Решение по адм. дело №1061/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба вх. № 6720/09.06.2025 г., уточнена с молба вх. № 9536/26.08.2025 г., на Т. С. И., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, срещу ОДМВР - Бургас за присъждане на сумата [рег. номер]., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 02.08.2024 г. до 17.04.2025 г. вследствие на незаконосъобразни действия на полицейски служител от Пето РУ МВР [населено място], изразяващи се в отнемането на СУМПС на ищеца на 02.08.2024 г., и отменена Заповед за прилагане на ПАМ № 24-3388-000172/05.08.2024 г., издадена от полицейски инспектор в група „ТП“ в сектор „ОП“ при Пето РУ на ОДМВР Бургас, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на ищеца е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Претендира се и законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2025 г., както и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - Бургас, чрез представител по пълномощие, е подал отговор срещу исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Изложени са доводи за недоказаност на твърдените неимуществени вреди.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адвокат К., който поддържа предявената искова претенция и претенцията за разноски. Отново уточнява, че исковият период е от 02.08.2024 г. до 17.04.2025 г. (датата на връщане на СУМПС на ищеца).

Ответникът – Областна дирекция на министерство на вътрешните работи [населено място], се представлява от главен юрисконсулт В., която оспорва иска като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас, изразява становище за основателност на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:

На 02.08.2024 г., около 17:35 часа, в [населено място], [улица], до номер 56, с посока на движение от ул. „24 ЧПП“ към [улица], ищецът И. управлявал лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № [рег. номер], собственост на В. Т. И.. Същият бил спрян за проверка от полицейски служители при ОД на МВР Бургас, 05 РУ Бургас. На водача била извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARRC-0073, който в 18:15 часа отчел положителна проба за „Бензодиазепини“. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 10183659 и протокол № 0032580.

С. И. бил съставен АУАН серия GA № 1161359 от 02.08.2024 г. от К. Г. – командир на отделение при ОД на МВР Бургас, 05 РУ Бургас, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. С АУАН било иззето СУМПС [номер] от водача И..

С. И. била издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-3388-000172/05.08.2024 г. от полицейски инспектор в група „ТП“ в сектор „ОП“ при Пето РУ на ОДМВР Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП, спрямо ищеца била наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена на И. на 14.08.2024 г.

На 06.08.2024 г. спрямо ищеца била издадена и Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-3388-000176/06.08.2024 г. на Р. П. – полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, 05 РУ Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б.“а“ от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания“, спрямо ищеца била наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това.

По случая било образувано БП № 3388-413/2024 г. по описа на 05 РУ Бургас, по което (с постановление от 06.08.2024 г.) била назначена съдебна химикотоксикологична експертиза за анализ на кръвната проба, дадена от И.. Съгласно заключението по посочената експертиза от извършените изследвания на предоставената проба кръв от И., не е установено присъствие на наркотични/упойващи вещества.

Въз основа на резултати от същата било издадено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 11.04.2025 г. (л. 49 от делото) на прокурор при РП – Бургас, в което е посочено, че не е осъществено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, с оглед на което наказателно производство № 3388-ЗМ-413/2024 г. по описа на 05 РУ Бургас е прекратено.

На 16.08.2025 г. ищецът подал заявление вх. № 338/00-3965 до Началника на 05 РУ Бургас (л. 43). В тази връзка била изготвена Докладна записка рег. № 3388р-11004/23.04.2025 г. на пол. инсп. Р. П. до Началника на 05 РУ Бургас, в която се посочва, че ЗППАМ № 24-3388-000172/05.08.2024 г. не е била обжалвана по съдебен ред респ. е влязла в законна сила на 29.08.2024 г. и предвид резултатите от химикотоксикологична експертиза и прекратеното ДП № 3388-ЗМ-413/2024 г. по описа на 05 РУ Бургас, са налице предпоставките по чл. 99, т. 2 от АПК за възобновяване на административното производство поради открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство (л. 53).

Със Заповед № 3388з-273/29.04.2025 г. на Началника на 05 РУ Бургас, на основание чл. 97, ал. 1 от АПК, била отменена ЗППАМ № 24-3388-000172/05.08.2024 г. Прието е, че с оглед прекратяване на досъдебното производство и заключението на вещото лице при лабораторията по химико-токсикологични изследвания, е отпаднало основанието за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" ЗДвП (л. 58).

По делото са представени и Методически указания за реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС с техническо средство Dreger DrugTest 5000 и тест Dreger DrugCheck (л. 62 от делото).

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим – претендира се обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменен административен акт - Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП № 24-3388-000172/05.08.2024 г. издадена полицейски инспектор в група „ТП“ в сектор „ОП“ при Пето РУ на ОДМВР Бургас. Разгледан по същество е частично основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Фактическият състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган/длъжностно лице при изпълнението на административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността.

В процесния случай ищецът твърди, че вредите, чието обезщетяване претендира, са настъпили вследствие незаконосъобразни действия на органите на ОД на МВР Бургас. В направеното в съдебно заседание уточнение на исковата молба изрично се посочва, че тези действия са отнемане на свидетелството за управление на ищеца.

Настоящият състав счита, че фактически действия/бездействия могат да бъдат налице единствено тогава, когато същите са извършени не въз основа на издаден административен акт. В настоящият случай от събраните по делото доказателства се установява, че твърдените действия обективно са извършени, но същите са част от производството по издаване и изпълнение на съответния индивидуален административен акт. Самото действие, изразяващо се в отнемане на свидетелството за управление на ищеца, представлява изпълнение на заповед за прилагане на ПАМ № 24-3388-000172/05.08.2024 г., издадена от полицейски инспектор при ОДМВР Бургас, 05 РУ Бургас. С тази заповед, на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, е отнето свидетелството за управление на ищеца до решаване на въпроса отговорността, но не повече от 18 месеца.

Така установените факти еднозначно обосновават извода, че в случая не се касае за самостоятелни действия, които са незаконосъобразни, а за действия, които са част от административно производство по издаване и предварително изпълнение на съответния административен акт.

Първата предпоставка, въз основа на която е допустимо да бъде ангажирана отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, като незаконосъобразността му е установена по предвидения в кодекса ред – от горестоящ административен орган или административния съд по повод на конкретна подадена жалба. Според разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2 от АПК.

В случая посочената предпоставка е установена - ЗНПАМ № 24-3388-000172/05.08.2024 г., издадена от полицейски инспектор в група „ТП“ в сектор „ОП“ при Пето РУ на ОДМВР Бургас, е отменена по административен ред със заповед № 3388з-273/29.04.2025 г. на Началника на 05 РУ Бургас на основание чл. 97, ал. 1 от АПК. Следователно ищецът е доказал наличието на незаконосъобразен акт, издаден от административен орган при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност (чл. 4 от ЗОДОВ). Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях.

Няма спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД (приложим съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ), обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер.

В случая съдът приема за доказано наличието на претърпени от ищеца негативните изживявания и психоемоционален дискомфорт респ. наличието на подлежащо на обезщетяване засягане на неимуществени блага на лицето (неимуществени вреди). Съображенията за това са следните:

Съгласно посоченото от ищеца в жалбата и в съдебно заседание, в резултат на прилагането на процесната принудителна административна мярка същият е изживял негативни емоции – недоверие от страна на близките, чувство за нарушена независимост. Търпял е и неудобство при придвижването, тъй като е трябвало да моли баща си да го кара на прегледи при психолог, което от своя страна създавало неприятно усещане за зависимост.

Психоемоционалното състояние на личността и преживените негативни емоции от даден факт са абсолютно субективни прояви, които са с различен интензитет при всеки един човек и са обусловени като цяло от характеристиките на личността. В случая предвид на обстоятелствата при които е наложена процесната ПАМ – фалшиво положителен тест показал наличие на бензодиазепини, при изрично оспорване на резултата и доброволно даване на кръвна проба, в която след извършване на химикотоксикологична експертиза не се установява присъствие на наркотични/упойващи вещества, безспорно ищецът е претърпял неимуществени вреди. Според съда негативните изживявания на Т. И. във връзка с отнемането на СУМПС за срок от над осем месеца без да са безспорно установени законовите предпоставки за налагане на ПАМ следва да бъдат определени като претърпени от ищеца неимуществени вреди. Принудителното въздействие върху обичайния му начин на живот, следствие от наложената ПАМ, несъмнено е причинило затруднения и неудобства, рефлектирали и върху емоционалното състояние на ищеца. Съдът приема, че такова състояние е възможно и често наблюдавано при лица, уличени в деяние, което не са извършили и/или към което не са били съпричастни, поради което кредитира описаните емоции на ищеца, навеждащи на горните емоционални състояния, изпитани вследствие от наложената ПАМ.

Съдът счита, че в случая има пряка причинна връзка между издадения административен акт, който впоследствие е отменен от горестоящия административен орган като незаконосъобразен и претърпените от ищеца негативни емоции – СУМПС на ищеца е било отнето именно в изпълнение на незаконосъобразната заповед. От отмяната на издадената ПАМ произтичат и нанесените на ищеца неимуществени вреди, поради което претенцията за заплащането им се явява основателна.

По изложените съображения, съдът приема за доказани елементите от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства установява по категоричен и безпротиворечив начин житейски логичните твърдения в исковата молба за изпитани негативни емоции от ищеца.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че е доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Бургас по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за претърпени от Т. И. неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с релевираната като основание на исковата претенция незаконосъобразна административна дейност, поради което предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, се явява доказана по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетение като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти относими към стойността, която засегнатите блага и интереси са имали за своя притежател в т. ч. личните чувства на увредения и начина, по който той субективно е понесъл вредите, като обезщетяването не следва да представлява източник на неоснователно обогатяване. С оглед конкретиката на процесния случай за размера на обезщетението за неимуществени вреди правно значение има продължителността на изпълнение на незаконосъобразната принудителна административна мярка, както и причината за нейната отмяна, защото се касае за липса на основание за нейното налагане. Също така и личното положение на ищеца като лице, което не е могло да управлява лек автомобил в продължение на над половин година ведно с характера и продължителността /над 8 месеца/ на причинените негативни псохоемоционални изживявания и състояния на ищеца, обуславят извода, че справедливото обезщетение е в размер на 1 000 лв.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени от Т. И. неимуществени вреди следва да бъде частично уважен при присъждане на обезщетение в определения от съда размер от 1 000 лева. Основателността на главния иск обуславя и основателност на акцесорната претенция за заплащане на лихва върху главницата на присъжданото обезщетение, поради което искането за присъждане на законната лихва следва да бъде уважено, считано от датата на отмяна на ЗППАМ, както е заявено в исковата молба.

При този изход на спора, на основание чл. 10, ал. 3, от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, както и заплатената държавна такса в размер на 10 лева. По делото са представени два договора за правна защита и съдействие (л. 5 и л. 19), сключени между ищеца и адвокат К. за процесуално представителство по настоящото дело. В първия договор от дата 29.06.2025 г. на л. 5 е договорено възнаграждение в размер на 750 лв. и е записано, че е по чл. 38 от ЗА. Във втория договор от 25.08.2025 г. на л. 19 е договорено възнаграждение в размер на 800 лв. платени в брой. В конкретния случай, съдът кредитира втория представен по делото договор за правна защита и съдействие, тъй като е с по-късна дата, представен е в хода на образуваното вече производство и видно от същия от страна на ищеца Т. И. са заплатени 800 лв. в брой на адв. К. при подписване на договора. В случая съобразно уважената част от иска (50%) на ищецът се дължат разноски в размер на 410 лв. от които - 400 лв. адвокатско възнаграждение, и 10 лв. ДТ. На осн. чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, ищецът дължи разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, което съобразно отхвърлената част от иска е в размер на 65 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи [населено място], да заплати на Т. С. И., [ЕГН], сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на произтекли от отменената по административен ред заповед за прилагане на ПАМ № 24-3388-000172/05.08.2024 г., издадена от полицейски инспектор в група „ТП“ в сектор „ОП“ при Пето РУ на ОДМВР Бургас, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП му е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, ведно със законната лихва считано от 30.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като

ОТХВЪРЛЯ иска на Т. С. И., [ЕГН], срещу Областна дирекция на министерство на вътрешните работи [населено място] за разликата над 1 000 лева, до пълния предявен размер от 2 000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на вътрешните работи – Бургас, да заплати на Т. С. И., [ЕГН] сумата от 410 (четиристотин и десет) лева представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Т. С. И., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на вътрешните работи – Бургас, направените по делото разноски в размер на 65 (шейсет и пет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.