РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 27.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и осми май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1219 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявен от С.Р.Н.
ЕГН ********** с постоянен адрес *** срещу М.М.И. ЕГН ********** *** иск правно основание чл.439 ГПК с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 10059,08 лв., от които: сума в
размер на 3 500,00 лева, представляваща
главница; сума в размер на 5 086,53 лева, представляваща законна лихва
за периода от 23.06.2006 г. до 01.03.2019 г.; сума в размер на 360,00 лева,
представляващи присъдени разноски по
гр.д. № 1208/2006 г. на ВТРС, за които вземания е издаден изпълнителен лист по
горепосоченото дело, както и сума в размер на 1 093,35 лева - разноски/такси по
Тарифа на ЗЧСИ, за събирането на която е
образувано изп. д. № 20198230400037 от ЧСИ *** с рег. № 823 от регистъра на
Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Пловдив.
В обстоятелствената част на исковата молба твърди, че
на 20.02.2019 г. получил ПДИ по изп. д. № 20198230400037 от ЧСИ *** с рег. №
823 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Пловдив, за
заплащане на сума от 10 059,09 лева. Излага, че изпълнителното дело е
образувано по молба на ответника до ЧСИ ***, препратена на ЧСИ *** с оглед
адреса по местоживеене на длъжника. Сочи, че изпълнителният титул приложен към
молбата за образуване на изпълнителното дело е изпълнителен лист №
1696/03.05.2010 г., издаден съгласно решение по гр.д. № 1208/2006 г. на ВТРС,
влязло в сила на 11.03.2008 г. Твърди, че издаденият изпълнителен лист е за
сумата от 3 500 лева — главница, както и законна лихва върху тази сума, считано
от 23.06.2006 г. до окончателното изплащане, както и 360 лева разноски по
гражданското дело. Излага, че в ПДИ е посочено, че задължението му възлиза на
общо 10 059,09 лева, от които: главница в размер на 3 500 лева, ведно със
законна лихва считано от 23.06.2006 г. до 01.03.2019 г., възлизаща на 5 086,53
лева; сума в размер на 360 лева,
представляващи разноски по гр.д. № 1208/2006 г. на ВТРС, сума в размер на 1
093,35 лева, представляващи такси по Тарифа към ЗЧСИ, както и публични държавни
вземания в размер на 20 лева, дължими към 01.03.2019 г. Счита, че не дължи заплащане на
задълженията, посочени в ПДИ, с изключение на публичното държавно вземане в
размер на 20 лева. Сочи, че задълженията
за главница, лихви и разноски по изпълнителен лист № 1696/03.05.2010 г. по
гр.д. № 1208/2006 г. на ВТРС, са погасени на основание чл. 110 от ЗЗД подари
изтичане на общата петгодишна погасителна давност. Излага, че изпълнителният лист
е издаден на 03.05.2010 г., а изпълнителното дело е образувано едва на
04.09.2018 г. Твърди, че с отпадане на главните задължения отпадат и акцесорните вземания за разноски по изпълнително го производство.
Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведененото по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск.
Претендира присъждането на разноски. В нарочни писмени бележки моли съда да
уважи предявения иск, като основателен и доказан. Сочи, че предявения иск с
правно основание чл.439 ГПК е основателен, доколкото твърденията в ИМ се
отнасят за факти, настъпили след издаването на изпълнителния лист. Излага, се
че в настоящия случай давността е започнала да тече на 03.05.2010 г. с издаването
на ИЛ и е изтекла към 04.09.2018 г., когато е образувано из. дело №
20188380404137 по описа на ЧСИ М. ***. Твърди, че по делото не са представени
доказателства от ответника в петгодишния преклузивен срок да са предприети от
него действия във връзка с изпълнителното производство. Поради изложеното моли
съда да уважи предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е депозирал отговор. Счита, че искът е допустим, но неоснователен.
Твърди, че след издаването на изпълнителния лист по гр.д. №1208/2006 г. по описа на ВТРС е образувал изпълнително
дело при ЧСИ - *** рег.№ 817 на КЧСИ с район на действие ПлОС. Сочи, че след
образуване на делото ответникът бил издирван за връчване на ПДИ, като същият не
е намерен на адреса му. Твърди, че след многократни опити от страна на ЧСИ да
връчи ПДИ разбрал, че длъжникът се е преместил на друг адрес и поискал от ЧСИ ***
да му върне изпълнителния лист, като образувал ново изпълнително дело при ЧСИ ***
под №20188380404137. Излага, че след като се установило, че ищецът – длъжник е
с адрес в гр. Пловдив преместил делото при ЧСИ ***, която връчила ПДИ. Сочи, че
е предприел необходимите действия за събиране на вземането. Излага, че на
длъжника е било известно, че му дължи сумата, като от негова страна не са
предприети действия за изплащане на вземането му. Поради изложеното моли съда
да отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск и
да му присъди разноски. Сочи, че същият е образуван по повод на иск с правно
основание чл.110 ЗЗД, вр.439 ГПК, а разпоредбата на чл.439 ГПК касае съвсем
различна хипотеза, за което и развива пространни доводи. Излага, че по делото е
установено, че е образувано изпълнително дело при ЧСИ *** през 2011 г. и
изпратена ПДИ до длъжника на адреса му в гр. София. Сочи, че са извършвани и
изпълнителни действия през 2012 г,. 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Твърди,
че ако ищецът иска да се признае, че не дължи следва да заведе или ОУИ, или да
направи възражение пред изпълнителния орган. Сочи, че такова възражение не е
правено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от приложения по делото
изпълнителен лист №1696/03.05.2010 г., че въз основа на влязло в сила на
11.03.2008 г. решение е издаден изпълнителен лист, с който ищецът по делото е
осъден да заплати на ответника сума в размер на 3500 лева, представляваща
получена без основание на подписана на 22.06.2001 г. разписка, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.06.2006 г. до окончателното плащане
на същата, както и сума в размер на 360 лева, представляващи сторените от М. ***
разноски.
Установява се от приложеното по
делото изпъл. дело № 20118170400105 по описа
на ЧСИ-***, рег. №817 на КЧСИ, с район на действие ПлОС, че на 03.06.2011 г ответникът е подал молба за образуване на
изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист, като е отправил
искане до ЧСИ да извърши пълно проучване на длъжника и да му се връчи ПДИ. От
представените по изпълнителното дело писмени доказателства се установява, че:
на 14.06.2011 г. е постъпило писмо от ТД на НАП В. Търново, офис Плевен, с
което се сочи, че длъжника няма декларирано движимо или недвижимо имущество; че
на 21.06.2011 г и изпратена информация от ТД на НАП София, че ищецът по делото
няма декларирани движимо или недвижимо имущество, както и доходи; че на
21.06.2011 г.е изпратено писмо от ТД на НАП София в уверение на това, че С.Р.Н.
няма задължения по чл.8 от ДОПК; че на 04.10.2011 г. ЧСИ и поискало информация
от Началника на ТД на НАП Плевен относно длъжника по изпълнителното дело; че на
29.12.2011 г. е изпратена ПДИ до длъжника, на адрес в гр. София, върната
обратно като непотърсена; че на 24.12.2011 г. е поискана информация по реда на
чл.74, ал.1, т.4 от ДОПК от НАП по отношение на длъжника; че на 24.01.2012 г. е
постъпила по изпълнителното дело информация от ТД на НАП София относно
имуществото на ищеца по делото; че на 23.01.2015 г. и 21.04.2016 г. са
изпратени от ТД на НАП справки относно имущественото състояние на длъжника по
изпълнителното дело; че на 18.12.2017 г. ЧСИ е поискал от ТД НАП В. Търново, офис Плевен информация по
реда на чл.74 ДОПК; видно е, че на 21.12.2017 г. е изпратена такава справка;
установява се и, че на 28.05.2018 г. взискателя по делото е отправил искане да
му бъде върнат изпълнителния лист и с постановление от 28.05.2018 г.
образуваното изпълнително дело е прекратено.
Видно е от приложеното по делото изпъл. дело № 201883804041374137 по описа на ЧСИ-М. ***, рег.
№838 на КЧСИ, с район на действие СГС, че на 04.09.2018
г ответникът е подал молба за образуване на изпълнително дело въз основа на
издадения изпълнителен лист и е отправил искане до ЧСИ да образува ИД, да връчи
ПДИ и да предприеме изпълнителни действия за привеждане в изпълнение на ИЛ.
Отправено е и искане да се извърши пълно проучване на имущественото състояние
на длъжника и да му се наложи запор на банковите сметки в страната. Видно е, че
с молба от 03.01.2019 г. е отправено искане до ЧСИ М. *** делото да бъде
изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ М.***.
Приложено като доказателство по
делото е изпълнително дело №37/2019 г. по описа на М.*** с реж. № 823 на КЧСИ с
район на действие ПОС, че същата е получила делото на 15.01.2019 г. и, че
първото същинско изпълнително действие, което е извършено по делото е на
15.02.2019 г., когато са изпратени запорни съобщения до ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА АД, БАНКА ДСК ЕАД и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД.
Представена по делото е и справка
за адрес на ищеца, от която е видно и какви адресни регистрации е имал същия от
2010 г. до настоящия момент.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
С оглед наведените
твърдения в ИМ съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК. Искът
по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната
незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за
предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу
него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и
взискателят в изпълнителното производство.
По допустимостта:
Съдът следи служебно за правният интерес от предявения
отрицателен установителен иск. Ищецът
основава иска си на обстоятелства, настъпили след приключване на гражданското
дело, по което е издадено изпълнителното основание, следователно допустимостта
на същия произтича от разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в
изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по
изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния
установителен иск би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК. С оглед на изложените в исковата молба
твърдения, че вземането е погасено по давност след издаване на изпълнителния
лист срещу длъжника съдът намира, че ищецът има правен интерес да води
настоящия иск за сумите, присъдени с издадения изпълнителен лист.
По отношение на иска, с който се
претендира да се установи недължимост на разноските по изпълнителното дело
съдът намира, че искът е недопустим, поради следното: предмет на иск по чл.439 ГПК е
оспорване недължимост на вземането, основано на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене. Вземането обхваща изпълняемото право по
издадения изпълнителен титул. Разноските за изпълнението не са част от
вземането, те са последица от осъщественото принудително изпълнение. Срещу
постановление за разноски в изпълнителния процес страните имат друг, а не исков
ред за защита, в особено производство. Ето защо настоящият състав намира, че
исковата претенция в тази част се явява недопустима и производството по делото
в тази част следва да бъде прекратено. /така Определение от 02.09.2013г. по
гр.д. №2487/2013г. на Варненски окръжен съд, потвърдено с Определение
№567/11.10.2013г. по в.ч.гр.д. №466/2013г. на Апелативен съд – Варна/.
По отношение на
основателността на иска:
Ищецът носи доказателствената
тежест да докаже, че е налице висящо изпълнение срещу него, образувано от
ответника, за процесната сума, че е налице новонастъпил /след приключване на гр.д.
№ 1208/2006 г. по описа на PC –В. Търново/ факт с правопогасяващ ефект за
задълженията по изпълнителното дело.
В случая ищецът твърди, че е налице
новонастъпил юридически факт - изтекла погасителна давност, след влизане в сила
на решението по цитираното гражданско дело, поради неизпълнение от страна на
кредитора.
В случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи собствените
си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на юридически факти
водещи до спиране и прекъсване на давността.
От представените по делото доказателства
се установява, че въз основа на влязло в сила на
11.03.2008 г. решение е издаден изпълнителен лист, с който ищецът по делото е
осъден да заплати на ответника сума в размер на 3500 лева, представляваща
получена без основание на подписана на 22.06.2001 г. разписка, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.06.2006 г. до окончателното плащане
на същата, както и сума в размер на 360 лева, представляващи сторените от М. ***
разноски.
Установява се и, че за събиране на горното вземане по молба на
кредитора е било образувано на 03.06.2011 г. изпъл.
дело № 20118170400105 по описа
на ЧСИ-***, рег. №817 на КЧСИ, с район на действие ПлОС, по което дело ЧСИ е направил
един неуспешен опит да връчи ПДИ на длъжника и е извършвал проучване на
имуществото на длъжника.
От представените по делото
писмени доказателства се установява и, че първото същинско изпълнително
действие, което е извършено по делото е през февруари 2019 г., като на 15.02.2019 г.
са изпратени запорни съобщения до ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, БАНКА ДСК
ЕАД и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД получени от
кредитните институции на 20.02.2019 г.
Основният спорен между
страните по делото въпрос се отнася до протичането на давностния срок за
събиране на вземането, вкл. в рамките на изпълнителното производство обуславящ
погасяване правото на взискателя да иска принудително събиране на вземането,
респ. настъпвали ли са факти обуславящи неговото спиране или прекъсване.
В настоящия случай
ищецът се позовава на изтекла петгодишна
погасителна давност, считано от датата
на издаване на изпълнителния лист по гр.д. № 1208/2006 г. по описа на ВТРС -
03.05.2010 г. Следователно, с оглед твърденията на ищеца от издаване на
изпълнителния лист е започнала да тече петгодишна давност, в рамките на която
кредиторът е могъл да събере вземането си, без риск от противопоставяне на
възражение за погасяване правото му на принудително изпълнение. Преценката на
съда относно настъпване на твърдяните факти е обвързана от задължителното
тълкуване дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС касаещо
приложението на института на давността в изпълнителния процес. Прието е с него,
че давността се прекъсва с образуването на изп. дело на основание чл. 116, б.
"в" ЗЗД и многократно с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ независимо дали изпълнителното действие е предприето по
молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител.
Следователно, давността се прекъсва не с факта на самото образуване и
съществуване на изпълнителното производство, а с извършените по него
принудителни действия. Като действия по изпълнението водещи и до прекъсване на
давността са изброени неизчерпателно- запор, възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан,
като нямат характер на такива- образуване на изп. дело, изпращане и връчване на
ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с
документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. Наред с
това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй
като взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е
отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г.
Доколкото обаче съществува колизия между
двете разрешения по ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, по отношение на въпросо спира ли изпълнителното производство теченето на
погасителна давност на вземането, следва да се отговори и дали се ползва с обратно
действие тълкувателното решение или
действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна
сигурност и предвидимост следва да се приеме, че на последващата промяна на
тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие,
доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с
едно предходно дадено. Установеното с новото ТР тълкуване на правната
норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е
отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива,
които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване
на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР,
което е било действащо към момента на настъпването на последиците – така
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 IV г. о. на ВКС.
Доколкото изпълнителното производство е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното
тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между
страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното
решение 26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От
горното следва, че с подаването на молбата от 03.06.2011 г. взискателят е прекъснал теченето на
давностния срок, като същият е спрян, ако изпълнителното дело е висящо до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че
предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва
да тече давност по материалното правоотношение.
От друга страна обаче по изпъл. дело № 20118170400105 по описа
на ЧСИ-***, рег. №817 на КЧСИ, с район на действие ПлОС не са
извършвани същински действия по по искане на взискателя, поради което и е
настъпила перемпция, респективно изпълнителното производство е прекратено по
право, считано на 03.06.2013 г., без да има правно значение обстоятелството дали съдебният
изпълнител ще се произнесе с нарочно постановление за това или не. Приема се,
че актът му има само констативно, но не и правопораждащо действие. Следователно, с изтичане на двугодишния срок
от последно извършеното действие по изпълнението, изпълнителното производство
се счита за прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, защото в рамките на него, взискателят е бездействал спрямо
този длъжник.
От този момент
започва да тече нова погасителна давност, която е изтекла на 03.06.2018 г.,
близо половин година преди предприемане на същинските изпълнителни действия по
прекъсване на давността
С цел пълнота на
изложението съдът счита да отбележи и, че образуваното наново изп. производство
също няма отношение към прекъсване на давността, защото към тази дата, правото
на принудително изпълнение на вземането е било вече погасено по давност.
Предвид изложеното
предявеният от ищеца отрицателен установителен иск, който се основава на
твърдение за погасяване на вземането на взискателя, поради изтичане на
погасителната давност се явява основателен и следва да бъде уважен.
По делото своевременно е направено искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение както от ищцовата, така и от ответната страна.
Съобразно фактическата и правна сложност на делото съдът приема, че следва да
определи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в
минимален размер. След компенсация на дължимите между двете страни разноски
съдът счита, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
650,28 лева за адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от иска на
ищеца следва да се присъди и сумата от 357,86 лева, представляващи разноски за
държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца С.Р.Н. ЕГН ********** с постоянен адрес *** и ответника М.М.И. ЕГН ********** ***, че ищеца не дължи на ответника обща сума в размер
на 8946,53 лв., от които: сума в размер на
3 500,00 лева, представляваща главница;
сума в размер на 5 086,53 лева, представляваща законна лихва за периода от
23.06.2006 г. до 01.03.2019 г.; сума в размер на 360,00 лева,
представляващи присъдени разноски по
гр.д. № 1208/2006 г. на ВТРС, за които вземания е издаден изпълнителен лист по горепосоченото
дело, за събирането на които е образувано изп. д. № 20198230400037 от ЧСИ *** с
рег. № 823 от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Пловдив, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила издадения
изпълнителен лист, на основание чл. 110, ал. 1
от ЗЗД вр. чл. 439 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1219/2018
г. по описа на ПлРС, в частта, с която се иска да бъде прието за установено в
отношенията между страните на основание чл.439 ГПК, че С.Р.Н. ЕГН ********** с
постоянен адрес *** дължи на ответника М.М.И. ЕГН ********** *** сума в размер на 1 093,35 лева - разноски/такси по Тарифа на ЗЧСИ, определени
по изп. д. № 20198230400037 от ЧСИ *** с рег. № 823 от
регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Пловдив, КАТО
НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА М.М.И.
ЕГН ********** *** да заплати на С.Р.Н. ЕГН ********** с постоянен адрес ***,
сумата от 1008,14 лева, представляващи сторените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението
на съда в частта, в която се прекратява производството по делото има характер
на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: