№ 233
гр. гр. Димитровград, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20255610100487 по описа за 2025 година
С така подадената искова молба ищецът е предявил срещу ответника
обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ и чл.245 ал.2 от
КТ – да се осъди ответника да заплати сума в размер 1578.30 лв.,
представляваща дължими неизплатени части от трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2023г. до 07.07.2023г. вкл, ведно със законната лихва,
считано от момента на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер 340,35 лв., представляваща лихва
по чл.245, ал.2 от г КТ. След допуснато изменение на исковата претенция по
чл.128 от КТ-същия се предявява вместо за сумата в размер на 1578,30 лева за
сумата в размер на 1618,02 лв., представляваща дължими и неизплатени части
от трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 07.07.2023г. вкл,
ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищцата твърди, че работела при ответника по трудов
договор до 07.07.2023 година като „Старши учител", когато със Заповед №
251/06.07.2023г. трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 1
0.07.2023г. Договорената между страните основната работна заплата за
периода 01.01.2023 година до момента на прекратяване на трудовия договор
1
била в размер на 1533 лева месечно. Този размер на заплатата й е изплатен. На
10.08.2023 година бил подписан Анекс № Д01-192 към Колективен трудов
договор за системата на предучилищно и училищно образование № Д 01-269
от 06.12.2022 година. Съгласно чл.27, ал.1, т.2 от него, минималната основна
работна заплата на „Старши учител", считано от 01.01.2023 година се
определя на 1763 лева. Съгласно ал.3, т.2 „Индивидуалните основни работни
заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението
са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по
високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %" .Тя била редовен член на
Синдиката на българските учители към КНСБ за процесния период, а и след
това, съгласно чл.8, ал.4 от Устава на СБУ. Предвид разпоредбата на чл.57, ал.1
от КТ и положените подписи в Анекса от страна на МОН, представителните
организации на работодателите и СБУ към КНСБ, счита че предвиденото
увеличение на възнаграждението с 15% от 01.01.2023 година следвало да бъде
приложено и спрямо нея, както и определената минимална заплата. След
подписването на анекса, подала до ответника Заявление, с което поискала от
работодателя да бъдат преизчислени и изплатени трудовите й възнаграждения
от 01.01.2023 година с предвиденото увеличение, но без резултат.
Константната практика на всички окръжни съдилища по идентични случаи,
била възприета и от два различни състава на Окръжен съд Хасково, където
били описани следните мотиши: „При тълкуване разпоредбите на КГД и
сключения към него на 10. 08.2023 z Анекс, следва да се вземе предвид и
Наредбата за иsменение и допълнение на Наредба N-o 4/2017 г за нормиране и
sапяагцане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, обн.
вДВ бр.75 от 01.09.2023 г, в сипа от 01.09.2023 г, в пар.3 на която е записано,
че пар.2 елиза в сипа, считано от 01.01.2023 г, като в пар.2 се предвиждат нови
увеличени минимадни размери на основните месечни работни заппати на
педагогическите специаписти. В този смисъл и след като страните по КТД
изрично са се договорили, че увелицението на минима8ните заплати следва да
се npunara, считано от 01.01.2023г, това е моментът, към който следва да се
преценява напичието на съотеетните критерии за приложимостта му към
всеки служител. Следоеателно посоченитеразпоредби се прилагат по
отношение на лицата, които към момента към който нормите влизат в сила и
имат правно действие — 01.01.2023 г. са отговаряли на изискванията на
закона — да са страни и да са полагапи труд по трудово правоотношение и да
2
са обхванати от действието на КГД по сипата на членството си
правоотноигение. С придадената обратна сила на закона и подзаконовите
нормативни актове се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите
на посочените по-горе разпоредби, което изцяпо е сьобразено с изискванията
на чл.14 от Закона за нормативните ахтове, съгласно която разпоредба обратна
сипа на нормативен ахт може да се даде само по изкпючение, и то с изрична
разпоредба." Основната работна заплата, която следвало да й бъде начислена
с 15% увеличение е в размер на 1 762,95 лева, което е по-малко от
минималната работиа заплата по КТД за длъжносrrа „Старши учител" — 1
763,00 лв., поради което следвало спрямо нея да бъде приложена разпоредбата
на чл.27, ал.1, т.2 от ОКТД. Разликата в изплатеното й възнаграждение и
дължимото възнаграждение, ведно с допълнителните трудови възнаграждения
за професионален опит и стаж и СБКО е в размер на 253,45 лева на месец за
периода 01.01.2023г. — 07.07.2023 година. Това формирало и размера на
исковата й претенция за периода 01.01.2023 година — 07.07.2023 година БТВ в
размер на 1 57830 лева дължимо и неизплатено нетно трудово
възнаграждение, като точната сума щяла да бъде установена със съдебна
експертиза. Съгласно чл.59 от КТ „Пpu неизпълнение на sадълженията по
колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по
него, както и всеки работник или служител, сnрямо когото колектиеният
трудов договор се прилага." Ако работодателят й не изпълни повелителните
разпоредби на КТД за увеличение на основната й работна заплата, тогава
договорената й основна работна заплата в трудовия договор ще влезне в
противоречие с минималния размер определен с нормативен акт. На
01.09.2023 година в ДВ бр.75 били публикувани изменения в Наредба №4 от
2017 година за нормиране и заплащане на труда, според които минимапните
размери на основните месечни работни заплати на педагогическите
специалисти — старши учител става в размер на 1 763,00 лева. Съгласно
параграф 3 това изменение влиза в сила от 01.01.2023 година. От тази дата
договорената в трудовия договор основна работна заплата в размер на 1533
лева влиза в противоречие с повелителните разпоредби на Наредба №4 и
следва да бъде обявена за недействителиа като вместо нея се приложи
определения с Наредбата минимален размер на основната работна заплата в
размер на 1 763 лева. При тази безспорна хипотеза разликата в начисленото и
дължимото БТВ е в размер на 1 578,30 лева за процесния период, но и тя не й
3
е изплатена. Съгласно чл.245, ап.2 от КТ „Разликата до пълния размер на
трудовото възнаграждение остава изискуема и се изппаиfа допълнително
заедно със законната лихва". Работните заплати пpu работодателя ми се
изплащат до края на месеца за който се отнасят. Като имала предвид, че
основанието за изплащането им възниква през месец август 2023 година, това
й дава основание да претендирам лихва в размер на 340,35 лв. за периода от
01.09.2023 година до момента на завеждане на исковата претенция. Счита, че
имам правен интерес да потьрси зящита, затова моли съда да постанови
решение, с което: 1. ОСЪДИ ответяика да й заплати сума в размер 1618,02 лв.,
представляваща дължими и неизплатени части от трудово възнаграждение за
периода от 01.01.2023г. до 07.07.2023г. вкл, ведно със законната лихва,
считано от момента на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. ОСЪДИ ответника да й заплати сума в размер 340,35 лв.
/триста и четиридесет лева и 35 стотинки/, представляваща лихва по чл.245,
ап.2 от г КТ. както и направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал писмен
отговор, в който оспорва изцяло предявените искове. Следвало да се обърне
внимание , че по съществото си същата е представена без доверителят му да е
станал повод за образуване на настоящото производство и по съществото си
сьщата е неправилна доколкото ищецът сам е създап пречки за изчистване на
отношенията между страните , като в този случай следва да се приложи и
принципа , че никой не може да извлича ползи от собственото си
противоправно поведение. От описанието на фактическата обстановка
ставало ясно и същото било подкрепено и с доказателства и не се спори, е
налице подписан анекс към КТД за систeмата на на предучилищно и
училищно образование № Д01-269 от 06.12.2022г. , а именно Анекс № Д01-
192 от 10.08.2023г. с който анеск се определя минимална работна заплата на
„Старши учител „ в размер на 1763 , считано от 01.01.2023. Т.е.предадено е
обратно действие по отношение на това увеличение в КДТ . Безспорно било,
че трудовото правоотношекие на ищцата е прекратено със Заповед считано от
10.07.2023г. Доколкото членските правоотношекия М. Ц. К. , като член на
орrанизация страна по КТД са прекратени към датата 01.07.2023г. Наличната
съдебна практика е, че липсвало действие на този КТД по отношение на
ищцата , доколкото към датата на подписване на Анекса 10.08.2023г. тя нито е
упражнявала трудови правоотиошения с Училището , нито е член на СБУ към
4
КНСБ . Като в този смисъл липсвало катеторично основание на база анекса да
и бъде представено увеличение със задна датата през времето в което тя е
полагала труд до пенсионирането и. От друга страна доколкото от предадената
задна датата на действие на анекса , а именно от 01.01.2023г. до датата на
освобождаване на ищцата поради пенсия следвало да се приеме , че така
повишената минимална работна загшата по КТД следва да се прензчисли , но
това можело да стане само и единствено с представяне на писмена молба от
страна на ищцата до ОУ „ Васил Левски „ с. Ябълково . Такава молба никога
не била представена в училището . В този смисъл следвало да се обърне
внимание , че директора на училището г-жа. Джангозова е провела разговор с
ищцата и надлежно и обяснила , че за да се претендира настьпилите
положителни за нея предпоставки от Анекса към КТД сключен на 10.08.2023т.
следвало да представи писмена молба или заявление пред нея за да бъде
разгледан и придвижен въпросът и сьответно изчислено допълнителното
плащане . Моли да се прекрати настоящото производство , поради
преждевременно представяве на искова молба пред съда без спазване на
адмивистративната процедура пред доверителят му , чрез представяне на
молба или заивлевие за изилащане на дължими суми по чл. 128 КТ вр. чл. 59
от КТ Предввд изложеното и доколкото липсвала молба или заявление за
претендиране по административен ред на дължими суми по чл. 128 вр. чл. 59
от КТ , следвало да се прекрати и производството в частта на иска за законна
лихва съобразно чл. 245 ал.2 от КТ , доколкото дори в към днешна дата
довервтелят му не бил изпадал в забава , поради липса на валидно изразена
претенция по административен ред . При уславвата на евентуалност, ако съдът
намери, че делото не следва да бъде прекратеео , а следва да се реши по
същество, на основаине чл. 78 ал.3 от ГПК да възложи сторените от
доверителя му разноски в тежест на ищеца дори и при условие, че
претенцията бъде уважена, доколкото доверителат му не е станал повод за
образуваве на настоащото дело.
В хода на производството беше разпитан свидетел Т.а, от показанията на
която се установи, че същата познава М. К., били колежки около 11 год. И
работили заедно до 10.07.2023 г. Освободени били на една и съща дата.
Водели делото поради причина заработени месеци от януари до 10-ти юли,
неизплатени по решение за увеличение на учителските заплати от 01-ви
януари с анекса. Първоначално когото стартирали нещата в България
5
изчаквали, защото смятали, че официално на държавно ниво ще се реши този
въпрос с огромния брой учители като тях и затова не завеждали дело. Ходили
в училище, за да разговарят с директора на 28.02.2025 г. и носели заявление, с
което изисквали това което заработили в тези месеци. Искали само
заработените от тях месеци с увеличението. Искали да решат спора преди да
завеждат дела. Носели заявление, но директора казала, не няма да го взема,
първо ще говори с инспектората в Х.. След такъв разговор тя се обадила и им
казала, че трябва да водят дело.
От назначената съдебна експертиза и приетото като доказателство
заключение вещото лице, вкл. направеното устно допълнение и уточнение в
открито съдебно заседание от вещото лице, че основната работна заплата
/ОРЗ/ на ищцата преди увеличението, съгласно ОКТД, е била в размер на 1533
лв. При увеличение от 15 % същата би била в размер на 1762,95 лв. или
закръглено 1763 лв. На тази база, настоящата експертиза изчислила
начисленията за и удръжките от работната заплата за периода м.01 м.07.2023г.,
посочени подробно по месеци в Приложение № 2. На база посочените
изчисления, дължимият от страна на ответника към ищеца чист размер на
допълнително възнаграждение във връзка с увеличението на ОРЗ е в размер
на 1480,02 лв., подробно изложено в таблицаСъгласно устното допълнение на
вещото лице, в таблицата Приложение № 2, приложени към заключението
липсва графа ДМС/допълнително материално стимулиране/, пропуснал е да
направи още една колона ДМС, която да увеличи БРЗ с тази сума. В
приложение № 2, таблица 1 следва да добави още една колона ДМС, което
било в размер 153,30 лева за м. 05.2023 г. и тогава всяка следваща таблица ще
бъде увеличена с тази сума. Вместо 1480,02 лв. следва да се увеличи размера
посочен на ред 5 за м. май - дължимото чисто възнаграждение в последната
колона - 153,81 лева би следвало да се увеличи с ДМС в размер на 153,30 лева,
от които трябва да се намалят 10%. И при това положение след изчисление се
получава, че общата сума в к. 4 дължимо чисто възнаграждение би следвало
да бъде 1618,02 лева. Вторият вариант отговаря на първия, тъй като сумата е
една и съща 1763лв.
Съдът след преценка на доказателствата по отделно и в тяхната
съвкупност приема за установено от правна и фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, а това се установи и от приетите писмени
6
доказателства, че ищцата работела при ответника по трудов договор до
07.07.2023 година като „Старши учител", когато със Заповед №
251/06.07.2023г. трудовото й правоотношение било прекратено, считано от
10.07.2023г. Договорената между страните основната работна заплата за
периода 01.01.2023 година до момента на прекратяване на трудовия договор
била в размер на 1533 лева месечно. Този размер на заплатата й е изплатен.
Безспорно е между страните и че на 10.08.2023г. е подписан Анекс № Д01-192
от същата дата към Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищно образование от 06.12.2022г., с който са
определени минимални основани работни заплати за системата на
предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023г., по
силата на което била изменена разпоредбата на чл. 27 от този КТД по
отношение на минималните основни заплати за системата на училищното и
предучилищното образование и с горепосочения анекс с обратна сила /от
01.01.2023г./ били увеличени трудовите възнаграждения на заетите в
системата на училищното и предучилищното образование.
Съгласно чл. 242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден и работодателят дължи на работника възнаграждение за
престирания труд. Съгласно чл. 128, т. 2 и чл. 245 от КТ работодателят дължи
плащане на договореното трудово възнаграждение за извършената от
работника/ служителя работа. Това е основно задължение на работодателя
като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна
сила на работника или служителя.На основание чл. 50 КТ с колективния
трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения
на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби
на закона. Чл. 50, ал. 2 КТ гласи, че колективният трудов договор не може да
съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от
установените в закона. Съгласно чл. 51б, ал. 1 КТ колективен трудов договор
по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни
организации на работниците и служителите и на работодателите.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 КТ повелява, че колективният трудов договор се
сключва в писмена форма, в три екземпляра – по един за всяка от страните и
един за съответната инспекция по труда, и се подписва от представителите на
страните. Правилото на чл. 54, ал. 1 КТ гласи, че колективният трудов договор
влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено
7
друго. На основание чл. 56 КТ колективният трудов договор може по всяко
време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото
сключване, като за измененията в колективния трудов договор се прилагат чл.
53 и 54 КТ.Разпоредбата на чл. 57 от КТ предвижда, че колективният трудов
договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на
синдикалната организация – страна по договора. Съгласно чл. 59 КТ при
неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред
съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или
служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага.В случая по
делото е установено несъмнено, че в процесния период 01.01.2023 г. –
07.07.2023 г. ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника на
длъжността "старши учител", като страните са обвързани от разпоредбите на
колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № Д 01-269/06.12.2022 г. /предвид членството на ищеца в
синдикална организация към СБУ в същия период/.Спорът по делото е правен
и се свежда до това дали изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г. се
прилага и за работниците и служителите, които към датата на приемане на
анекса са с прекратени трудови правоотношения, т.е. към кой момент следва
да се определи кръга на лицата, по отношение на които се предвижда
увеличение на трудовите им възнаграждения. По този спорен въпрос към
настоящия момент е налице противоречива съдебна практика в страната (на
районно и окръжно ниво), която е известна на докладчика. В случая трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено само месец преди приемане на
Анекса на КТД.Настоящият съдебен състав счита, че изменението на КТД с
анекса от 10.08.2023г. се прилага за всички работници/служители в сферата на
предучилищното и училищното образование синдикални членове, които към
01.01.2023г. са полагали труд по трудово правоотношение.Съображенията за
това са следните: Установи се, че със сключения на 10.08.2023г. анекс е
изменена разпоредбата на чл.27 от КТД от 06.12.2022г., уреждаща
минималните основни работни заплати за системата на предучилищното и
училищното образование и разпределението на осигурените средства от
държавния бюджет, като със задна дата-от 01.01.2023г., се определят по-
високи минимални основни работни заплати за системата на предучилищното
и училищното образование.Следователно, с анекса се преуреждат
отношенията относно работните заплати на педагогическия и
8
непедагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното
образование, със задна дата. Такова преуреждане на отношенията със задна
дата е допустимо. След като страните преуреждат възникнали в предходен
период правоотношения, то това преуреждане се отнася за всички членове на
синдикални организации които към 01.01.2023г. са полагали труд по трудово
правоотношение.Разпоредбата на § 46 от ПЗР на Закон за държавния бюджет
на Република България за 2023 г. (обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.) предвижда,
че законът влиза в сила от 1 януари 2023г. (с изключение на конкретно
посочени параграфи от ПЗР, които нямат отношение към настоящия казус). С
разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от
2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.) е
изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните
месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като за
педагогически специалист на длъжността старши учител е предвидена сумата
от 1787 лева. Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане
на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на
обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на § 2, който влиза в
сила от 1 януари 2023 г. Наредбата е издадена от Министъра на образованието
и науката на основание чл. 22, ал. 9 във връзка с чл. 22, ал. 2, т. 18 от Закона за
предучилищното и училищното образование и е съгласувана с министъра на
труда и социалната политика и с министъра на финансите.Изменението на
КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. също предвижда нови размери на
минималните основни възнаграждения, считано от 01.01.2023 г.Съгласно чл.
14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт
може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратното
действие като правен институт представлява фикция, по силата на която
законодателят постановява настъпването на определени правни последици
към един минал момент, към който не се е осъществил правопораждащият ги
юридически факт, по съображения за справедливост и
социална целесъобразност. С фикцията на обратното действие законодателят
преурежда вече възникнали в предходен момент правоотношения между
правните субекти. Забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за
2023 г. и свързаното с това забавено увеличение на минималните основни
възнаграждения на педагогическите специалисти, предвидено с Наредбата, са
9
именно такива обстоятелства, които са обусловили волята на нормотвореца да
придаде обратно действие на предвиденото увеличение, считано от 01.01.2023
г., а не от датата на влизане в сила на Наредбата. Сключването на Анекса към
КТД на 10.08.2023 г. също е обусловено от забавеното приемането на закона за
държавния бюджет за съответната година и съпътстващото го изменение в
Наредбата относно заплащането на труда. Следва да се отбележи, че
забавеното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. се дължи на
политически причини, които стоят изцяло извън волята на
гражданскоправните субекти, в чиято правна сфера настъпват правните
последици, обусловени от приемането му. Именно по политически причини,
които съдът приема за общоизвестни обстоятелства, Законът за държавния
бюджет за процесната 2023 г., както и този за 2022 г., са приети и обнародвани
след началото на бюджетната година – с ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., съответно
с ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г., но са в сила от в сила от 01.01.2023 г., съответно
от 01.01.2022 г. За 2024 г., както и за предходните 2021 г., 2020 г. и 2019 г.
Законът за държавния бюджет е бил приеман и обнародван до началото на
бюджетната година – с ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г., с ДВ. бр. 100 от 20
Декември 2019 г., с ДВ. бр. 103 от 13 Декември 2018 г., поради което не са
налице основания за предявяване на претенции като процесната. Отчитайки,
че в този закон е предвидено и разчетено увеличение на минималната работна
заплата в сферата на предучилищното и училищното образование, съдът
намира, че изменената с анекса от 10.08.2023г. разпоредба на чл.27 от КТД се
отнася за работните заплати на всички заети към 01.01.2023г. педагогически
специалисти и непедагогически персонал в сферата на предучилищното и
училищното образование. Също така приетото изменение на КТД с анекс №
Д01-192/10.08.2023 г. предвижда нов размер на основните възнаграждения,
приложим считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в
системата на образованието. Никъде в същия, нито в КТД, е посочено, че това
увеличение не засяга лицата с прекратено ТПО, т. е. придаденото обратно
действие на нормата следва да се тълкува, че се отнася до лицата, които в този
период са полагали труд в тези учебни заведения и са били в редовни ТПО.
Това обратно действие на нормата е и в съответствие с чл. 14 от ЗНА, който
предвижда, че обратното действие на разпоредбите на нормативните актове се
придава само по изключение и то изрична разпоредба.Следва да се съобрази и
че колективният трудов договор за системата на предучилищното и
10
училищното образование, сключен между посочените синдикални
организации и МОН е многостранен договор, с няколко насрещни страни,
всяка от които е направила волеизявление за увеличаване на основните
трудови възнаграждения на работещите в сферата на предучилищното и
училищното образование, считано от 01.01.2023г.В подкрепа на горния извод е
и факта, че след подписване на анекса от 10.08.2023г. към КТД е приета
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране
и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75 от 01.09.2023г., съгласно която
от 01.01.2023г. се увеличават минималните размери на основните месечни
работни заплати на педагогическите специалисти, като това увеличение е в
съответствие със сключения анекс към КТД на отраслово
равнище.Действително, наредбата е подзаконов нормативен акт, на част от
разпоредбите на който съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е
придадено обратно действие, което не би могло да бъде автоматично
пренесено и спрямо клаузите на колективния трудов договор с оглед неговия
договорен характер. Доколкото, обаче, както наредбата, приета от министъра
на образованието и науката, така и КТД, респ. анекса към него, страна по
които е също министерството на образованието и науката, са приети, респ.
сключени в резултат от по - късното приемане на Закона за държавния бюджет
за 2023 г., обн., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г., в сила от 1.01.2023 г., следва да се
приеме, че и двата акта следват една обща, идентична законодателна идея - да
преуредят съдържанието на индивидуалните трудови правоотношения на
заетите към и след 01.01.2023 г. в сферата на образованието, като ги изменят в
по-благоприятна за служителите посока, предвиждайки увеличаване на
възнагражденията им със задна дата.Посредством посочената наредба
министърът на образованието, упражнявайки своята нормативна
компетентност, въвежда увеличението на трудовото възнаграждение от
01.01.2023 г., като това е т. нар. същинско обратно действие (stricto sensu), по
смисъла, установен и в практиката на Конституционния съд (Решение №
5/11.05.2017 г. на КС по к. д.№ 12/2016 г.), с което обратно действие на закона
се преуреждат осъществили се юридически факти преди влизане в сила на
нормативния акт.
Не може да бъде споделена тезата на ответника, че е недопустимо да се
преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на
действащо ТПО е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото
11
увеличение. В Решение № 116 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г.,
III г. о., ГК изрично се установява, че "обратното действие преурежда по нов
начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това
означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат
преуредени по нов начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно
положението на работниците или служителите. Недопустимо е единствено с
изменения в законодателството да се въвеждат с обратно действие
неблагоприятни последици за работниците и служителите (Решение
№12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г.). Съдът намира, че тезата на
ответника за недължимост на претендираните обезщетения в сочения в
исковата молба размер, поради обстоятелството, че трудовото
правоотношение на ищеца към датата на неговото сключване е било
прекратено, е несъвместима с принципа на равенство на гражданите. В
българската правна система този принцип има конституционно основание. Не
случайно основните права са намерили място в Преамбюла на Конституцията,
която има непосредственото действие. Конституционният съд е
последователен в разбирането /частично обобщено в Решение № 5 от
14.06.2022 г. на КС по к. д. № 13/2021/, че равенството е основен
конституционен принцип на гражданското общество и правовата държава по
смисъла на второто съображение в преамбюла и на чл. 6,ал. 2 от
Конституцията. То е основа за нейното тълкуване и прилагане и за
нормотворческата дейност и е основно право на гражданите /решение № 4 от
20.04.2021 г. на КС по к. д. №1/2021 и Решение № 14 на КС от 14.11.1992 г. по
к. д. № 14/1992/. Принципът на равенство означава равнопоставеност пред
закона /решение № 6 на КС от 27.04.2010 г. по к. д. №16/2009/, което се
изразява в две основни форми – задължение за равно третиране и забрана за
произволно неравно третиране /решение № 4 на КС от 20.04.2021 г. по к. д. №
1/2021 и решение № 1 от 27.01.2005 г. на КС по к. д. № 8/2004/.Забраната за
произвол е елемент на правовата държава в материален смисъл и е насочена
към държавните органи, включително и към законодателя. В правовата
държава повелята за равно третиране задължава нормотвореца да урежда
подобните случаи по еднакъв начин, а различните – по различен, респективно
задължение на публичната власт е да третира "еднаквите еднакво" /решение
№ 4 от 20.04.2021 г. на КС по к. д. № 1/2021 и решение № 11 от 10.05.2010 г. на
КС по к. д. № 13/2010/. Само така може да се гарантира равенството пред
12
закона и да се осигури справедливост в обществото. Това разбиране
съответства и на основния принцип на равенство в правото на ЕС.
Европейският съюз като "правов съюз" е основан на равенството като висша
ценност, на която принципът на еднакво третиране /недискриминация/ е
същностно юридическо проявление. Правната уредба и съдебната практика
придават на принципа на равенство роля на един от централните принципи на
европейския интеграционен правопорядък, в изграждането и развитието на
който Република България участва. Същевременно, Конституционният съд
последователно се придържа към утвърденото в съвременната
конституционноправна доктрина и практика схващане за равенството пред
закона като относителна, а не абсолютна равнопоставеност /Решение № 5 от
11.05.2017 г. на КС по к. д. № 12/2016/. Водеща следва да бъде обективната
преценка дали правните субекти се намират в една и съща или сходна
ситуация, или не. Еднакви са ситуациите, между съществените
характеристики на които няма разлика. Сходни са ситуациите, които не са
еднакви, но са съпоставими в съществените си характеристики и между които
няма съществени разлики, което изключва случаите на привидна
съпоставимост или близост без реална връзка. Преценката за еднаквост или
сходство в съществените характеристики или за наличие на съществени
разлики не може да бъде направена абстрактно – тя зависи от обективните
особености на конкретната материя и се прави за всеки отделен случай с оглед
характеристиките му /решение № 10 от 26.07.2022 г. на КС по к. д. № 21/2021
г. /. Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай правните
субекти, полагали труд като педагогически специалисти в периода от
01.01.2023 г. до 7.7.2023 г., се намират в една и съща ситуация в посочения
период, независимо от това дали трудовите им правоотношения са прекратени
преди 10.08.2023 г. или са съществували и след тази дата.Тези служители са
полагали еднакъв по естеството си труд, за идентични длъжности и при едни
работодатели и не се установява да има законово основание за тяхното
нееднакво третиране. Поради това съдът приема, че според анекса, ефектът на
договореното е с обратно действие – считано от 01.01.2023 г., а не от датата на
сключването му – 10.08.2023 г. Принципно страните по един договор може да
се съгласяват за постигане на различни правни резултати, но такива, които са
разрешени от закона. В тази връзка следва да се прецени дали законът
разрешава правният ефект на преговорите и постигнатите споразумения на
13
синдикално ниво в бранша да бъде отнесен към задна дата. Тук съдът
съобразява разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от КТ, който гласи, че КТД влиза в
сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго и прие,
че разпоредбата не е императивна, доколкото разрешава на страните по КТД
да договарят относно началния срок, от който ще породи действие договора.
Затова и обсъжданият по настоящото дело анекс не противоречи на закона и
следва да бъде зачетен.Следователно посочените разпоредби се прилагат по
отношение на лицата, които към
момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г. / са отговаряли на
изискванията на закона – да са страни по трудово правоотношение, обхванати
от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С
придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за
адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на
чл. 14 от ЗНА. Затова ищецът, който е полагал труд в процесния период има
право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и
КТД увеличение на работната заплата. Последващото прекратяване на
трудовото му правоотношение, не засяга правното му положение към по-
ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на
разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални
правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е
увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемал ищецът. В
допълнение следва да се отбележи и че през процесния период от 01.01.2023 г.
до 07.07.2023 г. ищцата е полагала действително труд за ответника, което
обстоятелство не се оспорва от последния. Предвид и реда за приемане на
Закона за държавния бюджет за съответната година – то ако същият е бил
приет своевременно лицето е щяло да получи полагащото му се увеличение
още в началото на учебната година. Поради това и забавянето на бюджетната
процедура, което от своя страна е рефлектирало върху редица обществени
сектори в това число в системата на образованието не може да служи за
основание ищецът да бъде поставен в по-неблагоприятно положение спрямо
останалите свои колеги, с които са работили едновременно, но чиито трудови
правоотношения не са били прекратени към м. август 2023 г. След като за този
период ищецът е полагал труд, както и останалите служители на същата
длъжност, то на него също се дължи разликата в увеличения размер на
основното трудово възнаграждение, което за останалите служители също е
14
начислено със задна дата, считано от 01.01.2023 г. Обстоятелството, че към
месец август 2023 г е прекратено трудовото правоотношение с и по тази
причина не може да се сключи допълнително споразумение за изменение на
трудовото възнаграждение, не е пречка ищецът да получи увеличения размер,
защото съгласно чл. 118, ал. 3 от КТ работодателят може едностранно да
увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. При това
положение съдът счита, че след като работодателят е преценил, че с
допълнително предоставените средства, може да бъде увеличено основното
трудово възнаграждение на посочените в КТД длъжности, със задна дата,
считано от 01.01.2023 г, така както са отпуснати и средствата, то следва за
всички служители, които са полагали труд през посочения период да се
начисли увеличен размер на основното трудово възнаграждение, а безспорно
ищцата е полагала труд за месеците от януари до 07.07.2023 г., като трудовото
й правоотношение е прекратено едва на 07.07.2023 г. Доводът на
пълномощника на ответника за тълкуване в противната насока /че анекса се
отнася само за лицата, които са в трудово правоотношение към датата на
сключване на анекса-10.08.2023г./ на база на използвания в изменената
разпоредба на чл.27, ал.2 от анекса израз „на заетите в системата” е
несъстоятелен. Нито езиковото, нито систематичното тълкуване на визираната
разпоредба, а още по-малко логическото й тълкуване водят до смисъла
твърдян от ответника. Изменената с анекса разпоредба на чл.27, ал.2 от КТД
има уточнителен характер относно изразходването на посочен в нея размер
осигурени средства от държавния бюджет на Република България за 2023г. с
цел гарантиране на договореното увеличение на работните заплати на
работещите в сферата на образованието, считано от 01.01.2023г. и съответните
разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Алинея 2 на
чл.27 от анекса не определя, че предвиденото с ал.1 на същия член увеличение
на работните заплати се отнася за заетите в системата на образованието към
датата на подписване на анекса. Нито разпоредбата на чл.27, ал.2 от анекса,
нито други разпоредби на анекса предвиждат изрично изключване на лицата,
чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на сключване на
анекса-10.08.2023г. Следва да се отбележи, че тълкуване в изложения от
ответника смисъл би било несправедливо и би довело до неравно
третиране на работниците/служителите полагали труд при същия работодател
на равна или сходна длъжност след 01.01.2023г., но чийто трудови
15
правоотношения са прекратени към датата на сключване на анекса към КТД-
10.08.2023г. Доводът на ответника, че прекратеният трудов договор с ищцата
препятства изплащането на увеличения с анекса размер на работната заплата е
неоснователен. В случая не става въпрос за „възстановяване на трудовоправна
връзка”, а за заплащане на суми в периода на действие на трудовия договор-до
07.07.2023г. При увеличение на размера на работната заплата със задна дата
работодателят следва да преизчисли вече начисленото и изплатеното трудово
възнаграждение, респ. начислените и изплатени обезщетения на база на
трудовото възнаграждение. В тази връзка следва да се отбележи за
прецизност, че на база на сключения анекс към КТД работодателят може
едностранно /със своя заповед/ да измени трудовото възнаграждение на
ищцата като увеличи неговия размер в съответствие с анекса към КТД и да
разпореди заплащането на разликата между вече начисленото и изплатено
трудово възнаграждение и дължимото такова съобразно анекса към КТД.
В тази връзка съдът намира за необходимо и да се позове на актуалната
практика на ЕСПЧ, в която константно се утвърждава, че принципът на
"доброто управление" изисква по въпроси от общ интерес публичните органи
да действат своевременно, по подходящ начин и с максимална
последователност. Публичните органи следва да действат най-прецизно и
най-съвестно при разрешаването на въпроси, касаещи социалното положение
и имуществените права на гражданите. В практиката на ЕСПЧ се възприема,
че по въпроси, касаещи социалната сфера на гражданите, е недопустимо
пропуски на държавни органи да бъдат компенсирани за сметка на
гражданите, а тежестта за преодоляване на тези пропуски следва да бъде върху
държавата. Рисковете, следващи от пропуски на държавните органи, следва да
се понасят от държавата, като в никакъв случай не следва да се допуска
неблагоприятни последици от пропуски на държавата да се прехвърлят върху
гражданите. ЕСПЧ трайно приема още, че актовете на публичните органи
трябва да бъдат ясни и последователни, за да се избягват, доколкото е
възможно, правната несигурност и неяснота за лицата, засегнати от тези
актове.Съотнесена към настоящия случай, практиката на ЕСПЧ по
приложението на ЕКЗПЧОС означава, че нито МОН, нито училището
ответник, представляващо второстепенен разпоредител с бюджет, следва да
черпят права от твърдените неясноти на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране
и заплащане на труда и на цитирания Анекс към КТД; второ, доколкото
16
организацията на сферата на образованието представлява въпрос от
обществен интерес и доколкото въпросът за възнагражденията на
педагогическите специалисти касае социалното положение на голяма група
трудещи се, то регулацията на тези въпроси следва да бъде както прецизна,
така и последователна – това изискване налага да се създава и прилага рамка,
осигуряваща равно и предвидимо третиране на педагогическите специалисти.
Обратното действие на закона е изключение, като в конкретната ситуация то
се дължи на стремежа на министъра на образованието и науката да преодолее
забавянето при приемането на ЗДБ РБ 2023. Неизпълнението от страна на
публични органи на задължението им да действат своевременно, нарушавайки
принципа на добро управление, не следва обаче да се ползва като основание за
приемане на уредба,третираща необосновано неравно засегнатите
частноправни субекти. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че не са събрани по делото доказателства, че ищцата е била член на
Синдиката на българските учители, тъй като видно от представеното по
делото удостоверение за легитимност, издадено и подписано от председателя
на Синдикат на българските учители, Общински координационен съвет е
видно, че същото е издадено в уверение на това, че ищцата до месец юни 2023
г. е членувавала в СБУ към ОУ“В.Левски“-с.Ябълково .По изложените
съображения относно действието на горепосочените разпоредби от Закон за
държавния бюджет, Наредбата и КТД съдът приема, че договорните клаузи от
КТД, предвиждащи увеличение на минималните основните работни заплати за
системата на училищното и предучилищно образование, следва да се прилагат
и по отношение на лицата, които към 01.01.2023 г. са били заети в системата
на училищното и предучилищно образование и са били членове на
синдикални организации, които са страни по КТД, каквато е била и ищцата за
исковия период от 01.01.2023 г. до 07.07.2023 г. От друга страна, ако се приеме
подхода, възприет от ответника, би означавало прилагане на пряка
дискриминация спрямо тези служители, които навършват пенсионна възраст в
същата година т. к. за един и същи период, в който са работили заедно с по-
млади служители, те биха били получили по-ниско възнаграждение.
Предвид изложеното и като взе предвид, че се установи по делото, че ищцата
е член на Синдиката на българските учители в процесния период съдът
намира, че предявените искове са доказани по основание. По отношение
размера на предявените искове, същите бяха доказани от приетото по делото
17
заключение на вещото лице. Следователно видно от заключението на вещото
лице сумата, която ищцата следва да получи, като неплатено и дължимо
увеличение на брутното месечното трудово възнаграждение за положен труд
за периода, считано от 01.01.2023 година до 07.07.2023 година, съгласно Анекс
№ Д01 - 192 от 10.08.2023 година към Колективен трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование № Д01 — 269 от 06.12.2022
година е в размер на 1618,02 лева, поради което исковата претенция като
основателна и доказана следва да се уважи.
Предвид уважаването на главния иск, основателен се явява и иска с
правно основание чл.245 ал.2 от КТ за заплащане на законна лихва върху
размера на дължимото трудово възнаграждение. Ищецът претендира да й бъде
изплатена законна лихва върху дължимото й се и неплатено трудово
възнаграждение,считано от 01.09.2023г. до датата на подаване на исковата
молба в съда- 25.03.2025г. Доколкото искът е установен по основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, на основание чл.162 от ГПК, съдът
определи този размер по своя преценка с помощта на електронен калкулатор
за изчисляване на законната лихва от сайта https://www.calculator.bg . Съгласно
направените изчисления се установи, че законната лихва за периода от
01.09.2023г. до 25.03.2025г. върху дължимото трудово възнаграждение на
ищеца, е в размер на 348.92 лева. С оглед на това, предявения от ищеца иск с
правно основание чл.245 ал.2 от КТ се явява основателен и доказан за сумата
от 340.35 лева.В този смисъл и претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение по чл.245 ал.2 от КТ в размер на 340.35 лева за периода от
1.9.2023г. до момента на завеждане на исковата молба 25.3.2025г. е
основателна в пълен размер.
Предвид изхода на делото, ще следва на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 500
лева-заплатено адвокатско възнаграждение.
Ще следва на основание чл.78, ал.6 от ГПК да бъде осъден ответника да
заплати по сметка на Районен съд-Димитровград сумата от 400 лв. за
изплатеното възнаграждение на ВЛ по ССчЕ, както и 78.00 лв. държавна
такса по производството.
Мотивиран от изложените съображения Димитровградският районен съд
18
РЕШИ:
ОСЪЖДА Основно училище “Васил Левски“-с.Ябълково, община
Димитровград, ЕИК *********, представлявано от Д.Джангозова-Директор,
да заплати на М. Ц. К., ЕГН ********** от град Димитровград, ул.“П.м. №
*** сумата 1618,02 /хиляда шестстотин и осемнадесет лева и 0.2 ст./,
представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за периода
1.1.2023г.-7.7.2023г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска
25.3.2025г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ДОПУСКА предварително изпълнение на основание чл.242 ал.1 от
ГПК в тази част на решението.
ОСЪЖДА Основно училище “Васил Левски“-с.Ябълково, община
Димитровград, ЕИК *********, представлявано от Д.Джангозова-Директор,
да заплати на М. Ц. К., ЕГН ********** от град Д., ул.“П.м. № *** сумата,
представляваща обезщетение по чл.245 ал.2 от КТ в размер на 340.35/триста и
четиридесет лева и 35 ст./ за периода от 1.9.2023г. до момента на завеждане на
исковата молба 25.3.2025г.
ОСЪЖДА Основно училище “Васил Левски“-с.Ябълково, община
Димитровград, ЕИК *********, представлявано от Д.Джангозова-Директор,
да заплати на М. Ц. К., ЕГН ********** от град Д., ул.“П.м. № *** сумата
500/петстотин/ лева– произтекли от делото разноски.
ОСЪЖДА Основно училище “Васил Левски“-с.Ябълково, община
Димитровград, ЕИК *********, представлявано от Д.Джангозова-Директор,
да заплати по сметка на Районен съд-Димитровград държавна такса в размер
на 78.00/седемдесет и осем/ лева-дължима ДТ по делото и разноски по делото
за възнаграждение на ВЛ в размер на 400/четиристотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Хасково в двуседмичен срок, считано от 9.7.2025 година.
19
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
20