Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 15. 05. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на двадесет и
четвърти април през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х. ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8723
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от
„Т. - П. ” ЕАД гр. П. , в която се твърди, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Х.И.Ц. *** за
сумата от 253, 78 лв., от които 226, 20 лв. главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода
от 01. 10. 2015 год. до 30. 04. 2018 год.
и сумата 27, 58 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 02. 12. 2015
год. до 03. 09. 2018
год., ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по делото разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че с определение,
постановено по ч. гр. д. № 6671/ 2018 год.
по описа на П. ския районен съд е било уважено искането
на ищеца и е била издадена заповед
за изпълнение срещу ответника. Твърди се, че
в законоустановения срок е постъпило писмено възражение
от длъжника, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си. Твърди се, че в срока
по чл. 415 ал. 1 от ГПК ищецът е предявил иск за установяването
на съществуване на вземането му
за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответника за негов
топлоснабден имот-
апартамент, находящ се в гр. П.
, ***, с аб. № ***. Твърди се, че основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтича
вземането на ищеца са следните:
като собственик /ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. П.
, ответникът е клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла
на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички
собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Твърди се, че
за ответника
важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че
съгласно чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към Министерски
съвет. Твърди се, че съгласно
ал. 2 същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане на клиентите.
Твърди се, че Общите условия
от 2007 год.
са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год.
и във вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год.
Твърди се, че с тях
се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия
и дружеството, правата и задълженията на двете страни,
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че
в раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по
който купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и ответника/,
са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия,
а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответника
за заплащане на дължимите от
него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането
на последния ден от месеца
ответникът е изпаднал в
забава за тази сума, като
на основание чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата
сума. Твърди се, че ответникът
е ползвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от
01. 10. 2015
год. до 30. 04. 2018
год. и не е погасил задължението си. Твърди се, че
сградата, етажна собственост на адрес гр. П.,
***,
в
която се намира абонатната станция, от която
се доставя топлинна енергия до имота
на ответника,
е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Д.” ЕООД. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение
на ответника вземането за сумата 253, 78 лв., от които 226, 20 лв. главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода
от 01. 10. 2015 год. до 30. 04. 2018 год.
и сумата 27, 58 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 02. 12. 2015
год. до 03. 09. 2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът
Х.И.Ц. *** ангажира становище, че исковата молба е основателна.
Третото
лице „Д.“ ЕООД *** не е взело становище по исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 6671/ 2018 год. по описа на П. ския
районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок заявителят /кредиторът/ разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Не се
спори между страните, че ответникът
Х.И.Ц. е съсобственик на ***, находящ се в гр. П., ***, ***, с аб. № ***. Разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда
възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата
на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено
съгласие на потребителите. В
случая е безспорно, че общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т. - П. ” ЕАД на
потребители в гр. П. са публикувани в броя на вестник
„Нощен труд” от 13- 14.
12. 2007 год. и същите обвързват ответника като собственик на
процесния топлоснабден имот. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Общите условия месечните дължими суми за
топлинна енергия следва да се заплащат в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на това задължение
купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия член/. Видно от приложеното по делото препис- извлечение от сметка за задълженията
за консумирана топлинна енергия, касаещи абонатен № ***, че ответникът е дължал
на „Т. - П. ” ЕАД гр. П. сумата от 226, 20 лв. за консумирана, но неплатена топлинна енергия за периода
от 01.
10. 2015 год. до 30. 04. 2018
год., като лихвата за забава
върху тази сума възлиза на 27,
58 лв. Видно е, че в хода на съдебното дирене са представени писмени документи, от
които се установява, че на 25. 03. 2019 год. ответникът е заплатил на ищцовото
дружество сумата от 618, 59 лв., с която процесното задължение е изцяло погасено.
При
тези обстоятелства следва да се приеме, че вземането на „„Т. - П.” ЕАД е
погасено чрез плащане, поради което предявеният установителен иск следва да се
отхвърли.
Що се отнася до искането на ищеца за присъждане в негова
полза на направените разноски за съдебно- техническа експертиза в размер на 120
лв., съдът счита същото за неоснователно. Видно от депозирания отговор на
исковата молба е, че ответникът не е оспорил процесното вземане и е изразил
становище, че желае постигане на съдебна спогодба. Изрично в отговора
ответникът е посочил, че допълнителното ангажиране на доказателства само би
оскъпило и усложнило процеса. В тази насока е и извънсъдебното поведение на
ответника: в молбата му до ищеца от 06. 02. 2019 год. Х.И.Ц. отново е потвърдил
желанието си съдебните спорове да бъдат приключени със съдебна спогодба. Видно
е, че независимо от тези действия на ответника, които са приключили с
изплащането на цялата дължима сума на 25. 03. 2019 год., ищецът е направил
искане за назначаване на съдебно- техническа експертиза и на 04. 04. 2019 год.
е внесъл определения депозит за вещо лице. Тези разноски на основание чл. 78
ал. 2 от ГПК следва да останат в тежест на ищцовото дружество, доколкото
ответникът с поведението си не е дал повод за тяхното извършване, признал е
вземането и доброволно го е погасил в хода на съдебното производство.
По изложените съображения П. ският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане предявения от „Т. - П. ” ЕАД гр. П. против Х.И.Ц. ***, ЕГН **********, иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване вземането на
ищцовото дружество за сумата от 253, 78 лв., от които
226, 20 лв. представляващи
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 10. 2015
год. до 30. 04. 2018 год.
и 27, 58 лв. представляващи
лихва за забава за периода
от 02. 12. 2015 год.
до 03. 09. 2018 год.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на ищеца „Т. - П. ” ЕАД гр. П. за присъждане в негова
полза на направените разноски за съдебно- техническа експертиза в размер на 120
лв.
Настоящото
решение е постановено при участието като трето лице на „Д.” ЕООД ***.
Решението
подлежи на обжалване пред П. ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: