Разпореждане по дело №190/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Съда като съобрази материалите по делото установи от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по искова молба на “. П. против ”М-КИ. и Х. К. В.,с която се претендира нищожността на анекса към договора за наем от 28.09.1990г,сключен на 30.07.1991г между ДФ”П”Б. и ЕФ”М-И”Б., поради противоречието му със закона – чл.40, чл.41, ал.1 и чл.10, ал.1 от ЗЗД.

Сочи се от ищеца, че на 28.09.1990г между „ДФ”П”, представлявана от ответника Хр.В. и ЕФ”М” е сключен договор за наем, по силата на който ДФ е предоставила на ЕФ за възмездно ползване помещения, представляващи част от бившата автогара и съответните сервизни помещения, находящи се в Б., ул.”А”.Наред с останалите клаузи в чл.3 от договора е уговорено, че налагащото се преустройство за приспособяване на помещенията за нуждите на фирмата е за сметка на наемателя, а според чл.4 – всяка промяна по вътрешния и външния вид на помещенията(сградата) става с разрешение на компетентните органи след предварително съгласуване със собственикът на сградата. Междувременно протичат структурни промени, в резултат на които се стига до създаването на ищцовото дружество, което се счита за правоприемник на наемодателя, който в резултат именно на промените престанал да съществува като юридическо лице и ответника В. е уволнен.Впоследствие уволнението е отменено и същият е възстановен по съдебен ред на заеманата преди това длъжност, след което е на 30.07.91г подписал анекс към договора за наем от 28.09.90г.Твърди се от ищеца, че с въпросния анекс двамата ответници се договорили във вреда на наемодателя, тъй като предвидили при прекратяване на договора за наем на обекта, поради изтичане на срока, наемодателя да заплати на наемателя стойността на направените от последния подобрения в размер на левовата равностойност от 80 000 ЩД.На 27.05.93г е подписан нов договор за наем на същите обекти за срок от 3г, с който се отменя стария договор и анексите към него.Въз основа на цитирания анекс и друг анекс – от 01.08.91г, се сочи, че е образувано гр.д.№432/02г относно изплащането на сумата от 80 000ЩД, поради неизпълнение на двата анекса, като алтернативно се искало осъждането на наемодателя за неоснователно обогатяване.Ищцовата страна обаче счита анекса от 30.07.91г за нищожен, тъй като е сключен от ответника В. без да има представителна власт по отношение на ДФ”П”, която поддържат че е прекратена със заповед№Ф-13/13.03.91г на Министъра на транспорта, считано от датата на обявяването й във ДВ.С прекратяването на фирмата съгл. чл.41, ал.1 ЗЗД се прекратяват и пълномощията на Хр.В. като генерален директор.Горния анекс ищцовото дружество счита за нищожен и поради договарянето на двамата ответници във вреда на представляваната фирма.Заявяват че на последната й е вменено задължение в нарушение на чл.3 от наемния договор и закона.Освен това задължението от 80 000 ЩД надхвърля според тях стотици пъти реално направените разходи, още повече, че наемателя е плащал за преустройствата в лева, а не в долари.Не на последно място – в атакувания анекс уговорката за заплащане на ЩД е в разрез с чл.10, ал.1 ЗЗД, забраняваща договаряне в друга валута, освен лева.Впредвид изложеното ищеца иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че анекса към договора за наем от 28.09.90г, сключен на 30.07.91г между ДФ”П” и ЕФ”М-И”, е нищожен поради нарушение на закона – чл.40 и чл.41, ал.1 и чл.10 от ЗЗД, като настояват да им се присъдят и разноските по делото.Правят се и доказателствени искания.

С оглед изложеното, настоящият състав счита, че исковите претенции са с пр.осн.чл.26, ал.1, пр.1, вр. с чл.40,41, ал.1 и чл.10, ал.1 ЗЗД.

В отговорът си ответника В. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че е разполагал с представителна власт при подписването на атакувания анекс, обосновавайки тезата си, като описва и обстоятелствата, наложили подписването му. Прави доказателствени искания.

”М И. в качеството си на ответник в депозирания отговор, също оспорва предявеният иск като неоснователен.Сочи, че анекса е в резултат на договорната свобода по чл.9, ал.1 ЗЗД.Не възразява да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства, но се противопоставя на ищцовото искане за допускане на гласни доказателства, тъй като счита за недопустимо доказването на сочените обстоятелства със свидетели.Също прави доказателствени искания.

С оглед очерталият се предмет на делото очевидно страните признават съществуването на атакувания анекс към договора за наем от 28.09.90г,сключен на 30.07.91г между ДФ”П” и ЕФ”М И”, подписани от Хр.В. за ДФ и К.И за ЕФ. Въпреки това с оглед изясняване на спора от фактическа страна представените от страните писмени доказателства следва да се приемат.Няма пречка да се допуснат исканите от ищеца свидетели при режим на довеждане за сочените обстоятелства, като изложените в тази връзка възражения на съда ще преценява при постановяване на крайният съдебен акт.Искането на за прилагане на гр.д.№432/03г по описа на БОС е неоснователно, тъй като е недопустимо прилагането на висящи дела.За поискалата го страна остава възможността да се снабди с преписи от нужните й доказателства от въпросното дело, с оглед приобщаването им към настоящото, още повече е страна по същото и има гарантиран достъп до материалите по него.Искането на ищцовото дружество и ответния да им се даде възможност да ангажират допълнителни писмени и гласни доказателства в с.з., е в разрез с процесуалните правила.В тази връзка на същите следва да им се укаже в едноседмичен срок от съобщаването им да посочат в нарочна молба точно какви допълнителни доказателства извън посочените в исковата молба и отговора, възнамеряват да ангажират, конкретните обстоятелства, които ще доказват с тях, като представят всички такива, с които разполагат. В противен случай възможността за това ще се преклудира.

На ищеца следва да се укаже, че носи доказателствената тежест и следва да ангажира доказателства за съществуването на атакувания анекс към сочения наемен договор, противоречието му със закона, поради сключването му от ответника Хр.В. без представителна власт от името на ДФ”П”, която считат за прекратена с прекратяването на ДФ(чл.41, ал.1 ЗЗД); споразумяването от представителя Хр.В. и ЕФ „М”, във вреда на представляваната ДФ”П”(чл.40 ЗЗД) и договарянето в разрез с тогавашното законово изискване по чл.10, ал.1 ЗЗД паричните задължения да се уговарят в местна монета, освен в предените от закона случаи и не на последно място- поддържаното правоприемство на ищцовото дружество с ДФ”П” и на ”М И. с ЕФ”М-И”. Ответниците от своя страна дължат доказване на правоизключващите си възражения по предвидения за това ред.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДАВА възможност на ищцовото дружество да доведе двама свидетели за сочените обстоятелства в първото открито съдебно заседание, в противен случай възможността за това се преклудира.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ”М-К И. да се изиска и приложи гр.д.№432/03г по описа на БОС, като УКАЗВА възможността да се снабди с преписи от нужните му доказателства и представи същите в настоящото производство най-късно до първото с.з.

УКАЗВА на ищцовото дружество и ”М–К И. в едноседмичен срок от съобщаването им да посочат в нарочна молба точно какви допълнителни доказателства извън посочените в исковата молба и отговора, възнамеряват да ангажират в с.з., конкретните обстоятелства, които ще доказват с тях, като представят всички такива, с които разполагат. В противен случай възможността за това ще се преклудира.

На осн.чл.146 ГПК съда представя поректодоклад по делото, както следва:

1.Претендираните права за ищеца произтичат от описаните действия на двамата ответници по договарянето и сключването на атакувания анекс към сочения наемен договор.

2.Правна квалификация на ищцовите претенции – чл.26, ал.1, пр.1, вр. с чл.40,41, ал.1 и чл.10, ал.1 ЗЗД.

3.И двете страни признават съществуването на атакувания анекс към договора за наем от 28.09.90г,сключен на 30.07.91г между ДФ”П-експрес” и ЕФ”М-И”, подписани от Хр.В. за ДФ и К.И за ЕФ.

4.Ищеца следва да докаже съществуването на атакувания анекс към сочения наемен договор, противоречието му със закона, поради сключването му от ответника Хр.В. без представителна власт от името на ДФ”П”, която считат за прекратена с прекратяването на ДФ(чл.41, ал.1 ЗЗД); споразумяването от представителя Хр.В. и ЕФ „М-И”, във вреда на представляваната ДФ”П-експрес”(чл.40 ЗЗД) и договарянето в разрез с тогавашното законово изискване по чл.10, ал.1 ЗЗД паричните задължения да се уговарят в местна монета, освен в предените от закона случаи и не на последно място- поддържаното правоприемство на ищцовото дружество с ДФ”Пирин експрес” и на ”М-К И. с ЕФ”М-И”. Ответниците от своя страна дължат доказване на правоизключващите си възражения по предвидения за това ред.

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаването на настоящото определение могат да вземат становище във връзка с указанията на съда и проектодоклада, както и че ако не изпълнят указанията в посочените срокове, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особено непредвидени обстоятелства.

НАПЪТСТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 10.10.2012г – 14ч, за която дата се призоват страните.

ПРЕПИСИ от настоящото определение с проекта за доклада да се връчи на страните, като на ищеца се връчат и отговорите на ответниците.

Определението е окончателно.

СЪДИЯ: