс.Ю. спрямо св.М., през месец юни 2019г. същата
потърсила помощ в „Център за социална рехабилитация и интеграция“ към
Асоциация „Ная“ в гр.Търговище. От месец юни 2019г. г-жа М. веднъж
седмично посещава психолог към горепосочената асоциация във връзка с
упражнявания от подсъдимия психически и физически тормоз.
На 01.07.2019г. в жилището обитавано от С.М. и подс.Ю. било
прекъснато електроподаването, поради неплатени сметки. Тогава отново
избухнал скандал между подсъдимият и г-жа М.. Същата видяла възможност
в това да се изнесе от жилището.
Така на 02.07.2019г., С.М. и И.С. се преместили да живеят при
родителите на М. в гр.Търговище, кв.“З."**, вх. *, ет. **, ап. **.
След като подс.Ю. разбрал, че св.С.М. се преместила да живее при
родителите си, започнал да й се обажда многократно на мобилния й телефон,
като я обиждал и заплашвал с думите „...ще ви убия...“, „... ще ви запаля...“.
На 09.07.2019г., подс.Ю. решил да сплаши М. и родителите й, като
покаже, че е в състояние да изпълни заплахите си. Около 01,15 часа на
горепосочената дата, подс.Ю. посетил бензиностанция „Озирис“ находяща се
в гр.Търговище, бул.“Тр. К.“ и закупил 1л. бензин, като горивото било
напълнено в полиетиленова бутилка. След това подсъдимият продължил към
адреса, на който живеели родителите на бившата му съпруга в гр.Търговище,
кв.“З."**, вх. *, ет. **, ап. **. Същият се приближил до входната врата на ап.
** и залял със запалимата течност външната страна на входната врата на
жилището, в което живеела съпругата му с детето И.С. и родителите й.
В същото време С.М. усетила силния мирис на бензин, който идвал от
към входната врата. Същата се уплашила, тъй като си спомнила заплахите,
които подсъдимият изрекъл при множеството телефонни обаждания „...ще ви
убия...“, „... ще ви запаля...“ и незабавно събудила родителите си и св.И.С.. За
случая сигнализирали на тел. 112.
На мястото били изпратени полицейски служители.
3
На следващият ден св.М. се свързала с адв.В. Д. и обяснила за
случилото се. Така на 12.07.2019г. в PC-Търговище била входирана искова
молба на основание чл.3,т.1 във вр. чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН.
Във връзка с горепосочената искова молба на основание чл.18 от
ЗЗДН, била издадена Заповед №2 за незабавна защита, по гр.дело №
1203/2019г. по описа на ТРС, с която било забранено на подс.И. С. Ю. да се
доближава до С. И. М., до жилището в гр.Търговище, кв.“З."**, вх. *, ет. **,
ап. **, както и до местоработата на М., а именно закусвалня „П. С.“ в
гр.Търговище, ул.“****“ до „Драматичен театър“ Търговище.
Горепосочената Заповед за незабавна защита била връчена на
подс.И.Ю. на 12.07.2019г. от И.В. - полицейски инспектор към РУ-
Търговище. Непосредствено след връчването на заповедта, св.В. връчил на
подсъдимия и протокол за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР, с
който предупредил подс.Ю. да не доближава св.М., жилището в което живее
и местоработата й.
Въпреки издадената заповед за незабавна защита, подс.Ю. продължил
да оказва психически тормоз над св.М. чрез множество телефонни
обаждания, при които същият многократно я обиждал и заплашвал.
На 14.07.2019г., около обяд, подс.Ю. се срещнал със сина си И.С.. На
срещата подсъдимият обяснил, че иска да се събере отново с майка му св.М. и
ако това не се случило щял да убие него, майка му, баба му - св.Х.С. и дядо
му - св.И.С.. Подс.Ю. заплашил, че щял да ги „...коли...“, „...беси...“ и да ги
„...запали...“. При тези думи момчето много се изплашило, тъй като предвид
залятата с бензин врата вярвало, че баща му е способен да изпълни заканите.
Св.И.С. се изплашил за живота си и за живота на близките си.
Около 21,30 часа на 14.07.2019г., подсъдимият се свързал със сина си
посредством телефонно обаждане. Попитал момчето къде е, при което св.И.С.
му казал, че се прибира в дома си в гр.Търговище, кв.“З."**, вх. *, ет. **, ап.
**. Тогава подс.Ю. му казал, че е застанал в близост до входа на блока и няма
да го пусне да влезе. Момчето се изплашило и помолило приятелите си да го
изпратят до входната врата на блока на горепосочения адрес.
Няколко минути след това св.И.С. влязъл във входа на блока и
затворил входната врата след себе си. Вратата се отваряла от външната
страна с ключ. Момчето видяло таксиметров автомобил, който спрял пред
входната врата, след което забелязало, че от автомобила слизал баща му.
Изплашило се и побързало да се прибере. Докато се изкачвал по стъпалата в
стълбището, св.И.С. срещнал св.М.Я. и го помолил да не отваря входната
врата на баща му - подс.Ю..
В този момент св.М. била излязла на терасата на апартамента и също
видяла подс.Ю., който слизал от таксиметров автомобил. Същият започнал да
4
вика, че ще ги запали и ще ги убие.
След като св.И.С. влязъл в жилището обяснил на близките си, че баща
му бил пред блока. подс.Ю. се обадил по телефона на св.М.. Св.И.С. взел
мобилния телефон на майка си и отговорил на обаждането, но пуснал
високоговорителя на устройството, така че всички присъстващи да могат да
чуят разговора. Тогава подс.Ю. казал на св.М. да слезе пред входа на блока за
да поговорят. Тя отказала и подсъдимия отново започнал да я обижда и
заплашил с думите „...Ще ви убия...“ „...Ще ви запаля...“. След като чули
заплахите присъстващите (св.М., св. Х.С., св.И.С. и св. И.С.) незабавно
сигнализирали на тел. 112.
При пристигането на полицейските служители, св.М. и родителите й
излезли пред входа на блока, но преди да бъде отведен от полицаите
подсъдимият продължил да ги обижда и отново ги заплашил, че ще ги
„...запали всичките горе в апартамента...“.
От този случай, св.С.М., св. Х.С., св.И.С. и св. И.С. станали много
предпазливи. Всички се страхували да напукат дома си. Св.М. започнала да
пътува до работното си място -закусвалня „П. С.“ в гр.Търговище, ул.“Г. С.
Р.“, само с таксиметров автомобил, като синът й или баща й преди да излезе
от входа проверявали, дали подсъдимият не я причаквал там.
Св.Х.С. ходила до кварталния магазин придружавана от св.И.С., тъй
като я било страх да излиза от дома си сама. Както св.М., така и св.Х.С., св.
И.С. и св.И.С. изпитвали страх от това, че подс.Ю. можел да изпълни
заканите, които отправил спрямо тях на 14.07.2019г.
На 20.07.2019г. около 06,10 часа, св.М. получила телефонно обаждане
от подсъдимия, като отново същият й обяснил за желанието си да заживеят
заедно. Св.М. се притеснила, но трябвало да започне работа на работното си
място в 06,30 часа. Поради това се обадила на св.И.В. - полицейски инспектор
в РУ-Търговище. Тя му обяснила, че подсъдимият отново я притеснявал по
телефона и помолила да бъдат изпратени полицаи в закусвалня „П. С.“ в
гр.Търговище.
В 06.30 часа на 20.07.2019г. св.С.М. отворила закусвалнята. Около 10
минути след това в търговския обект влязъл подс.Ю.. Същият си закупил
закуска и айран. Св.М. се изплашила, но въпреки това му казал да напусне
обекта и му напомнила за заповедта за незабавна защита. Подсъдимият
отговорил, че някакъв документ не можел да го спре. Тогава св.М. се
разплакала. Малко след това в закусвалнята пристигнали полицейски
служители, които отвели подс.Ю.. Същият бил задържан в РУ-Търговище за
срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Гореизложената фактическа обстановка се доказа от всички
доказателствени материали по делото - свидетелските показания на
5
свидетелите И.С., С.М., Х.С., И.С., В.Х., Г.Г., М.С., Ю.И., М.Я., З.С., С.С.,
И.И., изготвените видеотехническа и съдебна психолого -психиатрична
експертизи, както и останалите писмени доказателства. показанията на
свидетелите са ясни, последователни кореспондиращи помежду си и с
останалите доказателства по делото. Съдът не намери основания да не
кредитира тези показания като достоверни. Видно от съдебно психолого –
психиатрична експертиза към момента на деянията подсъдимият е разбирал
свойството и значението на извършеното от него и е можел да ръководи
постъпките си и е бил в състояние да предвиди последствията от своите
действия, като е имал личностов потенциал за управление и контрол на
поведението си. Видно от заключението на компютърно-техническата
експертиза в 01.15ч. на 09.07.2019г. лице от мъжки пол заредило на
бензиностанция от колона за зареждане жълтеникава на цвят течност в
пластмасова бутилка- на половина, което също потвърждава гореизложената
фактическа обстановка. Съдът не даде вяра на показанията на св.С. – майка на
подсъдимият. Тази свидетелка заяви, че нейният син не е заплашвал никого.
Като майка на подсъдимият свидетелката е пряко заинтересована от изхода на
делото а и нейните показания се опровергават от останалите събрани по
делото доказателства.
По посочения начин, с действията си, подсъдимият И. С. Ю., ЕГН
********** осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.296, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК, като:
В периода от 14.07.2019г. до 20.07.2019г., в гр.Търговище, при
условията на продължавано престъпление не изпълнил Заповед №2 на PC
Търговище, за незабавна защита по чл.18 от Закона за защита срещу
домашното насилие от 12.07.2019г. по гр.д.№1203/2019г. по описа на ТРС,
връчена му лично на 12.07.2019г., с която му е наложена забрана да се
доближава до местоработата на С. И. М. с ЕГН**********, а именно
закусвалня „П. С.“ в гр.Търговище, ул.“****“ разположена непосредствено до
Драматичен театър Търговище и жилището, находящо се в гр.Търговище,
кв.“З."**, вх. *, ет. **, ап. **, като:
-На 14.07.2019г., в гр.Търговище, пред вх. ** на блок № ** в кв.“З.“, не
изпълнил Заповед №2 на PC Търговище, за незабавна защита по чл.18 от
Закона за защита срещу домашното насилие от 12.07.2019г. по гр.д.
№1203/2019г. по описа на РС-Търговище, като стоял пред входната врата и
викал „Ще ви убия“, „Ще ви запаля“;
-На 20.07.2019г., в гр.Търговище, пред закусвалня „П. С.“в
гр.Търговище, ул.“****“ разположена непосредствено до Драматичен театър
Търговище, не изпълнил Заповед №2 на PC Търговище, за незабавна защита
по чл.18 от Закона за защита срещу домашното насилие от 12.07.2019г. по
гр.д.№1203/2019г. по описа на ТРС, като влязъл в закусвалнята, докато С.М.
била на работното си място - престъпление по чл.296, ал.1 във вр. чл.26, ал.1
6
от НК;
Обект на престъплението по чл.296, ал.1 от НК са обществените
отношения, свързани с правосъдието. Предмет на престъплението са именно
тези отношения. Изпълнителното деяние съставлява система от действия по
нарушаване на законодателството в страната. Това престъпление е формално
и не се изисква за осъществяването му настъпването на определен
противоправен резултат, т.е. то не е резултатно престъпление.
В разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от НК е предвидена наказателна
отговорност за лице, което не изпълни Заповед за защита от домашно
насилие. Последната, както и Заповедта за незабавна защита са различни
съдебни актове, издадени на различно основание и по различен ред.
Същевременно и двата акта се издават от съд по реда, предвиден в ЗЗДН,
като със същите се налагат идентични по своя характер и естество
ограничителни мерки - тези предвидени в разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДН. Тези
констатации следват от посочените в ЗЗДН основания за издаването на
Заповедите, съответно предназначението им. В този смисъл в разпоредбата на
чл.296, ал.1 от НК законодателят използва термина „Заповед за защита от
домашно насилие” по-общо, като няма предвид единствено съдебния акт,
издаден по реда на чл. 15 от ЗЗДН. Под "Заповед за защита от домашно
насилие" следва да се разбира всеки акт на съда, издаден на основание
определена разпоредба на ЗЗДН, с който на дадено лице се налагат някои от
предвидените в този закон мерки за защита независимо от правното
основание, реда на издаване, възможност за обжалване и т.н. В противен
случай би се стигнало до неизпълнението на съдебен акт, с който се налагат
мерки за защита по ЗЗДН, да остане несанкционирано особено като се има
предвид хипотезата по чл. 18, ал.1 от ЗЗДН - при наличие на данни за пряка,
непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на
пострадалото лице. В този смисъл Заповедта за незабавна защита е напълно
годен за изпълнение съдебен акт, който подсъдимият не изпълнява, след като
му е известно съществуването му и предписаните в същия мерки за защита.
Налице е продължавано престъпление, тъй като подс.И.Ю. е извършил
две деяния, като на 14.07.2019г. се доближил до жилището на св.М., а на
20.07.2019г. посетил работното й място и дори разговарял с нея. Всяко едно
от тези деяния осъществяват поотделно състава на престъплението по чл. 296,
ал. 1 от НК, извършени са през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината-пряк умисъл, при което
последващото се явява, от обективна и субективна страна, продължение на
предшестващото го.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина с
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК - деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
7
От обективна страна подсъдимият Ю. е осъществил и състава на
престъпления по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК, като:
-На 14.07.2019г., в гр.Търговище, пред вх. ** на бл.** в кв.“З.“ се
заканил с убийство на С. И. М. от гр.Търговище - казал й „Ще ви убия“, „Ще
ви запаля“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх у нея
за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК;
-На 14.07.2019г., в гр.Търговище, пред вх. ** на бл.** в кв.“З.“ се
заканил с убийство на И. М. С. от гр.Търговище - казал му „Ще ви убия“, „Ще
ви запаля“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх у него
за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК;
-На 14.07.2019г., в гр.Търговище, пред вх. ** на бл.** в кв.“З.“ се
заканил с убийство на Х. А. С. от гр.Търговище - казал й „Ще ви убия“, „Ще
ви запаля“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх у нея
за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК и
-На 14.07.2019г., в гр.Търговище, пред вх. ** на бл.** в кв. “З.“ се
заканил с убийство на И. И. С. от гр.Търговище - казал му „Ще ви убия“, „Ще
ви запаля“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх у него
за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК.
Престъплението по чл. 144, ал. 3 НК е квалифициран състав на
престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. С оглед
обстоятелството, че се намира в раздел V "Принуда" от глава II на
Наказателния кодекс, с чл. 144, ал. 1 НК законодателят е защитил личната
свобода на гражданите. С извършването на това престъпление се цели
промяна на поведението и действията на заплашения противно на неговата
воля в исканата от дееца насока. За това от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх от осъществяването му.
С действията си подс.И.Ю. на гореспоменатата дата и място е отправил
спрямо пострадалите св.С.М., св.И.С., св.Х.С. и св.И.С. думи, с които им се
заканил с убийство, което заканване би могло да възбуди у последните
основателен страх от осъществяване на заканата.
В резултат на отправените закани пострадалите били принудени да
променят нормалния си начин на живот, като св.М. била принудена да пътува
до работното си място с такси, св.Х.С. и съпругът й се налагало при излизане
от дома им да се движат заедно, а св.И.С. бил изпращан от училището до
дома му от негови приятели.
От субективна страна подсъдимият И.Ю. е осъществил престъпленията
при пряк умисъл, като вид и форма на вината. Субективната съставомерност
на деянията по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК изисква деецът да съзнава
8
съдържанието на заканата и, че същата е възприета от заплашените като
действителна такава. Предварителното заливане на входната врата на дома им
със запалима течност, неколкократно отправените реплики към пострадалите,
проявената упоритост в поведението на подсъдимия водят до извода за
наличието и на субективния елемент от състава на престъпленията.
Подсъдимият е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК -
съзнавал е противообществения характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици, несъобразявайки се с
разпоредбите на закона.
За престъплението по чл.296, ал.1 от НК законът предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ до пет хиляди лева.
Предвид горното след като призна подсъдимият за виновен в извършване на
престъпление по чл.296, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК съдът му
наложи наказание една година „лишаване от свобода“. за да определи този
размер на наказание съдът отчете като смекчаващо обстоятелство чистото
съдебно минало на подсъдимият. Като отегчаващо обстоятелство съдът
отчете факта, че се касае за две деяния както и че подсъдимият е използвал
заплахи. Съдът намери, че при този вид и размер на наказание ще бъдат
постигнати в пълнота целите на наказателната превенция и репресия –
индивидуална и генерална.
За престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Предвид на това
съдът след като призна подсъдимият за виновен по всяко едно от
повдигнатите четири обвинения по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК съдът
наложи наказания от по една година и шест месеца „лишаване от свобода“ за
всяко едно от престъпленията. Като смекчаващо обстоятелство съдът прие
чистото съдебно минало на подсъдимият, а като отегчаващи обстоятелства-
факта че заканите са отправени към четирима души и то близки на
подсъдимият. Съдът намери, че при този вид и размер на наказание ще бъдат
постигнати в пълнота целите на наказателната превенция и репресия –
индивидуална и генерална.
На основание чл.23, ал.1 съдът определи едно общо наказание в размер
на най-тежкото от така наложените, а именно – една година и шест месеца
„лишаване от свобода“. предвид чистото съдебно минало на подсъдимият и
възможността същия да се поправи и превъзпита, на основание чл.66, ал.1 от
НК съдът отложи изтърпяването на определеното наказание „лишаване от
свобода“ с изпитателен срок от четири години. Съдът определи размера на
изпитателният срок предвид следните съображения – касае се за упорито
престъпно поведение от страна на подсъдимият с което същият двукратно е
демонстрирал грубо незачитане на установеният в страната правов ред и
многократно е извършил престъпления срещу личността – като се е заканил с
убийство включително и спрямо своя син. Тези обстоятелства обективират
една по-висока степен на обществена опасност на деянията и дееца и налагат
9
определяне на по-дълъг изпитателен срок с цел да се въздейства
предупредително и възпитателно спрямо подсъдимият, което от своя страна
гарантира и максимална защита на правата на пострадалите от последващи
посегателства срещу тяхната личност, от страна на подсъдимият. Ето защо
съдът прие, че изпитателен срок от четири години ще постигне целите на
наказателната репресия и превенция – индивидуална и генерална.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимият да заплати по
сметка на ОДМВР и на РС Търговище съответно направените разноски на
досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса.
Съдът постанови вещественото доказателство да се върне на
собственика, тъй-като това не е вещ послужила за извършване на
престъпление, не е придобита от престъпление и притежанието на тази вещ не
е забранено от закона.
Това бяха мотивите водили съда при постановяване на присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
10
Съобщи за изтекли лични данни