Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Пазарджик, 09.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 2357/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Б.****“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. „***“ № 4а, представлявано от изпълнителния директор М.С.В.,
против Наказателно постановление № *********_****от 28.06.2019, издадено от
Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение
на чл.180 ал.2 във вр. с чл.180 ал.1 във вр. с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.86
ал.1 и ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 28 967,82 лева
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат
до това, че НП е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, като
се иска неговата отмяна като незаконосъобразно.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател,
редовно призовано не се явява законовия представител, но се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага аргументирано становище за
основателност на жалбата. Претендира да бъдат присъдени сторените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител,
който оспорва жалбата, ангажира доказателства и изразява подробно устно и
писмено становище, че НП е издадено в съответствие с изискванията на закона,
като предлага същото да бъде потвърдено. Възразява за прекомерност на исканите
от ответната страна разноски и прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени изложените в същата доводи и
становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено от фактическа страна следното:
Дружество „Б.****“ ЕАД гр. Б. е
санкционирано с НП при следната приета за установена фактология:
Дружеството подало Заявление за регистрация по ЗДДС на
основание чл.96 ал.1 от ЗДДС с вх. № 133911900234062 на 30.01.2019 г. чрез
управителя М.С.В.. На същата дата било възложено на инспектори към ТД на НАП да
извършат проверка за наличието на основание за регистрация по ЗДДС. В хода на
проверката било установено, че за периода 01.01.2018г.- 31.12.2018г.
дружеството било реализирало облагаем оборот по от чл.96 ал.2 ЗДДС в размер на
969 459,14 лева. Установено било също, че дружеството било дерегистрирано
по ЗДДС на 19.11.2018 г., но имало реализиран облагаем оборот над 50 000
лева, както към 31.12.2018 г., така и към 30.11.2018 г.
Установено било също, че за периода 01.12.2017 г.-
30.11.2018 г. облагаемият оборот формиран от стопанската дейност на дружеството
бил в размер на 840 055,15 лева. Затова дружеството следвало да подаде
Заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС до 07.12.2018 г. (в 7-дневен
срок от изтичане на данъчния период, през който бил достигнат оборот над 50
000лв.).
Заявлението за регистрация било подадено от
представляващия дружеството, на 30.01.2019 г., т.е. със закъснение от 1 месец и
23 дни. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 13.02.2019 г. на основание
чл.102 ал.1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС № 130421900380421 от
13.02.2019г., връчен на 19.02.2019 г. на управителя на дружеството М.В..
Разпоредбата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС разписва, че
за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било
длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето
дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането
на срока, в който е следвало да бъде издаден Акта за регистрация, ако лицето е
подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите.
При това положение, ако задълженото лице „Б.-2014“ ЕАД
гр. Б. беше изпълнило в срок своето задължение за подаване на Заявление за
регистрация по ЗДДС, то Актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден
не по- късно от 21.12.2018 г. и за периода от тази дата до датата на фактическа
регистрация по ЗДДС- 19.02.2019 г., лицето дължи данък за извършените от него
облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените
доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя.
При извършена последваща проверка на дружеството, било
установено, че за периода от 01.02.2019 г. до 19.02.2019 г. същото било
извършило облагаеми доставки на обща стойност 173 806,90 лв. Посочените
доставки представлявали извършени облагаеми доставки на услуги- СМР по Договор
за възлагане на обществена поръчка. За посочения период били издадени 3 фактури
с начин на плащане- по сметка: от Фактура № **********/01.02.2019 г. на
стойност 48769,90 лева; Фактура № **********/08.02.2019 г. на стойност
15 000,00 лв. и Фактура № **********/12.02.2019 г. на стойност
110 037,00 лв. През този период няма данни за получени плащания в брой,
издадени сторно и/или ръчни касови бележки, ВОП и доставки извън територията на
страната.
Прилагайки формулата, описана в чл.53 ал.2 от ППЗДДС
бил определен размер на неначисления ДДС за периода 01.02.2019 г.- 19.02.2019
г. по извършените от дружеството облагаеми доставки на обща стойност
173 806,90 лв., а именно 28 967,82 лева върху данъчна основа на доставките
144 839,08 лева.
Така констатираното било отразено в съставения ПИП
Сер. АА № 1462095/15.04.2019 г., ведно с Приложение № 1 към него.
Въз основа на така установените факти, било прието, че
ако „Б.-2014“ ЕАД е било регистрирано по ЗДДС през периода 01.02.2019
г.-19.02.2019г., както е следвало да бъде, същото е трябвало да начисли ДДС за
извършените от него облагаеми доставки по реда и сроковете на чл.86 ал.1 и ал.
2 от ЗДДС и да подаде Справка-декларация за ДДС и информация от отчетните
регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ за данъчен период
месец февруари 2019 г., съгласно чл.125 ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗДДС в срок до
14.03.2019 г.
Разпоредбата на чл.180 от ЗДДС предвижда санкция за
лицата, които като са били длъжни, не са начислили данък в предвидените от
закона срокове, като ал.2 на посочената разпоредба предвижда санкция за лицата
и в случаите, когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало
заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
Дружество „Б.-2014“ ЕАД“ подало Справка-декларация за
ДДС с вх. № 13001612501/13.03.2019 г. за данъчен период месец февруари 2019 г.
по електронен път. В Дневника за продажбите за посоченият период не е
декларирало дължимия ДДС за периода преди датата на фактическа регистрация по
ЗДДС, а именно от 01.02.2019 г. до 19.02.2019 г.
В Дневника за продажбите за месец април 2019 г. бил
начислен дължимият ДДС с Протокол № 3/01.04.2019 г. в Справка-декларация №
13001625497/13.05.2019 г. дружеството начислило дължимия ДДС за периода
01.07.2018 г.- 31.07.2018 г., като изчисленият размер съответствал на
неначисления ДДС по формулата от ППЗДДС.
Нарушението било установено при извършена проверка за
регистрация по ЗДДС, приключила с посочения по-горе Акт за регистрация.
Нарушението било за първи път.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.180
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, поради което св. А.Н.- ст. инспектор по приходите
в ТД на НАП- Пловдив съставила АУАН № F483639 от 23.04.2019 г. срещу „Б.-2014“ ЕАД на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, който в последствие на 08.05.2019 г. бил предявен на законовия
представител на дружеството-нарушител и връчен му срещу подпис.
Въз основа на съставения акт на 28.06.2019 г. било
издадено атакуваното НП. То било връчено на законовия представител на
наказаното дружество на 27.11.2019 г., видно от разписката към НП. Жалбата
против НП е подадена от изп. директор на наказаното дружество директно до съда
на 03.12.2019 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя-
св. А.Н. и свидетелят, присъствал при съставяне на АУАН- св. Д.А., които като
категорични, съдът напълно кредитира, независимо, че свидетелите са служебно
обвързани с АНО. В същото време тези
свидетелки нямат никакъв личен мотив да уличават дружеството-жалбоподател като
му приписват поведение или деяние, което обективно да не е извършено от същото.
Св. Н. бе категорична, че във връзка с подадено заявление за регистрация по ДДС
от „Б.- 2014“ ЕАД било установено, че същото не е било регистрирано
своевременно, като същевременно е извършило облагаеми доставки в дейността си,
като облагаемият оборот за задължителна регистрация е бил постигнат от
дружеството в един по-ранен момент от момента на подаване на заявлението за
регистрация. Св. Н. посочи, че същото впоследствие е самоначислило дължимия
ДДС, след съставяне на АУАН.
С оглед характера на настоящото съдебно производство,
съобразно жалбата, а и от гледна точка естеството на констатираното нарушение,
съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел
необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина.
Същевременно е осигурил и достатъчна възможност на всяка от страните да защити
и обоснове позицията си по делото.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата
доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в
случая от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество съдът осъществи цялостна
проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът
констатира, че административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН в присъствието на свидетел. Съставен е от компетентен орган
в кръга на правомощията му. Вярно е, че е съставен в отсъствие на законовия
представител на дружеството-нарушител, който многократно е бил канен да се яви,
но не го е сторил. Това обаче, не е накърнило правата на санкционираното
дружество, тъй като АУАН е бил надлежно връчен на законовия му представител в
законоустановения тримесечен срок. В акта и в НП са отразени датата и мястото
на нарушението. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен.
В АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички
обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата
правна квалификация.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установи, че дружеството-жалбоподател е подало заявление за
регистрация по ЗДДС на основание чл.96 ал.1 от с.з. на 30.01.2019 г. Не е
спорно също, че извършената от контролните органи проверка във връзка с това
заявление, е установила, че за периода 01.02.2019 г.-19.02.2019 г. дружеството
е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96 ал.2 от ЗДДС в размер на
173 806,90 лева, като облагаемият оборот за задължителна регистрация бил
достигнат още за периода 01.11.2018 г.- 30.11.2018 г. и бил в размер на
840 055,15 лева. Установи се, че с оглед на така
констатираното, сдружението е следвало да подаде заявление за регистрация по
чл.96 ал.1 от ЗДДС до 07.12.2018 г. (в 7-дневен срок от изтичане на данъчния
период, през който е достигнат оборот от 50 000лв.). При това положение
правилно АНО е приел, че заявлението за регистрация е било подадено от
дружеството със закъснение от 1 месец и 23 дни.
Безспорно е също, че за периода 01.02.2018
г.-19.02.2018 г. дружеството-жалбоподател е извършило облагаеми доставки на
обща стойност 173 806,90 лева, представляващи доставки на услуги- СМР по
договор за възлагане на обществена поръчка, отчетени с фактури. Установено е,
че с оглед на така констатираното, неначисления ДДС за посочения период,
изчислен по формулата, описана в чл.53 ал.2 от ППЗДДС е в размер на
28 967,82 лева.
С оглед на посоченото, няма съмнение, че „Б.****“ ЕАД
следвало да подаде заявление за регистрация поради достигане на съответния
оборот до 07.12.2018 г., но е сторило това едва на 30.01.2019 г., т.е. със
закъснение от 1 месец и 23 дни. В случая става дума за едно продължително
бездействие от страна на дружеството, но то осъществява състава на едно друго
нарушение, а именно неизпълнение от страна на дружеството-жалбоподател на
задължението за регистрация по ЗДДС, което е осъществено в периода от датата,
когато за същото е възникнало задължението за регистрация до датата, на която
то е подало заявлението.
Процесното нарушение обаче е осъществено чрез
бездействие по отношение на задължението за начисляване на дължимия данък.
Извършено е в хипотезата на неначисляване на ДДС от лице, по отношение на което
са били налице основанията за регистрация, но то не е подало заявление за
регистрация и е останало нерегистрирано и през периоди, в които е следвало вече
да е било задължително регистрирано и да начислява ДДС.
Разпоредбата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС, разписва, че
за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било
длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок- се приема, че лицето
дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането
на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация, ако лицето е
подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите. При това положение напълно верен е изводът на
административните органи, че ако дружеството-жалбоподател е било изпълнило в
срок своето задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, актът
за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по- късно от 21.12.2018 г.
и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС-
19.02.2019 г. дружеството дължи данък за извършените от него облагаеми
доставки.
Съгласно разпоредбите на чл.87 и чл.125 ал.5 във вр. с
ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, данъкът се дължи за всеки данъчен период, който би
съществувал, ако дружеството бе изправно и бе подавало своевременно заявление
за регистрация, тъй като тогава би било регистрирано и за него би възникнало
задължението за начисляване на данъка за всеки един данъчен период.
Установено е, че за периода 01.02.2019 г.-19.02.2019
г. сдружението е извършило облагаеми доставки на обща стойност 173 806.90
лева, поради което неначисленият ДДС за този период е в размер на
28 967,82 лева.
Съгласно чл.86 ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, за
което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде
данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на
данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период- задължения по
начисляването, които са останали неизпълнени за посочения период и в хипотезата
на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС (какъвто е настоящия случай).
С оглед на посоченото правилно АНО е приел, че
дружество „Б.****“ ЕАД е извършило нарушение на чл.180 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Неправилно обаче според настоящия съдебен състав, АНО
е ангажирал обективната отговорност на дружеството, като е санкционирал същото
по чл.180 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, тъй като не отчел всички предпоставки за
приложение на привилегированият състав по чл.180 ал.3 от ЗДДС. В този смисъл
съдът напълно споделя направените от процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател възражения.
Съгласно чл.180 ал.3 от ЗДДС, при нарушение по ал.2 и
ал.1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края
на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200
лв., а при повторно нарушение- не по-малко от 400 лв.
В случая данъкът е следвало да бъде начислен за
данъчния период 01.02.2019 г.-28.02.2019 г., но е бил начислен от дружеството с
протокол от 01.04.2019 г. Ако задълженото лице „Б.****“ ЕАД е било регистрирано
по ЗДДС през периода 01.02.2019г.-19.02.2019 г., както е следвало да бъде,
същото е трябвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по
реда и сроковете на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС и да подаде Справка-декларация за
ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за
продажбите“ за данъчен период месец февруари 2019 г., съгласно чл.125 ал.1,
ал.3 и ал.5 от ЗДДС в срок до 14.03.2019 г. При това положение
самоначисляването на данъка с протокола от 01.04.2019 г. е в рамките на
6-месечния период по ал.3 на чл.180 от ЗДДС и при наличие на всички
предпоставки по тази норма тя следва да се приложи, която е и по-благоприятна
за дружеството-нарушител.
Пет процента от неначисления данък е 1 448,39
лева, който е над минимално определения с посочената санкционна норма размер от
200 лева, то съдът намира че й санкцията следва да бъде в този размер, като
наложената такава с НП следва да бъде намалена до размера от 1 448,39
лева. В този смисъл НП ще следва да бъде изменено в тази му част.
С оглед изхода на делото, респ.
изменяне, а не отмяна на обжалваното НП, искането на процесуалния представител
на въззивника за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар, на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143 от АПК, следва да се остави без
уважение.
Пак с оглед изхода на делото и
фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който
своевременно направи искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен
състав намира, че на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива.
Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на ТД на НАП-
Пловдив, чието структурно звено е Дирекция „Обслужване“ (органът издал НП),
доколкото последното няма статут на ЮЛ, а такъв има териториалната дирекция. С
оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде
определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно
която заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В
случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото
производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на двама свидетели
и не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде определено
и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в настоящия състав,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *********_****от 28.06.2019 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП- Пловдив, с което
на „Б.****“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „***“
№ 4а, представлявано от изпълнителния директор М.С.В., за нарушение на чл.180
ал.2 във вр. с чл.180 ал.1 във вр. с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС и чл.86 ал.1 и
ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 28 967,82 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществената санкция на 1 448,39
лева (хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и тридесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА „Б.****“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „***“
№ 4а, представлявано от изпълнителния директор М.С.В. да заплати на ТД на НАП
гр. Пловдив разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет)
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на
дружеството-жалбоподател.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: