МОТИВИ ПО НОХД № 184/2019г. НА ДнРС
Районна прокуратура Дупница е предявила обвинение
срещу К.В.С., за престъпления по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК.
В обвинителния акт се сочи,че на 15.04.2018 година преди обяд, в гр. Сапарева
баня, на ул. ***, пред дом № ** се е заканила с убийство на ближни на Г.И.С.
(на детето й), като е заявила на Г.И.С.: „Както баща ти отрови кучето ми, така
аз ще отровя детето ви и ще го гледате на некролог“, и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Г.И.С. е направила искане за конституиране
като частен обвинител и е предявил граждански иск срещу подсъдимия за сумата от
4 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на
престъплението.
Съдът
е конституирал Г.С. като частен обвинител и отказал да приеме за съвместно
разглеждане гражданския иск.
Прокурора
поддържа обвиненията и предлага на подсъдимата да бъдат наложено минимално
наказание, с приложение разпоредбата на чл.66,ал.1 НК.
Повереника на частния
обвинител поддържа обвинението и предлага на подсъдимата да се наложи наказание
около средния размер, като излага доводи за висока обществена опасност на
деянието и дееца.
Подсъдимата не се признава за виновна и
не дава обяснения. Защитника на същата излага доводи за недоказаност на обвинението
и предлага подсъдимата да бъде оправдана.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства- показанията на разпитаните свидетели ,психиатрично-психологическа
експертиза и писмените такива, преценени
по отделно и в съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна.
Подсъдимата и семейството на частния
обвинител живеят в съседни къщи в гр.Сапарева баня.Във връзка с имотни спорове, отношенията между
тях били влошени,като при най-малкия повод и двете страни подавали жалби и
търсели съдействие от органите на реда.
На 12.04. 2018г., ч.о. С. подала
сигнал срещу подсъдимата,че е причинила смъртта на кучето си.По сигнала било
образувано наказателно производство по чл.325б, ал.1 НК,което впоследствие е
прекратено, тъй като в хода на разследването се установило,че кучето не е
малтретирано, а е починало в резултат на отравяне, по всяка вероятност от изяден
плъх.
На 15.04.2018г. ч.о. Г.С. била с
едногодишното си дете на улицата пред къщата им. По същото време, по улицата
вървяла и подсъдимата. Срещайки се,
последната, която явно била убедена,че
кучето и е отровено от бащата на Г.С., с оглед
изострените им отношения, както и от подадения от последната сигнал за
смъртта на кучето,се приближила до ч.о. Г.С.,
хванала я за ръката и я заплашила, че „както баща и е отровил кучето, така ще
отрови и детето и, и ще го гледа на некролог“.Тази реплика, отправена към
последната, като майка на малко дете, изцяло зависимо от нейните грижи, силно я
изплашила и разстроила. Г.С. се дръпнала ,разкрещяла се,като същевременно при
тях слязла нейната майка, взела детето, а подсъдимата се прибрала в двора си.
Г. С. незабавно позвънила на тел.112 и поискала съдействие от полицията, като
казала,че я тормозят е заплашват детето и. Свид. Цветин/ с когото Г. Серфимова
живее на съпружески начала/ се насочил към задната част на двора, който бил
отделен от този на подсъдимата с оградна мрежа, надвесил се над нея и отправил
множество закани и цинични обиди към
подсъдимата, която била там заедно с дъщеря си и внуците си.
Междувременно, на място били изпратени служители на РУ
гр.Дупница,които снели обяснения от страните и съставили разпореждане на
подсъдимата да разрешава споровете си със съседите ,по законоустановения ред.
След намесата на полицейските
служители, частният обвинител Г.С. ,която била силно разстроена от заканата на
подсъдимата към детето и, не могла да се успокои, изпитвала силна
тревожност,като в резултат на това получила
и физически дискомфорт, , потърсила медицинска помощ в Спешния център, а
в последствие и от психиатър.
От изготвената на досъдебното
производство комплексна психиатрична и
психологическа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, се
установи,че в резултат на отправената заплаха към живота на детето и, Г.С. е получила остра стресова реакция-състояние, проявяващо се с
емоционална невровегитативна дисфункция/
тревожност, „сърцебиене“ и др./
Медицинската документация установява,че в резултат на хващането и за
ръката от подсъдимата, Г.С. е получила кръвонасядания на дясната предмишница.
Съдът прие за установена горната
фактическа обстановка като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели,
съобразявайки отношенията помежду им,както и
с подсъдимата, и пострадалата.
Всички свидетели- близки на подсъдимата и тези, близки на пострадалата установяват,че
отношенията между тях са изключително лоши. Често възниквали скандали, съпроводени с размяната на взаимни
обиди и сигнализиране на различни
институции.Численото превъзходство на семейството на частния обвинител срещу
подсъдимата, която, макар и да е посещавана от дъщерите и внуците си, живее
сама, е дало възможност последната да бъде предизвиквана вербално почти
ежедневно.
Относно събитията, станали на
15.04.2018г., съдът даде вяра на показанията на частния обвинител, свид.Цветин/
с когото последната живее на съпружески начала/ и Ц.С./ майка на същата/ в
която сочат, че подсъдимата ,срещайки се на тротоара с Г.С., която държала
малкото си дете,я хванала за ръката и отправила закана“че както баща и отровил
кучето, така и тя ще отрови детето и ще го гледа на некролог“. Двамата са били
в непосредствена близост, като са имали видимост към ставащото пред къщата и са имали
възможност да чуят отправената реплика,както и да видят реакцията на Г.С.-
силна тревога и страх, че нещо може да се случи с детето и. Тези показания
съответстват на медицинската документация , комплексната експертиза и писмените
доказателства по делото/ разпечатката от тел.112 от обаждането на г.С../.
Съдът даде
вяра на показанията на свид.С.А. , К.
Топкаров/ внуци на подсъдимата/ и Н.А./ дъщеря на последната/ в частта, в която
,кореспондирайки с другите гласни доказателства, установяват силно обтегнатите
отношения на подсъдимата със семейството на частния обвинител и честите
скандали между тях. Съдът кредитира показанията им,че на 15.04.2018г. са били
на гости у подсъдимата, но предвид,че са били в задната част на двора, без
видимост към улицата, не кредитира показанията им,че подсъдимата не се е срещала с Г.С. и не е
отправяла заплахи към нея.Предвид,че събитията между двете са се разиграли за
няколко минути, на улицата пред къщите, житейски обосновано е, тези свидетели
да не са разбрали,че подсъдимата е излязла и виждайки частния обвинител, с
детето, да е отправила горната закана,още повече,че свид.С.А. споменава,че баба
и е излизала до магазина,когато по всяка вероятност е станала срещата и с Г.С..
Същите установяват и последващата реакция на свид.Цветин- закани и
обиди към подсъдимата,която те са възприели като поредна ескалация ,без да
знаят за предхождащото го събитие.
Съдът.кредитира и
показанията на свид.Г.-***, изпратен на сигнала за скандал, и който установи,че
между подсъдимата и семейството на ч.о. съществуват дългогодишни лоши
отношения, и свид.Йовичина, която отивайки
до дома на подсъдимата на въпросната дата, видяла ,че свид.Цветин се е покачил
на оградната мрежа крещи обиди и нецензурни думи, тъй като съответстват на
останалите гласни доказателства, а и установяват последващи събитиа.
С оглед на така установеното, съдът прие,че подсъдимата е осъществила следното от обективна и
субективна страна:
Обективна страна.
Обект на престъплението,са обществени
отношения ,свързани с формирането на свободна воля на личността. Събраните по
делото доказателства, установиха,че подсъдимата е осъществила
изпълнителното деяние на престъплението- закана с убийство на детето на частния обвинител Г.С. с думите „ както баща ти отрови кучето ми, така
ще отровя детето и ще го гледате на некролог“ .Тези думи, съдържащи закана към
невръстно дете, са реализирали противоправния резултат-възбуждане на
основателен страх от осъществяване на заканата . Следва да се отбележи,че за да
е налице осъществяване на обективната страна на това престъпление, не е
необходимо дееца да е имал намерение да изпълни отправената закана, а е достатъчно да възбуди основателен страх у
потърпевшия, че може да я осъществи.
В случая,
събраните по делото доказателства, безспорно установяват,че подсъдимата не е
имала каквото и да било намерение да осъществява заканата. Същата е била
провокирана, освен от дългогодишните лоши отношения, така и от отравянето на
кучето, няколко дни преди това.Самата закана наподобява т.нар.“клетва“,
характерна за този географски район и явно е цели възможно най-силно уязвяване
на Г.С., а не намерение или желание да осъществи някакво посегателство върху
детето.
От субективна страна деянието е извършено
умишлено- при пряк умисъл.Последният се обективира от действията на подсъдимата
по осъществяване на изпълнителното деяние, които действия в случая
установиха,че същата е съзнавала обществената опасност на деянието и
е искал настъпването на противоправните последици, а именно да възбуди
основателен страх у Г.С. и съответните последици от това състояние- притеснение
и тревожност,като реципрочен отговор на поведението на последната , по
отношение създадените и неприятности от смъртта на кучето.
С оглед на изложеното, съдът прие,че
подсъдимата С. е осъществила състава на
престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК , както от
обективна, така и от субективна страна, призна я за виновна и и наложи наказание.
Съдът определи наказанието, съобразно
изискванията на чл.5 НК, като взе предвид вида и пределите,предвидени в
чл.144,ал.3 НК, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите
за извършване на престъплението, както и останалите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
Степента на обществена опасност на
деянието е сравнително по-ниска от характерната такава за този вид престъпления.
Съдът направи този извод, имайки предвид най-вече подбудите за извършване на
престъплението-подсъдимата е отправила тази закана като реципрочен отговор
на непосредствените действия на частния
обвинител, свързани с отровеното и куче, както и изключително обтегнатите им
отношения,свързани с чести скандали
и отправяни цинизми по адрес на
подсъдимата от семейството на частния обвинител.
Степента на обществена опасност на подсъдимата
е ниска- не е осъждана,отправила е
заканата , по-скоро като проклятие, макар и съзнавайки ,че осъществява
противоправния резултат на горното престъпление, но желанието и да уязви
частния обвинител е надделяло над общоприетите човешки отношения, които
изключват заплахи към невръстни деца,независимо от отношенията на родителите им
с останалите.
Смекчаващо вината
обстоятелство-чистото съдебно минало.
Отегчаващи вината обстоятелства-няма.
С оглед изложеното, съдът определи
наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства като взе предвид и
възрастта на подсъдимата и наложи такова от
три месеца „лишаване от свобода“.
С оглед размера на наказанието, както и ,че подсъдимата не е осъждана, съдът прие,че са налице
предпоставките на чл.66,ал.1 НК и отложи изтърпяването на наказанието за срок
от 3 години.
Съдът счете,че с така наложеното наказание,ще се
постигнат целите на същото, визирани в чл.36 НК- да се поправи и превъзпита
подсъдимата, като и да се въздейства възпитателно и предупредително на
останалите членове на обществото, без да необходимо ефективното изтърпяване.
На осн.чл.189, ал.3 НПК,
съдът осъди подсъдимата да заплати деловодни
разноски в размер на 517,86лв, а на частния обвинител 300лв. разноски за
адвокатско възнаграждение, като съобрази изискванията на чл.189,ал.4 във вр. с
ал.3 НПК, а именно,че защитата е била осъществена в качеството и на частен обвинител, доколкото съдът не е приел
за съвместно разглеждане на гр.иск.
Тезата
на защитника за недоказаност на обвинението, се опроверга от доказателствата по
делото, като съдът е изложил съображения по-горе в мотивите си и не следва да
ги повтаря.
По горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: