№ 347
гр. Варна, 30.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно частно
търговско дело № 20213001000464 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2, вр. чл. 286,
ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба депозирана от „ЙОАННА“ ООД -
гр.Нови Пазар против Разпореждане № 260262/21.05.2021 год., остановено по
в.гр.д.№ 379/2020 год. по описа на ОС - Шумен, с което е върната частна
жалба на страната с вх.№ 261172/27.01.2021 год. срещу постановения по
делото съдебен акт-Решение № 260096 от 29.12.2020год. по в.гр.д. №
379/2020год. по описа на ШОС, в частта му, с която съдът е указал, че на осн.
чл.280 ал.3 т.1 ГПК решението е окончателно.
Счита разпореждането за връщане за неправилно поради
незаконосъобразност, по изложени съображения. Конкретно сочи, че е
произнасянето на съда относно правото на инсанционене контрол има
характер на определение по чл.274 ГПК и подлежи на самостоятелен контрол.
Насрещната страна - „КРИС НП“ ООД не е изразила становище по
основателността на депозираната частна жалба в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.
Предявената частна е допустима и надлежно администрирана. Същата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
1
Обжалваното Разпореждане е постановено по реда на чл. 286, ал.1, т.3
ГПК и е мотивирано с недопустимостта на самостоятелно обжалване на
постановеното по делото решение в частта му, относно указанията за неговата
обжалваемост. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
В.т.д. № 379/2020г. по описа на ШОС е образувано по въззивна жалба на
„ЙОАННА“ ООД - гр.Нови Пазар против Решение № 175/14.07.2029 год.,
остановено по гр.д.№ 1130/2020 год. по описа на РС – гр.Нови Пазар, което
ШОС е потвърдил частично с Решение № 260096 от 29.12.2020год. по в.гр.д.
№ 379/2020год., последното постановено като необжалваемо. Срещу
въззивното решение на ШОС е депозирана касационна жалба (с вх.№ 387/18.01.2021г.
по вх. рег. на ВКС), както и частна жалба (с вх. № 261172/27.01.2021г. по вх. рег. на
ШОС) срещу частта от решение, с което съдът е указал за необжалваемостта на
същото. с която оспорва правилността на постановеното по делото решение в
частта, в която е посочено, че актът не подлежи на обжалване Същата тази
частна жалба ШОС е върнал с обжалваното разпореждане като недопустима.
Съдът намира, че частната жалба (с вх. 261172/27.01.2021г. по вх. рег. на ШОС)
срещу частта от въззивното решение, с което съдът е указал за необжалваемостта на
същото, по своя характер представлява касационна жалба. Това е така, понеже същата
е срещу въззивното решение постановено по в.т.д. № 379/2020год. на ШОС.
Следва да се отбележи, с оглед компетенциите на въззивния съд /чл.286 ал.2
ГПК/, и на изложените съображения в обжалвания акт, че по същество със същия се
връща частната жалба като недопустима.
За да върне подадената жалба, ШОС е приел, че жалбата е срещу неподлежащ
на обжалване съдебен акт.
Изложените съображения са правилни.
Следва да се отбележи, че разглеждането на редовността на жалбата е в
компетенциите на въззивния администриращ съд. Това следва от разпоредбата на
чл.285 ал.1 ГПК, която задължава въззивния съд да провери редовноста на жалбата.
Предвид изложеното, въззивният съд в изпълнение на служебните си задължения се е
произнесъл по допустимостта на постъпилата жалба, като е направил извод, за
недопустимост на същата.
При разглеждане основателността на частната жалба, съдът съобрази следното:
2
Настоящият състав споделя изразеното от въззивния съд в обжалвания съдебен
акт, че жалбата е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт-частта на
решението, в която е посочено, че същото е необжалваемо. Указанията за реда на
обжалване на решението не съставляват част от формираната от съда воля по спорното
право, нито имат задължителен за страните характер. Погрешните указания на съда по
чл.236 ал.1 т.8 от ГПК не рефлектират върху обжалваемоста на решението, която се
определя от закона. Проверката дали съдебния акт подлежи на обжалване се извършва
при подадена от страната жалба срещу акта, която при липса, или неправилни указания
по чл.236 ал.1 т.8 от КПК, следва да се счита подадена в срок.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260262/21.05.2021 год.,
постановено по в.гр.д.№ 379/2020 год. по описа на ОС - Шумен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3