№ 19808
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Т. В.
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110103617 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано по исковата молба, предявена от
Г. В. В., ЕГН ********** с постоянен адрес: област Ловеч, община Луковит,
АДРЕС адв. Р. М., личен номер **********, САК срещу ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Джейм Баучер“ № 87, представлявано заедно от Изпълнителни директори С.
С. П. и К. Д. К.. С така предявените искове ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Х5“, с рег. № ********, с който на 14.05.2025 г. е осъществено
пътнотранспортно произшествие, по вина на водача му, да заплати на Г. В. В.,
ЕГН **********, сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), предявена като
частичен иск от 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на настъпилото
ПТП, изразяващи се в претърпени болки, страдания на физическата телесна
цялост и психични и социални неудобства, ведно със законна лихва върху тази
сума от 27.08.2024 г. – датата, на която ответното дружество е следвало да
заплати обезщетение, до окончателното и изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 14.05.2025 г., около 20:20 часа, в град
София, докато ищцата – Г. В. В. и нейната приятелка В. Д. И. пресичали
пътното платно на бул. „Ломско шосе“ на обозначената за това пешеходна
пътека и зелен сигнал на светофарната уредба, лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Х5“, движещ се по ул. „Христо Силянов“, с посока на движение от ул.
„Екзарх Стефан“ към ул. „Възрожденска“ и управляван от водач В. М. А., ЕГН
**********, предприел маневра ляв завой без да пропусне движещите се на
пешеходна пътека пешеходки, в резултата на което, по негова вина, се е
осъществило ПТП. При реализирането на ПТП-то ищцата претърпяла редица
1
травми, като първият удар бил в тялото на същата, а вторият в тялото на
нейната приятелка, като в резултат на ударите и двете паднали върху пътното
платно. Вследствие на удара, ищцата изпаднала в безсъзнание за неопределен
период от време.
След инцидента, на мястото на произшествието пристигнал екип на
ЦСМП, който постановил първоначална диагноза на ищцата: контузио
капитис, комоцио церебри, със загуба на съзнание, след което същата била
транспортира до Военномедицинска болница. Основните оплаквания на
пострадала били от главоболие, силни болки в областта на кръста и гръдния
кош при движение и покой, с оглед на което били извършени редица прегледи
от лекари специалисти в областта на неврохигургията, хигургията,
травматология и ортопедия. Общата диагноза била установена повърхностна
травма на окосмената част на главата, за което било предписана терапия лед –
локално, контузия на гръдния кош с терапия обезболяващи и наблюдение от
личен лекар, както и контузия на долната част на гърба и таза, с
придружаващи заболявания и усложнена контузия на друга и неуточнена част
на предмишницата, за което е била назначена терапия отново с обезболяващи,
компр. превръзка и проследяване от личен лекар и травматолог.
По данни от исковата молба на 20.05.2024 г., ищцата била прегледана от
специалист по съдебна медицина, за което е издадено Съдебно удостоверение,
предоставено към доказателствата към молбата, в което са констатирани
следните увреждания: подкожен хематон и кръвонасядане в областта на
дясната предмишница, кръвонасядания в областта на дясната ръка, дясното
седалище и лявото коляно. Допълва се още в исковата молба, че поради
продължаващи оплаквания от силно и постоянно главоболие, замайване,
световъртеж, отпадналост, както и болки в лумбалната област двустранно, на
29.05.2024 г. бил проведен консултативен преглед със специалист – невролог и
е извършено изследване с ЯМР, като е поставена диагноза главоболие с
придружаващи заболявания и усложнения, пансинуит и хипопластичен десен
маскиларен синус и стеснено междупрешленно пространство.
Твърди се, че в резултат на настъпилото ПТП и причинените
увреждания, ишцата е претърпяла и продължава да търпи и до днес
значителни неимуществени вреди. Причинените след ПТП увреждания водят
до постоянно главоболие, силни болки в областта на главата, гръдния кош,
гърба, таза, горните крайници, седалището и в левия крак и до днес.
За настъпването на процесното ПТП е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № К-268 от 14.05.2024 г. и е направената справка в
информационната система на Гаранционен фонд, от които става ясно, че
управляваният от виновния водач лек автомобил има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ със ЗД „Бул Инс“ АД, с полица №
BG/02124001227358, валидна от 16.04.2024 г. до 15.04.2025 г.
Също така за процесното ПТП е съставен АУАН на виновния водач №
12931120/15.05.2024 г. за нарушение на чл. 119, ал.4 от ЗДвП, както и е
издадено Наказателно постановление № 24-4332-011624/30.05.2024 г., с което
му е наложено административно наказание – глоба.
2
В исковата молба се посочва, че подадено молба с вх. №
376672/27.05.2024 г., с която е сезиран ответникът да заплати обезщетение на
ищцата за претърпените неимуществени, като са представени и допълнителни
документи, необходими за произнасяне по претенцията, както и данни за
банкова сметка, по която да бъде преведено обезщетение, което към момента
на подаване на исковата молба не е осъществено.
С допълнителна молба с правно основание чл. 214, ал.1 ГПК, размерът
на иска е увеличен на сумата от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), частичен
иск от 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева).
В предвидения по чл. 131, ал. 1 ГПК срок, ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, оспорвайки предявените исковете по основание и
размер, като счита същия за прекомерен. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за процесния БМВ Х5, с рег. № ********. Излага
твърдения за липса на ангажирани доказателства, доказващи наличието на
причинно-следствена връзка между описаното в исковата молба твърдение и
увреждания на ищцата. Оспорва механизма на настъпване на ПТП и вината на
водача на автомобила – В. М. А., както и представените с исковата молба
протокол за оглед на местопроизшествие, скица, снимки, съдебномедицинска
експертиза по ДП и автотехническа експертиза, тъй като същите не са събрани
в хода на този процес. Прави възражение за съпричиняване от страна на
ищцата. Моли искът да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените
разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото безспорно бе установено, че лек автомобил марка „БМВ“,
модел „Х5“, с рег. № ********, управляван от В. М. Антовов, е застрахован от
ответника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, по време на твърдяната дата за
настъпване на процесното ПТП, а именно 14.05.2024 г. Не се спори и за факта
на настъпване на ПТП на 14.05.2024 г., около 20:20 часа в град София, по ул.
„Христо Силянов“.
Съдът установява следния механизъм на настъпване на процесното
ПТП: на 14.05.2024 г., около 20:20 часа, лек автомобил „БМВ“, модел „Х5“ с
рег. № ******** се движел по ул. „Христо Силянов“ от ул. „Екзарх Стефан“
по посока ул. „Възрожденска“ и на кръстовището с ул. „Ломско шосе“
предприел маневра „ляв завой“, като не пропуска и реализирали ПТП с
пресичащите от ляво на дясно по посока на движение на обозначеното за това
място и зелена светофарна уредба, пешеходки.
Прието и неоспорено по делото е заключението на Съдебно
автотехническа- техническата експертиза, с което се потвърждава
гореописания механизъм на настъпване на инцидента. Вещото лице е
посочило, че от техническа гледна точка с оглед доказателствата по делото,
следва извод, че причина за настъпването на ПТП-то е поведението на водача
на лек автомобил "БМВ“ модел „Х5“, с рег. № ******** , който при
извършване на маневра ляв завой, не е пропусна, пресичащите от ляво
надясно пешеходки. Експертът посочва, че пешеходците са се движили на
3
обозначеното за пресичане място, регулирано от светофарна уредба и
вероятното скорост на автомобила и била около 15 км/ч.
По делото като доказателство бе приет и Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № К – 268/14.05.2025 г. (лист № 6 от кориците на делото),
в който са фактите и обстоятелствата са изложения изцяло в съответствие с
останалата част от материалите по делото. Преобладаващата практика на
ВКС, която съдът приема и подкрепя, постановява, че протоколът за ПТП по
своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В
този смисъл Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т.
о., ТК, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. и Решение №
73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК. С оглед, на която
съдът счита, че описания в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ К – 268/14.05.2025 г. механизъм на настъпване на инцидента свидетелства
за неговото реално реализиране и следва да бъде взет предвид при изясняване
на фактите по делото.
Механизма на ПТП се подкрепя и от показанията на свидетеля В. Д. И.,
участник в процесното пътнотранспортно произшествие.
Представено като доказателство по делото е удостоверение от Отдел
„Пътна полиция“ при СДВР с рег. № 433200-61876 от 27.05.2024 г., в което се
сочи, че е съставен АУАН с бл. № 1293120/15.05.2024 г. за нарушение на
разпоредбите на чл.119, ал.4 от ЗДвП и издадено наказателно постановление
въз основа на АУАН-а, с което е наложена глоба в размер на 200 лева по чл.
179, ал. 2 ЗДвП.
По отношение на претърпените от страна на ищцата вреди съдът
приема, че в резултат на настъпило ПТП, същата е получила повърхностна
рана на окосмената част на главата, съпроводена с мозъчно сътресение,
контузия на гръдния кош, без данни за травматични увреди на вътрешни
органи; контузия в долната част на гърба и таза; контузия на дясната
предмишница с начален хематом по улнарната страна, както и
кръвонасядания в областта на дясната предмишница, по гърба на дясната ръка
между втори и четвърти пръст, в областта на дясното седалище и по
вътрешната повърхност на лявото коляно.
Гореизложените изводи на съда са подкрепени чрез представените
писмени доказателства (лист 9 – 38 по делото ), както и от изготвената
съдебно – медицинска експертиза.
От заключението на СМЕ бе установено, че ищцата е получила следните
травматични увреждания: 1) при първоначален преглед от БМП
непосредствено след ПТП – контузия на главата, съмнение за мозъчно
сътресение; 2) на същия ден – 14.05.2024 г. при първоначален преглед във
ВМА – повърхностна травма на окосмената част на главата, оплаквания от
болки в кръста, не е отразена загубата на съзнание; контузия на гръдния кош
без данни за травматични увреди на корема и гръдния кош; контузия в долната
част на гърба и таза, контузия на друга неуточнена част на предмишницата,
начален хематон от улнарно на дясна предмишница; не са описани счупвания
4
или друг вид травматични промени; 3) на 20.05.2024 г. при съдебно
медицинско освидетелстване на ищцата е установено, че е налице
кръвонасядане в областта на дясната предмишница, в областта на дясната
ръка по гърба между 2-4 – ти пръсти, в областта на дясното седалище и по
вътрешната повърхност на ляво коляно; 4) по-късно при извършване на ЯМР
изследване и установено възпаление на лигавицата, което засяга
едновременно всички синусови кухини; 5) от рентгеново изследването от
31.05.2024 г. е установено стеснено междупрешленно пространство на ниво
пети поясен и първи кръстен прешлени.
По отношение на спорното обстоятелство дали ищцата е имала мозъчно
сътресение или не:
Следва да се обсъдят в детайли показанията на свидетеля В. Д. И. и
дадените от вещото лице разяснения в съдебното заседание.
От разясненията на вещото лице д-р М. може да се направи извод, че от
медицинските документи, не може да се даде категоричен отговор дали
ищцата е претърпяла мозъчно сътресение. Вещото лице е заявило, че
мозъчното сътресение е функционално нарушение на функцията на мозъка, но
то няма морфологичен еквивалент и ако се разгледа мозък, претърпял
сътресение няма да се установят изменения в него, но функцията му ще е
нарушена. Също така е посочило, че тази диагноза не може да се обективира с
апаратно или лабораторно изследване. Вещото лице изяснява, че ако се
приеме, че е имало загуба на съзнание, то би следвало да е налице мозъчно
сътресение. При диагноза мозъчно сътресение период за възстановяване е до 1
месец.
Загубата на съзнание се установява от показанията на свидетеля В. Д.
И.. Според свидетелските показания, в резултат на удара двете паднали на
земята, като свидетелката възприела, че нейната приятелка е изпаднала в
безсъзнание. По нейните думи ищцата е останала неподвижна на земята
приблизително десет минути, след което дошла в съзнание и се оплаквала от
силни болки в областта на таза и главата. Свидетелката заявява още, че
пристигналите на място медицински екипи не обърнали особено внимание на
факта, че пострадалата е била в безсъзнание, поради което този факт не бил
отразен в първоначалните медицински документи. По отношение на
състоянието на ищцата след инцидента, свидетелката посочва, че последната е
изпитвала силни болки и поради съвместното им съжителство тя лично е
оказвала постоянна помощ при придвижване, къпане и хранене, тъй като
ищцата страдала от световъртеж, гадене и болки в областта на таза.
Показанията на свидетеля В. И. съдът кредитирани изцяло, тъй като в
тях не се съдържат противоречи твърдения във връзка с настъпването на удара
от процесното ПТП и последиците от него, показанията на свидетеля са
последователни, правно и житейски логични, като кореспондират с
останалите събраните по делото доказателства.
Пълното доказване на релевантните факти може да бъде осъществено
както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства
пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към
основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само
косвено. Прието е, че всяко едно от доказателствените средства може да бъде
5
източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският
процес не въздига определени видове доказателствени средства /веществени,
писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица/ като
по-значими или категорични в сравнени с други, а те се преценяват
поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл.188 ГПК от 1951г. /отм./ и
съответно чл.235 и чл.12 ГПК от 2007г. (така - Решение № 95/04.04.2025 г., т.д.
№1881/2023 г. ВКС и посочената в него съдебна практика).
Предвид гореизложеното и с оглед на обстоятелството, че мозъчното
сътресение не може да се обективира с апаратно или лабораторно изследване,
съдът счита, че претърпяването му се доказва с помощта на косвени
доказателства – загуба на съзнание от пострадалата веднага след удара на
главата и в земята, както и симптоми като – болка в главата, световъртеж,
гадене.
Във връзка с гореизложеното, от показанията на свидетелката се
установява, че ищцата е изпитвала най-силни болки месец след
произшествието, повръщало и се е. Пострадалата е изпитвала постоянен стрес,
имала е нарушения на съня, както и изразен страх да се придвижва с градски
транспорт или да пресича пътното платно при отиване и връщане от работа.
От правна страна съдът приема следното:
Ищецът – Г. В. В., е предявил обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на
Застраховането (КЗ) във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно КЗ, фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ урежда
и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключило договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. За да бъде реализиран фактическия състав, от
който възниква имуществена отговорност за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице от страна на застрахователя, следва да са
налице две групи предпоставки. На първо място, деянието може да се
изразява в действие или бездействие, същото следва да е противоправно, да са
налице вреди, настъпили за увреденото лице, които може да бъдат, както
имуществени, така и неимуществени, вина, която се предполага съгласно
установеното в ал.2 на чл. 45 ЗЗД до доказване на противното и да е налице
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите за пострадалото
лице вреди. На следващо място, за да може да бъде реализирана
отговорността по чл.432 КЗ трябва да е възникнало вземане от наличието на
непозволено увреждане към ответника, като е необходимо да се докаже, че
към момента на извършване на деянието деликвентът е трето лице по валидно
застрахователно правоотношение с ответника.
Твърдените от ищеца вреди следва да са в причинна връзка с
извършеното от дееца деяние, а именно причинените травматични
увреждания следствие на удар в резултат непропускане на пресичащите
пешеходци при осъществяване на маневра ляв завой . Причинната връзка е
съществен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Необходимо е тя да бъде доказана в условията на пълно главно доказване а
6
именно, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно)
свързано с резултата ; в цялата поредица от явления причината да предшества
следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от
деянието (Решение по гр. д. № 3026 / 2008 г. на IV ГО, ВКС, също и Конов, Т.
„Подбрани съчинения“, стр. 72-76 и цитираните там автори).
Налице е виновно и противоправно деяние на водача на автомобил
"БМВ", с което е причинено ПТП в резултат на непропускане на пресичащите
на пешеходна пътека при зелена светофарна уредба пешеходки на
кръстовището между ул. „Христо Силянов“ и бул. „Ломско шосе.
По така събраните доказателства по делото, настоящият съд счита, че
виновното противоправно деяние на водача на процесното МПС се намира в
причинно-следствена връзка с претърпените болки и страдания и психични и
социални неудобства на ищцата. Непропускането на преминаващите
пешеходци поставя началото на причинна верига от действия в обективната
действителност, която логически и житейски е годна да породи твърдените
вреди. Деянието, извършено от водача на автомобила – В. А. води до удар на
пресичащите на пешеходната пътека пешеходки – Г. В. и В. И.. Този удар
пряко е засегнал ищцата – Г. В., която е поела първоначално удара. В резултат
на същия на ищцата са причинени наранявания и психически страдания –
описани във фактическата част на решението.
Вината на дееца - водача на процесния автомобил "БМВ" се предполага
и следва да бъде оборена от ответната страна. Не са направени възражения и
не са представени доказателства за липса на вина у водача на автомобила, от
което съда приема, че задължението, изразяващо се в това да се положи
необходимата грижа не е спазено и вината е налице.
В обобщение фактическият състав на непозволеното увреждане съдът
счита за доказан, от което между ищеца и водача на автомобил "БМВ" е
възникнало облигационно отношение - деликт, при което деликвентът е
длъжен да обезщети причинените вреди.
Относно претендираните неимуществени вреди:
Поради изложените в исковата молба твърдения за особена
продължителност на болките, търпени от ищцата, както и продължителния
период на извършвани прегледи, лечение и възстановяване, следва да се
отговори на въпроса - към кой момент се определя размерът на
обезщетението за неимуществени вреди.
В Решение № 1 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 1106/2010 г. на ВКС, IV г. о., е
прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определя в зависимост от вида и характера на вредите, както и от начина на
предявяване на иска. Първият възможен момент, към който обезщетението
може да бъде определено, е моментът на увреждащото въздействие, тъй като
от него се пораждат всички причинно-следствени процеси. Вредите,
намиращи се в пряка причинна връзка с деянието, могат да настъпят и по-
късно, но деецът дължи обезщетение за всички тях. Ако обезщетението бъде
изплатено незабавно, ново обезщетение може да се претендира единствено
при настъпил ексцес. При забавено плащане обаче длъжникът отговаря и за
обезщетение за забава.
Когато пострадалият предяви иск за пълно обезщетение, включително за
7
бъдещи вреди, съдът следва да отчете както вече настъпилите страдания, така
и медицинската прогноза за развитието на състоянието. Най-късният момент,
към който може да бъде определено обезщетението, е моментът на
преодоляване на страданията или окончателното стабилизиране на
здравословното състояние. В случай че се претендира пълно обезщетение,
съдът определя размера му към по-късен момент – до приключване на устните
състезания, като при това неизбежно отчита инфлацията, за да гарантира
справедливост на присъдената сума. Становището, че вредата следва да се
обезщети към момента на настъпването , е неправилно, тъй като
противоречи на принципа за пълно обезщетение и на задължението съдът да
вземе предвид всички факти, настъпили до приключване на съдебното дирене.
В този смисъл е и последователната правна доктрина (Калайджиев,
Апостолов, Кожухаров).
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на конкретни обективни обстоятелства. При телесни увреждания
съдът следва да отчете: 1.степента и характера на увреждането; 2.
продължителността и интензитета на физическите болки; 3. необходимостта
от лечение, операция или чужда помощ и времето до пълното възстановяване;
4. начина на извършване на увреждащото деяние; 5. обстоятелствата, при
които е настъпило; 6. допълнителното влошаване на здравословното
състояние и причинените неудобства; 7. моралните страдания от
осакатявания, загрозявания или други трайни увреждания (т. II от ППВС №
4/1968 г.); 8. психологическите аспекти на страданието, свързани с личността
на пострадалия; 9. нивата на обезщетенията, присъждани в съдебната
практика при сходни случаи; 10. икономическата обстановка в страната и
приложимите застрахователни лимити.
Въз основа на тези критерии и с оглед степента и характера на телесното
увреждане, продължителността и интензитета на физическите болки,
необходимостта от лечение и чужда помощ, както и периода до пълното
възстановяване на пострадалия, съдът прави своята преценка относно
справедливия размер на обезщетението, както следва:
Ищецът е претърпял удар от лек автомобил, вследствие, на което е
получена повърхностна рана на окосмената част на главата с мозъчно
сътресение, контузия на гръдния кош, без данни за травматични увреди на
вътрешни органи; контузия в долната част на гърба и таза; контузия на
дясната предмишница с начален хематом по улнарната страна, както и
кръвонасядания в областта на дясната предмишница, по гърба на дясната ръка
между втори и четвърти пръст, в областта на дясното седалище и по
вътрешната повърхност на лявото коляно.
Лечението на уврежданията е било консервативно, като са предписани
предимно обезболяващи, наблюдение от личен лекар и е издаден болничен
лист за временна неработоспособност за срок от 14 дни. В своята съвкупност
увреждания са продължили да създават болки и страдания на ищцата в
продължение на няколко месеца след инцидента, като най-интензивни са били
1 месец.
Посочените травми, получени от инцидента, несъмнено за съда са годни
да причиняват болки и страдания, водят и до продължителни неудобства в
8
ежедневния живота и необходимост от преуреждане на ежедневни навици и
задоволяване на потребности.
По отношение на механизма на настъпване на ПТП- то и телесното
увреждане, съдът взе предвид следното:
По делото се установи, че увредите са причинени при осъществяване на
маневра ляв завод от водача на процесния лек автомобил, при което същият не
е пропуснал пресичащите на кръстовището пешеходци на обозначеното затова
място и при зелена светофарна уредба. Съдът намира, че така изложеният
механизъм за настъпване на телесните увреждания следва да се третира като
особено стресиращ, пострадалият не е имал никаква защита срещу удара.
Във връзка с психологическите аспекти на страданието свързани с
личностните особености на пострадалия: съдът взе предвид, че по делото не се
същите не бяха безспорно установени.
Съдът съобрази и размерите на средните обезщетения определени от
съдебната практика при сходни наранявания и обстоятелства:
Решение № 7973 от 28.11.2017 г. по гр. д. № 46 / 2017 г. на Възз. II-е
състав на Софийски градски съд и Решение №184 от 9.01.2020 г. на СГС по в.
гр. д. № 9523/2018 г. и Решение № 3423 от 30.05.2018 г. на СГС по в. гр. д. №
16469/2017 г.; Решение № 5035 от 02.09.2024 г. по в. гр. д. № 5268 / 2023 г. на
Софийски градски съд; Решение № 260434 от 21.01.2021 г. на СГС по в. гр. д.
No 13170/2019 г. са присъждани от 2 600 /при значително по-леки увреждания/
до 13 000 лв. /при значително по-тежки увреждания/.
Съдът съобрази икономическата обстановка в страната към края на
съдебното дирене:
Минималният размер на застрахователните суми по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени вреди от телесно
увреждане на едно лице е бил 700 000 лв. до 01.01.2010 г. Считано от
01.01.2010 г., този размер е увеличен на 1 000 000 лв. (§ 27 от ПЗР на КЗ). От
11.06.2012 г. минималната застрахователна сума е вече 2 000 000 лв. (чл. 266
КЗ). С влизането в сила на новия Кодекс за застраховането от 01.01.2016 г., в
чл. 492 КЗ и § 4, ал. 3 ДР е предвидено, че за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт минималната
застрахователна сума е 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. Този лимит е актуален и към настоящия момент (2025 г.),
като в законодателството се обсъждат допълнителни промени, свързани с
въвеждането на системата „бонус-малус“ и хармонизация с европейските
директиви.
Икономическата обстановка в страната също е претърпяла съществени
промени, което ясно се отразява върху размера на минималната работна
заплата (МРЗ). Тя е била: 1) 240 лв. от 20.01.2009 г. до 01.11.2011 г.; 2)270 лв.
от 01.11.2011 г. до 01.05.2012 г.; 3)290 лв. от 01.05.2012 г. до 01.01.2013 г.; 4)
310 лв. от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.; 5) 340 лв. от 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г.; 6) 510 лв. през април 2018 г.; 7) 933 лв. през 2024 г.; 8) 1077 лв. от
01.01.2025 г. (съгласно ПМС № 359/23.10.2024 г.)
Изводът е, че от дата на ПТП до настоящия момент икономическата
обстановка в страната се подобрява и приходите на населението нарастват. По
тази логика и размера на обезщетения поетапно и логично следва да се
9
увеличават, за да отговарят адекватно на нуждите на пострадалия.
В заключение, Съдът като съобрази характера на претърпените
физически и психически страдания и неудобства, които включват физически
болки, , стрес и страх, както и обичайната им продължителност, намира че
справедливият размер на обезщетението за физическите болки и психическите
страдания в случая е в размер на 7000 лв., тоест искът е основателен до този
размер.
След така определеното справедливо обезщетение следва да се разгледа
възражението на ответника за съпричиняване:
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за да е налице
съпричиняване, пострадалият следва обективно да е допринесъл за
настъпването на вредите, като с поведението си е създал условия или е
улеснил тяхното настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Това означава, че ако не бе поведението на пострадалия, размерът на
вредите не би бил същият.
В подкрепа на възражението си ответната страна посочва, че ищцата не
е предприела никакви мерки за себеопазване, както и че е нарушила правилата
за движение по пътищата в частност чл. 113 и чл. 32, ал.2 от ЗДвП.
Пешеходката е пресичала пътното платно на необозначено за това място, без
да се е била уверила в собствената си безопасност и не е съобразила
разстоянието до придвижващото се МПС, както и неговата скорост. С
Определение № 16835 от 10.04.2024 г. на ответника е предоставена
възможност да постави допълнителни въпроси към поисканата от ищеца
съдебно-техническа експертиза. В предоставения срок ответникът е
упражнил това свое право, като приетата по делото експертизата е дала
заключение по въпросите, формулирани, както от ищеца, така и от ответника
– относно механизма и причините за настъпване на процесното ПТП, къде по
широчина и дължина на пътя е настъпил удара, имало ли е светофарна
сигнална уредба и пешеходка пътека, с каква скорост се е движил
автомобилът, бил ли е предотвратим ударът и от двете страни, както и
ограничена ли е била видимостта на участниците в ПТП-то.
Събраните по делото доказателства обаче опровергават твърденията на
ответника. В заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и
е кредитирано от съда, изрично се посочва, че водачът на лек автомобил
„БМВ, Х5“ е осъществил ляв завой, при което не е пропуснал преминаващите
на пешеходната пътека с зелен сигнал на светофарната уредба пешеходци.
преминал на червен сигнал на светофарната уредба. Същото обстоятелство е
удостоверено и в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-268 от
14.05.2024 г. , подкрепя се и със свидетелските показания.
С оглед на това, доколкото твърденията на ответника не могат да бъдат
подкрепени от доказателствата по делото, същите не следвало да бъдат
акредитирани.
Предвид изложеното, съдът намира, че възражението за съпричиняване,
направено от ответника, е неоснователно.
По отношение на иска по чл. 86 ЗЗД за лихва:
На първо място следва да бъде обсъден въпросът за дължимостта на
10
лихви за забава от страна на застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по предявения пряк иск от
увреденото лице. Спорът е дали тези лихви се дължат от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, в
рамките на лимита на отговорност, или приложение намира единствено
разпоредбата на чл. 497 КЗ, която урежда отговорността на застрахователя за
собствената му забава.
С Решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021 г. ВКС, ТО, I
състав, е даден категоричен отговор на този въпрос. Прието е, че
застрахователят дължи лихви за забава върху застрахователното обезщетение
от датата на уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие,
ако тези лихви са в рамките на лимита на неговата отговорност. Наред с това,
на основание чл. 497, ал. 1 КЗ, застрахователят дължи и законна лихва за
собствената си забава, когато не е определил и изплатил обезщетението в
предвидения срок.
Съображенията на ВКС се основават на системното тълкуване на
разпоредбите на Кодекса за застраховането. Чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3
КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ се включват и лихвите за забава на застрахования,
за които той отговаря пред увреденото лице, считано от най-ранната дата на
уведомяване на застрахователя – било от самия застрахован, било от
увредения, включително чрез предявяване на застрахователна претенция. Чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично включва тези лихви в обхвата на застрахователното
покритие, а чл. 494, т. 10 КЗ потвърждава, че те не са изключени.
Оттук следва, че отговорността на застрахователя спрямо увреденото
лице е двупластова:
Отговорност за забава на застрахования – застрахователят покрива
спрямо увредения лихвите за забава, за които делинквентът отговаря,
считано от най-ранната дата на уведомяване за събитието, като тази
отговорност е лимитирана в рамките на застрахователната сума (чл. 429,
ал. 3 КЗ).
Отговорност за собствената забава на застрахователя – ако след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ застрахователят не е определил или
изплатил обезщетението, той дължи законна лихва по чл. 497 КЗ, която
не е ограничена от лимита на застрахователната сума и може да го
надхвърли.
За периода от датата на деликта (14.05.2024 г.) до уведомяването на
застрахователя, обезщетението за забава се дължи от самия делинквент на
основание чл. 86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното обезщетение. От
датата на уведомяване на застрахователя – в случая 27.08.2024 г., той отговаря
за лихвите за забава на застрахования, а при неизпълнение в срок – и за
собствената си забава.
Следователно, в настоящата хипотеза застрахователят дължи лихви за
забава от 27.08.2024 г., когато ищецът е заявил писмена претенция пред него.
За периода от датата на деликта до тази дата обезщетението за забава се дължи
от делинквента, но не е част от застрахователното покритие.
По разноските:
11
С оглед изхода от спора, право на разноски имат и двете страни. И двете
страни в срок представиха доказателства за направени такива.
От страна на ищеца се претендират разноски за заплатена държавна
такса в размер на 400,00 лева, за заплатен депозит за вещо лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебна автотехническа
експертиза в размер на 250,00 лева, за заплатен депозит за вещо лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-медицинска
експертиза в размер на 550,00 лева, за заплатена държавна такса за издаване
на 2 броя съдебни удостоверения в размер на 10,00 лева. От тях на ищеца
следва да бъдат присъдени съобразно уважената част 373,60 лева за
изготвените експертизи и 192,40 лева държавна такса.
Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 27.01.2025 г., сключен между ищцата – Г. В. В. и адв. Р. М. М. за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна
правна помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1 от Закон за
адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна
правна помощ, при постановяване на благоприятно решение по спора за
представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по- нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид горното и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /необвързваща съда/, в полза на адвоката
предоставил на ищцата безплатна правна защита в настоящото производство,
следва да се определи възнаграждение в размер на 980,00 лева. От тях на
адвоката следва да се присъдят 457,00 лева съобразно уважената част от иска.
От страна на ответника се претендират разноски за депозит за
изготвянето на САТЕ в размер на 250,00 лева, за депозит за разпит на свидетел
в размер на 50,00 и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Съобразно отхвърлената част от претенциите на ищеца, на ответника се
дължат 159,90 лева за платените депозити и 53,30 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Джейм Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. В.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: област Ловеч, община Луковит, АДРЕС ,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД и на основание чл. 86
от ЗЗД, сумата от 7000 лева (предявен като частичен иск за 15 000 лв. от 26
000 лв.), представляващи застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП реализирано в гр. София на
14.05.2024 г., настъпило по вина на водача на лек автомобил "БМВ“ модел
„Х5“ с рег. № ********, чиято отговорност е застрахована при ответника по
Застрахователна полица за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите № BG/02124001227358, ведно със
12
обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва от
27.08.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 7000 лева до пълния
предявен размер от 15 000 лева (представляващ частичен иск от 26 000
лв.), както и обезщетение за забава начислено върху сумата над 7000 лева до
пълния предявен размер от 15 000 лева (представляващ частичен иск от 26 000
лв.), за периода от 27.08.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Джейм Баучер“ № 87, да заплати на адв. Р. М.
сумата от 457 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Джейм Баучер“ № 87, да заплати на Г. В. В.,
ЕГН **********, сумата от 566 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА на Г. В. В., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК ********* сумата от 213,20 лв., юрисконсултско възнаграждение и
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13