№ 182
гр. Кубрат, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20243320100551 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК.
Образувано е по предявен от Е. Е. Х., ЕГН ********** с адрес в ***
чрез адв. Б. Й. от САК срещу „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. Н. Т. искове:
главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 26, ал.1, предл. 1 от
ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 2 и чл. 22
ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 1051683/09.02.2024 г. и евентуален иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 26, ал.1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на
следните клаузи – чл.17, ал. 1, чл. 27 и чл. 28 от Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № 1051683/09.02.2024 г.
С исковата молба се поддържа, че между страните бил сключен
атакувания договор. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК, като навежда следните основания: не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора ГПР
1
не отразява действителния такъв; в чл. 27, ал. 3 от договора е уговорена
неустойка, която води до скрито оскъпяване на кредита; липсва конкретизация
относно начина, по който е формиран ГПР в размер на 23%, което води до
неяснота за потребителя, което е нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК;
посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика.
Във връзка с евентуалния иск се посочва, че 1/ клаузата на чл. 17, ал. 1 от
договора за кредит – осигуряване на обезпечение в 3-дневен срок от
сключване на договора – е нищожна, защото на практика на длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение след като вече договорът е
сключен и ако не стори това дългът му нараства; 2/ клаузата на чл. 27 от
договора относно неустойката за неизпълнение на договора излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване на кредитора; 3/ клаузата на чл. 28 от договора също е нищожна,
защото договорът за кредит е сключен с ищеца като кредиторът е използвал
заблуждаваща търговска практика.
Ответникът „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от С. Н. Т. чрез адв. Х. Н. от АК –
Разград с депозиран в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба изразява становище за допустимост и неоснователност на исковете.
Заявява, че действително между страните е сключен процесният договор
за кредит на 09.02.2024 г. На посочената дата ищецът е попълнил заявка за
кандидатстване за кредит от разстояние, след това му е изпратена
преддоговорна информация и след натискане на бутон „вземи парите“ му е
предоставен проект за договор за потребителски кредит. Ищецът като
потребител е натиснал бутон „подпис“, с което действие е изразил
недвусмислено волеизявление за съгласието му с договора и за неговото
сключване. След одобрението на подадената заявка на посочената от ищеца
електронна поща са изпратени Договор за потребителски кредит сключен от
разстояние № 1051683 с приложение № 2 Погасителен план, стандартен
европейски формуляр и Общи условия. Посочва се, че цитираните документи
съдържат предвидената в законите преддоговорна информация за желания
кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при
2
съблюдавана на приложимите нормативни изисквания. В проекта за договор и
приложенията към него са били посочени дължимите от ищеца суми,
заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж,
размер на лихвеният процент по кредита, ГПР и изискването за предоставяне
на обезпечение. Натискайки бутона „подпис“ потребителят се е съгласил при
описаните условия да получи заявената сума.
Възразяват на твърдението, че дължимата неустойка при непредставяне
на обезпечение е нищожна, а напротив – клаузата е валидна и отговаряща на
всички изисквания на действащото законодателство като излагат подробни
доводи.
В срока по чл. 211 ГПК „СТИК – КРЕДИТ“ АД гр. Шумен предявяват
насрещен иск срещу Е. Е. Х., с който претендират осъждането на насрещния
ответник да заплати на дружеството сумата 3000 лв. – оставаща главница по
Договор за потребителски кредит сключен от разстояние №
1051683/09.02.2024 г. и сумата 414.01 лева – договорна лихва върху
главницата за периода от 09.02.2024 г. до 25.10.2024 г.
Посочва се, че насрещният ищец е бил изправна страна по така
сключения договор за кредит и е предоставил заявената сума от 3000 лева, а Е.
Е. Х. не е изпълнил поетото задължение да погасява ежемесечно в срок
заетата сума, ведно с уговорените лихви, като е извършил плащане в размер
само на 287 лв. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.
Насрещният ответник Е. Е. Х., редовно уведомен за постъпилия
насрещен иск чрез пълномощника му адв. Б.Й., в указания срок депозира
писмен отговор, с който заявява, че предявените от „Стик-кредит“ АД искове
са неоснователни и недоказани, поради което моли за отхвърлянето им
изцяло.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото не е спорно, а и от представения по делото договор за
потребителски кредит се установява, че на 09.02.2024 г. между страните е
сключен договор, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца
потребителски кредит под формата на паричен заем в общ размер от 3000
лева, при лихвен процент от 20.88 %, при ГПР 23 %. Видно от договора е, че
3
съгласно чл. 27, ал. 1 от същия е уговорено заплащането на неустойка в
размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено
някое от договорените в чл. 17 обезпечения. В чл. 17, ал. 1 е предвидено, че
ако страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни
от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в сключване на договор за поръчителство в полза на кредитора,
с което да отговоря за изпълнение на задълженията по потребителя по
договора, или да предостави банкова
гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да
заплати на кредитора всички задължения на потребителя в срок от един
работен ден от получаване на писмено искане от кредитора. В ал. 2 е
посочено, че третото лице – поръчител и банковата гаранция трябва да
отговорят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора, като
преценката е изцяло негова.
Между страните не се спори, че сумата по договора е усвоена.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице е посочило, че внесената от ищеца сума за
погасяване на кредита е единствено тази в размер на 287.00 лева на 10.06.2024
г., като в платежния документ не е вписано основание.
В годишният процент на разходите (ГПР) е включена само
възнаградителната лихва в размер на 20,88%. Изчислен е по формулата в
Приложение 1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК. Законната лихва към датата на
сключване на договора (09.02.2024 г.) е била 13,79%.
Размерът на неустойката съгласно разписаното в чл.27 от договора за
потребителски кредит № 1051683, изчислена за времето на срока на договора
– 24 месеца, е в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.
Дружеството ответник е отразило в счетоводната справка приложена към
делото (л. 166) неустойка в размер за целия срок на договора – 3036,62 лева.
Размерът на ГПР, изчислен с размера на неустойката е 75,0198%, което
надвишава законната лихва 5,44 пъти.
Размерът на остатъка от дължимата сума за главницата от ответника по
насрещният иск по Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 1051683/09.02.2024 г. към момента на предявяването на
4
насрещния иск – 28.03.2025 г. е 3000,00 лева. Внесената от ищеца сума от
287.00 лева, дружеството, на основание чл.14 от Договора я отразява като
вноска за дължими такси, лихва за забава и неустойка.
Размерът на остатъка от дължимата от ответника договорна
възнаградителна лихва върху предоставената главница по Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 1051683/09.02.2024 г. за
периода 09.02.2024 г. до 25.10.2024 г. към момента на предявяването на
насрещния иск е в размер на 413.97 лева.
Заключението на експерта като компетентно извършено, обосновано и
относимо към правния спор се възприема от съда изцяло.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и
в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът
възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за
изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Сключеният между страните договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние, попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и има
характеристика на потребителски договор, тъй като заемателят е потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно за
него се прилагат защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г.
по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за
приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи
служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.
д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния
договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без
от страните да е наведен такъв довод.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
5
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 23%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този
размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от
разходите по кредита, които се включват в общите разходи по кредита по
смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Процесната
неустойка представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и
следва да бъде включена в ГПР, като същата е била изначално известна на
кредитора. Видно е, че тази неустойка е била начислена още при сключване
на договора и е включена в погасителния план към него, като размерът на
месечната погасителна вноска е определен и съгласно начислената неустойка.
В посочения в договора за кредит ГПР е включен само размерът на
6
възнаградителната лихва, което очевидно цели заобикаляне на императивните
изисквания и умишлено въвеждане в заблуждение на потребителя относно
реалните разходи по кредита.
При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се
тълкува буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен
ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е
посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният
му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде
въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е
част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да
направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се
приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от
неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява
недействителен – чл. 22 ЗПК.
Следва да се има предвид още, че включването на клаузи в договора за
кредит, в които се уговарят такси и неустойки при неизпълнение на
несъществени задължения, представляват конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по кредита и да доведе единствено до
извличане на по-голяма облага на кредитора от договора – в този смисъл е
Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския
съюз, което има задължителен характер за всички съдилища и учреждения –
чл. 633 ГПК. В случая чрез добавяне на неустойката реалният годишен
процент на разходите надвишава значително максимално допустимия такъв
според чл. 19, ал. 4 ЗПК. Налице е съществено нарушение на императивните
законови изисквания, водещо до нищожност на договора съгласно чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК.
По изложените съображения, съдът намира предявеният установителен
7
иск за нищожност на договора за потребителски кредит за основателен.
Предвид уважаването на главния иск, не са налице вътрешно-процесуалните
предпоставки за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск.
По предявения насрещен иск съдът намира следното:
Ответникът „СТИК – КРЕДИТ“ АД е предявил срещу ищеца насрещен
осъдителен иск с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност, че
по силата на подписания на 09.02.2024 г. договор ищецът по насрещният иск е
дал в заем на ответника по насрещния иск сумата от 3000.00 лева като няма
спор между страните, че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя.
Установи се, че договорът е сключен при общи условия, както и че към
момента на приключване на устните състезания не е настъпил крайния падеж.
Изложените факти и заявеният петитум безспорно установяват предявен
насрещен иск за връщане на суми от длъжника поради неизпълнение на
договора за кредит. Ищецът по насрещния иск твърди действителност на
договора за кредит и претендира суми по действителен договор.
В мотивите на настоящия съдебен акт съдът изложи своите съображения
и стигна до извод, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен. При недействителен договор искът на кредитора за връщане
на дадената главница се основава на неоснователното обогатяване (дадено при
първоначална липса на основание), а не на договора. Съдът е обвързан от
правното основание и сочените от ищеца факти, поради което следва да се
съобрази с тях. Доколкото ищецът по насрещния иск претендира сумите за
главница въз основа на договора за потребителски кредит, за който съдът
прие, че е недействителен, на това основание исковете следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответната
страна ще следва да заплати на ищеца направените в производството
разноски. Ищецът е платил държавна такса в размер на 153.44 лева, както и
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лв. Представя
платежно нареждане (л.15) за преведена сума от Е. Е. Х. на адв. Й. в размер на
1500 лева с основание за плащане – „три дела за бързи кредити“, т. е. по 500
лева за всяко от трите дела. Така съдът приема, че ищецът е платил за
адвокатско възнаграждение сумата 500 лева.
8
Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, което съдът намира неоснователно. Нормата на чл. 78,
ал. 5 от ГПК въвежда две кумулативно свързани предпоставки, а именно:
адвокатското възнаграждение да е прекомерно (съобразно фактическата и
правна сложност на спора) и насрещната страна да е направила искане за
прекомерност на претендираните разноски. В случая съдът намира, че
размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е справедливо и
съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. Така
общо дължимите от ответника разноски, за които следва да бъде осъден в
настоящото производство възлизат на 653.44 лева.
Ответното дружество следва да заплати по сметка на РС – Кубрат
сумата 225.00 лева, която ищецът не е внесъл за изготвяне на допуснатата
ССчЕ и която е била платена от бюджета на съда.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Е. Е. Х., ЕГН
********** с адрес в *** чрез адв. Б. Й. от САК срещу „СТИК – КРЕДИТ“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
установителен иск, че сключеният между страните Договор за потребителски
кредит сключен от разстояние № 1051683/09.02.2024 г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 22 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „СТИК – КРЕДИТ“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** срещу Е. Е. Х.,
ЕГН ********** с адрес в *** иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 240
ЗЗД за осъждане на Е. Е. Х. да заплати на „СТИК-КРЕДИТ“ АД сумата 3000
лева главница по Договор за потребителски кредит сключен от разстояние №
1051683/09.02.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от
29.10.2024 г. до окончателното плащане на вземането и сумата 414.01 лева –
възнаградителна лихва, начислена за периода от 09.02.2024 г. до 25.10.2025 г.
ОСЪЖДА „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *** да заплати на Е. Е. Х., ЕГН ********** с адрес в ***
сумата 653.44 лева (шестстотин петдесет и три лева, четиридесет и четири
9
ст.) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *** да заплати по сметка на Районен съд – Кубрат
сумата 225.00 лева (двеста двадесет и пет лева, нула ст.) – заплатено
възнаграждение на вещото лице от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Разградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
10