№ 1490
гр. Пазарджик, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело №
20255220100976 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 28, ет.
4, представляван от управителя М. Р. К. чрез пълномощника адвокат Л. П.
твърди, че „Неостил 2015“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
тогавашния си управител Е. Г. Т., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.
,,***** безусловно и неотменимо се е задължил при предявяване да плати, без
протест и без разноски, на или на заповед на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата от
19966,32 евро по запис за заповед от 24.09.2015 г., сумата от 8599,82 евро по
запис на заповед от 08.10.2015 г. и сумата от 16007,68 евро по запис на заповед
от 05.06.2017 г., всички предявими в срок от 66 месеца от датата на издаването
им. Посочените записи на заповед били авалирани от „Неостил“ ЕООД и Е. Г.
Т. при същите условия, при които задължението било поето от издателя.
С нотариални покани, връчени на „Неостил 2015“ ЕООД и на „Неостил“
ЕООД на 09.09.2021 г. и на Е. Г. Т. на 24.03.2022 г., ищцовото дружество
предявило за плащане трите записа на заповед.
Поради неизпълнение на паричните задължения „ОТП Лизинг“ ЕООД се
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
40814/2023 г. по описа на Софийски районен съд срещу длъжниците „Неостил
2015“ ЕООД, „Неостил“ ЕООД и Е. Г. Т. за част от вземанията по записите на
заповед, както следва: 3505,14 евро по запис на заповед от 24.09.2015 г.,
1099,36 евро по запис на заповед от 08.10.2015 г. и 2925,35 евро по запис на
1
заповед от 05.06.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка от посочените
суми от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането.
Тъй като против заповедта за изпълнение постъпило възражение от
длъжника Е. Г. Т., моли да бъде установено, че същата му дължи солидарно с
„Неостил 2015“ ЕООД и „Неостил“ ЕООД сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Е. Г. Т. чрез пълномощника
си адвокат В. Л. намира исковата молба за допустима, но изцяло
неоснователна. Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 531,
ал. 1 от ТЗ преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Твърди, че записите на заповед обезпечават каузални
правоотношения между страните, по които не съществуват изискуеми
задължения на издателя „Неостил 2015“ ЕООД и на авалистите, а именно:
договор за финансов лизинг от 24.09.2015 г. за придобиване на лизингова вещ
– автомобил Тойота Аурис 1.8 Хибрид Чик, за обезпечаване на който е издаден
запис на заповед от 24.09.2015 г.; договор за финансов лизинг от 08.10.2015 г.
за придобиване на лизингова вещ – автомобил Тойота НГ Айго Х 5 врати, за
обезпечение на вземанията по който е издаден запис на заповед от 08.10.2015
г.; договор за финансов лизинг от 05.06.2017 г. за придобиване на лизингова
вещ – автомобил Рено Канго, за обезпечение на вземанията по който е издаден
запис на заповед от 08.10.2015 г. Твърди, че лизингополучателят е изплатил
по-голямата част от задълженията по договорите за финансов лизинг, а за
остатъка от 20936,25 лева на 02.10.2020 г. било постигнато споразумение с
лизингодателя, по силата на което задълженията на лизингополучателя били
прихванати с насрещни ликвидни и изискуеми задължения на „ОТП Лизинг“
ЕООД по 3 броя комисионни договора от същата дата. Уговорено било също
така, че трите автомобила, предмет на договорите за лизинг, ще бъдат
предоставени на други лица, които ще изплатят пълната лизингова цена на
автомобилите и ще придобият същите. С оглед изложеното поддържа, че не са
налице изискуеми и непогасени задължения към ищеца, поради което моли за
отхвърляне на исковете.
Ангажира доказателства.
Претендира разноските по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от писмените
доказателства по делото, че между ищеца „ОТП Лизинг“ ЕООД в качеството
на лизингодател, „Неостил 2015“ ЕООД в качеството на лизингополучател, и
,,Неостил“ ЕООД и Е. Г. Т. в качеството на съдлъжници са сключени договор
за финансов лизинг № 151682814814/24.09.2015 г. с предмет: придобиване на
2
лизингова вещ – автомобил Тойота Аурис 1.8 Хибрид Чик, цена на
придобиване – 19 184,00 евро без ДДС, обезпечен със запис на заповед от
същата дата, предявим в срок от 66 месеца от датата на издаване, с който
издателят ,,Неостил 2015“ се е задължил безусловно и неотменимо, без
протест и без разноски, при предявяване на записа на заповед да плати на или
на заповед на ,,Сожелиз България“ ЕООД, ЕИК ********* (с настоящо
наименование ,,ОТП Лизинг“ ЕООД) сумата от 19 966,32 евро; договор за
финансов лизинг №151682814972/08.10.2015 г. с предмет: придобиване на
лизингова вещ – автомобил Тойота НГ Айго Х 5 врати, цена на
придобиване – 7 968,85 евро без ДДС, обезпечен със запис на заповед от
същата дата, предявим в срок от 66 месеца от датата на издаване, с който
издателят ,,Неостил 2015“ се е задължил безусловно и неотменимо, без
протест и без разноски, при предявяване на записа на заповед да плати на или
на заповед на ,,Сожелиз България“ ЕООД, ЕИК ********* (с настоящо
наименование ,,ОТП Лизинг“ ЕООД) сумата от 8 599,82 евро; договор за
финансов лизинг № 171682823876/05.06.2017 г. с предмет: придобиване на
лизингова вещ – автомобил Рено Канго, цена на придобиване – 14 389,88 евро
без ДДС, обезпечен със запис на заповед от същата дата, предявим в срок от
66 месеца от датата на издаване, с който издателят ,,Неостил 2015“ се е
задължил безусловно и неотменимо, без протест и без разноски, при
предявяване на записа на заповед да плати на или на заповед на ,,Сожелиз
България“ ЕООД, ЕИК ********* (с настоящо наименование ,,ОТП Лизинг“
ЕООД) сумата от 16 007,68 евро.
Записите на заповед са авалирани от „Неостил“ ЕООД и Е. Г. Т. при
същите условия.
Предявени са за плащане на издателя ,,Неостил 2015“ ЕООД и на
авалистите ,,Неостил“ ЕООД и Е. Г. Т. с нотариални покани, връчени на
,,Неостил 2015“ ЕООД и на ,,Неостил“ ЕООД на 09.09.2021 г., а на Е. Г. Т. – на
24.03.2022 г.
С нотариална покана, връчена на „Неостил 2015“ ЕООД на 30.06.2020 г.,
договорите за финансов лизинг са развалени от лизингодателя ,,ОТП Лизинг“
ЕООД поради неплащане на дължимите лизингови вноски от
лизингополучателя.
Между ,,ОТП Лизинг“ ЕООД в качеството на лизингодател и Пламен
Спасов Цветков в качеството на лизингополучател и Валентина Г. Цветкова в
качеството на съдлъжник е сключен договор за финансов лизинг №
205311150281/02.10.2020 г. с предмет: придобиване на лек автомобил Тойота
Аурис 1.8 Хибрид Чик, цена на придобиване – 5 330,93 евро без ДДС.
Между ,,ОТП Лизинг“ ЕООД в качеството на лизингодател и Е. Г. Т. в
качеството на лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг №
201683350288/05.10.2020 г. с предмет: придобиване на лек автомобил Тойота
НГ Айго Х 5 врати, цена на придобиване – 3 566,63 евро без ДДС.
3
Между ,,ОТП Лизинг“ ЕООД в качеството на лизингодател и ,,АЯ
Дистрибюшън“ ЕООД в качеството на лизингополучател и Красимир Иванов
Спасов в качеството на съдлъжник е сключен и договор за финансов лизинг №
205313550289/05.10.2020 г. с предмет: придобиване на товарен автомобил
Рено Канго, цена на придобиване – 8 276,59 евро,без ДДС.
Сключването на последващите договори за финансов лизинг е
осъществено със съдействието на първоначалния лизингополучател ,,Неостил
2015“ ЕООД, за което между ,,ОТП Лизинг“ ЕООД и ,,Неостил 2015“ ЕООД са
сключени три комисионни договора от 02.10.2020 г. За заплащане на
дължимите комисионни плащания от ,,Неостил 2015“ ЕООД са издадени
следните фактури: фактура № **********/03.10.2020 г. на стойност 8 049,10
лева с ДДС, с основание: комисионна по договор от 02.10.2020 г., лек
автомобил Рено Канго, фактура № **********/03.10.2020 г. на стойност 9
619,20 лева с ДДС, с основание: комисионна по договор от 02.10.2020 г., лек
автомобил Тойота Аурис, фактура № 20000000007/03.10.2020 г. на стойност 3
267,96 лева с ДДС, с основание: комисионна по договор от 02.10.2020 г., лек
автомобил Тойота Айго.
От ответната страна е представено споразумение от 02.10.2020 г. за
прихващане на задълженията на „Неостил 2015“ ЕООД с насрещни ликвидни
и изискуеми задължения на „ОТП Лизинг“ ЕООД, което е подписано само от
договарящата страна ,,Неостил 2015“ ЕООД.
Съгласно приетото по делото без възражения от страните заключение на
съдебносчетоводната експертиза в счетоводството на ,,ОТП Лизинг“ ЕООД
непогасените задължения на ,,Неостил 2015“ ЕООД като лизингополучател по
договор за финансов лизинг № 151682814814/24.09.2015 г. са в размер на 8
085,88 лева, по договор за финансов лизинг № 151682814972/08.10.2015 г. – 2
895,97 лева, по договор за финансов лизинг № 171682823876/05.06.2017 г. – 6
688,37 лева. Общият размер на дължимите суми по трите договора за
финансов лизинг е 17 670,22 лева. В счетоводните регистри на ,,ОТП Лизинг“
ЕООД на 03.10.2020 г. са отразени счетоводни записвания по сметка
********** (Доставчици) за доставчика ,,Неостил 2015“ ЕООД, издадените от
,,Неостил 2015“ ЕООД фактури, както следва: фактура №
**********/03.10.2020 г. за сумата от 8 049,10 лева, с основание: комисионна
по договор от 02.10.2020 г., лек автомобил Рено Канго, фактура №
**********/03.10.2020 г. за сумата от 9 619,20 лева, с основание: комисионна
по договор от 02.10.2020 г., лек автомобил Тойота Аурис и фактура №
20000000007/03.10.2020 г. за сумата от 3 267,96 лева, с основание: комисионна
по договор от 02.10.2020 г., лек автомобил Тойота Айго. Посочените фактури
са включени в дневника за покупки по ЗДДС на ,,ОТП Лизинг“ ЕООД за
данъчен период месец ноември 2020 г. Начисленият по трите фактури ДДС е
отразен в колона 11 ,,ДДС с право на пълен данъчен кредит“. Представеното с
отговора на исковата молба извлечение от клиентската сметка на ,,Неостил
2015“ ЕООД на 24.08.2020 г. съответства на счетоводните записвания при
4
ищеца ,,ОТП Лизинг“ ЕООД за периода от 28.09.2015 г. до 24.08.2020 г. След
24.08.2020 г. в счетовдните регистри на ,,ОТП Лизинг“ ЕООД са отразени
постъпили суми и погасени с тях задължения. Постъпилите плащания при
,,ОТП Лизинг“ ЕООД за погасяване задълженията по договорите за финансов
лизинг за периода от 28.09.2015 г. до 15.01.2025 г. са общо в размер на 87
850,04 лева. С постъпилите суми са погасени задължения по договори, както
следва: по договор № 151682814814/24.09.2015 г. – общо погасени задължения
- 45 939,11 лева, по договор № 151682814972/08.10.2015 г. – общо погасени
задължения – 14 034,37 лева, по договор за финансов лизинг №
171682823876/05.06.2017 г. – общо погасени задължения – 24 278,26 лева,
други плащания (разноски по изпълнително дело и законна лихва) – 3 598,30
лева. В счетоводните регистри на ,,ОТП Лизинг“ ЕООД е осчетоводено
плащане в полза на Столична община, район Възраждане на данък МПС за
2020 г., касаещо лизинговите активи по всеки от трите договора за финансов
лизинг на 12.06.2020 г. Лихвата за забава, дължима върху главницата за
периода, описан в раздел II, т. 2 от молба от 15.08.2025 г., се отнася за
лизингова вноска № 48 в размер на 185,87 лева по договор за лизинг №
151682814972/08.10.2015 г. с падеж 05.10.2019 г. Неустойката за периода от
05.10.2019 г. до 25.02.2025 г. е в размер на 21,52 лева. Непогасените от
лизингополучателя застрахователни вноски по всяка от застрахователните
полици са общо в размер на 755,74 лева. Непогасените административни такси
във връзка с плащането на застрахователните премии от ,,ОТП Лизинг“ ЕООД
са общо в размер на 137,19 лева. Общо непогасените застрахователни премии
и административни такси по договор за финансов лизинг №
171682823876/05.06.2017 г. са в размер на 892,93 лева. В счетоводните
регистри на ,,ОТП Лизинг“ ЕООД са отразени плащания към застрахователен
брокер ,,Омникар и партньори“ ООД на платени застрахователни премини,
отразени по счетоводна сметка 5040 ,,Разплащателна сметки“, съответно на
31.03.2020 г., 23.06.2020 г. и 29.09.2020 г. В счетоводните регистри на ,,ОТП
Лизинг“ ЕООД на 10.07.2020 г. е отразено плащане в полза на нотариус
Мариана Кадънкова на нотариални такси по фактура №
**********/09.06.2020 г. Издадените от ,,Неостил 2015“ ЕООД фактури във
връзка с три броя комисионни договори са на обща стойност 20 936,26 лева, в
т.ч. по фактура № **********/03.10.2020 г. на стойност 8 049,10 лева с ДДС,
по фактура № **********/03.10.2020 г. на стойност 9 619,20 лева с ДДС, по
фактура № 20000000007/03.10.2020 г. на стойност 3 267,96 лева с ДДС. В
счетоводните регистри на ,,ОТП Лизинг“ ЕООД е осчетоводено плащане в
размер на 20 936,26 лева на 12.11.2020 г. с основание: ,,плащ. Ф.5-7/03.10.2020
г.“
За част от дължимите суми по записите на заповед, а именно: сумата от
3 505,14 евро по запис на заповед от 24.09.2015 г., сумата от 1 099,36 евро по
запис на заповед от 08.10.2015 г. и сумата от 2 925,35 евро по запис на заповед
от 05.06.2017 г., ведно със законната лихва от 20.07.2023 г. до изплащане на
вземанията, ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл.
5
417 от ГПК по ч.гр.д. № 40814/2023 г. по описа на Софийски районен съд
срещу солидарните длъжници „Неостил 2015“ ЕООД, „Неостил“ ЕООД и Е. Г.
Т..
Против заповедта за незабавно изпълнение е постъпило възражение от
длъжника Е. Г. Т., с оглед на което ищецът е предявил иск за установяване на
вземанията.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Производството е по чл. 422 от ГПК.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, против
която е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, а исковата
молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Предмет на делото са кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 538, ал. 1 във връзка с чл. 463, ал. 1 от ТЗ за
съществуване на парични вземания по записи на заповед, платими на
предявяване.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на редовни от външна страна записи на заповед,
подлежащи на изпълнение.
Ответницата е въвела в процеса твърдение за наличие на каузални
правоотношения между страните, които записите на заповед обезпечават, а
именно договори за финансов лизинг по чл. 342, ал. 2 от ТЗ, по които
задълженията на лизингополучателя са погасени чрез плащане и прихващане.
Нейна е доказателствената тежест да установи при условията на пълно и
главно доказване по делото съществуването на сочените от нея конкретни
каузални правоотношения между страните, във връзка с които са издадени
записите на заповед, а именно лизингови правоотношения, както и пълното
погасяване на задълженията по тях – чрез плащане и прихващане.
Съгласно разясненията, дадени в т. 17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от
ГПК (в редакцията на ДВ бр. 102/2017 г.) е съществуване на вземането,
основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или
във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и
каузалното правоотношение. В производството по установителния иск,
предявен по реда чл. 422, ал. 1 от ГПК, ищецът-кредитор доказва вземането
си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна
страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения
или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод
6
или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва
фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право – за съществуването,
респективно несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса
на спор между страните относно наличието на конкретно каузално
правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на
заповед, съдът разглежда заявените от ответника-длъжник релативни
възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му
или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.
Между страните по делото няма спор, че процесните записи на заповед
обезпечават съществували между страните каузални отношения, основани на
договори за финансов лизинг. Относно сключването на договорите и
предоставянето на лизинговите вещи на лизингополучателя ,,Неостил 2015“
ЕООД страните не спорят, а и това се установява от събраните по делото
писмени доказателства. С оглед на това съдът намира, че между ,,ОТП
Лизинг“ ЕООД от една страна и ,,Неостил 2015“ ЕООД, ,,Неостил“ ЕООД и Е.
Г. Т. от друга страна валидно са възникнали облигационни правоотношения по
договори за финансов лизинг и с оглед изпълнението на задължението на
лизингодателя да предостави лизинговите вещи на лизингополучателя за
временно и възмездно ползване за ответницата в качеството й на съдлъжник
на лизингополучателя се е породило задължението за заплащане на месечните
лизингови вноски по всеки от трите договора за финансов лизинг с
настъпване на падежа на лизинговите вноски.
Спорно по делото е дали са погасени задълженията по каузалните
правоотношения с оглед направените от ответницата твърдения за частично
плащане на задълженията по договорите за финансов лизинг и прихващане на
остатъка от задълженията по същите със споразумение, сключено между
страните по делото.
Съгласно константната практика на ВКС погасяването на обезпеченото
със записа на заповед парично задължение чрез някой от предвидените в
закона правни способи (плащане, опрощаване, погасяване по давност и други)
има за последица погасяване и на поетото с гаранционно-обезпечителна
функция абстрактно задължение по записа на заповед.
Според приетото по делото и ценено от съда като компетентно,
обективно и обосновано изготвено заключение на съдебносчетоводната
експертиза по договорите за финансов лизинг са постъпили плащания в общ
размер на 84 251,74 лева. Остават дължими суми в размер на 17 670,22 лева,
от които по договор за финансов лизинг № 151682814814/24.09.2015 г. – 8
085,88 лева, по договор за финансов лизинг № 151682814972/08.10.2015 г. – 2
895,97 лева, по договор за финансов лизинг № 171682823876/05.06.2017 г. – 6
688,37 лева.
Не се установява по делото остатъкът от дължимите плащания по
договорите за финансов лизинг да е погасен чрез извършено между ,,ОТП
7
Лизинг“ ЕООД и ,,Неостил 2015“ ЕООД прихващане на дължимите от ищеца
комисионни плащания в общ размер на 20 936,26 лева съгласно издадените от
,,Неостил 2015” ЕООД фактури: фактура № **********/03.10.2020 г., фактура
№ **********/03.10.2020 г. и фактура № 20000000007/03.10.2020 г.
На първо място не може да се приеме, че между „ОТП Лизинг” ЕООД и
„Неостил 2015“ ЕООД е сключено споразумение за прихващане, тъй като
представеното по делото споразумение носи подписа само на представилата
го страна, но не и на насрещната страна „ОТП Лизинг“ ЕООД, с оглед на което
същото не обвързва надлежно ищеца.
Освен това съгласно констатациите на съдебносчетоводната експертиза,
неопровергана с други доказателствени средства по делото, задълженията на
,,ОТП Лизинг“ ЕООД по посочените фактури за комисионни плащания в общ
размер на 20 936,26 лева са платени на ,,Неостил 2015“ ЕООД на 12.11.2020 г.
Следователно липсват насрещни вземания на „Неостил 2015“ ЕООД, с които
да се извърши твърдяното от ответницата прихващане.
Предвид неизпълнението на задълженията по договорите за финансов
лизинг от страна на лизингополучателя ищецът-лизингодател е упражнил
правото си по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД да развали същите с отправяне на
нотариална покана до лизингополучателя.
Сключените от лизингодателя след разваляне на договорите за финансов
лизинг последващи договори за финансов лизинг за същите автомобили с
трети лица нямат погасителен ефект по отношение на задълженията на
първоначалния лизингополучател ,,Неостил 2015“ ЕООД и неговите
съдлъжници ,,Неостил“ ЕООД и Е. Г. Т., тъй като извършените по
последващите договори плащания са в изпълнение на поетите от новите
лизингополучатели задължения по тези договори, а не по процесните
договори за финансов лизинг.
С оглед изложеното съдът намира за установено по делото, че в полза на
ищеца съществуват непогасени парични вземания за лизингови вноски по
сключените между страните договори за финансов лизинг от 24.09.2015 г.,
08.10.2015 г. и 05.06.2017 г., обезпечени с процесните записи на заповед.
Записите на заповед са редовни от външна страна, тъй като съдържат
всички изискуеми реквизити по чл. 535 от ТЗ, и обективират действителни
менителнични сделки, с оглед на което за издателя и авалистите е възникнало
задължение за плащане с предявяването на записите, от който момент
вземането на поемателя е станало изискуемо.
Ответницата е направила възражение по чл. 531, ал. 1 от ТЗ за
погасяване по давност на вземанията по записите на заповед, но разгледано по
същество същото е неоснователно.
Съгласно трайно установената практика на ВКС – например Решение №
150/30.11.2016 г. по т.д. № 1552/2015 г., II т.о., относно установителния иск по
чл. 422 от ГПК за вземане срещу издателя по запис на заповед или неговия
8
авалист, с оглед препращащата норма на чл. 537 от ТЗ се прилага специалната
тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 от ТЗ.
По силата на чл. 531, ал. 1 от ТЗ исковете по менителницата срещу
платеца се погасяват с изтичането на тригодишна давност от падежа. Записът
на заповед, платим на предявяване, съгласно чл. 487, ал. 1, изр. 2 от ТЗ трябва
да се предяви за плащане в срок до една година от издаването му, но съгласно
чл. 487, ал. 1, изр. 3 от ТЗ издателят може да определи по-къс или по-дълъг
срок за предявяване. Тълкуването на нормата на чл. 531, ал. 1 от ТЗ във връзка
с посочения от издателя срок по чл. 487, ал. 1 от ТЗ обуславя извода, че
началото на срока на погасителната давност тече от изтичане на срока за
предявяване, посочен в записа на заповед.
Съгласно чл. 514, ал. 1, т. 1 от ТЗ приносителят на менителница губи
правата си срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, с
изключение на платеца, ако пропусне срока за предявяване на менителница на
предявяване. Издателят по записа на заповед е задължен по същия начин,
както платецът по менителницата – чл. 538, ал. 1 от ТЗ. Разпоредбите за
менителницата се прилагат за записа на заповед съответно, доколкото са
съвместими с естеството му – чл. 537 от ТЗ, поради което при пропускане на
срока за предявяването му по чл. 487, ал. 1 от ТЗ, по силата на чл. 514, ал. 1 от
ТЗ поемателят не губи правата си спрямо издателя на записа на заповед.
Непредявяването на записа на заповед в срока за предявяване не рефлектира
върху възможността за принудително събиране на вземането от поемателя, ако
не е изтекъл срокът по чл. 531, ал. 1 от ТЗ. Тригодишният срок на
погасителната давност по чл. 531, ал. 1 от ТЗ тече от изтичане на срока за
предявяване по чл. 487, ал. 1 от ТЗ. В този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 1/01.03.2010 г. по т.д.№ 520/2009 г., ІІ т.о.,
Решение № 162/02.11.2012 г. по т.д. № 1126/2012 г., ІІ т.о., Решение №
162/18.12.2015 г. по т.д. № 2514/2014 г., І т.о. и други.
В случая срокът за предявяване на записите на заповед е 66 месеца от
датата на издаването им. Срокът за предявяване на записа на заповед, издаден
на 24.09.2015 г., изтича на 24.03.2021 г., на записа на заповед, издаден на
08.10.2015 г. – на 08.04.2021 г., на записа на заповед, издаден на 05.06.2017 г. –
на 05.12.2022 г. Следователно срокът на погасителната давност по чл. 531, ал.
1 от ТЗ тече съответно от 24.03.2021 г., 08.04.2021 г. и 05.12.2022 г. и изтича
съответно на 24.03.2024 г., 08.04.2024 г. и 05.12.2025 г. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е подадено на 20.07.2023
г., поради което вземанията по записите на заповед не са погасени по давност.
С оглед изложеното следва да се приеме, че вземанията, за които е
издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК съществуват, а
предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове са основателни и
следва да бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените разноски в исковото и заповедното производство съгласно
9
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за
направата им.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.
Г. Т., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. ,,***** дължи солидарно с
„Неостил 2015“ ЕООД, ЕИК ********* и „Неостил“ ЕООД, ЕИК ********* на
„ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 28, ет. 4,
представляван от управителя М. Р. К., следните суми: 3 505,14 евро,
представляваща част от вземане по запис на заповед от 24.09.2015 г., ведно със
законната лихва от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането, 1 099,36 евро,
представляваща част от вземане по запис на заповед от 08.10.2015 г., ведно със
законната лихва от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането, и 2 925,35 евро,
представляваща част от вземане по запис на заповед от 05.06.2017 г., ведно със
законната лихва от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 40814/2023 г.
по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Е. Г. Т., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. ,,***** да
заплати на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 28, ет.
4, представляван от управителя М. Р. К., разноски в исковото производство за
държавна такса в размер на 294,54 лева, възнаграждение за вещо лице в
размер на 300,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2 070,53 лева с
ДДС и разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на
294,54 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева с ДДС.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10