Решение по дело №398/2019 на Районен съд - Царево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№:                                     20.08.2020 год.                        Град Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд,                                            граждански състав

На двадесет и първи юли                       две хиляди и двадесета година

В публично заседание, в следния състав:     Председател: Минчо Танев

Секретар: Петранка Бъкларова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

гр. дело № 398 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба за делба, от З.Т.М.- А., ЕГН ********** *** и адрес за връчване чрез
представител: ***- чрез адв. А.П.Т., против: И.А.Д., ЕГН ********** и Н.И.Д., ЕГН **********,***, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да допусне и извърши делба на следните недвижими имоти:

½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по действащите КККР на гр. Царево, е площ от 329 кв.м. трайно предназначение на територията - урбанизирана; начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 527, квартал 79 парцел IV, при съседи: ***; с административен адрес: ***,

ведно с първия етаж от построената в поземления имот жилищна сграда, с идентификатор на сградата *** и идентификатор на етажа ***, с площ по кадастър от 68 кв.м. с предназначение- жилище, апартамент, нива 1, при съседи: североизток- сграда 2 в имота, югоизток, югозапад и северозапад- външни зидове, отгоре втори етаж с идентификатор *** и принадлежност към етажа- пристройка, отразена в КККР на АГКК- Бургас, като сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Царево, община Царево, Бургаска област, с адрес на сградата: гр. Царево, кв. „Василико“ № 25, със застроена площ по скица 22 кв.м. брой етажи 1, предназначение- жилищна сграда еднофамилна, представляваща съгласно акт за узаконяване № *** г. на Община Царево- лятна кухня- пристройка на един етаж към съществуващата жилищна сграда, състояща се от едно жилищно помещение за кухня и санитарен възел към нея, изградено в северната част на поземлен имот 48619.505.291, при следните квоти: 1/2 идеална част за ищцата и 1/2 идеална част за ответниците, от чиято една втора, 1/8 е еднолична собственост на ответницата по наследство от А. Димитров Прокопов и 3/8 са придобити и от двамата ответници в режим на СИО.

Ищците ангажират писмени доказателства. Правят искане за допускане на експертиза.

С разпореждане от 27.12.2019 год. съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок.

В отговора на исковата молба, ответниците считат иска за допустим и частично основателен. Ответниците ангажират писмени доказателства. Правят искане за допускане на експертиза, както и на гласни доказателства.

С исковата молба се твърди, че съгласно нотариален акт № *** г. на нотариус С. Д.- държавен нотариус при БРС, лицата А. Д. П., ЕГН ********** и З. И. П., ЕГН **********, са били признати за собственици на дворно място, състоящо се от 300 кв.м. представляващо урегулиран парцел IV-527 в кв. 70 /в последствие поправен на 79/ по плана на кв. „Василико“ гр. Мичурин /понастоящем гр. Царево/, област Бургаска, който парцел е идентичен с продавателен акт от 22.03.1940 г. и е закупен от публичен търг, при граници: улица, парцели ***, ведно с построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда. Твърди се, че с нотариален акт № *** г. на същия нотариус, А. Д. П., ЕГН ********** и З. И. П., ЕГН **********, действащи чрез пълномощника си П. А. Д., са продали половината от дворното място /или 150/300 кв.м. идеални части/, ведно с втория жилищен етаж на жилищната сграда, на трето за настоящия спор лице- Д. А. Д.. Сочи се, че А. Д. П., ЕГН ********** е починал на *** г. като е оставил за свои наследници: З. И. П.- съпруга, И.А.Д.- дъщеря, М. А.М.- дъщеря и Д. А. Д.- син, при което след смъртта на А. Д. П., съсобствеността върху първия етаж от двуетажната жилищна сграда и върху втората половина от дворното място се е разпределила при квоти: 5/8 ид.ч. за съпругата З. И. П. и по 1/8 идеални части за И.А.Д., М. А.М. и Д. А. Д.. Според ищеца, с нотариален акт № 27, том I, нот.д. 37/ 12.09.1995 г. на съдия при ЦРС П. В., поправен с нотариален акт за поправка № *** от същата дата и на същия съдия, З. И. П. и Д. А. Д. са продали на М. А.М. и на И.А.Д. общо 6/8 идеални части от останалата им половина от дворното място и съответно 6/8 идеални части от първия етаж на жилищната сграда в двора, като след продажбата съсобствеността върху първия етаж на жилищната сграда и съответно върху половината от дворното място, се е разпределила- за М. А.М.- 4/8 или ½ идеални части (от които 1/8 по наследство от А. Д. П. и 3/8 по силата на продажбата от 1995 г.) и за И.А.Д.- 4/8 или ½ идеални части (от които 1/8 по наследство от А. Д. П. и 3/8 по силата на продажбата от 1995 г.). Твърди се, че към настоящия момент, ищцата е единствен наследник на М. А.М., която е починала на 10.12.2011 г. и е наследила и притежава ½ ид.ч. от 150/300 кв.м. ид.ч. от дворното място и съответно ½ ид.ч. от първия етаж на двуетажната жилищна сграда. Останалата ½ ид.ч. от 150/300 кв.м. ид.ч. от дворното място и съответно ½ ид.ч. от първия етаж на двуетажната жилищна сграда се притежава от ответниците. Според исковата молба, дворното място е отразено в кадастралната карта и кадастралните регистри, като поземлен имот с идентификатор 48619.505.291 с площ от 329 кв.м. трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: 527, квартал 79 парцел IV, при съседи: ****; с административен адрес: ***, а жилищната сграда, предмет на актуване по описаните по- горе нотариални актове, е отразена в действащите КК и КР като имот с идентификатор ***, като в дворното място е отразена по действащите КК и КР и втора сграда с идентификатор *** Според исковата молба, тази втора сграда е с площ от 22 кв.м. и е изградена от ответницата в периода месец май 2002 г. до април 2003 г. като едноетажна, монолитна, тухлена пристройка с железобетонна конструкция и е била незаконна- без учредено право на строеж и без строителни книжа. Според ищеца, първоначално за извършването на строителството на тази пристройка, нейната майка е дала своето съгласие, с нотариално заверена декларация, в която се разрешава строителство на лятна кухня по одобрени проекти и разрешение от съответните органи, но ответницата, противно на така даденото съгласие, е изградила вместо лятна кухня, пристройка към първия жилищен етаж, като е разширила същия, поради което и в акта за узаконяване на незаконното строителство, не се узаконява лятна кухня, а се узаконява пристройка към първия етаж на съществуващата жилищна сграда. Според исковата молба, ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт № ***, нот.д. № *** г. на нотариус М. В., peг. № *** в регистъра на НК, с район на действие- района на ЦРС, за собственост по наследство за наследената от нея 1/8 идеална част от половината от дворното място /вече с площ от 329 кв.м./ и съответно от първия етаж на жилищната сграда, с идентификатор на етажа ***, с площ по кадастър от 68 кв.м. с предназначение- жилище, апартамент, нива 1, при съседи: североизток- сграда 2 в имота, югоизток, югозапад и северозапад- външни зидове, отгоре втори етаж с идентификатор **** и едновременно с това ответницата и съпругът й, са се снабдили и с констативен нотариален акт № *** г. на нотариус М. В., peг. № *** в регистъра на НК, с район на действие- района на ЦРС, за собственост /по силата на извършено строителство и давностно владение/ върху пристройката, описана в акта както следва: „... сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Царево,, Община Царево, Бургаска област, с адрес на сградата: ***, със застроена площ по скица 22 кв.м. брой етажи 1, предназначение- жилищна сграда еднофамилна, представляваща съгласно акт за узаконяване № *** г. на Община Царево- лятна кухня- пристройка на един етаж, към съществуващата жилищна сграда, състояща се от едно жилищно помещение за кухня и санитарен възел към нея, изградено в северната част на поземлен имот ***. Според ищеца, при това фактическо положение, пристройката е неразделна част от съсобствения между страните първи жилищен етаж, а по отношение на нея следва да се прилагат правилата на чл. 97-98 от ЗС, т.е. пристройката се притежава в съсобственост от страните при равни квоти. С направено допълнително уточнение към исковата молба, ищеца твърди, че в нотариалните актове, удостоверяващи собствеността на страните, дворното място е описано с площ от 300 кв.м. докато в представената кадастрална скица дворното място е с площ от 329 кв.м. като според ищеца разликата от 29 кв.м. се дължи на допустими грешки в точността на измерването, като според ищеца това се установява от кадастралната скица, в чието съдържание изрично е посочено, че заснетият имот е идентичен с имот по предходен план „....527, квартал 79, парцел IV, т.е. кадастрално заснетият имот е идентичен с имота описан по своята регулационна идентификация в нотариалните актове за собственост.

С отговора на исковата молба, ответниците оспорват иска. Считат същия за допустим и основателен, но единствено по отношение на първия етаж на сградата. Правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, по отношение на пристройката- лятна кухня. В отговора си твърдят, че искът е допустим за разглеждане, до ½ идеална част от 300/329 кв.м. ид.ч. от ПИ, тъй като по отношение на останалите 29 кв.м. идеални части от ПИ, липсват доказателства за собствеността. Твърди се, е в имота има и друг съсобственик на останалите 150/300 кв.м. идеални части, който е и собственикът на втория етаж от жилищната сграда и който е трето не участващо в спора лице, но при това положение делбата на поземления имот, като несъвместима с предназначението му и предвид ограничението в ал. 3 на чл. 38, ал. 1 от ЗС, е неоснователна. С отговора на исковата молба, ответниците оспорват и сочените от ищцата квоти. Твърди се, че по отношение на първи жилищен етаж, от двуетажна жилищна сграда с идентификатор на етажа *** по КККР на гр. Царево искът е допустим, но не при посочените квоти. Твърди се, че по отношение на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Царево искът е недопустим, защото ищцата не е съсобственик на тази сграда, тъй като основната постройка и пристройката към нея са с отделни входове, поради което и пристройка не е функционално свързана с постройката, а има самостоятелен характер. Отделно от това се твърди, че ответниците са построили, владели и ползвали спокойно и необезпокоявано пристройката повече от 10 години, с ясното съзнание, че е тяхна собствена, поради което и предвид обстоятелството, че пристройка съдържа характеристиките на самостоятелен обект поради което и е придобита по давност от ответниците.

С допълнение към отговора на исковата молба, ответниците заявяват, че процесната ½ идеална част от поземления имот не следва да бъде изключвана от делбата, но да се третират като прилежащи идеални части- съответно ½ или по ½  към всеки от двата образувани дяла, а не като самостоятелен обект на делба. В допълнението си, ответниците не спорят посочените от ищцата квоти в съсобствеността на дворното място и първия етаж на къщата. По отношение на пристройката и нейния самостоятелен характер, ответниците изцяло поддържат тезата си, както и възраженията си за изтекла в тяхна полза придобивна давност.

В съдебно заседание, процесуалния представител на ищците поддържа иска.

Ответниците в съдебно заседание се представляват от упълномощен представител- адвокат. Правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, по отношение на пристроената лятна кухня.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

По отношение на първия етаж, от построената в поземлен имот с идентификатор ***, жилищна сграда, с идентификатор на сградата *** и идентификатор на етажа **** и ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по действащите КККР на гр. Царево, с площ от 329 кв.м. с номер по предходен план: 527, квартал 79 парцел IV, с административен адрес: *** в който е построена жилищна сграда, с идентификатор на сградата ***

Не се спори между страните и се доказва от приложения по делото НА № *** г. че лицата А. Д. П., ЕГН ********** и З. И. П., ЕГН ********** са били признати за собственици на описания в акта недвижим имот, а именно: дворно място, състоящо се от 300 кв.м. представляващо урегулиран парцел *** в кв. 70 /в последствие поправен на 79/ по плана на кв. „Василико“ гр. Мичурин /понастоящем гр. Царево/, област Бургаска, който парцел е идентичен с продавателен акт от 22.03.1940 г. и е закупен от публичен търг, при граници: улица, парцели ***, ведно с построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда“.

Няма спор, а и се установява от допълнителното заключение на в.л. Ст. Р., че понастоящем, след като за гр. Царево, обл. Бургаска е изработена кадастрална карта, одобрена със Заповед № *** год. на Изпълнителния директор на АК, изменена със Заповед № *** год. на Началника на СГКК- Бургас, имот пл. № ***, парцел ***по плана от 1986 год. в който е процесната къща, е нанесен в картата като поземлен имот с идентификатор *** с площ от 329 кв.м. Съгласно същото заключение, УПИ IV-527 в кв. 79 по регулационния план на гр. Царево е идентичен част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Царево, като разликата от 29 кв.м в площта на дворното място се дължи, на следното: по действащия регулационен план на гр. Царево, УПИ *** в кв. *** измерен графично е с площ от 300 кв.м. а измерен с цифров модел е 317 кв.м. като разликата е 17 кв.м. и се дължи на точността на различните замервания. Според вещото лице, по действащата кадастрална карта на гр. Царево, имот с идентификатор *** е с площ от 329 кв.м. в повече с 12 кв.м. от които към поземлен имот с идентификатор ****- 5 кв.м. и към улицата- 7 кв.м.

          Не се спори между страните и се доказва от приложения по делото нотариален акт № *** г. че А. Д. П., ЕГН ********** и З. И. П., ЕГН **********, действащи чрез пълномощника си П. А. Д., са продали половината от дворното място /или 150/300 кв.м. идеални части/, ведно с втория жилищен етаж на жилищната сграда, на трето за настоящия спор лице- Д. А. Д..

Не се спори и се установява от представеното удостоверение за наследници № **** год. че А. Д. П., ЕГН ********** е починал на 16.11.1992 г. и негови наследници са: З. И. П.- съпруга, И.А.Д.- дъщеря, М. А.М.- дъщеря и Д. А. Д.- син, при което след смъртта на А. П., съсобствеността върху първия етаж от двуетажната жилищна сграда, както и върху втората половина от дворното място /или 150/300 кв.м. идеални части/, се е разпределила при квоти: 5/8 ид.ч. за съпругата Злата Иванова Прокопова и по 1/8 идеални части за И.А.Д., М. А.М. и Д. А. Д..

Не се спори и се установява от представените нотариален акт № 27, том I, нот.д. 37/ 12.09.1995 г. поправен с нотариален акт за поправка № 10, том I, нот.д. № 36/ 12.09.1995 г. че З. И. П. и Д. А. Д. са продали на М.А.М. и на И.А.Д. общо 6/8 идеални части- собствените им идеални части- от първия етаж на жилищната сграда и 6/8 идеални части от останалата им половина от дворното място. При това положение- след продажбата на тези 6/8 идеални части от първия етаж на жилищната сграда и дворното място- съсобствеността върху първия етаж на жилищната сграда и останалата ½ ид.ч. от дворното място /или 150/300 кв.м. идеални части/, се е разпределила както следва: за М. А.М.- ½ идеални части (от които 1/8 по наследство от А. Д. П. и 3/8 по силата на продажбата от 1995 г.) и за И.А.Д.- ½ идеални части (от които 1/8 по наследство от А. Д. П. и 3/8 по силата на продажбата от 1995 г.).

Не се спори между страните и се доказва от приложените Удостоверение за наследници на М. А.М., № 631/ 04.07.2019 год. и на Т. С. М., № *** год. че към настоящия момент, ищцата е единствен наследник- дъщеря- на М. А.М., която е починала на *** г. /съпруга Т. С. М., е починал преди М. А.М. и ищцата се явява единствен наследник, както на своята майка, така и на своя баща/.  При това положение, безспорно е по делото, че като единствен наследник на М. А.М., ищцата е наследила и притежава правото на собственост върху ½ ид.ч. от първия етаж на двуетажната жилищна сграда, както и ½ ид.ч. от половината дворно място /150/300 кв.м./, а останалата ½ ид.ч. от първия етаж на двуетажната жилищна сграда и ½ ид.ч. от половината дворно място /150/300 кв.м./, се притежава от ответницата И.А.Д..

Предвид изложеното до тук, съда приема, че предявения иск за делба на първия етаж, от построената в поземлен имот с идентификатор ***, жилищна сграда с идентификатор на сградата *** и идентификатор на етажа *** е основателен и доказан, тъй като етажа е съсобствен между страните и същия следва да бъде допуснат до делба, при квоти: за З.Т.М.- А., ЕГН **********- ½ идеални части и за И.А.Д. и Н.И.Д.- ½ идеални части (от които 1/8 за И.А.Д. по наследство от А. Д. П. и 3/8 в режим на СИО по силата на продажбата от 1995 г.).

По същите мотиви, съда намира за основателен и доказан и иска за делба на ½ ид.ч. от половината дворно място, цялото представляващо поземлен имот с идентификатор ***. Дворното място, следва да се допусне до делба при квоти: за З.Т.М.- А., ЕГН ********** и за И.А.Д. и Н.И.Д.- ½ идеални части (от които 1/8 за И.А.Д. по наследство от А. Д. П. и 3/8 в режим на СИО по силата на продажбата от 1995 г.). Дворното място следва да се допусне до делба не като самостоятелен обект, а като прилежащи идеални части- съответно по ½ ид.ч. към всеки от двата дяла от първия етаж на сградата.

По отношение претендираната да бъде допусната до делба, принадлежност към етажа- пристройка, отразена в КККР на АГКК- Бургас, като сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Царево, община Царево, Бургаска област, с адрес на сградата: ***, със застроена площ по скица 22 кв.м. брой етажи 1, предназначение- жилищна сграда еднофамилна, представляваща съгласно акт за узаконяване № *** г. на Община Царево- лятна кухня- пристройка на един етаж към съществуващата жилищна сграда, състояща се от едно жилищно помещение за кухня и санитарен възел към нея, изградено в северната част на поземлен имот 48619.505.291:

Спорно в настоящия казус е, дали правото на собственост на страните, се простира и върху процесната пристройка, като спорното е, дали последната е самостоятелен обект на собственост или следва да се разглежда като принадлежност към първия жилищен етаж, дали по отношение на пристройката е приложим института на придобивната давност и ако е приложим- налице ли са по отношение на ответниците всички условия, да са придобили пристройката на основание давностно владение.

На първо място, по отношение на тази пристройка, съда прима за безспорно доказано по делото- от заключението на в.л. Ст. Р.- че същата няма самостоятелен характер, а представлява принадлежност към жилище в сградата- принадлежност към процесния първи, жилищен етаж на къщата. Съгласно цитираното заключение и изложеното от в.л. в съдебно заседание,  изградената пристройка е неразделно свързана със северната стена на полуподземния етаж от сградата, като между съществуващата сграда и пристройката не е налице изграден нов зид с фуга, т.е. пристройката няма самостоятелен зид като за своя стена ползва зида на къщата, който външен зид при това положение вече се явява вътрешен- разделящ две стаи или две вътрешни помещения- в случая стая, коридор и кухня. Съгласно заключението, застроената площ е 21,50 кв.м. /без допълнително обособеното с дограма входно преддверие/ и пристройката се състои от стая и санитарен възел. Според вещото лице, пристройката не е обособена като самостоятелен обект, а е неразделно свързана със съществуващата сграда в поземления имот, тъй като пристройката няма самостоятелен отделен външен зид и ползва зида на старата сграда, тя е така изградена и функционално обособена, че няма собствено функционално предназначение- не е нито стопанска постройка, нито търговски обекти, нито склад за инвентар и т.н. а съставлява кухня с тоалетна- самостоятелно жилище само с тоалетна и кухня не може да има. Според заключението, пристройката и северната част от старата жилищна сграда, представляват едно цяло жилище, състоящо се от две стаи, коридор, кухня и санитарен възел, с общо ел. захранване и общ електромер. Според вещото лице, пристройката няма характер на допълващо застрояване по смисъла на ЗУТ. Сградите на допълващо застрояване са самостоятелни сгради със собствени зидове, докато процесната пристройка няма собствен външен зид, долепен до външния зид на старата сграда, а ползва последния, като няма собствена функционалност на самостоятелна сграда а по предназначението си принадлежи към основното жилище, неделимо е свързана с част от помещенията от етажа на старата сграда с вътрешна врата, от която през пристройката се влиза в къщата, т.е. пристройката е едновременно и подход към отделните части на етажа. Ел. инсталацията на пристройката е обща с тази на останалите стаи, тоалетната е една. Според вещото лице, така изградена пристройката не може да съществува като самостоятелна сграда. Съгласно заключението, пристройката е реална част от обособеното жилище /първи жилищен етаж на къщата/, състоящо се от две спални, кухня и баня-тоалетна, като според вещото лице, пристройката съставлява кухнята със санитарния възел на жилището. Според експертизата, за пристройката е одобрено заснемане на изпълнено незаконно строителство на 31.08.2005 год. и е бил съставен Акт за узаконяване № *** год. от гл. архитект на Община Царево.

На следващо място, по делото не се спори, а и се установява от представения нот. акт. № *** год. на нотариус М. Василева, от представените нотариално заверени Декларации за съгласие от лицата М. Ч., М.М. и А. Д., от приложената строителна документация и от показанията на разпитаните по делото свидетели Е. И., М. К. и Н. П., че процесната пристройка /лятна кухня/ е изградена от ответниците, узаконена е по надлежния ред и се ползва от тях.

Съда приема за безспорно доказано по делото- от цитираните по- горе доказателства- че ответниците И.А.Д. и Н.И.Д., са изградили пристройката през периода месец май 2002 г. до месец април 2003 г. и от тогава и до настоящия момент- много повече от 10 години- единствено и само те са владеели и ползвали същата, като владението им е било спокойно, явно и необезпокоявано за целия сочен период. Упражняването на фактическа власт върху пристройката е било такова, че няма никакво съмнение, че същата се упражнява със съзнанието за своене на вещта, а владението е било без противопоставяне от страна на трети лица, както ответниците са демонстрирали поведение на пълноправни собственици- узаконили са пристройката по съответния ред, снабдили са се с нотариален акт- т.е. цялото поведение на ответниците- от момента да построяване на пристройката и до настоящия момент- безсъмнено сочи, че същите упражняват собственически правомощия в пълен обем и за себе си.

При това положение, за съда се налага безспорния извод, че по отношение на ответниците, са налице всички предпоставки визирани  в нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, съгласно която, правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

По спорния въпрос- дали може да се придобие на основание давностно владение процесната пристройка- отговор е даден в Решение № *** год. по гр. д. № 1439/1994 год. на ВС, ІV г.о. и в Решение № 99 от 20.07.2011 год. по гр. д. № 827/2010 год. на ВКС, II г.о. където е посочено, че „…възможно е да се придобие на основание давностно владение, правото на собственост върху обект, представляващ принадлежност към жилище в една сграда /чл. 37 от ЗС/, доколкото владението се осъществява от един от собствениците на жилище спрямо друг такъв в същата сграда….“

При това положение, съда приема, че ответниците са придобили на основание давностно владение, правото на собственост върху процесната лятна кухня. Същата безспорно представлява принадлежност към жилище и безспорно владението се осъществява от собственици на жилището, което владение е продължило над 10 год. явно и необезпокоявано, с демонстрирано намерение да се свои вещта.

В този смисъл, предявеният иск за делба върху процесната лятна кухня е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като до делба следва да се допуснат само първия жилищен етаж на къщата и ½ ид. част от прилежащото дворно място, при съответните квоти, за всяка една от страните.

Мотивиран от гореизложеното, Царевският районен съд

 

Р  Е  Ш  И

 

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следните недвижими имоти:

Първия етаж от жилищна сграда с идентификатор на сградата *** и идентификатор на етажа ***, с площ по кадастър от 68 кв.м. с предназначение- жилище, апартамент, нива 1, при съседи: североизток- сграда 2 в имота, югоизток, югозапад и северозапад- външни зидове, отгоре втори етаж с идентификатор 48619.505.291.1.2, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор *** по действащите КККР на гр. Царево, с площ от 329 кв.м. трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 527, квартал 79 парцел IV, при съседи: ***, с административен адрес: *** ведно с прилежащите части от дворното място, представляващо ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по действащите КККР на гр. Царево, с площ от 329 кв.м. трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 527, квартал 79 парцел IV, при съседи: ***, ****, с административен адрес: ***, при квоти: за З.Т.М.- А., ЕГН **********- ½ идеални части и за И.А.Д. и Н.И.Д.- ½ идеални части (от които 1/8 за И.А.Д. по наследство от А. Д. П. и 3/8 в режим на СИО по силата на продажбата от 1995 г.).

ОТХВЪРЛЯ иска, в частта му, в която се иска да бъде допусната и извършена съдебна делба на принадлежност към етажа- пристройка- отразена в КККР на АГКК- Бургас, като сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Царево, община Царево, Бургаска област, с адрес на сградата: ***, със застроена площ по скица 22 кв.м. брой етажи 1, предназначение- жилищна сграда еднофамилна, представляваща съгласно акт за узаконяване № *** г. на Община Царево- лятна кухня- пристройка на един етаж към съществуващата жилищна сграда, състояща се от едно жилищно помещение за кухня и санитарен възел към нея, изградено в северната част на поземлен имот ***.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Бургаския окръжен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

             

 

  СЪДИЯ :