№ 40979
гр. София, 02.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20251110123882 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. С. И., чрез адв. Ф.,
срещу „..“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителен
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 755,64 лева, представляваща получено
без основание от ответника плащане по договор за кредит № **********/08.01.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция –25.04.2025
г. до изплащането, и при условията на евентуалност иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за
заплатените без правно основание суми: 190,97 лева – заплатена такса за експресно
разглеждане на искането за кредит, и сумата от 376,32 лева – заплатена такса за
удължаване на срока на кредита, поради нищожност на клаузите, в които са
предвидени в договор за кредит № .. г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата претенция –25.04.2025 г. до изплащането.
В исковата молба се излага, че между страните бил сключен договор за кредит №
.. г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 1100 лева,
чието връщане било уговорено в срок от 20 дни, при годишен лихвен процент в размер
на 40,99% и ГПР 49,90%. Общо дължимата сума по кредита възлизала на 1315,63 лева.
На 10.01.2023г. ищецът усвоил допълнителен кредитен ресурс в размер на 300 лева.
Била уговорена допълнителна услуга – удължаване на срока за връщане на кредита със
7, 14 или 30 календарни над първоначално определения срок, като ищецът
неколкократно удължавал срока със 7 дни и заплатил такса за удължаване на срока на
кредита в размер на 107,52 лева на дата 28.01.2023г.,04.02.2023г., 11.02.2023г., както и
сумата от 161,28 лева на 18.022023г. за удължаване на срока с 14 дена. На 01.03.2023г.
погасил изцяло задълженията си по кредита като заплатил сумата от 1671,80 лева.
Ищецът излага съображения относно недействителността на процесния договор
за потребителски кредит. Навежда доводи за нищожност на уговорената договорна
лихва поради прекомерност и противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва. Твърди, че клаузата, установяваща задължение
за плащане на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит е
нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Сочи, че уговорената такса за
разглеждане била в противоречие с изискванията на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и че
същата не била съобразена при формиране на ГПР по кредита, което имало за цел
заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ГПК. Излага доводи относно
неравноправния характер на оспорваната клауза от договора. Поддържа, че
отбелязаният в договора ГПР по кредита не отразявал действително приложимия, тъй
като не включвал таксата за експресно разглеждане и такса за удължаване на срока на
1
договора, което било в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че в договора
липсвала яснота относно взетите компоненти при формиране на ГПР по кредита, което
възпрепятствало възможността му за преценка на икономическите последици от
сключване на договора. В договора не бил посочен лихвения процент на ден, поради
което съдържанието на договора не отговаряло на изискванията на чл.11, ал.1, т.20
ЗПК.
Поддържа, че договорът е нищожен, поради което моли съда като установи
недействителността му, евентуално недействителността на клаузите, предвиждащи
такса за експресно разглеждане и такса за удължаване на срока за плащане, да му
присъди платените във връзка с тях суми, които се явяват платени без правно
основание. Твърди, че с оглед специалната разпоредба на чл. 23 ЗПК дължи връщането
само на чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и други разходи, поради
което предявява иск за сумата от 755,64 лева, представляваща получено без основание
от ответника плащане по договор за кредит № .. г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата претенция –25.04.2025 г. до изплащането, и при условията
на евентуалност иск за заплатените без правно основание суми: 190,97 лева –
заплатена такса за експресно разглеждане на искането за кредит, и сумата от 376,32
лева – заплатена такса за удължаване на срока на кредита, поради нищожност на
клаузите, в които са предвидени в договор за кредит № .. г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата претенция –25.04.2025 г. до изплащането.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковите претенции. Не оспорва сключването на договора и неговите
параметри. Сочи, че услугата бързо разглеждане и удължаване на срока за изплащане
на кредита не са задължителни такива и съответно не следва да бъдат включвани в
ГПР. Намира, че съдържанието на договора отговаря на законовите изисквания като са
посочени ГПР, ГЛП и разпределението по пера и общата дължима сума. Счита, че
дали допълнителната такса е включена в ГПР е въпрос относно нейната
действителност, а не относно действителността на договора. Намира, че ищецът като
страна по множество договори с ответното дружество е информиран за условията, при
които се сключват договорите за кредит от него, поради което същият доброволно и с
оглед свободата на договаряне е избрал да ползва допълнителните услуги. Не оспорва
извършените от ищеца плащания по договора. Прави възражение за злоупореба с
право и прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Неупражняване от ищеца на всичките му права в едно производство е негово право, с
което обаче не следва да утежнява положението на ответника като същият бъде
натоварен да плаща разноски в прекомерен размер. Моли исковите претенции да бъдат
отхвърлени, претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: В доказателствена тежест на ищеца по иска
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже по делото пълно и главно, че
е сключил с ответника договор за кредит № .. г., при посочените параметри в исковата
молба, че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума
на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото
на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт
като установи обстоятелствата, от които произтича, че сключеният с ответника договор
за потребителски кредит № ..г., респективно оспорваните клаузи, са нищожни на
заявените правни основания.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е
да докаже валидно основание за получаване на процесното вземане, съответно че
уговорената такса бързо разглеждане и удължаване на срока за изплащане на кредита
2
са законосъобразни и индивидуално договорени по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Отделя като безспорни между страните обстоятелствата, че между П. И. и „..“
ЕООД е сключен договор за кредит № ..г.; че ищецът е платил по договора сумата от
1671,80 лева.
Към исковата молба и отговора на исковата молба са приложени писмени
документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото. Искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза по делото следва да бъде оставено без уважение, доколкото
обстоятелствата, за чието установяване се иска същата, не са спорни между страните.
Искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 192 ГПК
следва да бъде отложено за първото по делото открито съдебно заседание.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 01.12.2025 г. от 10.25 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че на основание чл.146,
ал.3 ГПК им предоставя едноседмичен срок от уведомяването да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, като в случай, че не направят доказателствени
искания, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по
чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца
и препис от постъпилия отговор на искова молба и приложенията към него.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата
от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да
му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
3
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4