№ 5373
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110115657 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. Т. Д. срещу Столична дирекция
на вътрешните работи.
На основание чл. 146, ал. 1 ГПК, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 181 ЗМВР, вр. чл. 49 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в продължение на повече от 38 години – от 12.05.1983 г. до
23.12.2021 г. е служил по трудово правоотношение – по трудов договор № 243/12.05.1983 г. в
Столична дирекция на вътрешните работи, като последната длъжност, която е заемал е
„електромонтьор“ в сектор „Административно стопанство, ремонт и строителство“ при
отдел „Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности“. Сочи,
че със Заповед № 513з-11344/23.12.2021 г. на директора на СДВР трудовото му
правоотношение било прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“. С решение № 8598/27.07.2022 г. по гр. д. № 8675/2022 г. по описа на СРС, 72
състав уволнението било отменено и ищецът – възстановен на работа, което решение било
потвърдено с решение № 2522/17.05.2023 г. по в. гр. д. № 10879/2022 г. по описа на СГС, III-
Б въззивен състав, като на 02.08.2023 г. ищецът встъпил отново в длъжност.
Ищецът счита, че за времето на незаконното му уволнение има право да му бъде
изплатена левовата равностойност на храната в размер на 120 лв. месечно, която сума се е
включвала в ежемесечното му възнаграждение преди уволнението, на основание Наредба №
8121з-773/01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата
равностойност на служителите на Министерство на вътрешните работи. Сочи, че въпреки
отправеното искане в тази връзка, ответникът отказал да изплати процесната сума. Според
ищеца е налице фактическият състав на непозволеното увреждане – вследствие на
незаконното уволнение за ищеца са настъпили имуществени вреди – пропуснати ползи –
неизплащане на левовата равностойност на храната за периода на незаконното уволнение,
вина за което има ответникът. Моли за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2280
лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в левовата
равностойност на храната, която не е била получена вследствие на незаконното уволнение за
периода от 23.12.2021 г. - датата на незаконното уволнение на ищеца до 02.08.2023 г. – датата
на възстановяването му на работа, както и сумата от 585,48 лв. – мораторна лихва за периода
от 23.12.2021 г. до 18.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
1
молба до окончателното плащане на главницата. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че ищецът е бил уволнен на 23.12.2021
г., което уволнение впоследствие е било отменено и ищецът – възстановен на работа на
02.08.2023 г. Счита обаче, че на основание чл. 5 от Наредба № 8121з-773/01.07.2015 г. за
условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на
Министерство на вътрешните работи „левовата равностойност на храната се изплаща за
действително отработено време“, в случая времето, през което служителят е останал без
работа, в резултат на незаконното уволнение, не се зачита за действително отработено време,
поради което не е налице основание за изплащане на левовата равностойност на храната.
Сочи също, че предоставянето на храна или левовата й равностойност не са постоянен
елемент от трудовото възнаграждение. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на
разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди действия, с които е причинено пряко
деликтно увреждане, като в тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки: възлагане
на работа от ответника (по издаване на заповедта за уволнение); деяние на изпълнителя
(издаване на заповедта за уволнение); противоправност; вреда (пропусната полза -
неполучаване на левовата равностойност на храната); причинна връзка между деянието и
вредата (че имуществените вреди са вследствие от уволнението на ищеца); деянието е за
изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на
извършителя (която се предполага). Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задължението или да обори презумпцията за вина и да докаже направените
правоизключващи възражения.
С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът
отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът в периода от 12.05.1983 г. до
23.12.2021 г. е служил по трудов договор № 243/12.05.1983 г. в Столична дирекция на
вътрешните работи, като последната длъжност, която е заемал е „електромонтьор“ в сектор
„Административно стопанство, ремонт и строителство“ при отдел „Финансово осигуряване,
управление на собствеността и социални дейности“; че със Заповед № 513з-11344/23.12.2021
г. на директора на СДВР трудовото му правоотношение е било прекратено поради налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“, като с решение № 8598/27.07.2022 г. по гр. д. №
8675/2022 г. по описа на СРС, 72 състав, потвърдено с решение № 2522/17.05.2023 г. по в. гр.
д. № 10879/2022 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав, уволнението е било отменено и
ищецът – възстановен на работа, както и на основание чл. 225, ал. 1 КТ му е било присъдено
обезщетение за оставане без работа в размер на 4625,90 лв. за периода от 05.03.2022 г. до
23.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2022 г. до изплащането на сумата;
че на 02.08.2023 г. ищецът е встъпил отново в длъжност; че последно изплатената левова
равностойност на храната за времето, през което ищецът действително е полагал труд при
ответника е в размер на 120 лв.
По доказателствата:
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 26.02.2025 г. от
11:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3