Решение по дело №2944/2024 на Административен съд - Варна

Производството e по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 9 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (Правилата), във вр. с чл. 30, ал. 2, т. 10 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба от Р. Г. П. – съдия в Окръжен съд – Варна, подадена чрез адв. Г. Д., срещу Заповед № РД-434 от 20.11.2024 г. на Административния ръководител – Председател на Окръжен съд – Варна, в частта, с която на оспорващия не е определено допълнително възнаграждение за 2024 г.

С жалбата и с допълнителни молби се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт при наличие на основанията за оспорване по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК, като се иска отмяната му. Според оспорващия не е спазено изискването за форма на акта, доколкото в представените му документи вместо подпис на издателя е поставена отметка /п/, а и в заповедта липсва диспозитив да не се изплаща допълнително трудово възнаграждение на оспорващия, като същото не е изплатено въз основа на мотивите, изложени в списъка, който се твърди, че е изготвен и подписан в по-късен момент от подписването на заповедта. Настоява се, че в нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК заповедта е издадена без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да се даде възможност за обяснения и възражения. Сочи се, че оспорващият не е сред лицата, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 2 от Правилата, на които не се дължи допълнително възнаграждение, като административният ръководите е следвало да поиска от Пленума на ВСС тълкуване на Правилата, при съмнение относно приложимостта им, а и не са събрани служебно доказателства за установяване на поставените задачи от СК на ВСС. На следващо място се поддържа, че оспореният акт противоречи на разпоредбите на чл. 16 и чл. 218, ал. 3 ЗСВ, на Правилата, на чл. 14 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) и на Договора за Европейски съюз (ДЕС), като се сочи следното: трудовото възнаграждение на командированите национални експерти се заплаща от командироващата държава, в случая ОС – Варна; оспорващият е работил през цялата 2024 г. като командирован експерт в мисия, поради което при отчитане на индивидуалния принос по чл. 9 от Правилата, следва да се вземат предвид поставените от СК на ВСС задачи – да работи за постигане целите на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), която е неразделна част от общата външна политика и политика за сигурност на ЕС, като Мисията за съдействие на интегрираното управление на границата в Либия е именно мисия по ОПСО; чрез неизплащане на допълнително трудово възнаграждение на командированите в мисии магистрати, страната създава пречки (чрез лишаване от стимули на командированите експерти) за осъществяване на ОПСО; извън компетентността на административния ръководите е да лиши магистрат от допълнително трудово възнаграждение, с изключение на хипотезата на чл. 5, ал. 2 от Правилата. Изтъква се, че постигнатите от оспорващия резултати и принос към ЕС и по-конкретно към Звеното за планиране и провеждане на граждански операции към ЕСВД могат да се отчетат въз основа на писмото от С. Т. – директор на посоченото звено към Европейската служба за външна дейност (ЕКВД). Обръща се внимание, че за всички магистрати, командировани в Мисии на ЕС по ЕПСО и в институции на ЕС, вкл. и за оспорващия, са предвидени средства за изплащане на допълнително трудово възнаграждение и тези средства са изплатени на магистратите от други съдилища и прокуратури, като следва приложението на Правилата да е еднакво за всички магистрати, командировани в Мисии на ЕС по ЕПСО и в институции на ЕС. Сочи се, че посредством командироването на магистрати, РБ изпълнява задълженията си по ОПСО, поради което с Правилата ВСС не е лишил командированите магистрати от допълнително трудово възнаграждение, а обратното тълкуване е превратно и в несъответствие с целта на закона. Искането е да се отмени заповедта в оспорената й част. В хода на устните състезания и с писмена защита оспорващият, представляван от адв. Г. И., поддържа изложените доводи и направените искания, като изтъква и че през цялата 2024 г. Р. П. е получавал трудово възнаграждение от ОС – Варна, т.е. работил в ОС – Варна, възложена му е задача от ВСС да бъде командирован в Мисия на ЕС по ОПСО, като при преценка предпоставките по чл. 9, ал. 2 от Правилата следва да се има предвид и атестацията му, изготвена от ЕУБАМ Либия, както и настоява, че в случая не се изисква предложение по чл. 9, ал. 3 от Правилата.

Ответникът - Административния ръководител – Председател на Окръжен съд – Варна, счита жалбата за неоснователна, като излага доводи за постановяване на заповедта в оспорената й част при спазване на материалноправните и процесуалните норми. Сочи се, че актът е издаден в рамките на компетентността на административния ръководител и в изпълнение на Решение на Пленума на ВСС по Протокол № 10/07.11.2024 г., както и, че отговаря на съдържателните изисквания за форма, като за съдия Р. П. е посочена липсата на съответствие с изискванията на чл. 9 от Правилата. Изтъква се, че Правилата предвиждат изплащане на допълнително трудово възнаграждение за резултати по конкретни задачи, въз основа на приноса на магистратите за изпълнението на възложените задачи. Според ответника, разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Правилата лишава административния ръководител от инициативата за определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение, когато магистрат е командирован извън органа, който ръководи, доколкото административният ръководител е обвързан от предложението на административния ръководител на органа, в който е командирован магистратът. Отбелязва се, че в Окръжен съд – Варна не е постъпвало предложение под каквато и да е форма за съдия Р. П. нито от органа, взел решението за командироване (ВСС), нито от органа, в който е командирован магистратът (EUBAM). Настоява се, че решение на отделните административни ръководителя на органите на съдебната власт за изплащане на командировани в Мисии на ЕС по ЕПСО и институции магистрати не е обвързващо останалите административни ръководители. Искането е да се отхвърли жалбата.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото писмени доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

През 2024 г. оспорващият Р. Г. П. е на длъжност „съдия“ в Окръжен съд – Варна до 12.12.2024 г., когато е освободен от тази длъжност поради повишаването му в длъжност „съдия“ в Апелативен съд – Велико Търново, предвид Акт за освобождаване от длъжност № СД-1844/09.12.2024 г. на Административния ръководител – Председател на ОС – Варна (л. 63 от делото).

За периода от 15.11.2023 г. до 14.11.2025 г. оспорващият е командирован от СК на ВСС като командирован експерт в Мисията на ЕС за съдействие на интегрираното управление на границата с Либия (EUBAM) за първоначален период от 12 месеца, считано от 15.11.2023 г. първоначално в гр. Тунис, а на по-късен етап в гр. Триполи, Либия, като запазва за периода на командироване правото си да получава полагащото му се трудово възнаграждение за заеманата от него длъжност „съдия“ – Решение по т. 23 по Протокол № 35 от заседание на СК на ВСС, проведено на 31.10.2023 г. и Заповед № 1366-13540/08.11.2023 г. на представляващия ВСС – л. 84 и сл. от делото. Разходите за транспорт до и от района на мисията (включително домашен отпуск), медицинска застраховка за периода на командироване, медицински изследвания, прегледи и обучения са за сметка на ВСС, а разходите за надбавки за издръжка са за сметка на Звеното за планиране и провеждане на граждански операции към Европейската служба за външна дейност. С Решение по т. 18 по Протокол № 39 от заседание на СК на ВСС, проведено на 22.10.2024 г. и Заповед № ЛСС-13000/25.10.2024 г. на представляващия ВСС – л. 94 и сл. от делото, е удължен срокът на командироването на Р. П. като командирован експерт в същата Мисия, за период от още 12 месеца, считано от 15.11.2024 г.

С Решение по т. 9.1. по Протокол № 10 от заседание на Пленума на ВСС, проведено на 07.11.2024 г. (л. 34 от делото) е дадено съгласие административните ръководители на органите на съдебната власт да упражнят правомощията си на основание чл. 7, във връзка с чл. 9 от ПОИСДТВ, като размерът на средствата е в рамките на утвърдените бюджети по § 01-00 „Заплати и възнаграждения на персонала нает по трудови правоотношения“ на ЕБК за 2024 г. С Решение по т. 2 по Протокол № 11 от заседание на Комисията „Бюджет и финанси“ към Пленума на ВСС, проведено на 07.11.2024 г. (л. 204 от делото) е указано на административните ръководители на органите на съдебната власт, че размерът на сумите на платежните нареждания във връзка с Решение по т. 9 от Протокол № 10/07.11.2024 г. на Пленума на ВСС, следва да бъде в рамките на до две основни заплати /с включено възнаграждение за ранг/, както и им указано при определяне размера на допълнителните трудови възнаграждения за магистрати, командировани в друг орган на съдебната власт, да се съобразят с разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Правилата.

Със Заповед № РД-434 от 20.11.2024 г. на и.ф. Административен ръководител – Председател на Окръжен съд – Варна, на основание чл. 86 ЗСВ и чл. 7, във вр. с чл. 9 от Правилата, е разпоредено да се изплатят допълнителни трудови възнаграждения на магистратите и съдебните служители от ОС – Варна за постигнати резултати по конкретни задачи през годината, в индивидуално определен размер, при спазване на изискванията на Правилата, съгласно приложен списък, съставляващ неразделна част от заповедта, до утвърдения бюджет по § 01-00 „Заплати и възнаграждения на персонала нает по трудово правоотношение“ за 2024 г. на Окръжен съд – Варна – л. 37 и 38 от делото. По отношение на съдия Р. Г. П. не е определено допълнително възнаграждение – предвид посочената сума в размер на 0 лева в извлечението от Списъка на съдии и служители в ОС – Варна с определени индивидуални суми за ДТВ за 2024 г. – л. 261-263 от делото. Като забележка в посочения списък е посочено, че съгласно чл. 9, вр. чл. 3 ,т. 2 от Правилата, допълнително трудово възнаграждение се определя за принос при изпълнение на възложени задачи в съответния орган на съдебната власт за годината, както и че съдия Р. П. е командирован с Протокол № 35/31.10.2023 г. на СК на ВСС като експерт в Мисия на ЕС за съдействие на интегрираното управление на границата в Либия, считано от 15.11.2023 г., т.е. няма отработен нито един ден в Окръжен съд – Варна или в друг орган на съдебната власт в РБ за 2024 г., поради което не са му възлагани задачи за изпълнение от орган на съдебната власт.

С молба от 25.11.2024 г. съдия Р. П. отправя искане до Административния ръководител – Председател на ОС – Варна да му бъде определено допълнително трудово възнаграждение за 2024 г., като иска да бъде взето предвид следното: Въпреки че е командирован национален експерт, е и съдия и има право да получава полагащото му се трудово възнаграждение за заеманата длъжност „съдия“, като съгласно решенията на СК на ВСС му се дължат основно и допълнителни трудови възнаграждения, поради което счита, че е сред лицата по чл. 2 от Правилата, на които се дължи допълнително трудово възнаграждение; Приложими спрямо него са разпоредбите на чл. 3, т. 1 и т. 6 от Правилата за получаване на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати – текущо, за годината, като постигнатите резултати от съдията и принос са посочени в писмото от г-н С. Т. – Директор на Звеното за планиране и провеждане на граждански операции към Европейската служба за външна дейност, въз основа на което писмо е удължен срокът на командироване от 15.11.2024 г. до 14.11.2025 г.; Работил е през цялата 2024 г., за което му е заплатено трудово възнаграждение от ОС – Варна, т.е. отговаря на изискването на чл. 6, ал. 4 от Правилата, като отработените дни в мисията на ЕС по ОПСО са въз основа на командироване от СК на ВСС и не е сред изчерпателно посочените лица в чл. 5, ал. 2 от Правилата, на които не се дължи допълнително трудово възнаграждение; Предвидени са средства за изплащане на допълнително трудово възнаграждение по Правилата и за всички магистрати, командировани в Мисии на ЕС по ЕПСО и в институции на ЕС и на други такива командировани съдии са определени и изплатени допълнителни трудови възнаграждения, като се позовава и на чл. 14 от Закона за защита от дискриминация, а и на това, че за 2023 г. на съдия Р. П. е изплатено допълнително трудово възнаграждение в пълен размер, а не пропорционално на отработените дни, въпреки, че е бил командирован, считано от 15.11.2023 г. С допълнение към молбата, също от 25.11.2024 г. съдията се позовава на съдебна практика, според която заповедта на председателя на съда, с която е разпоредено да не се изплащат средства за допълнително трудово възнаграждение, представлява индивидуален административен акт.

Молбата и допълнението към нея са разгледани от и.ф. Административен ръководител – Председател на ОС – Варна, като е направен извод за липса на основания за изменение или за издаване на друга заповед и с Разпореждане № Рд-441/25.11.2024 г. е наредено да се изпрати на съдия Р. Г. П. препис от Заповед № РД-434/20.11.2024 г., ведно с извлечение от списъка към нея, от което да се установят основанията, сочещи причината да не се определи размер на допълнително трудово възнаграждение на магистрата за 2024 г. И.ф. Административен ръководител – Председател на ОС – Варна посочва в разпореждането си, че разпоредбата на чл. 9 от Правилата предвижда изплащане на допълнително трудово възнаграждение за резултати по конкретни задачи, като основание е приносът на магистратите и служебните служители за изпълнение на възложените задачи. Констатирано е, че съдия Р. Г. П. през 2024 г. не е правораздавал в ОС – Варна или в друг орган на съдебната власт, поради което не му е било възлагано изпълнението на задачи от ОС – Варна или от друг орган на съдебната власт, като случаят не попада в изключенията по чл. 9, ал. 3 от Правилата, т.к. съдията не е бил командирован през 2024 г. в някой друг орган на съдебната власт.

На 03.12.2024 г. съдия Р. П. подава жалба срещу Заповед № РД-434/20.11.2024 г. на и.ф. Административния ръководител – Председател на ОС – Варна.

Съгласно извлечение от Протокол № 21 от заседание на СК на ВСС, проведено на 23.04.2024 г. (л. 167 от делото) М. Г. М. – административен ръководител – председател на ОС – Варна, който е издател на оспорената заповед, е определен за изпълняващ функциите „административен ръководител – председател“ на ОС – Варна, считано от 20.05.2024 г., до встъпване в длъжност на нов административен ръководител. Считано от 05.12.2024 г. М. Г. М. е освободен от длъжност „И.Ф. Административен ръководител – председател“ на ОС – Варна, поради назначаването му на длъжност „Административен ръководител – председател“ на Апелативен съд – Варна.

От приобщените по делото доказателства се установяват следните факти, за които факти и страните не спорят: През цялата 2024 г. оспорващият е командирован национален експерт в Мисията на ЕС за съдействие на интегрираното управление на границата в Либия (EUBAM Libya) в гр. Тунис и гр. Триполи, както и че съдия Р. П. е носител на правото да получава полагащото му се трудово възнаграждение за заеманата от него длъжност „съдия“ от ОС – Варна (предвид решенията на СК на ВСС, заповедите за командироване и заявеното от ответника – л. 49 от делото, фишове за заплати за м. 10, м. 11 и м. 12.2024 г., Служебна бележка за облагаеми доходи от трудови правоотношения, изплатени през 2024 г. – л. 63-66 от делото); Предвидени са средства в бюджета на ОС – Варна за изплащане на допълнително възнаграждение за 2024 г. за всички съдии и служители в размер на до две основни заплати, с включено възнаграждение за ранг (предвид Решение по т. 2 по Протокол № 11 от заседание на Комисията „Бюджет и финанси“ към Пленума на ВСС, проведено на 07.11.2024 г., л. 204 от делото, извлечение от Протокол № 10/07.11.2024 г. на Пленума на ВСС и Актуализиран бюджет към 07.11.2024 г. – 161-164 от делото); Не е налице изрично предложение от СК на ВСС и/или от Звеното за планиране и провеждане на граждански операции към Европейската служба за външна дейност до административния ръководител – Председател на ОС Варна относно допълнително трудово възнаграждение (изрично заявено от ответника обстоятелство); Няма други съдии от ОС – Варна, които през 2024 г. да са били командировани в мисии на ЕПСО и в институции на ЕС (предвид заявеното от ответника в молба от 17.03.2025 г. – л. 259 от делото); Приносът на РБ към персонала на EUBAM Libya и подкрепата за тази мисия, както и подкрепата на правителството ни за гражданските ОПСО мисии, са послужили за основание С. Т. – и.ф. директор/командир на гражданските операции, Звено за планиране и провеждане на граждански операции, да поиска удължаване на мандата на членовете на мисията на съответните длъжности – писмо от 01.10.2024 г., л. 249 от делото; Представянето на съдия Р. П. като член на мисията на длъжност „съветник по въпросите на върховенството на закона и доброто управление“ е определено в Доклада за оценка на дейността – л. 251 и сл. от делото, като цялостно отлично; Либия е сред държавите с висока степен на риск и понастоящем от гл. т. на сигурността, която не е гарантирана, като последното е установено още 2012 г. и именно това е наложило създаването на мисия на ЕС и командироването на европейски експерти – Решение 2013/233/ОВППС на Съвета от 22.05.2013 г., л. 67 от делото.

Относно молба от Р. П. за тълкуване и допълване на Правилата понастоящем не е налице произнасяне на ВСС (Протокол № 15/04.12.2024 г. на Комисията „Бюджет и финанси“, Протокол № 01/09.01.2025 г. на Комисията по правни въпрос, Протокол № 3/29.01.2025 г. на Комисията „Бюджет и финанси“ – л. 200 и л. 205 и сл. от делото).

По правото:

Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 10 ЗСВ правомощието да определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите принадлежи на пленума на ВСС.

ЗСВ предвижда основно и два вида допълнително възнаграждение за магистратите - за продължителна работа като съдия, прокурор и следовател и за извънреден труд (чл. 219 и чл. 220), както и за ранг.

На основание чл. 13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, Пленумът на ВСС е приел Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (Правилата), с които са уредени реда, начина и източниците на средства за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати при условията на чл. 2 от Правилата, с които средства могат да бъдат стимулирани съдиите за постигнати резултати.

Според Правилата, в органите на съдебната власт могат да се получават няколко вида различни допълнителни възнаграждения, сред които: за постигнати резултати – текущо, за годината; за постигнати резултати по конкретни задачи; въз основа степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт и др. – чл. 3 от Правилата.

Възможността за допълнително трудово възнаграждение е по преценка също на ВСС, а определянето на конкретния му размер за всеки съдия е делегирано от ВСС на административните ръководители на съдебната власт. С акта за определяне на конкретния размер на допълнителното трудово възнаграждение административният ръководител упражнява едностранно това властническо правомощие.

В случая с Решение на Пленума на ВСС по т. 9 по Протокол № 10 от заседание, проведено на 07.11.2024 г. е дадено съгласие административните ръководители да упражнят правомощията си на основание чл. 7, във вр. с чл. 9 от Правилата, а Комисията „Бюджет и финанси“ към Пленума на ВСС с Решение по т. 2 по Протокол № 11 от заседание, проведено на 07.11.2024 г. указва, че размерът на сумите на платежните нареждания следва да бъде в рамките на до две основни заплати /с включено възнаграждение за ранг/.

Изложеното обуславя извод, че подадената жалбата е допустима като насочена срещу подлежащ на оспорване административен акт, от лице с правен интерес от оспорването (доколкото не му е определено допълнително възнаграждение от административния ръководител), а и следва да се приеме, че не е просрочена.

Оспорената заповед е издадена на 20.11.2024 г. На 24.11.2024 г. съдия Р. П. подава молба до Административния ръководител – председател на ОС – Варна да му бъде определено допълнително възнаграждение за 2024 г., като е направено искане в случай на неуважаване на молбата, да бъде връчена заповедта на електронния адрес на съдията. На 25.11.2024 г. съдия П. е потвърдил получаване на електронния си адрес на заповедта и извлечение от списъка, като на 03.12.2024 г. съдията подава жалба до съда.

Процесната заповед е постановена в рамките на материалната/функционалната компетентност на ответника – съгласно чл. 7 от Правилата, именно в правомощията на административния ръководител на ОС – Варна е да определи конкретните размера ни средствата по чл. 3.

Обжалваният акт е издаден в изискуемата писмена форма и в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа фактически и правни основания за постановяването му.

Представените официално заверени от Председателя на ОС – Варна преписи от процесната заповед и извлечение от списъка, който е неразделна част от нея (л. 261 и сл. от делото), съдържат подпис на издател, поради което не се установява нарушение на формата на акта в този аспект. По арг. от чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, а официално заверените преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите.

От посочените фактически и правни основания в заповедта стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Посочено е фактическото основание, от което, съдът установява, че е препятствано извършването на изискуемата преценка на обстоятелствата, визирани в чл. 9, ал. 2, т. 1-4 от Правилата, въз основа на които се определя конкретният размер на допълнителното възнаграждение по чл. 3, т. 2 от същите. Неоснователно е твърдението на оспорващия за незаконосъобразност на заповедта поради липса на диспозитив, с който се отказва определянето на допълнително възнаграждение. Разпореждането с оспорената заповед е да се изплатят допълнителни възнаграждения за 2024 г., съгласно приложен списък, съставляващ неразделна част от заповедта, т.е. налице е препращане към списъка, а в списъка за съдия П. са посочени 0 лева за ДТВ и е налице забележка, съдържаща фактическото основание за неопределянето на ДТВ на оспорващия.

По отношение съответствието на частично оспорената заповед с материалноправните разпоредби:

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Правилата, на което именно основание ВСС приема решение за допълнително възнаграждение, съдиите имат право на допълнителни възнаграждения за постигане на резултати по конкретни задачи, в рамките на утвърдения бюджет на съответния орган на съдебната власт по § 01-00 „Заплати“. Конкретният размер на допълнителното възнаграждение се определя при спазване на условията, посочени в ал. 2 на чл. 9 от Правилата.

Съдиите имат особен служебен статус, поради което е специфичен и характерът на правоотношенията по силата на които изпълняват функциите си. Това са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена държавна служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт (Решение № 1 от 31.01.2017 г. на Конституционния съд на РБ по к. д. № 6/2016 г.)

Правата и задълженията на съдиите, в рамките на тези правоотношения, са уредени в Раздел V на ЗСВ и са свързани с изпълнението на основните им задължения, като съгласно чл. 210 ЗСВ, са: да решават разпределените им дела или преписки в определения срок; да участват в заседанията на общото събрание на съответния орган на съдебната власт; при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време; да изпълняват и други задачи, свързани със службата им, които са им възложени от административния ръководител.

По аргумент от нормата на чл. 86, ал. 1 ЗСВ председателят на окръжния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на окръжния съд. Организационните правомощия на председателя на съда, по смисъла, вложен в чл. 86, ал. 1, т. 2 ЗСВ, са пряко свързани и произтичат от задълженията на съдиите, визирани в чл. 210 ЗСВ, вкл. и по отношение на задължението им по т. 4 - изпълнение на други задачи, възложени от административния ръководител. Тези „други задачи“ по смисъла на закона следва да са свързани със службата им – например възлагане на действия по осъществяване на разпределение на дела, изготвяне на проект на становище по образувано тълкувателно дело, което да бъде обсъдено на общо събрание, участие в работни срещи или семинарни занятия, обобщаване практиката на съда по определени казуси и др.

В този смисъл дейността на оспорващия като член на мисията на ЕС за съдействие на интегрираното управление на границата в Либия (EUBAM Libya) на длъжност „съветник по въпросите на върховенството на закона и доброто управление“ не се явява такава в изпълнение на основните правораздавателни функции, като не представлява и дейност, която е свързана със службата му на съдия, респ. не е в кръга на служебните му задължения като магистрат. Именно този факт препятства възможността да се извърши преценка на приноса му за изпълнение на възложени задачи в съответния орган на съдебната власт, доколкото през цялата 2024 г. е бил командирован експерт и не са му възлагани задачи за изпълнение от орган на съдебната власт, както и ответникът мотивира неопределянето на допълнително възнаграждение на оспорващия за 2024 г. Дейността на съдия П. като член на въпросната мисия на ЕС няма как да има отражение и значение за формиране на общите резултати от дейността на ОС – Варна. Релевантни за тези резултати биха били разгледаните в съда дела, сроковете, в които същите са разгледани и приключени със съответния акт, броя на обжалваните актове и резултатите от инстанционния контрол, отправени преюдициални запитвания, инициативност и положени усилия за уеднаквяване на съдебната практика на съда по сходни казуси, популяризиране дейността на органа на съдебната власт и т. н.

Условията за определяне на допълнително възнаграждение - инициативност и новаторство, постигнати значими резултати от участие в работни групи с приоритетно значение и действия при рискови и извънредни обстоятелства, също следва да се преценят от административния ръководител при определяне конкретния размера на допълнителни възнаграждения през призмата на постигнати резултати по конкретни задачи във връзка с изпълнение на задълженията на магистрата като съдия, но не и като командирован експерт в мисия на ЕС. С оглед изложеното доводите на оспорващия за наличие в случая и на четирите посочените условия по чл. 9, ал. 2 от Правилата не обуславят извод за наличие на основания за определяне на оспорващия на допълнително възнаграждение.

Откъсването на съдия Р. П. от служебната му дейност като магистрат за периода на командироването му като експерт в мисия на ЕС обуславя неприложимостта в случая спрямо него и на четирите условията по чл. 9, ал. 2 от Правилата, както и неприложимост на изискването да е налице предложение на административния ръководител в органа на съдебната власт, където магистратът е командирован, предложение на командироващия орган или предложение от ръководителя на структурата, в която е командирован съдията. Това е така, защото извършваната от съдия Р. П. дейност във въпросната мисия на ЕС е извън вменените по закон задължения на магистрата, за изпълнението на които задължения е предвидена възможност за допълнително възнаграждение.

На следващо място, следва да се има предвид и регламентацията в ЗСВ по отношение на командироване като процесното по делото. Съгласно чл. 227а, ал. 1 ЗСВ съдия, прокурор или следовател може да бъде командирован от съответната колегия на Висшия съдебен съвет за изпълнение на длъжност в институциите, органите и мисиите на Европейския съюз, на Организацията на обединените нации, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Организацията на Северноатлантическия договор, както и в международни правораздавателни органи или международни организации, създадени по силата на международен договор, по който Република България е страна. Нормата изисква командироването да бъде с писмено съгласие на магистрата. Длъжността, срокът на командироването и възнаграждението по аргумент от чл. 227а, ал. 2 ЗСВ, се определят в споразумение между Висшия съдебен съвет и институцията по ал. 1. Оспорващият е направил избор да бъде командирован като експерт в посочената по-горе мисия на ЕС, като е била налице яснота за договорените условия на командироването – да запази за периода на командироването правото си да получава полагащото му се трудово възнаграждение за заеманата от него длъжност „съдия“.

Както се посочи, ЗСВ предвижда основно и два вида допълнително възнаграждение за магистратите - за продължителна работа като съдия, прокурор и следовател и за извънреден труд (чл. 219 и чл. 220), както и за ранг. Под посоченото в решението на Пленума на ВСС и в заповедта за командироване на оспорващия „полагащо се възнаграждение“ следва да се има предвид основното и допълнителното възнаграждение за продължителна работа като съдия. Допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа като съдия и за ранг са с постоянен характер – изплащат се постоянно, заедно с основното възнаграждение – по арг. и от чл. 15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

На регламентираното право в случая на съдията на допълнителното възнаграждение по чл. 3, т. 3 и чл. 9 от Правилата – за постигнати резултати по конкретни задачи, съответства задължението на административния ръководител да определи конкретния размер на допълнителното възнаграждение, като при определянето на този размер административният ръководител следва да съобрази дали да приложими Правилата за всеки отделен съдия, както и условията, регламентирани в тях, вкл. посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1-4 от Правилата.

В случая действително, както и оспорващият сочи, Правилата не регламентират правото на съдия, командирован да работи като експерт в мисии и институции на ЕС. Съдът намира, че не е налице празнота в Правилата в този аспект, която да налага прилагане на правни норми от Правилата по аналогия. Правилата регламентират видовете допълнителни възнаграждения, които са във връзка с положен труд в орган на съдебната власт. Възнаграждението за положения труд от съдия Р. П. като командирован експерт в процесната мисия по ЕПСО, според законодателното разрешение - чл. 227а, ал. 2 ЗСВ, следва да се определи в споразумение между Висшия съдебен съвет и институцията, в която е командирован. В случая от заповедта за командироване на съдията и от решението на СК на ВСС се установява, че възнаграждението на съдия Р. П. е в размер на полагащото му се трудово възнаграждение за заеманата от него длъжност „съдия““, без поето задължение от страна на ВСС да заплаща и допълнително възнаграждение като процесното по чл. 9 от Правилата. В този смисъл не се установява по делото относимост, приложимост и наличие на нормативноустановените условия за определяне на допълнително възнаграждение, включително по чл. 9 от Правилата по отношение на съдия Р. П., поради което правилно ответникът е определил конкретния размер на допълнително възнаграждение - 0 лева.

В подкрепа на гореизложеното е и избраният подход за препращаща регламентация в Правилата по отношение условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за управление и/или изпълнение на международни проекти и програми, както и такива, финансирани от Европейския съюз - § 6 от Допълнителните и заключителни разпоредби (ДЗР) на Правилата, според която разпоредба условията и редът за изплащане на такива възнаграждения се определят с вътрешни правила от всеки орган на съдебната власт, ВСС, ИВСС и НИП, утвърдени по надлежния ред, при спазване правилата на съответния проект или програма и относимата нормативна уредба. По разбиране на съда, както и при участието в работни групи, така и в случаите по § 6 от ДЗР на Правилата се предполага не пълно откъсване на работата като съдия (както в случая на съдия Р. П.), а временно и краткосрочно.

Ясно и в ЗСВ е направено разграничение между възнагражденията за изпълнението на задълженията като магистрат и за извършването на други дейности от магистрата. Така например, съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, може да получава и възнаграждение за дейността си не като магистрат, но само в регламентираните с разпоредбата на чл. 195, ал. 2 ЗСВ хипотези, а именно за: 1. извършване на научна и преподавателска дейност или упражняване на авторски права; 2. участие в европейски и международни програми и проекти; 3. участие в изработването на проекти на нормативни актове, които са възложени от Народното събрание, Висшия съдебен съвет или от органи на изпълнителната власт; 4. (нова – ДВ, бр. 103 от 2020 г.) изпълнение на функции на европейски делегиран прокурор по Регламент (ЕС) 2017/1939.

Спецификата на допълнителното възнаграждение по чл. 3, т. 2 и чл. 9 от Правилата се състои в това, че е един вид като признание/награда за конкретни резултати по конкретни задачи, намиращи отражение върху дейността на органа на съдебната власт. Възложената от СК на ВСС задача на съдия Р. П. – да е командирован, на основание чл. 227а, ал. 1 ЗСВ, експерт в мисия на ЕС, е с откъсване за период, в случая повече от една година, от работата му като съдия, поради което дейността му няма пряк ефект и не е свързана с дейността на органа на съдебната власт – ОС -Варна. Става въпрос за изпълнение на задълженията на РБ като държава членка на ЕС за принос и подкрепа за гражданска ОПСО мисия на ЕС, както и и.ф. директор на Звеното за планиране и провеждане на граждански операции към Европейската служба за външна дейност – г-н С. Т., сочи в писмото си във връзка с искането за удължаване мандата на членовете на мисията – л. 249 от делото.

Обстоятелството, че оспорващият не е загубил качеството си на лице по чл. 2 от Правилата и не е сред лицата, посочени в чл. 5, ал. 2 от Правилата, не обуславя извод, че следва да му бъде определено допълнително възнаграждение при условията на чл. 9, ал. 2 от Правилата. Както се посочи, въпросните условия не следва да се приема, че са относими и приложими към командирования съдия като експерт в мисия на ЕС.

Действително предвид доклада за оценка на дейността (атестацията), изготвена от прекия ръководител на оспорващия в EUBAM Libya, г-н Т. Х. и одобрен от ръководителя на мисията, г-н Я. В., оспорващият е с цялостно отлично представяне при изпълнение на поставените му задачи, но като член на мисията, а не като съдия в орган на съдебната власт. Сочените от оспорващия проявената от него инициативност и новаторство, постигнати значими резултати от участие в работни групи с приоритетно значение и действия при рискови и извънредни ситуации, са безспорно постижение на оспорващия, което настоящия състав на съда адмирира. Тези постижения обаче на оспорващия не способстват за извод, че са налице условията, визирани в чл. 9, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4 от Правилата да му бъде определен конкретен размер на допълнителното възнаграждение, различен от 0 лева, доколкото постиженията не са във връзка с поставени задачи от орган на съдебната власт и не са по повод и във връзка с осъществяваната служебна дейност, присъща на съдията.

Неоснователно е възражението на оспорващия за противоречие на заповедта в обжалваната й част с чл. 218, ал. 3 ЗСВ и чл. 14 от Закона за защита от дискриминация.

Съгласно чл. 218, ал. 3 ЗСВ възнагражденията за длъжността „съдия“ в органите на съдебната власт се определят от пленума на ВСС. В случая полагащото се трудово възнаграждение за длъжността „съдия“, определено от Пленума на ВСС – основно, допълнително за продължителна работа и за ранг, е изплатено на оспорващия – предвид и представените от оспорващия Служебна бележка за облагаеми доходи от трудови правоотношения, изплатени през 2024 г. с № СД-1843/09.12.2024 г., Служебна бележка с изх. № СД-1845/09.12.2024 г. и фишове за трудови възнаграждения за м. 10, м. 11 и м. 12.2024 г. – л. 63-66 от делото.

Не е допуснато нарушение на регламентираната в Закона за защита от дискриминация защита при упражняването на труд и в частност на чл. 14. Не са налице данни ответникът да не е осигурил равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд на съдиите в ОС – Варна, не са налице данни за прилагане на нееднакви критериите за оценка на труда при определяне на допълнителните трудови възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение за оспорващия спрямо останалите съдии в ОС – Варна. Полагащите се основно и допълнително възнаграждение за продължителна работа като съдия по чл. 219 ЗСВ са начислени и изплатени на оспорващия за 2024 г. От друга страна, изрично ответникът заявява, че няма други съдии от ОС – Варна, които през 2024 г. да са били командировани в мисии на ЕС по ЕПСО и в институции на ЕС, поради което от административния ръководител на ОС – Варна не е допуснато нееднакво третиране на оспорващия спрямо друг съдия, който да е бил също командирован при същите условия, на който друг съдия да определен размер на допълнително възнаграждение.

С основание ответникът възразява по отношение доводите с жалбата за определяне на допълнително възнаграждение за магистрати от други съдилища, които също са били командировани в мисии на ЕС. Действително следва да е еднакво третирането на национално ниво по отношение определянето на допълнително възнаграждение на магистратите, командировани в мисии и институции на ЕС. Правомощието обаче по отношение определянето на допълнително възнаграждение, както и отговорността за правилното приложение на закона, е на всеки отделен административен ръководител на орган на съдебната власт. Нееднаквото третиране на командированите експерти в този аспект не представлява основание за отмяна на подложения на съдебен контрол в настоящото производство административен акт.

Неопределянето на допълнително възнаграждение по чл. 9 от Правилата за постигане на резултати по конкретни задачи е изцяло вътрешнонационално решение, без връзка с Европейското право. Действително държавите членки са обвързани от взетото решение от Съвета – Решение 2013/233/ОВППС от 23.05.2013 г. относно мисията на ЕС за подкрепа на интегрираното управление на границите в Либия (EUBAM Libya) – л. 67 и сл. от делото. С чл. 7, § 2 от посоченото решение, в съответствие с чл. 28 и чл. 42 от Договора за ЕС, е прието всяка държава членка, институция на Съюза или ЕСВД да поема разходите, свързани с командирования от нея персонал, включително пътни разноски до и от мястото на разполагане на персонала, възнагражденията, медицинските осигуровки и надбавки, различни от приложимите дневни надбавки. В този смисъл при наличие на осигурено основно и допълнително възнаграждение за продължителна работа на съдията, неопределянето на допълнително възнаграждение за постигане на резултати по конкретни задачи, свързани с присъщата дейност на органа на съдебната власт, не представлява препятствие по отношение подкрепата на мисията на ЕС и осъществяване на ОПСО на ЕС, рефлектиращо върху ефективността и ефикасността на мисията и действащо демотивиращо на командированите експерти.

Не се установява да са налице сочените от оспорващия пороци на заповедта в оспорената й част, която се явява постановена в съответствие с материалноправните разпоредби.

Предвид така приетото от съда при издаване на оспорената заповед не се установява нарушение на процесуалните правила. Релевантните факти и обстоятелства са отчетени от ответника и не е налице несъответствие на заповедта в оспорената й част с чл. 35 и чл. 36 АПК, респ. неоснователни са доводите на оспорващия в този аспект.

Не се установява ответникът превратно и в несъответствие с целта на закона да е тълкувал Правилата. Както се посочи, определянето на размера на допълнителното възнаграждение в случая е в компетентността на административния ръководител на органа на съдебната власт и именно Пленумът на ВСС е приел решение за изплащане на специфичното допълнително възнаграждение по чл. 9 от Правилата, т.е. за постигане на резултати по конкретни задачи. Правилното тълкуване на Правилата и на ЗСВ във връзка с процесния вид допълнително възнаграждение изисква същото да е свързано с упражняването на съдийската професия. Фактът, че според условията на мисията оспорващият има право на полагащото му се трудово възнаграждение за заеманата от него длъжност „съдия“ не обосновава извод, че оспорващият има право и на допълнително възнаграждение за постигнати резултати по конкретни задачи, които задачи и резултати са нерефлектиращи върху резултатите от дейността на съда и несвързани с изпълнение на служебните задълженията за длъжността „съдия“.

Жалбата като насочена срещу законосъобразен в оспорената му част акт е неоснователна и следва да се отхвърли.

Ответникът не претендира присъждане на разноски в негова полза, а с оглед изхода на спора няма основание за присъждане на такива в полза на жалбоподателя.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата от Р. Г. П. – съдия в Окръжен съд – Варна (понастоящем съдия в Апелативен съд – Велико Търново), срещу Заповед № РД-434 от 20.11.2024 г. на Административния ръководител – Председател на Окръжен съд – Варна, в частта, с която на оспорващия не е определено допълнително възнаграждение за 2024 г.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.