РЕШЕНИЕ
№ 1718
гр. Пловдив, 09.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Румяна
Агаларева и прокурор Гинка
Лазарова, като разгледа докладваното от председателя на състава административно
дело № 584 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 203 от АПК във вр. с чл.
285, ал.1 и чл. 284 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба на Г.М.С., ЕГН ********** ***, в момента в ***, подадена чрез процесуален
представител адв.В.С.,***
против Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията”/ГДИН/ - София, ул.”Ген.
Н. Столетов” №21 за присъждане на обезщетение в размер
на 20 000 лв, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното
изплащане, за неимуществени вреди, настъпили от поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвора в
гр.Пловдив.
В
исковата молба изрично С. е посочил, че на 01.06.2013г. постъпил в затвора в
Пловдив и изтърпявал наказание до 01.06.2015г., както и че на 01.10.2018г. пак
влязъл в затвора в Пловдив и е там към момента на завеждане на исковата молба.
Посочено е, че причинените
неимуществени вреди, се изразяват в обида,
възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт.
Конкретните
оплаквания на ищеца са липса на достатъчно жилищна площ (под 3 кв.м. нетна жилищна
площ на човек), липсата на течаща топла и студена вода и санитарен възел в
килиите, лоша хигиена. Посочва, че в килиите има дървеници, гризачи и хлебарки.
Според ищеца работата, която му предлагат да работи била свързана със стъклена
вата без аспиратор, без маска и без ръкавици. Ищецът твърди, че е болен от
хепатит C, но не го лекуват.
Ответникът
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез процесуалния си
представител юриск. ** оспорва основателността на
предявения иск, като претендира неговото отхвърляне. В писмен отговор е
посочено, че във всички затвори е осигуряван достъп до тоалетна и течаща вода,
както и че ищецът не е бил поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с
другите лишени от свобода.
Участвалият в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура
– гр.Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата молба. Алтернативно
сочи, че ако съдът уважи иска, то същия да бъде в по-нисък размер.
Съдът, като се запозна със становищата на страните и
прецени събраните в хода на съдебното дирене доказателства, прие за установени
следните фактически обстоятелства:
От постъпило
Становище от 22.05.2019 г. от Затвора Пловдив (лист 56-57) се установява, че на
25.02.2013г. Г.С. *** е настанен в ПО,
както и че от 05.02.2015г. е преместен в ЗООТ „Смолян“. В табличен вид са
посочени по периоди, стаите в които С. е бил настанен в Затвора в Пловдив,
квадратурата на помещението без санитарен възел, квадратура на санитарния
възел, капацитета на помещението за лишени от свобода, както и съответния брой
настанени. От таблицата се установява, че всички помещения в които е бил
настанен ищецът за периода 25.02.2013г. - 05.02.2015г. е имало санитарен възел.
В
приложената на лист 54-55 по делото докладна записка на М.П.ИСДВР при ЗО
„Смолян“ е посочено, че С. е постъпил в ЗО „Смолян“ на 10.02.2015г. и е бил там
до 04.12.2015г., като за престоя си там е работил както на доброволен труд като
бръснар, така и по фирми в града – „Красин“ ООД и „Чечосан“. Посочено е, че за престоя си в ЗО „Смолян“ има
120 работни дни, както и че фирмите наемащи лишени от свобода от ЗО „Смолян“ ги
наемат за общи работници. В докладната записка подробно са описани стаите в
които е бил настанен С. за престоя си в ЗО „Смолян“, тяхната квадратура,
капацитет и броя на настанените лишени от свобода, както и че двете стаи в
които е бил настанен са имали санитарен възел. С идентично съдържание е и
приложеното по делото Становище рег. № 194/ екз. № 1
от 28.03.2019 г. от Затвора Пловдив – ЗО „Смолян“ (лист 27).
От постъпило
Становище от 27.03.2019 г. от Затвора Пловдив (лист 28) се установява, че
ищецът постъпва отново на 17.10.2018г. в Затвора Пловдив за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ като е настанен в ПО. В табличен вид са
посочени по периоди, стаите в които С. е бил настанен в Затвора в Пловдив,
квадратурата на помещението без санитарен възел, квадратура на санитарния
възел, капацитета на помещението за лишени от свобода, както и съответния брой
настанени. От таблицата се установява, че всички помещения в които е бил
настанен ищецът за периода 17.10.2018г. - 27.03.2019г. (датата на становището)
има санитарен възел.
В хода на съдебното производство от
страна на ответника по делото са представени: График за разпределение на времето на лишени от
свобода от III-ти пост от
25.03.2014г. (лист 31); искане за микробиологично изследване на пациента Г.М.С.
от 20.02.2019г. (лист 32); амбулаторен лист № 76/20.03.2015г. (лист 33);
медицинското досие на Г.С. (от лист 58 до 79), по което са налични здравен
картон от 25.02.2013г. и от 17.10.2018г., резултати от лабораторни изследвания,
амбулаторни листове, медицински справки, рецептурна
бележка и др.; Договор за дезинфекция, дезинсекция и дератизация
от 26.01.2014г. (лист 80-82); протоколи за извършена ДДД обработка през 2013г.,
2014г., 2015г. и 2018г. (от лист 84 и сл.).
По искане на
ищеца по делото е назначена и приета без възражения от страните
съдебномедицинска експертиза (лист 39 и сл.), изготвена от вещото лице доц. д-р
С.С.. В заключението е посочено, че през 2015г.
ищецът е бил прегледан от уролог по повод тежест в поясната
област и коремна болка и въпреки липсата на обективна находка е записана
диагноза неуточнена бъбречна колика, като не са записани придружаващи
заболявания, назначен е режим и повишен прием на течности. Вещото лице посочва,
че през 2019г. е проведено лабораторно изследване за наличие на туберкулозен
бацил, което е отрицателно. При така наличните данни според експерта, неможе да
се направи извод, че Г.С. страда от някакво заболяване, както и че поради липса
на заболяване не се налага лечение. В заключението е посочено, че в нито един
медицински документ не е записано соченото в исковата молба заболяване хепатит
тип С.
По искане на
ищеца, с оглед установяване наведените в исковата молба твърдения, по делото е
допуснат до разпит свидетеля И.В., който понастоящем пребивава в Затвора
Пловдив. Свидетелят твърди, че познава С. от 2012г., като са се виждали не само
в затвора, но и навън. Посочва, че е в 26 стая, трети отряд, а С. е в 27 стая,
също трети отряд. Според свидетеля, хигиената в Затвора е много зле, общо взето
мизерия, и че не се правят никакви ремонти. За стаята на С. сочи, че при
капацитет на стаята 8-9 човека, са настанени 14 човека, както и че когато вали дъжд, мухъл капе от тавана. В.
заявява, че е пълно с бълхи, дървеници и хлебарки, които в момента, в който се
остави нещо за ядене в шкафа или отгоре на маса, на секундатата
налазват. За банята сочи, че е помещение, в което перат. Твърди, че при пет
батерии за ползване с мивки, работи само една и че е изключиотелно
мръсно. Според В. около 70-80 човека се водят на работа и там работят със
стъклена вата, като няма никакви ръкавици, никакви маски. Заявява, че ищецът му
е споделял, че има хипатит, и че е лекуван. Посочва,
че имали тоалетна, която преди три години била разбита и се преобразувала в
помещение само за пране. Според свидетеля,
С. е настанен в стая, която няма тоалетна, а тоалетната я водят една
обща, но са две отделни крила. По отношение на медицинското обслужване сочи, че
е нехуманно, както и че не са му взимали кръв, при постъпването в затвора, а се
е налагало да му взимат, но поради заболявания. Твърди, че на всеки лишен от
свобода се дава аналгин или парацетамол за всяко заболяване.
По отношение на банята сочи, че е извършен ремонт преди около 5-6 години, има
12 душа, от които работят 6 или 7. Твърди, че има чистач ІІІ отряд, назначен от
администрацията на затвора Пловдив, който е доживотен затворник и който трябва
да се грижи за тази обща тоалетна или общи помещения. В. заявява, че в спалните
помещения си чистят те и изрично сочи, че не е мръсно, но всичко е изключително
захабено. Счита, че няма никакъв ефект от пръскането против хлебарки.
По искане на
ответника, с оглед опровергаване на твърденията в исковата молба, по делото е
допуснат до разпит свидетеля К.С. – понастоящем работи в Затвора Пловдив
началник „Социална дейност“. Твърди, че в Затвора работи от октмоври 2012 г. и
до настоящия момент, а преди това от 2008 г. в едно от общежитията към Затвора.
Заявява, че отговаря за социалната дейност и спалните помещения, както и че
най-малко един път месечно беседва с лишените от свобода. Според С. във всички
спални помещения разполагат с обособена тоалетна и имат постоянно течаща вода.
Сочи, че нямат обща тоалетна, а имат мокро помещение. Твърди, че през светлата
част на денонощието спалните помещения са отключени, както и че в затвора
всичко е по график. По отношение на хлебарките свидетелят сочи, че имат централен
договор по Закона за обществените поръчки за пръскане и че за тях отговаря фирма „КИЛЪРИ“, които пръскат
един път в месеца, както и ако ги уведомят извън графика. Твърди, че бълхи не съе виждал никога, а в определени стаи е виждал хлебарки. Свидетелят твърди, че пет
години по ред Затвора е пръвенец по устройване на
лишените от свобода на работа, като са две възможностите за работа – едната е в
т.н. „обособено производство“ и втората е в обслужващата сфера, т.е. чистачи,
домакинска работа. За С. сочи, че го познава от предходни негови присъди, както
и че същият наскоро бил спрян от работа, поради наказание. Според С. преди това
ищецът работил в „обособено производство“, а длъжността му се води ръчник, която работа е с реактивна пластмаса, зачистване на
контактори с пила. Твърди, че който иска ръкавици и съответно маски за
еднократна употреба, му се осигуряват. По отношение на килиите, С. твърди, че
се е случвало в определени моменти да са пренаселени, като повечето килии са от
двадесет и няколко до тридесет и няколко квадрата. Заявява, че се опитват да
спазват нормативите, но в повечето стаи имало до 1-2-3 лишени от свобода
повече. За хигиената сочи, че се грижат самите лишени от свобода и се
инспектира от съответния дежурен. За стаята на С., твърди че е от две помещения
в едно, разделени с арка и в едната част е тоалетната.
При така изяснената
фактическа обстановка, съобразно събраните в хода на съдебното производство
доказателства, съдът намира следното от правна
страна:
Искът е процесуално допустим.
Разпоредбата
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от същия закон. А разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС въвежда забрана
осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според
чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Съгласно
чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието, като
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията", в които по
силата на чл. 16, ал. 1 от закона са включени и арестите, са териториални
служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Следователно
отговорността на ответника произтича пряко от закона и административния
характер на дейността по ръководство и контрол върху местата за лишаване от
свобода, която включва организация, ръководство и наблюдение на реда и
условията в тези места. Като административен орган със статут на юридическо
лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията да бъде изпълнявана в
съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му
административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността по чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС.
Следва
да се отбележи, че основателността на иска за вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
предполага наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки - акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца като същата се предполага до доказване на противното (съгласно чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС) и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния
акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Съдебната практика на Европейския съд по
правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу
Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от
условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е
установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е
налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от
02.02.2006г. по делото Й. срещу България, Решение от
24.05.2007г. по делото Н. срещу България, Решение от 28.06.2007г. по делото М.
срещу България, Решение от 27.11.2008г. по делото С.К.срещу България, Решение
от 08.07.2014г. по делото Х. и Т. срещу България, пилотно Решението на ЕСПЧ от
27.01.2015г. по делото Н. и други срещу България и др. В тези решения се
съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на
един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от
ЕКПЧОС. В решението на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България” е посочено,
че вече постановените решения се отнасят до нарушения на чл. 3 от
ЕКПЧОС, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно
пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на
дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната.
ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат
от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу
нечовешко и унизително отношение.
В контекста на тази съдебна практика, по
см. на чл.3 от ЕКПЧОС, „безчовечно или унижаващо отношение” предполага
страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и
унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно
мотивите на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат
често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното
от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото
достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат
на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на
страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите
нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно
осигурени.
В
случая се претендират неимуществени вреди вследствие от поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за
периода от 01.06.2013г. до 21.02.2019г. в затвора в гр.Пловдив. Предметът на
делото е очертан в исковата молба, според която се търси обезщетяване за
твърдени от Г.С. претърпени неимуществени вреди, като последица от: липса на
достатъчно жилищна площ (под 3 кв.м. нетна площ на човек); липсата на достъп до
течаща вода и санитарен възел; лоша хигиена; наличието на гризачи, дървеници и
хлебарки; извършването на доброволен труд със стъклена вата без предпазни
маски; неполагането на лечение за хепатит С.
Тук
е мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява,
че С. *** на 25.02.2013г., и там е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“
до 05.02.2015г., след което е преместен в ЗООТ „Смолян“ (където е бил до
04.12.2015г.). Макар и затворническото общежитие „Смолян“ да функционира към
затвора Пловдив, с оглед липсата на конкретни твърдения в исковата молба за
причинени неимуществени вреди при престоя на ищеца в ЗО „Смолян“ периодът от
10.02.2015г. до 04.12.2015г. не следва да се обсъжда по настоящото дело.
Твърденията на С. са изцяло за условията в затвора Пловдив. На следващо място
не следва да се обсъжда и периода от 05.12.205г. до 16.10.2018г., тъй като по
делото няма данни в този период ищецът да е бил лишен от свобода, а както бе
посочено по-горе същият претендира неимуществени вреди вследствие от
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода за периода от 01.06.2013г. до 21.02.2019г. Т.е. налице е период на
прекъсване, в който лицето не е лишено от свобода и няма как да претендира
претърпени неимуществени вреди вследствие от поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
При
това положение, възведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по
смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧ при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода от С. ще следва да бъдат разглеждани само за Затвора гр.
Пловдив за периодите: от 01.06.2013г. (както е посочено в исковата молба) до
05.02.2015г. и от 17.10.2018г. до 21.02.2019г. (така посочено в исковата
молба).
Съгласно
чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не
може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място
за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и
други помещения за осъществяване на поправително въздействие, като в ал.5 е
посочено количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения да се определят с правилника за
прилагане на закона. В чл. 20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните
помещения на местата за лишаване от свобода се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване, а количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се
определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени
сгради. В ал.3 е предвидено на лишените от свобода да се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Във
връзка с жилищната площ на ищеца следва да се посочи, че видно от приложените
по делото становища от Затвора Пловдив от 22.05.2019 г. (лист 56-57) и от
27.03.2019 г. (лист 28) се установява, че в процесните
периоди С. е пребивавал в следните помещения:
- в периода 01.06.20153 г. – 28.11.2013 г.
включително е настанен в 24 спално помещение; квадратура без санитарен възел 27,40
кв.м.; санитарен възел 3,91 кв.м.; брой настанени лишени от свобода – между 5 и
11 при капацитет 6 л.св.;
- в периода 29.11.2013 г. – 05.02.2015 г.
включително е настанен в 22 спално помещение; квадратура без санитарен възел 25,00
кв.м.; санитарен възел 3,10 кв.м.; брой настанени лишени от свобода – между 7-
11 при капацитет 6 л.с.в;
-
в периода 17.10.2018 г. – 22.10.2018 г. включително е настанен в приемно
отделение – спално помещение РЦ; квадратура без санитарен възел 27,10 кв.м.;
санитарен възел 2,57 кв.м.; брой настанени лишени от свобода – между 6- 10 при
капацитет 6 л.с.в;
- в периода 22.10.2018 г. – 03.12.2018 г.
включително е настанен в 33 спално помещение; квадратура без санитарен възел 26,50
кв.м.; санитарен възел 4,68 кв.м.; брой настанени лишени от свобода – 8-9 при
капацитет 6 л.св.;
- в периода 04.12.2018 г. - 21.02.2019 г.
включително е настанен в 27 спално помещение; квадратура без санитарен възел
38,40 кв.м.; санитарен възел 3,85 кв.м.; брой настанени лишени от свобода между
12 и 14 при капацитет 9 л.св.
Установява се, че ищецът е пребивавал в килии,
в които жизненото му пространство е отговаряло на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв. м. само за следните периоди: от 18.09.2013г. до 25.09.2013г., на
30.09.2013г. и от 20.10.2018г. до 22.10.2018г. Останалите периоди от
01.06.2013г. до 17.09.2013г., от 26.09.2013г. до 29.09.2013г., от 01.10.2013г.
до 05.02.2015г., от 17.10.2018г. до 19.10.2018г. и от 23.10.2018г. до
21.02.2019г., т.е. 731 дни С. е бил настанен в помещения, в които за всеки от
лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.
Тези
обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в
пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС. В случая от
събраните по делото гласни доказателства, които съдът
кредитира съответно на свидетеля В. само в частта относно пренатовареността
и хигиената на спалните помещения, а на свидетеля С. изцяло като достоверни и последователни, се установява, че
спалното
помещение, където е пребивавал С., в определени моменти е било пренаселено и
тясно.
Съдът не приема оплакванията на ищеца в частта относно постоянния
достъп до течаща вода и липсата на санитарен възел в затвора в Пловдив,
доколкото от показанията на свидетеля С. се установи, че течаща вода има, а от
самите становища се установява, че във всяко спално помещение, в което е бил
настанен ищецът е имало санитарен възел.
Що се отнася до лошата хигиена, следва да се отбележи че
разпитания по делото свидетел В., който също пребивава в затвора Пловдив сочи,
че има чистач ІІІ отряд, назначен от администрацията на затвора Пловдив, който
е доживотен затворник и който се грижи за тази обща тоалетна или общи
помещения, а по отношение на спалните помещения заявява, че лишените от свобода
си чистят сами и изрично сочи, че не е мръсно, а само че всичко е изключително
захабено. Аналогични са и показанията на свидетеля С., който сочи, че за
хигиената се грижат самите лишени от свобода като се инспектира от съответния
дежурен. Следователно самите
лишени от свобода са отговорни за поддържане чистотата в помещенията.
Относно оплакванията на ищеца, че е болен от
хепатит С и не го лекуват, следва да се отбележи, че настоящия съдебен състав
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена и приета без възражения
от страните съдебномедицинската експертиза, съгласно която през 2019г. е
проведено лабораторно изследване за наличие на туберкулозен бацил, което е
отрицателно, както и че в нито един медицински документ не е записано соченото
в исковата молба заболяване хепатит тип С. Изрично вещото лице сочи, че при
така наличните данни, неможе да се направи извод, че Г.С. страда от някакво
заболяване и поради липса на заболяване не се налага лечение. Изложеното се
потвърждава и от приложните по делото писмени доказателства, а именно медицински
справки, амбулаторни листове и листове от проведени лабораторни изследвания. За
положени адекватни медицински грижи свидетелства и изложеното от вещото лице,
че през 2015г. ищецът е бил прегледан от уролог по повод тежест в поясната област и коремна болка и въпреки липсата на
обективна находка е записана диагноза неуточнена бъбречна колика, като не са
записани придружаващи заболявания. По повод оплакванията на ищеца е назначен
режим и повишен прием на течности.
Относно наличието на гризачи, хлебарки и дървеници, следва да се посочи, че
по делото са приложени Договор за дезинфекция, дезинсекция и дератизация от 26.01.2014г. и протоколи за извършена ДДД
обработка през 2013г., 2014г., 2015г. и 2018г. от които се установява, че
периодично е правена ДДД обработка в изолатора, затворническата кухня, сл.
кухня и столова, в складовете, както и в
затворническите стаи. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетеля С..
За пълнота следва да се отбележи, че в действителност наличието на хлебарки се
установява от показанията и на двамата свидетели, но доколкото по делото са
приложени доказателства за извършена дезинсекция за хлебарки, не може да се
приеме, че от страна на ответника не са положени необходимите действия. Тук
следва да се подчертае и обстоятелството, че хигиената в спалните помещения
зависи от лишените от свобода, доколкото те самите ги чистят.
Относно оплакванията на ищеца, че
работата, която му предлагат да работи била свързана със стъклена вата
без аспиратор, без маска и без ръкавици, следва да се отбележи, че от
показанията на свидетеля С. се установява, че за лишените от свобода има две
възможностите за работа – едната е в т.н. „обособено производство“ и втората е
в обслужващата сфера, т.е. чистачи, домакинска работа. Свидетелят заявява, че
ищецът е работил в „обособено производство“, на длъжност ръчник,
като пояснява, че работа е с реактивна пластмаса, зачистване на контактори с
пила. Т.е. няма данни С. да е работил със стъклена вата, а и прави впечатление
че в исковата молба изрично е посочено, че му „предлагат работа със стъклена
вата“, а не че работи със стъклена вата. Отделно от това свидетелят С. сочи, че
който иска ръкавици и съответно маски за еднократна употреба, му се осигуряват,
а в тази връзка в исковата молба не се твърди да са искани маска и ръкавици и
на С. да му е отказано.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото относно пренаселеността в килиите,
които водят до извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
За пълнота съдът счита за необходимо
да отбележи, че при осъществяване на правно - регламентирана дейност
длъжностните лица от администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията” са
нарушили и изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС. Действително по делото
няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица,
довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до
унизително отношение, което уронва човешкото достойнство. Но липсата на подобна
цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКПЧОС /Решение
от
С оглед на гореизложеното съдът приема, че в случая
негативните преживявания, стрес и психологичен дискомфорт
на Г.С., надвишаващи неизбежното ниво присъщо на лишаването от свобода,
доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват
неимуществени вреди, причинени вследствие на нарушение на изискването по чл.2,
т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица и зачитане на
правата и достойнството им, което е рефлектирало върху личната сфера на ищеца,
накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧ.
Кумулативно са налице елементите от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди /претендирано от
ищеца като такова в размер на 20 000лв./, следва да бъде определен при
съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД, съгласно който обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по
справедливост. Справедливостта е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Следва да се има в предвид, че
вредите, които следва да се обезщетят на ищеца имат
компенсаторен характер. Размера на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице. Според настоящия
съдебен състав обезщетението, което е
най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 2 200 лева, ведно със
законната лихва от датата на предявяване
на иска - 25.02.2019г., до окончателното изплащане на сумата, съобразявайки естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през който е търпял неприемливите условия в
затвора в гр.Пловдив.
Според съда именно
посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените неимуществени вреди и този размер именно съответства на
конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти
и съобразно обществения критерий за справедливост.
За останалата част - за разликата
над 2 200 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева претенцията, като
неоснователна, следва да се отхвърли.
На основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. По
направеното от процесуалния представител на ищеца адв.
В.С. искане за присъждането и в негова полза, същото е незаконосъобразно.
Липсва процесуален ред, по който да бъде възстановена внесената доброволно
държавна такса от процесуалния представител, която се дължи от ищец. Ето защо
искането е неоснователно, като ответника в настоящото производство следва да бъде
осъден да заплати и сумата от 10.00 /десет/ лева в полза на ищеца. На основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 125 лв., съразмерно уважената част от иска.На
осн. чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС при частичното уважаване
на иска, ответникът следва да заплати по бюджета на съда направените разноски
по производството за възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 /сто и
петдесет/ лева
В
предвид на изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията“ - София, ул. ”Ген. Н. Столетов”
№21 да заплати на Г.М.С., ЕГН ********** ***, в момента в *** сумата
от 2 200 /две хиляди и двеста/ лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди за периодите от 01.06.2013г. до 17.09.2013г., от
26.09.2013г. до 29.09.2013г., от 01.10.2013г. до 05.02.2015г., от 17.10.2018г.
до 19.10.2018г. и от 23.10.2018г. до 21.02.2019г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване
на иска - 25.02.2019г., до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния й заявен размер от 20000.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията“- София, ул. ”Ген. Н. Столетов”
№21 да заплати на Г.М.С., ЕГН ********** ***, в момента в *** сумата в размер
на 10.00 /десет/ лева представляваща заплатената държавна такса.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията“- София, ул. ”Ген. Н. Столетов”
№21 да заплати на адвокат В.С. ***, сумата от 125.00 /сто двадесет и пет/ лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията”/ГДИН/ - София, ул. ”Ген.
Н. Столетов” №21 да заплати по
бюджета на Административен съд – Пловдив направените разноски за възнаграждение
за вещо лице в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.