ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41
гр. гр.Силистра , 20.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Д. Великова
Членове:Ана Д. Аврамова Христова
Огнян К. Маладжиков
като разгледа докладваното от Ана Д. Аврамова Христова Въззивно частно
наказателно дело № 20213400600107 по описа за 2021 година
констатира следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от Г. М. Е., срещу
Определение №60/2021г. по ЧНД №97/21г. по описа на СРС, с което е
потвърдено постановление на РП-Силистра за прекратяване на наказателното
производство. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на съдебното
определение, за нарушеното му право на собственост, като моли за отмяна на
съдебното определение и за връщане на автомобила му.
Силистренски окръжен съд, след като се запозна с материалите по
делото, намира за установено следното :
Жалбата е неоснователна.
Наказателното производство е образувано за престъпление по чл.195 ал.1
т.12 вр. чл.194 ал.1 НК, по жалба от Г.Е. за противозаконно отнемане на
автомобила му Ланд Ровер Рейнд Ровер с рег.№СС5923 АМ.
По делото няма привлечени като обвиняеми лица.
Фактическата обстановка приета от прокурора и съда най-общо се
свежда до следното:
Жалбоподателят е легален собственик на л.а. Ланд Ровер Рейндж Ровер с
1
рег.№ СС5923 АМ, рама SALLPAMJ4WA382857. Въз основа на изпълнителен
лист по НОХД №254/2011г. по описа на СОС е било образувано
изпълнително дело №20113420400305, по което ДСИ е наложил запор върху
автомобила, отразен в регистъра на ОДМВР на 27.09.2016г., който запор
представлявал юридическа пречка за извършване на разпоредителни сделки с
тази вещ.
В хода на досъдебното производство по установеният от закона ред
автомобилът е бил иззет от последния владелец А.З., имащ претенции за
добросъвестен владелец.
Свид.А.Л. З. придобил владението върху автомобила от Т. Л. Ц., през
пролетта на 2019г. за сумата от 4500лв, като са му били предани ключове и
документи- Свидетелство за регистрация на МПС Част I и Част II. В
последствие свидетеля установил, наличието на тежести върху автомобила.
Правил е опити да уреди взаимоотношенията си с Г.Е., видно от приложената
комуникация, но безуспешно.
Х. В.И. е искал да закупи автомобила от З.. За целта се свързал с Е.,
срещнали се, но поради залога не са се споразумяли и И.върнал автомобила
на З., като се отказал от покупката.
Свид. Т. Л. Ц. през есента на 2018г. получил моторното превозно
средство от свид.Р. П. Г. от гр.Варна, срещу сумата от 2000лв. Владението на
автомобила е предадено с ключове и документи- Свидетелство за регистрация
на МПС Част I и Част II. Ц. не познавал лично Е., но е знаел, че МПС се води
на негово име, както и че не може да прехвърлена собствеността поради
наложен запор.
Свид.Г. от друга страна твърди, че той е реалния собственик на
автомобила, той е заплатил цената при закупуването му, а само по документи
се води на името на Г.Е.. Г. владеел и ползвал превозното средство докато не
го продал на Ц..
От друга страна Е. твърди, че последно видял автомобила си в края на
2018г. и не забелязал кога бил откраднат. Видял го в клип във фейсбук и така
се свързал с Х. И. По –късно дал показания, че автомобила се ползвал от Г.,
2
но не му е разрешавал да го предоставя на други хора.
Обсъдената от прокурора и първоинстанционният съд съвкупност от
доказателствата по делото неминуемо води до извода за липса на
осъществено престъпление от общ характер, поради което и правилно
наказателното производство е било прекратено.
Предприемайки този изход от производството, прокурорът е бил длъжен
да се произнесе и по въпроса за вещественото доказателство по делото ,
съобразно чл.243 ал.2 НПК, което и сторил, прилагайки нормата на чл.113
НПК. След като по делото има спор за собствеността на процесния
автомобил, неуредени финансови отношения и обосновани съмнения във
фиктивността на официалния собственик, спор разрешим единствено по реда
на ГПК, то и вещта следва да бъде пазена до произнасянето на гражданския
съд. Следва да бъде подчертано, че заобикалянето на закона влече и
съответните неблагоприятни последици, а наказателното производство не е
способ за уреждане на граждански правоотношения.
При тези съображения, постановлението на прокурора, както в частта, с
която е прекратено наказателното производство, така и в частта относно
произнасянето на веществените доказателства, се явява обосновано и
законосъобразно, и като такова правилно е било потвърдено от районния
съд.
Ето защо, настоящият съдебен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №60/22.04.2021г. постановено от
Районен съд-Силистра по ЧНД №20213420200097/2021г., с което е
потвърдено Постановление от 02.02.2021 год., на Районна прокуратура-
Силистра за прекратяване на наказателното производство по ДП №1886ЗМ-
409/2020г. на РУ-Силистра, пр.пр.№1617/2020год.
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4