№ 41157
гр. С., 03.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110127285 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „.” ЕООД срещу В. П. И., с която са
предявени установителни искове по реда на чл.422 ГПК и осъдителен иск.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Ответникът е направил искане за задължаване на ищцовата страна да представи
справка за заплатените суми от кредитополучателя по процесния договор за кредит. Съдът
намира, че това искане следва да бъде оставено без уважение, доколкото от ищеца е
представено извлечение по сметка към процесния договор /л.46-47 от делото/, от която е
видно какви плащания са били извършени. В случая че се твърдят плащания след
образуване на настоящото производство, следва изрично да бъде направено изявление от
ответника.
Следва обаче да бъдат дадени указания на ответника по реда на чл.145, ал. 2 ГПК
изрично да посочи какъв е размерът на твърдените плащания, доколкото в отговора на
исковата молба се сочи, че са извършени плащания в общ размер на 1875 лева, за което се
представят доказателства, а такива доказателства към отговора не са приложени. От друга
страна, ищецът твърди, че направените плащания са в размер на общо 1500 лева.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на основание чл. 145, ал. 2 ГПК на ответника В. П. И. в едноседмичен
1
срок от получаване на настоящото определение изрично да заяви какъв твърди да е размерът
на заплатените от нея суми по процесния договор, доколкото в отговора на исковата молба е
посочено, че е погасена сума в размер на 1875 лева „съгласно представени доказателства“, а
такива доказателства не са приложени.
ПРИЕМА приложеното към исковата молба документи като писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № № 6296/2025 г. по описа на СРС, 153
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи справка за извършените плащания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 25.11.2025г от 09.30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищцовото
дружество да се изпрати препис и от отговора на исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Ищецът „.” ЕООД е предявил срещу ответника В. П. И. искове, както следва:
1. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД в вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 за сумата в размер на
3738,82 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски
кредит № ********** от 10.07.2023 г., ведно със законната лихва от 03.02.2025 г. до
окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 1441,21 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 10.12.2023 г. до 04.12.2024 г., сумата в размер на 396,20 лева,
представляваща лихва за забава от 11.08.2023 г. до 04.12.2023 г., както и сумата в размер на
198,69 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 04.12.2024 г. до
29.01.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. 6269/2025 г. по описа на СРС, 153 състав;
2) осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 240 ЗЗД вр. чл. 10а,
ал.1 ЗПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за сумата от 1398,79 лева, представляваща
възнаграждение за предоставена услуга „.“ по процесния договор за кредит и сумата в
размер на 2915,56 лева, представляваща възнаграждение за предоставена услуга „.“, ведно
със законна лихва от подаване на исковата молба -13.05.2025г до окончателно изплащане на
вземането.
Ищецът „.” ЕООД, гр. С. e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу В. П. И., като за част от заявените суми е издадена заповед за
изпълнение, а за друга част съдът е отхвърлил искането.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора е възникнало
валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № ./10.07.2023
г., по силата на което дружеството отпуснало на ответника заем в размер на 4000 лева, от
която сумата в размер на 2258,11 лева е преведена по банкова сметка на кредитополучателя
2
в деня на сключване на сделката, а със сумата в размер на 1488 лева и 253,89 лева е
извършено рефинансиране на други задължения на В. И.. Представителят на ищеца
поддържа, че годишният процент на разходите по съглашението възлиза на 49,07 %, а
годишният лихвен процент на 41,00 % В исковата молба са изложени твърдения, че по
силата на процесния договор кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатата му в
заем сума ведно с възнаградителна лихва на 36 месечни вноски в размер на 193,92 лева
всяка. Представителят на ищеца поддържа, че съгласно чл. 15 от приложимите към сделката
Общи условия на търговеца кредитополучателя разполага с възможност да избере
допълнителни услуги към договора, като в случая .. е избрал услугите „.“ / приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит/ срещу възнаграждение в размер на 1600
лева и „.“ / отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой
погасителни вноски, смяна на падежна дата на вноски/ срещу възнаграждение в размер на
3280 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че общо дължимата от
кредитополучателя сума по сделката възлиза общо на 11861,38 лева, а месечната
погасителна вноска на 329,47 лева, включващо отпуснатата в заем сума, дължимата
възнаградителна лихва и дължимите възнаграждения по избраните от потребителя
допълнителни услуги по кредита. Представителят на ищеца поддържа, че ответникът е
погасил сумата в размер на 1 500 лева по плащания извършени на 04.09.2023 г. в размер на
660 лева, на 05.10.2023 г. в размар на 40 лева и на 07.04.2024 г. 800 лева, поради което освен
остатъка от дължимите главници и договорна лихва, кредитополучателят дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 396,20 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 11.08.2023 г. до 04.12.2024 г. Поддържа, че основание
чл. 12.3 от ОУ към договора за потребителски кредит и поради просрочие на две или повече
погасителни вноски, процесния договор за кредит е обявен за предсрочно изискуем на
04.12.2024 г., за което кредитополучателят бил надлежно уведомен на адреса за
кореспонденция. Сочи, че след датата на настъпване на предсрочната изискуемост е
начислена и сумата в размер на 198,69 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 04.12.2024 г. до 29.01.2025 г. По изложените доводи е направено искане
предявените обективно кумулативно съединени искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че действително между страните по
спора е сключен процесния договор за кредит с предмет описан в исковата молба, по който
обаче кредитополучателят е извършил плащане в общ размер на 1875 лева, като признава, че
предявения иск се явява частично основателен до размера на незаплатена стойност от
чистата главница по кредита. В отговора на исковата молба са изложени подробни доводи за
неоснователност на останалите предявени искове, като ответната страна поддържа, че
процесният договор е недействителен. Процесуалният представител на страната сочи, че с
уговарянето на т. нар. „допълнителни услуги“ по договора на практика кредитополучателят
следва да заплати на кредитора сума в приблизително сходен размер на отпуснатата
главница, срещу което ищцовото дружество не отпуска допълнителен кредит или друга
еквивалентна престация. В допълнение уговорките за допълнителни услуги противоречат на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. В отговора на исковата молба са изложени доводи
3
за недействителност на договора за кредит и поради невярно посочване на . по сделката, тъй
като действителният годишен процент на разходите е многократно по-висок. На следващо
място представителят на ответника поддържа, че договорът противоречи на добрите нрави,
тъй като уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната
лихва. В отговора на исковата молба са изложени доводи, че съгласно разпоредбата на чл.
23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По изложените доводи е направено искане предявеният иск за сумата в размер на 2125 лева,
представляваща остатъка от непогасената главница по договора да бъде уважен, а
останалите искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни, като в тежест на
ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски включително в полза на
процесуалният представител на ответника адвокат .. да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 9, ал. 1 ЗПК е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит между него и
ответника, че реално е предоставен на ответника уговорения кредит и че са възникнали
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита и че потребителят е
уведомен надлежно за нея.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните обстоятелства: съществуването на валидно поето договорно
задължение за възнаградителна лихва, размерът на вземането, както и настъпила
изискуемост.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск установителен иск по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно
и главно доказване следните обстоятелства: поставянето на ответника в забава, нейният
начален момент и размерът на обезщетението.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор
за предоставяне на допълнителни услуги, по силата на който ответникът се е задължил да
заплати възнаграждение и размера на дължимата престация.
Съдът указва на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договора за кредит, сключен с потребителя и при установяване на такива, ще се произнесе
относно тяхната валидност.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
4
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.goveгnment.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5