Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1880 26.11.2021 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на четвърти ноември две хиляди двадесет и
първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Румен Йосифов
2.
Диана Ганева
при секретаря И. Г. и прокурор Дарин
Христов, като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 2358 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В.Т.Д.,
с ЕГН ********** и В.Д.Д., с ЕГН **********, чрез адв.Х.М., против Решение №260004/18.05.2021г.,
постановено по гражданско дело № 1/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, с
което е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-09-142/30.10.2020г. на Областен
управител на Област Бургас за одобряване на ПНИ и регистъра към него на
земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по
§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността “Шилото“, землище на кв.Горно Езерово,
гр.Бургас в частта, касаеща поземлени имоти с № № 86 и 1086. Касаторите твърдят,
че решението е неправилно и незаконосъобразно на основание чл. 209, т. 3 от АПК
- поради нарушение на материалния закон, постановено е при допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Изложени са доводи,
че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, като
съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
като не е обсъдил и събраните по делото
доказателства. Молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
решение на Районен съд–Бургас и да постанови друго, с което да отмени заповед №
РД-09-142/30.10.2020г. на Областен управител на Област Бургас за одобряване на
ПНИ и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на
граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността “Шилото“,
землище на кв.Горно Езерово, гр.Бургас в частта, касаеща поземлени имоти с № №
86 и 1086 и да върне преписката за произнасяне по същество. В жалбата са изложени
доводи и за недопустимост на съдебния акт, поради което се иска обезсилването
му и връщане на делото на нов състав със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
пълномощника си поддържа жалбата. Не сочат нови писмени доказателства.
Ответната
страна – Областен управител, чрез процесуалния си представител –юрисконсулт
Йорданова, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да остави в
сила решението на Районен съд – Бургас. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
За
заинтересованата страна – Община Бургас, се явява юрисконсулт А.. Оспорва
жалбата. Сочи, че решението, предмет на оспорване, е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Моли да бъдат
присъдени и направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Бургас пледира решението на районния съд да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
В жалбата
и с нарочна молба касаторите са поискали спиране на настоящото производство до
приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр.дело №2658/2021г. по описа на
Районен съд – Бургас. Това искане е оставено без уважение от настоящата съдебна
инстанция, тъй като при благоприятен изход за страните по гражданското дело е
налице нормативно регламентирана възможност да поискат промяна на плана на
новообразуваните имоти, т.е. с приключване на настоящото производство не се
преклудира възможността на касаторите при благоприятен изход на спора по
гр.дело №2658/2021г. по описа на Районен съд – Бургас да поискат промяна на
плана за новообразуваните имоти.
Административен
съд – Бургас при извършена служебна проверка за допустимост на касационната
жалба, намира същата за допустима като подадена в срок, от активно процесуално
легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за
законосъобразност пред настоящия съд.
Производството
пред районния съд, което е приключило с издаване на оспореното решение
№26004/18.05.2021г., е образувано по жалба на В.Т.Д., с ЕГН ********** и В.Д.Д.,
с ЕГН **********, срещу заповед № РД-09-142/30.10.2020г. на Областен управител
на Област Бургас за одобряване на ПНИ и регистъра към него на земеделски земи,
предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ за местността “Шилото“, землище на кв.Горно Езерово, гр.Бургас в частта,
касаеща поземлени имоти с № № 86 и 1086. С процесната заповед РД-09-142/30.10.2020г.
на Областния управител на Бургаска област е бил одобрен планът на
новообразуваните имоти и регистър към него на земеделски земи, предоставени за
ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността Шилото, землище на
кв.Горно Езерово, гр.Бургас. Жалбата касае имоти 722.86 и 722.1086. Регистърът
на ПНИ сочи, че първият имот е с площ от 0.162 дка, като е записан на Община
Бургас и В. и В. Д.. Вторият имот е площ от 0.194 дка и е записан в собственост
само на Община Бургас. Изготвеният помощен план, на базата на който е изчертан
ПНИ, е съдържал имот № 86, с площ от 0.327
дка, записан на В. и В. Д.. Имот № 86,
видно от скица на стр.13 от адм.дело №1/2021г., е идентичен с бивш парцел I-II в бивш кв.8, м.“Ш.“, землище на Меден рудник.
Идентичността на имотите не е спорна по делото, като пред РС страните изрично
са признали, че сегашните имоти № 86
и № 1086 съответстват на бивши имоти I и II,
които са в обща площ от 300 кв.м.
За да
постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е установил следните
факти:
По силата на нотариален акт № 130/27.02.1995г., том 3,
дело № 1875/1995г.
В.Д. и В.Д. са признати за собственици на имот, представляващ земеделска земя
от 150 кв.м., в м.“Шилото“, за която е отреден парцел I в кв.8.
С оценителен протокол от 20.08.1993г. на
Община Бургас, имот I-II в бивш кв.8, м.“Шилото“, с площ от 300 кв.м., е бил оценен
на 9900 лева /оценка на земята/. Оценяването е било по искане на В.Д.Д..
Приложена е разписка на ДСК от 28.10.1993г., удостоверяваща, че Д. е платил 4950
лева за закупуване на земеделска земя. Налице е и разписка на ДСК с
нечетлив номер и дата, за сумата от 4950 лева, като е отбелязано, че сумата е
за закупуване на земя на същото лице.
Производството
е приключило с издаване на заповед № РД-09-142/30.10.2020г. на Областен
управител на Област Бургас за одобряване на ПНИ и регистъра към него на
земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по
§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността “Шилото“, землище на кв.Горно Езерово,
гр.Бургас .
Районният
съд е приел, че производството е формално и от значение е дали Д. имат издаден на тяхно име нотариален
акт, който да ги признава за собственици на двата имота. Съдът е констатирал, че
касаторите се легитимират за собственици на земеделска земя от 150 кв.м. в
м.Шилото, за която е отреден парцел І в кв.8, с нотариален акт от 1995г. и това
е единствения титул за собственост, който В. и В. Д. притежават. При това положение
те са записани като собственици на имот №86, целият от 162 кв.м., от които 150
кв.м. са техни, а останалите 12 кв.м. са записани на Общината като съсобственик
в имота. Другият имот №1086 е записан
само на Общината, тъй като Д. нямат документ за собственост по отношение на
него. Районният съд е приел, че се касае за съдебно-административно
производство, в което съдът не изследва въпроса за собствеността на даден имот
по същество, а следва да се съобрази единствено с представения нотариален акт
за собственост, който в случая обаче легитимира Д. за собственици само на 150
кв.м. от земеделската земя, поради което е приел, че заповедта, касаеща
поземлени имоти с №№86 и 1086, е издадена при правилно приложение на
материалния закон.
Разгледана
по естеството на изложените в касационната жалба оплаквания и в рамките на
задължителната проверка по чл. 218 от АПК,
касационният състав намира жалбата за неоснователна. Съгласно ал. 1 на
цитираната разпоредба, в касационното производство съдът обсъжда само
посочените в жалбата или протеста пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствието на решението с материалния закон следи и служебно
– аргумент от ал. 2 на същата норма.
В
съответствие с § 4к, ал. 6
от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ,
планът за новообразуваните имоти следва да бъде съобразен с правата на три
категории лица: 1/ ползватели, на които по предвидения законов ред правото на
ползване е трансформирано в право на собственост; 2/ бивши собственици на
имотите или техните наследници с признато право на собственост върху земеделска
земя, включена в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
и 3/ настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ
за собственост на самостоятелно основание, като собственици на имоти, които
никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз
основа на тях селскостопански организации, т. е. тези, които никога не са изгубвали
своята собственост, респективно- имотите на всякаква категория лица, които
притежават надлежен документ за собственост на недвижим имот, находящ се в
терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Законодателната уредба е такава, че при изработването на тези планове да бъдат
отчетени и в максимална степен защитени правата на всяка една от посочените три
категории лица. Процедурата по възстановяване собствеността на земеделски
имоти, попадащи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
както и тази на ползвателите на терени с право по § 4а 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ,
е сложен фактически състав, който преминава през различни етапи с издаване на
различни административни актове. Започва с признаване право на ползване по реда
на параграф 62 ПМС № 456/1997 г.
да придобият собствеността върху имотите. Преминава през изготвяне план на
новообразуваните имоти по реда на параграф 4к,
ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ и съответните на него чл. 28 ППЗСПЗЗ и
утвърждаването му от областния управител. Прави се оценка на имота, след което
същата трябва да бъде заплатена. Процедурата приключва с издаване на заповед по
§ 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ
и чл. 28а от ППЗСПЗЗ.
Настоящият
съдебен състав не споделя възражението, изложено в касационната жалба, за
недопустимост на съдебното решение, поради това, че РС-Бургас не е спрял
производството по делото до решаване на гражданскоправния спор по гр.дело
№2658/2021г. по описа на РС-Бургас. По това искане се е произнесла и настоящата
съдебна инстанция с протоколно определение от 04.11.2021г., както бе посочено
по-горе, приемайки, че искането е неоснователно. Между гражданското съдебно
производство и настоящия спор действително няма преюдициалност, като при
благоприятен изход за ищците и настоящи касатори е налице нормативно
регламентирана възможност да поискат
промяна на плана за новообразуваните имоти. С оглед изложеното, настоящият
касационен състав намира искането за обезсилване решението на РС-Бургас за
неоснователно.
Настоящият
съдебен състав не споделя и доводите, изложени в касационната жалба, за неправилност
на решението, поради това, че Д. са
придобили в режим на СИО собствеността върху двата парцела –парцел І и парцел
ІІ с обща площ от 300 кв.м. В тези
производства тежестта на доказване лежи изцяло върху лицата, които претендират
наличието на вещни права върху конкретен имот, а в настоящия случай касаторите
не се справиха с доказателствената тежест. Единственият документ за
собственост, на който се позовават, е нотариален акт №130, том ІІ, дело
№1275/27.02.1995 за правото на собственост на върху парцел І, кв.8 в местността
„Шилото“ с площ от 150 кв.м. Други
доказателства, доказващи собственост, не са представени.
Касаторите
в настоящото производство не ангажираха доказателства, които да обосновават
извод, различен от този на РС-Бургас, поради което претенцията им остава
недоказана. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че при евентуално
доказване в хода на друго исково производство на собствеността касаторите могат
да поискат промяна на плана на новообразуваните имоти по реда на чл.4к, ал.8 от
ПЗР на ЗСПЗЗ.
Налага се
извод, че оспорваната заповед в процесната и част е издадена от компетентен
орган, в предвидена от закона форма. При издаването й не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно е приложен
материалния закон и е съобразена неговата цел, поради което жалбата е
неоснователна, а решението на РС Бургас, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
С оглед
този изход на касационния спор, претенцията на процесуалните представители на Областна администрация
–Бургас и Община Бургас за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателна, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 144 от АПК касаторите следва да заплатят на Областна
администрация – Бургас и Община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер
на по 100 лв. за всяка една от институциите.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І-во от АПК, Административен съд –Бургас, петнадесети касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№260004/18.05.2021г., постановено по гражданско дело № 1/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА В.Т.Д., с ЕГН ********** и В.Д.Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-63, партер, офис 1, да заплатят Областна
администрация-Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.“Цар Петър“ 1, сумата от 100 лева
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Т.Д., с ЕГН ********** и В.Д.Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-63, партер, офис 1, да заплатят на
Община Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.“Александровска“ 26, представлявана от
кмета Димитър Николов, сумата от 100 лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.