Р
Е Ш Е Н И Е
№
260532
гр.
Пловдив 14.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V-ти състав, в публичното заседание
на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
с участието на
секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия С. Алексова
въззивно гр.д. № 2370/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 74 от ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба от О.Б.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адв. Е.И., против Решение №
260017 от 17.08.2020 г. на Районен съд – гр. Пловдив, VІІІ-ми гр. състав,
постановено по гр.д. № 7880/2019 г., с което са отхвърлени като неоснователни,
предявените от О.Б.К. против И.Д.Д., обективно съединени искове с правно
основание чл. 74 и чл. 86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 2 462,50 лв., представляваща платените от ищцата вместо
ответника 1/2 част от припадащите му се погасителни вноски по сключен на
11.07.2006 г. между него и „ОББ“ АД – гр. София, Договор за предоставяне на
кредит за ремонт и строителство за периода 19.01.2018 г. – 19.12.2018 г.,
заедно със законната лихва. С решението е осъдена О.Б.Д. да заплати и
направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 960.00 лв.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че атакуваното Решение е
неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска
се същото да бъде отменено изцяло, като се уважат предявените искове.
Претендират се направените по делото разноски.
Постъпил е отговор от И.Д.Д., с
ЕГН **********, с адрес: ***, депозиран чрез адв. Г.Б., с който се изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна, а Решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Иска се от съда да бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното
такова. Претендират се направените във въззивната инстанция разноски.
Пловдивският окръжен съд, V-ти въззивен граждански състав,
след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и като
взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:
Районен съд – гр. Пловдив е сезиран
с искова молба, депозирана от О.К. против И.Д., с искане да бъде осъден Д. да й
заплати сумата от 2462.50 лв., представляваща платените от нея вместо ответника
погасителни вноски по цитирания по-горе Договор за кредит. В исковата молба
ищцата твърди, че с влязло в сила Решение № 1989/19.06.2017 г. по гр.д. №
15918/2016 г. по описа на Пловдивския районен съд, гражданският брак, сключен
между нея и ответника, бил прекратен, като двамата постигнали споразумение,
според което семейното им жилище, находящо се в ***, се предоставя за ползване
на ищцата за срок от 6 месеца, считано от 19.06.2017 г. Страните се уговорили,
през този 6-месечен срок, кредитът, който се изплащал по Договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство, сключен между „ОББ АД“ и
ответника, да се изплаща от ищцата, като вноската била в размер на 450.00 лв.
Ищцата сочи, че към датата на депозиране на исковата молба /20.05.2019 г./,
вноските по посочения Договор за кредит се изплащат единствено от нея. Ответникът
бил поканен да й възстанови сумите, но така и не го сторил. Към исковата молба
ищцата е приложила Решение № 1989/19.06.2017 г. по гр.д. № 15918/2016 г. по
описа на Пловдивския районен съд, както и покана до ответника за възстановяване
на горепосочените суми.
В срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът Д. е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по основание
и размер. Твърди, че след месец ноември на 2018 г., К. е платила само
половината от вноските за месеците февруари, март и май, като другата половина
била заплатена от него. Заплатил е и изцяло всички останали месечни вноски - за месец декември 2018 г., за месеците
януари, април и юни 2019 г. Прави възражение за прихващане, като моли съда, ако
уважи иска с правно основание чл. 74 от ЗЗД, да извърши прихващане на присъдената
на ищцата сума със сумата от общо 3861.78 лв., включваща платените от ответника
вноски по гореописания кредит, заплатените от него задължения на ищцата към
Община Пловдив за такса битови отпадъци и лихви върху таксата и върху данък за
недвижим имот /семейното им жилище/, както и половината от наемна цена, която
ищцата е получила от трето лице по Договор за наем на недвижим имот от
02.06.2017 г., с която сума ищцата се е обогатила за сметка на ответника.
По делото пред районния съд са
приети представените с исковата молба и с отговора писмени доказателства и е
приложено гр.д. № 15918/2016 г. по описа на Пловдивския районен съд. Разпитан е
един свидетел на ответната страна – С.Х.. Назначена е съдебно-счетоводна
експертиза, заключението от която е прието в съдебно заседание на 20.05.2020 г.
За да постанови атакуваното
Решение, районният съд е приел за безспорно установено, че страните по делото
са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на 28.05.1978 г. в гр.
Пловдив, е бил прекратен с влязло в сила на 19.06.2017 г. Решение №
1989/19.06.2017 г., постановено по гр. дело № 15918/2016 г. по описа на Пловдивския
районен съд – V-ти бр. състав. Първостепенният съд е счел, обаче, че от страна
на ищцата не са представени никакви доказателства, че действително е сключен Договор
за предоставяне на кредит за ремонт и строителство, между ответника и „ОББ АД“,
на който именно Договор ищцата основава претенциите си. Предвид това обстоятелство,
първоинстанционният съд е стигнал до правен извод, че предявените искове се
явяват неоснователни и недоказани и като такива ги е отхвърлил.
Пловдивският окръжен съд, V-ти граждански състав, въззивна
инстанция, на основание чл. 269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси,
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Първото възражение на жалбоподателя се
отнася до това, че районният съд, в нарушение на чл. 146 от ГПК, е изготвил
непълен доклад по делото и бланкетно е разпределил доказателствената тежест
между страните. Поддържа се и оплакването, че наличието на сключен Договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 2006 г., не е било спорен
факт в производството и подобно възражение не е било направено от ответника
нито с отговора на исковата молба, нито в по-късен етап на производството.
Въззивният съд намира възраженията за
неоснователни по следните съображения:
С доклада по делото първоинстанционният
съд е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищцата,
че следва да установи истинността на твърденията, изложени в исковата молба,
както и точния дължим размер на претендираната сума. Ищцата, чрез процесуалния си представител,
изрично е посочила, че няма възражения по доклада, както и че не желае да се
събират нови доказателства в производството. С молба с вх. № 60505/24.09.2019
г., вещото лице М. е заявило, че по делото не е представен цитираният Договор
за кредит, както и погасителен план към него. Въпреки това, ищцата не е
проявила процесуална активност и не е представила посочените документи.
С Определение № 260281/12.10.2020 г.,
постановено по в.гр.д. № 2370/2020 г. на Пловдивският окръжен съд, V-ти въззивен граждански състав, на
ищцата е указано, в срок най-късно до първото по делото съдебно заседание, да
представи Договора, с препис за другата страна. Препис от Определението е
получен чрез адв. И. на 14.10.2020 г., но по делото не са постъпили каквито и
да е документи от ищцата, като последната не се явява в насроченото на
30.11.2020 г. съдебно заседание.
Предвид това, въззивният съд намира, че
макар да е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, то същото
не е съществено. Още повече, К. е имала възможност да представи Договора, на
който основава претенцията си по предявените искове, но последната не го е
сторила и пред въззивната инстанция, след изрично указание. Поради това,
първото възражение се явява неоснователно.
Неоснователно се явява и второто
възражение. Твърдението на жалбоподателката, че фактът на сключване на
процесния Договор за кредит е бил безспорен по делото, е несъстоятелно. В
действителност, ответникът не е направил подобно възражение нито с отговора на
исковата молба, нито на по-късен етап. Въпреки това, К. не е представила
доказателства за наличието на сключен такъв Договор, освен приложеното към
исковата молба Решение № 1989/19.06.2017 г. по гр.д. № 15918/2016 г. по описа
на Пловдивския районен съд, което само по себе си, не е достатъчно, за да
докаже наличието на твърдяното облигационно правоотношение. Фактът, че
ответникът не оспорва наличието на сключен Договор, не изпълва фактическия
състав на иска по чл. 74 от ЗЗД. Необходимо е да е налице такова доказателство,
от което да се направи несъмнен извод, че е сключен такъв Договор, да се
установят неговите параметри и фактът на заплащането на твърдяните от ищцата
суми.
Ето защо, възраженията, релевирани във
въззивната жалба, са неоснователни, а първоинстанционното Решение се явява
правилно и законосъобразно и като такова, същото ще бъде потвърдено.
По
разноските: въззиваемата страна е представила по делото
Договор за правна защита и съдействие от дата 02.10.2020 г., както и вносна
бележка, от която е видно, че на представляващото ответника адвокатско
дружество, е преведена сумата от 600.00 лв. по банков път. Предвид
неоснователността на въззивната жалба и с оглед направеното от въззиваемата страна
искане и представените доказателства, жалбоподателят ще бъде осъден да заплати
адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна в размер на 600.00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260017 от
17.08.2020 г. на Районен съд – гр. Пловдив, VІІІ-ми гр. състав, постановено по
гр.д. № 7880/2019 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА О.Б.К., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на И.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
600.00 /шестстотин/ лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
направени по въззивно гражданско дело № 2370/2020 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, V-ти
въззивен граждански състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: