№ 383
гр. Пазарджик, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20225220201051 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН вр. чл.189 ал.4 ЗДвП.
Образувано е по жалба на М. Г. ХР. от гр.Пазарджик, подадена чрез пълномощника
адв.П.П., против Електронен фиш серия Г № 0029333 на ОДМВР-Пазарджик, издаден на М.
Г. ХР. от гр.Пазарджик, на основание чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ, с който му
е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв. за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Явява се
пълномощникът на жалбоподателя- адв.П.П., който заявява, че поддържа жалбата по
релевираните в нея съображения. Представя в съдебно заседание писмени доказателства,
свързани с материалната незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. Моли съда, да уважи
жалбата и да отмени Електронен фиш серия Г № 0029333 на ОДМВР-Пазарджик.
Претендира и присъждане на разноски.
За ответника по жалбата ОД на МВР Пазарджик, редовно призован, не се явява
представител. Изразено е писмено становище от пълномощника на директора на ОДМВР-
Пазарджик, в което са изложени съображения за законосъобразност и потвърждаване на
издадения ЕФ, прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна и на свой
ред иска присъждане на такива.
Жалбата е допустима, доколкото е подадена от активно легитимирана страна, в
законоустановения срок, срещу административен акт /какъвто представлява по правната си
същност ЕФ/, подлежащ на обжалване пред РС- Пазарджик.
1
Районният съд, като взе предвид становищата на страните и приетите по делото
доказателства, съобразявайки разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, и по свое вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С процесния ЕФ на М. Г. ХР. е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева за това,
че на 01.03.2021г., в 12:22 часа, в гр.Пазарджик, на ул.Ст. А. №33, с посока на движение към
кръстовище с ул. Ал. Стамболийски, е установено нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ,
посредством заснемане с АТСС – ARH CAM S1 с № 11743bb на л.а. „..., собственост към
този момент на жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото
непротиворечиви писмени доказателства, съдържащи се в представената от
административнонаказващия орган преписка по повод издаването на обжалвания ЕФ. От
приетата по делото справка за собственост и регистрация на МПС /л.7/ безспорно се
установява, че към 01.03.2021г. жалбоподателят е собственик на процесното МПС, което е
регистрирано в РБългария и не е спряно от движение. Няма съмнение също така, че
заснемането на движението на автомобила е станало с одобрено от БИМ /л.16/ мобилно
автоматизирано техническо средство /преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации/ тип АТСС – ARH CAM S1 с № 11743bb,
преминало проверка за технически и метрологични характеристики с Протокол №62-
СИСИС/28.09.2020г. /л.18/, монтирано на служебен полицейски автомобил с рег.№ ...
съгласно Протокол за използване на АТСС рег.№1006р— 1934/04.03.2021г. /л.8/.
Въпреки формално спазените нормативни разпоредби във връзка с установяване на
административното нарушение, съдът намира, че в хода на производството по ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е допуснато съществено
процесуално нарушение, което не може да се санира едва във въззивното производство,
същото влече незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и обуславя неговата
отмяна. Този съществен порок на процедурните правила се изразява в липсата на надлежно
описание на нарушението.
В разпоредбата на чл.647 ал.3 от КЗ е предвидено, че електронният фиш, който се съставя,
когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", се издава
при условията и по реда на ЗДвП. Същевременно, съгласно чл.189 ал.4 ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
2
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. Следователно, в случаи като процесния, са съответно
приложими изискванията относно съдържанието на електронния фиш, включително по
отношение описанието на нарушението.
При служебно дължимата проверка за законосъобразност на съдържанието на обжалвания
ЕФ съдът намира, че при описанието на нарушението са посочени дата, мястото на
извършването му, индивидуализиран е деецът и е описано качеството, въз основа на което е
прието, че жалбоподателят следва да понесе административнонаказателната отговорност за
извършеното деяние. Липсва обаче описание на самото изпълнително деяние, т.е. на
конкретното поведение (действие или бездействие) от обективната действителност, чрез
което е осъществено нарушението. В обстоятелствената част на ЕФ е посочено, че: "е
установено нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането", без обаче да са
описани в пълнота признаците от обективната страна на състава на това нарушение. По-
конкретно никъде в ЕФ не се съдържа твърдение, че за процесния лек автомобил е нямало
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите към момента на заснемането му от техническото средство.
Липсват още твърдения автомобилът да е регистриран на територията на Република
България и да не е спрян от движение. Крайно общото и абстрактно твърдение за
установено нарушение на КЗ не изпълнява критерия за надлежно описание на нарушението.
В тази връзка следва да се обърне внимание, че в Кодекса за застраховането са предвидени
множество състави на различни административни нарушения. Жалбоподателят от своя
страна не следва да бъде поставян в положение да предполага за какво свое поведение е
санкциониран, нито може да му се вменява в тежест сам да извежда и формулира признаците
от състава на нарушението въз основа на доказателствата по преписката или от правната
квалификация.
В случая процесуалното нарушение не произтича от доказателствен дефицит, а от изначална
липса на твърдения за съставомерни обстоятелства при описанието на нарушението. Именно
поради това недостатъкът при словесното описание не може да бъде саниран от събраните
по делото доказателства. Предметът на доказване в процеса се определя от фактическите
изводи в обстоятелствената част на електронния фиш. Съдът упражнява контрол за
законосъобразност и обоснованост на електронния фиш съобразно съдържанието, с което е
издаден. Съдебното решение не служи за попълване на празноти при описанието на
признаците от състава на нарушението, тъй като те следва да са предявявани на дееца още с
връчването на екземпляр от електронния фиш, а не за пръв път с решението на съда. При
така направеното непълно описание на вмененото във вина на жалбоподателя деяние той е
поставен в изначална неяснота по обвинение за кое от всички възможни административни
нарушения, предвидени в КЗ, трябва да се защитава. В тази насока е и трайната съдебна
практика на касационната инстанция.
Допълнителна неяснота във волята на наказващия орган възниква от наличните в
3
описанието на нарушението твърдения за обстоятелства, които са неотносими към
вмененото нарушение по КЗ, а са присъщи за нарушенията за скорост по ЗДвП. Така в
обстоятелствената част на ЕФ се посочва, че е отчетен толеранс от 3 км/ч от измерената
скорост. Въпреки това не може да се приеме, че волята на наказващия орган е била да бъде
санкционирано деяние, представляващо управление на МПС с превишена скорост. В
електронния фиш не присъстват в пълнота фактите, необходими за описанието и на такъв
вид административно нарушение. Никъде не е посочено с каква скорост се е движил
автомобилът, каква е стойността на измерената скорост, за да се направи извод дали е имало
превишаване на разрешената скорост. Съставянето на електронния фиш в серия Г, правната
квалификация на деянието като нарушение по КЗ, както и твърдението, че с
автоматизираното техническо средство е установено нарушение по същия нормативен акт,
затвърждават извода, че с обжалвания акт не е санкционирано деяние, наказуемо по ЗДвП.
Непълнотата и вътрешното противоречие при описанието на деянието представляват
съществено и неотстранимо процесуално нарушение, което неоправдано ограничава правото
на защита на жалбоподателя. Същественото нарушаване на процесуалните правила досежно
реквизитите на съдържанието на електронния фиш влече порока незаконосъобразност.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че процесуалният представител на
жалбоподателя навежда и множество други възражения, които не се налага да бъдат
обсъждани детайлно предвид характера на установеното процесуално нарушение, което
представлява достатъчно основание за отмяна на издадения ЕФ. Настоящата съдебна
инстанция намира за необходимо да подложи на коментар единствено твърдението на
защитата за наличие на сключена валидна застраховка ГО за процесното МПС към
инкриминираната дата, във връзка с което се представят писмени доказателства в съдебно
заседание. Безспорно, приетата по делото интернет справка, представляваща „Проверка за
сключена застраховка ГО“ от 19.10.2021г. не представлява по същността си официален
удостоверителен документ, доколкото не е издадена по установения ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му. Въпреки това, истинността на съдържаща се в
последната информация, недвусмислено се потвърждава от приетите по делото като
писмени доказателства заверено копие на полица за сключена застраховка ГО на
автомобилистите №BG/22/120001959236 от 15.07.2020г. за МПС с рег. № ... с валидност от
15.07.2020г. до 15.07.2021г. и заверено копие на сметка №Р010983261 за заплатена премия в
размер на 92.91 лева по полица за сключена застраховка ГО на автомобилистите
№BG/22/120001959236 от 15.07.2020г.. В този смисъл възражението на защитата за това, че
посоченото в процесния ЕФ нарушение на КЗ не е било извършено, доколкото към
инкриминираната дата е била налична валидно сключена застраховка ГО за лек автомобил с
рег.№ № ..., е основателно.
Най-сетне, по делото е направено и още едно основателно възражение от процесуалния
представител на жалбоподателя, свързано с нарушение на принципа „ne bis in idem“,
доколкото за същото вече е бил издаден ЕФ серия Г №0029332. Последното действително се
установява от предоставената за нуждите на съдебното производство информация от
4
ОДМВР- Пазарджик с писмо рег.№100600-14498/22.08.2022г./л.27/, прието по делото като
писмено доказателство. От своя страна съдът също е бил служебно запознат за наличието на
издаден ЕФ серия Г №0029332, предмет на обжалване по АНД №1050/2022г. по описа на
РС- Пазарджик, разглеждано от същия съдия-докладчик. Последното по своята същност
също представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на обжалвания ЕФ като
незаконосъобразен.
По изложените съображения, жалбата е основателна и Електронен фиш серия Г, № 0029333
на ОД на МВР – Пазарджик следва да бъде отменен. Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1
от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски в процеса. С
оглед изхода на делото и предвид основателността на жалбата, такива се дължат единствено
на жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Доказано е извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и
съдействие, приложен на л.4 от делото, е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е
платено изцяло в брой.
По делото е направено възражение по чл.63д ал. 2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Това е
така, тъй като възнаграждението е уговорено в най-ниския размер, съгласно чл.18 ал.2 вр.
чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл.36 ал 2 от Закона за адвокатурата ,
а именно 300 лева. Съгласно посочената правна норма, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са при интерес до 1000
лева в размер от минимум 300 лева. Следователно претендираните от жалбоподателя
разноски са уговорени в минимален размер и съдът не следва да ги намаля под този най-
нисък предел. По тези съображения възражението за прекомерност е неоснователно, а
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено в пълния си
заявен размер от 300 лева. За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса- ОД на МВР- Пазарджик.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.3 т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г, № 0029333 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на М.
Г. ХР. ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик ул.Д.Г. №10 ет.2 ап.5, на основание чл.638
ал.4 вр. ал.1, т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева,
за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
ОСЪЖАДА ОД МВР-Пазарджик, представлявана от директора, с административен адрес:
гр.Пазарджик, пл.Съединение №1 ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. ХР. ЕГН **********, с адрес:
гр.Пазарджик ул.Д.Г. №10 ет.2 ап.5, сторените разноски в размер на 300 /триста/ лева за
5
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен
съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6