№ 4433
гр. Варна, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елена Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело №
20243110116241 по описа за 2024 година
Производството образуването по искова молба от „***********“
ЕООД, ЕИК: *********** със седалище и адрес: гр. *********** В,
представлявано от управитЕ.те *********** срещу Н. Р. Ю., ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 5, вх. 2, ет. 8, ап. 45.
Предявени са следните обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с искане за приемане на установено в отношенията между
страните, че Н. Р. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. *********** дължи на
„***********“ ЕООД, ЕИК: *********** със седалище и адрес: гр.
*********** В, представлявано от управитЕ.те *********** следните суми,
за които е издадена Заповед № ****/23.08.2024г. по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.****/2024г. на РС Варна: 500 лева, представляваща дължима главница
по Договор потребителски за кредит № *********** сключен на 29.11.2019 г.
между „***********“ ООД и Н. Р. Ю., вземанията, по който са цедирани на
„***********“ ЕООД с Цесия от 13.01.2022г.; 50.42 лева - договорна
възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит от 29.11.2019 г.
до 30.03.2020 г.; 147.96 лева - законна лихва за забава по договор за кредит за
периода 30.03.2020г. до 02.08.2024г., които задължения произтичат от Договор
потребителски за кредит № *********** сключен на 29.11.2019 г. между
1
„***********“ ООД и Н. *********** Ю., ЕГН: **********, ведно с
обезщетение за забава върху главницата считано от 16.08.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба, се твърди, че исковете са предявени във връзка с
разпореждане на съда по ч.гр.д.****/2024г., с което на заявителя са дадени
указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
На 29.11.2019 година ответникът сключил Договор за потребителски
кредит № *********** с „***********“ ООД, по силата на който получил
сумата от 500 лева, срещу което се съгласил да върне 4 броя вноски в по 198 в
срок до 30.03.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно
Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и
годишен процент на разходите в размер на 47,58 %.
Твърди се, че съобразно чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът е
сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните. Договорът бил действителен
като сключен според повЕ.телните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит
страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден
забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски
кредит било уговорено „***********“ ООД да уведомява Длъжника чрез
писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от
Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на
официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването
на договора за кредит.
Договорът бил сключен по електронен път по силата на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
13.01.2022г. г. „***********“ ООД като цедент е прехвърлило своите
вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на
2
цесионера „***********“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото
производство било индидуализирано в Приложение № 1 към договора за
цесия.
Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ
адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.
Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на
посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, моли съда да
приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата
молба.
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от особения
представител на ответника:
В него се твърди, че предявените искове са недопустими и
неоснователни.
Твърди, че поделото не били представени доказателства, че е сключен
процесния договор за заем от разстояние, че е получено съгласие от
потребителя за сключване на договора.
Твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9,
пр.1, пр.3 вр. чл.22 от ЗПК, чл.146, ал.1 от ЗЗП. В договора не били посочени
условията за прилагане на лихвения процент.
Твърди, че по делото не били представени доказателства, че кредиторът
е предал на заемателя сумата по кредита. Оспорва, че ответникът е получил
сумата по кредита.
Твърди се, че договорът за цесия не бил съобщен на ответника и нямал
действие спрямо него.
Прави възражение за погасяване по давност на процесните вземания,
съгласно постановките в ТР № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС.
Иска се отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно заседание ищеца не изпраща представител, в
писмена молба поддържа предявените искове, моли за уважаването им и за
присъждане на разноски.
Ответникът чрез назначения му особен представител моли за
3
отхвърляне на предявените искове на основанията изложени в отговора на
исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От Договор за паричен заем № *********** от 29.11.2019 г., сключен
между „***********“ ООД и Н. Р. Ю., ведно с Общи условия на
„***********“ ООД за заеми „***********“ в сила от 08.03.2019 г., Лог файл
по договора за паричен заем, Разписка за извършено плащане в полза на Н. Ю.
от дата 29.11.2019 г., се установява, че на 29.11.2019 година ответникът
сключва Договор за потребителски кредит № *********** със „***********“
ООД, по силата на който получава сумата от 500 лева, срещу което се
съгласява да я върне на 4 броя вноски в срок до 30.03.2020 г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част
към Договора за потребителски кредит. Уговорен е фиксиран лихвен процент
в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47,58
%. В договора е посочена обща сума за плащане в размер на 550,42 лева.
Договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
В погасителния план е включена неустойка в размер на 241,58 лева,
като в чл.6 е посочено, че неустойка се дължи при непредставяне в 3 дневен
срок на обезпечение посочено в чл.33, ал.1 от ОУ – поръчител или банкова
гаранция.
В чл.33 от ОУ е предвидено, че договорът за заем ще бъде обезпечен с
поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител,
отговарящ на определени условия поръчителство на едно или две физически
лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен
доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна
заплата за страната; в случай на двама поръчитЕ., размерът на осигурителния
доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната
работна заплата за страната, да не са поръчитЕ. по други договори, сключени
от заемодателя, не са заематЕ. по договори сключени и непогасени договори
за заем със Заемодателя, не са нередовни платци по договори за кредит.
В чл.4 от договора е посочено, че ГПР не включва разходи на заема,
4
които заемодателя може да заплати при евентуално неизпълнение на
договорните задължение на заемополучател, както и таксите.
В чл. 31 от Общите условия по Договора за потребителски кредит
страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден
забава.
Заемателят е изпълнил задължението си по договора, като е превел
уговорената заемна сума от 500 лева чрез Изи Пей на ответника на
29.11.2019г., което е получено от ответника. Преди подписване на договора,
ответникът е приел ОУ.
От Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г. г.,
сключен между „***********“ ЕООД и „***********“ ООД, ведно с
пълномощно /Приложение № 3 към договора за цесия/, Извадка от
Приложение № 1 към Договора, Уведомление за цесия се установява, че
„***********“ ООД като цедент прехвърля своите вземания към Длъжника
по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***********“
ЕООД, на 13.01.2022г. Вземането срещу длъжника по настоящото
производство е индидуализирано в Приложение № към договора за цесия,
което е прието по делото.
Ищецът е упълномощен от цедента да съобщи на длъжниците за
извършената цесия. По делото няма данни ответникът да е уведомен за
извършената цесия, преди връчване на особения му представител копие от
исковата молба и приложенията към нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са следните обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД с искане за приемане на установено в отношенията между
страните, че Н. Р. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. *********** дължи на
„***********“ ЕООД, ЕИК: *********** със седалище и адрес: гр.
*********** В, представлявано от управитЕ.те *********** следните суми,
за които е издадена Заповед № ****/23.08.2024г. по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.****/2024г. на РС Варна: 500 лева, представляваща дължима главница
по Договор потребителски за кредит № *********** сключен на 29.11.2019 г.
5
между „***********“ ООД и Н. Р. Ю., вземанията, по който са цедирани на
„***********“ ЕООД с Цесия от 13.01.2022г.; 50.42 лева - договорна
възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит от 29.11.2019 г.
до 30.03.2020 г.; 147.96 лева - законна лихва за забава по договор за кредит за
периода 30.03.2020г. до 02.08.2024г., които задължения произтичат от Договор
потребителски за кредит № *********** сключен на 29.11.2019 г. между
„***********“ ООД и Н. *********** Ю., ЕГН: **********, ведно с
обезщетение за забава върху главницата считано от 16.08.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът следва да докаже, че между „***********“ ООД и ответника е
сключен процесния договор за заем с посочените в него параметри, че
„***********“ ООД е изплатил на ответника чрез Изипей сумата по кредита в
размер на 500 лева; размерът на дължимите главница, договорна и мораторна
лихва от ответника по процесния договор за кредит; че процесните вземания
са му цедирани от „***********“ ООД; че е уведомил ответника за
извършената цесия.
Ответникът следва да докаже възраженията си за нищожност на
договора, възражението си за погасяване по давност на процесните вземания.
Съдебната практика приема, че с връчване на ответника или на негов
процесуален/особен представител на исковата молба ведно с приложенията
към нея, в което се намира и уведомление за съобщаване на цесията, същата се
смята за съобщена на длъжника. Такъв е и настоящият случай.
Несъобщаването на цесията на длъжника преди завеждане на исковата
молба не води до недопустимост на производството по делото.
В случая от представения договор за цесия и приложение № 1 към него
е видно, че процесното вземане е продадено на ищеца преди завеждане на
исковата молба, което прави ищеца носител на спорното право и активно
процесуално легитимиран да предяви настоящите искове.
Съдът намира, че страните са сключили процесния договор за кредит
на основание чл.6 от ЗПФУР. Видно от приетия по делото лог файл ответникът
е попълнил заявка на сайта на кредитора „***********“ ООД за отпускане на
кредит като е попълнил данните си, желания начин за получаване на кредита,
личната си карта, съгласил се е с ОУ, изпратен му е СЕФ. Дружеството е
одобрило заявката като му е върнало съобщение затова, в което са посочени и
6
условията по кредита, изпратен е Договора за кредит. Главницата по кредита в
размер на 500 лева е изплатена на ответника чрез Изи Пей, както са
договорили страните.
Предвид горното ищцовата страна доказа, че между страните е
сключен процесния договор за кредит при условията коментирани от съда по-
горе.
Съдът на основание чл.7, ал.3 от ГКП е длъжен да се произнесе по
неравноправни клаузи, а на основание ТР № 1/2020г. по т.д.1/2020г. на ОСГТК
на ВКС е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността
на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства.
Съдът намира процесният договор за кредит за нищожен. Настоящият
договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит (обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му ДВ, бр. 17 от
26.02.2019г.). Основните изисквания към договор за потребителски кредит са
разписани в ЗПК в нормите на чл. 10 - 12, чл.19, а в глава Шеста от същия
закон е регламентирана недействителността на договора за потребителски
кредит. Според императивната норма на чл.22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът намира, че е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК за
дължимото съдържание относно определяне размера на годишния процент на
разходите по кредита, в който не е включена дължимата неустойка която при
така определените условия в чл.33 от ОУ е сигурно, че ще бъде начислена.
Съгласно чл. 19, ал.1 и ал. 2 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит, а изчисляването му става по
специална формула.
Неустойката като част от разходите по кредита следва да бъдат
включени при изчисляването на ГПР.
Липсата на включени на предвидени от закона компонентни, съдебната
7
практика приравнява на липсващ ГПР.
Размерът на договорната неустойка съдът намира за прекомерен и
противоречащ на добрите нрави, което на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД
също води до нищожност на договора.
На основание чл.23 от ЗПК, при нищожен потребителски договор се
дължи само чистата му стойност, представляваща главницата по кредита. По
делото няма твърдения и представени доказателства, че ответникът е правил
някакви плащания по кредита. Поради това съдът намира, че предявеният иск
за главница в размер на 500 лева е основателен и следва да бъде уважен.
Искът за претендирана договорна лихва в размер на 50.42 лева за периода от
29.11.2019 г. до 30.03.2020 г. като неоснователен предвид нищожността на
договора и разпоредбата на чл.23 от ЗПК следва да бъде отхвърлен.
Искът за законна лихва за забава в размер на 147.96 лева за периода
30.03.2020г. до 02.08.2024г., също следва да бъде отхвърлен. Според Решение
№ 129/30.07.2024г. по т.д.630/2023г., на 1-во т.о. на ВКС „При приложение на
разпоредбата на чл.23 ЗПК, имаща за цел транспониране на чл.23 от
Директива 2008/48/ЕО, след признаване на договор за потребителски кредит
за недействителен, на основание чл.22 ЗПК, съдът следва да извърши
сравнение при обстоятелствата по делото между сумите, които кредиторът би
получил като възнаграждение по договора за потребителски кредит, при
условие, че беше спазил изискванията, посочени в чл.22 ЗПК, със сумите,
които би получил, като се приложи чл.23 ЗПК. Ако при сравнението се окаже,
че сумата, която кредиторът би получил в резултат от приложение на чл.23
ЗПК, е от полза за кредитора, компенсира го или санкцията за кредитора е
отслабена, разпоредбата на чл.86 ЗЗД не се прилага.“
В случая предвид претенцията на ищеца, същия би получил по
договора обща сума от 550,42 лева, от които 500 лева главница и 50,42 лева
договорна лихва. За лихва за забава ищеца претендира 147,96 лева, която сума
надвишава почти трикратно договорната лихва от 50,42 лева. Поради това и
предвид горното правило на ищеца не следва да се присъжда мораторна лихва
в размер на 147.96 лева за периода 30.03.2020г. до 02.08.2024г., и този иска
следва да бъде отхвърлен.
Съдът ще разгледа възражението на особения представител за погасяване по давност
само на вземането за главница, тъй като претенциите по отношение на останалите вземания
8
са неоснователни на други основания. Задължението за главница на основание чл.110 от ЗЗД
се погасява с изтичане на 5 годишен срок, който започва да тече съобразно чл.114 от ЗЗД от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Съобразно ТР № 3/2023г. по т.д.3/2023г. на
ОСГТК на ВКС „При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата
и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем
давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да
тече от предсрочната изискуемост.“ В случаят падежът на първата непогасена вноска е
30.12.2019г. съответно към деня на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 16.08.2024г.
не е изтекъл 5 годишния давностен срок. Поради това ответникът дължи претенцираната
незапалтена от него главница в размер на 500 лева.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски. С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно
уважената част от предявените искове. Според доказателствата по делото
сторените от ищеца разноски са следните: по заповедното производство
държавна такса в размер на 14,97 лева, юрисконсултко възнаграждение в
размер на 29.94 лева; в исковото производство 185,03 лева държавна такса и
400 лева възнаграждение за особен представител. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева предвид
липсата на фактическа и правна сложност по делото, неявяването на
юрисконсулта в проведното по делото осз. Съразмерно уважената част от
исковете на ищеца се дължат разноски в исковото производство в размер на
418,85 лева и в заповедното производство по ч.гр.д.****/2024г. на ВРС в
размер на 32,15 лева.
Воден от гореизложеното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК по исковете с
правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД в отношенията между
„***********“ ЕООД, ЕИК: *********** със седалище и адрес: гр.
*********** В, представлявано от управитЕ.те *********** от една страна и
Н. Р. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 5, вх. 2,
ет. 8, ап. 45 от друга страна, че Н. Р. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр.
9
*********** дължи на „***********“ ЕООД, ЕИК: *********** със
седалище и адрес: гр. *********** В, представлявано от управитЕ.те
*********** ЧАСТ ОТ сумите, за които е издадена Заповед №
****/23.08.2024г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.****/2024г. на РС Варна в размер
на: 500 лева, представляваща дължима главница по Договор потребителски за
кредит № *********** сключен на 29.11.2019 г. между „***********“ ООД и
Н. Р. Ю., вземанията, по който са цедирани на „***********“ ЕООД с Цесия
от 13.01.2022г. ведно с обезщетение за забава върху главницата считано от
16.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумите в размер на 50.42 лева - договорна възнаградителна лихва
върху главницата от 500 лева по Договор за кредит за периода от 29.11.2019 г.
до 30.03.2020 г.; 147.96 лева - законна лихва за забава върху главницата от 500
лева по Договор за кредит за периода 30.03.2020г. до 02.08.2024г., които
произтичат от Договор потребителски за кредит № *********** сключен на
29.11.2019 г. между „***********“ ООД и Н. *********** Ю., ЕГН:
**********,.
ОСЪЖДА Н. Р. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. *********** да
заплати на „***********“ ЕООД, ЕИК: *********** със седалище и адрес: гр.
*********** В, представлявано от управитЕ.те *********** сума в размер на
418,85 лева, представляваща разноски в исковото производство и в размер на
32,15 лева, представляваща разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.****/2024г. на ВРС съразмерно с уважената част от предявените искове,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10