Решение по дело №446/2025 на Районен съд - Стара Загора

Районна прокуратура - С.З. е внесла постановление от 13.02.2025 г., с
което предлага обвиняемият Ц.В.Ц., ЕГН **********, да бъде освободен от
наказателна отговорност за престъпление по чл.313 ал.1 от НК и да му се
наложи административно наказание глоба по чл.78а ал.1 от НК.
Постановлението е внесено ведно с материалите по досъдебно
производство № 1228зм-57/2023 г. по описа на ОД на МВР – С.З..
В съдебно заседание прокурорът поддържа постановлението. Предлага
за извършеното престъпление на обвиняемия да се наложи административно
наказание глоба по чл.78а ал.1 от НК в размер на 1000.00 лева.
Защитникът сочи, че подзащитният му е уведомен лично от него за
съдебното заседание, но е в чужбина и имал затруднения да се яви.
Защитникът не оспорва фактическата обстановка изложена в
постановлението. Счита, че в случай на осъдително решение следва да се
наложи административно наказание глоба при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, в минимален размер.
Обвиняемият е редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Не се правят искания за събиране на нови доказателства в съдебната
фаза на процеса.
Съдът, след като разгледа делото в рамките на фактическите положения
посочени в постановлението, съобрази доводите и становищата на страните и
събраните по реда на чл.378 ал.2 от НПК доказателства, приема следното:
Обвиняемият Ц.В.Ц. е роден на *** г. в гр. С.З., с постоянен адрес: гр.
С.З., ***, българин, български гражданин, със средно образование, работи и
живее в Г., обл. М., с. В., неосъждан, ЕГН **********.
На 04.01.2023 година в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С.З.
обвиняемият Ц.В.Ц. подал заявление с вх.№ *** година за издаване на
документ за самоличност - свидетелство за управление на МПС. Към
заявлението е приложена декларация за обичайното пребиваване на Ц. по
смисъла на §6 т.46 от ДП на ЗДвП. В нея обвиняемият декларирал, че
установил обичайното си пребиваване на територията на Република България
на адрес град С.З., ул.***. Въз основа на извършена проверка решаващият
орган се произнесъл с отказ за подмяната на свидетелството за управление на
моторно превозно средство. При проверката с рег. № 8245р-1022/11.01.2023 г.
от полицейски служители на Второ РУ на МВР-С.З. е установено, че
обвиняемият пребивавал в Република Г..
От извършени справки в АИС „Граничен Контрол“ се установило, че за
периода 01.01.2021 година до 04.01.2023 г. обвиняемият имал регистрирано
влизане на територията на Република България през 22.12.2022 година и на
11.01.2023 година е регистрирано излизане от страната през ГКП-Калотина
шосе.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена по
несъмнен начин от: - събраните в хода на досъдебното производство
1

доказателства, приобщени по чл.378, ал.2 от НПК: ТОМ I: Постановление с
УРИ № 349000-7119/23.03.2023 година; Удостоверение с УРИ № 122800-
1451/2023 година – 2 броя; Доклад на И.Д. от 24.02.2023 година; Протокол за
разпит на свидетел Г.Йо.А. от 29.03.2023 година; Протокол за разпит на
свидетел Т.В.Г. от 20.04.2023 година; Писмо с УРИ № 1228р-5327/28.03.2023
година; Писмо с УРИ № 1228р-5733/04.04.2023 година; Заявление за издаване
на свидетелство за управление на МПС с вх. № *** година; Справка за
Нарушител/Водач; Данни за издаване на СУМПС от 04.01.2023 година;
Квитанция от 04.01.2023 година; Удостоверение за здравословното състояние
на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС
от 03.01.2023 година; Писмо с УРИ № 122800-387/05.01.2023 година; Писмо с
УРИ № 1228р-248/05.01.2023 година – 2 броя; Заявление от 06.01.2023 година;
Вносна бележка от 06.01.2023 година; Докладна записка с УРИ № 8245р-
1022/11.01.2023 година; Писмо с УРИ № 122800-12148/28.03.2023 година;
Писмо с изх. № 10-11-4466/03.04.2023 година; Писмо с УРИ № 1228р-
5326/28.03.2023 година; Справка от АИС „БДС“ с УРИ № 349р-
11382/29.03.2023 година; Писмо с УРИ № 8245р-7908/06.04.2023 година;
Характеристична справка от 03.04.2023 година; Справка за съдимост с рег. №
230329005000148617/29.03.2023 година; Писмо с УРИ № 1228р-
5325/28.03.2023 година – 2 броя; Писмо с УРИ № 1228р-19163/16.11.2023
година; Писмо с УРИ № 8245р-22715/22.11.2023 година; Постановление с
УРИ № 122800-41686/17.11.2023 година; Свидетелство за управление на МПС
– заверено копие; Протокол за вземане на образци за сравнително изследване
от 15.11.2023 година; Протокол за разпит на свидетел на Ц.В.Ц. от 17.11.2023
година; Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от
17.11.2023 година; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение; Писмо с УРИ № 122800-42855/27.11.2023 година;
Писмо с УРИ № 349000-28840/01.12.2023 година; Постановление за
назначаване на експертиза от 12.12.2023 година; Протокол за извършена
почеркова експертиза № 976/22.12.2023 година; Писмо с УРИ № 1228р-
20892/13.12.2023 година; Справка от АИС „БДС“ с УРИ № 349р-
44300/14.12.2023 година; Писмо с УРИ № 1228р-20865/13.12.2023 година;
Писмо с УРИ № 1228р-20865/13.12.2023 година; Писмо с УРИ № 122800-
46490/29.12.2023 година; Постановление с УРИ № 122800-1323/10.01.2024
година; ТОМ II: Постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 16.12.2024 година; Протокол за разпит на обвиняем
от 16.12.2024 г. с направени признания; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние от 16.12.2024 година; Писмо от декември 2024
година; Писмо с УРИ № 349000-335/08.01.2025 година; Уведомление с УРИ №
1228р-25802/17.12.2024 година; Писмо с УРИ № 1228р-25804/17.12.2024
година; Справка за съдимост с рег. № 241217005000540251/17.12.2024 година.
Всички доказателства са непротиворечиви и съдът не счита за нужно да
ги обсъжда поотделно, а следва да ги ползва като база за изводи от
съставомерен характер. За да е налице „обичайно местопребиваване“ на
2

обвиняемия в Република България съгласно разпоредбите на §6 т.46 от ДП на
ЗДвП, трябва лицето обикновено да живее на територията на РБ повече от 185
дни през последните 12 последователни месеци, поради лични или трудови
връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото където обичайно
пребивава.
В хода на разследването е приложена справка за задграничните
пътувания, видно от която за период повече от две години, преди датата на
процесното деяние обвиняемият е живял извън Република България, т.е. не е
имал за обичайно местопребиваване Република България по смисъла на §6,
т.46 от ДП на ЗДвП.). Обичайното му местопребиваване не е установено на
територията на РБ, а във Г., обл.М., с.В., където е бил в трудово
правоотношение с фирма „А. КГ“.
Съгласно чл.7 т.1 буква "д" от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на съвета от 20 декември 2006 г., свидетелства за управление на
превозно средство се издават само на кандидатите, които имат обичайно място
на пребиваване на територията на държавата - членка, издаваща
свидетелството или могат да представят доказателства, че са учили там за срок
най-малко шест месеца. Тази разпоредба е транспонирана и в нормата на
чл.151 ал.5 от Закона за движение по пътищата, която гласи, че свидетелство
за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са
установили обичайното си пребиваване в Република България, за каквото
обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се
обучават във виеше училище по чл.17 ал. 1 от Закона за висшето образование
или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в
професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца.
§.1 т.46 от ДР на ЗДвП предвижда, че "обичайно пребиваване в
Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече
от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или
трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки,
които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее, като за
обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от
личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на
различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са
личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там.
С § 6, т. 46 ДР ЗДвП е транспонирана във вътрешното ни право
разпоредбата на чл.12 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета, която дефинирайки понятието "обичайно пребиваване", буквално
гласи следното: "По смисъла на настоящата директива "обичайно
пребиваване" означава мястото, където дадено лице обикновено живее, тоест
повече от 185 дни през календарна година, поради лични или трудови връзки,
или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат тясна
обвързаност на лицето с мястото, където то живее.
При тази действаща правна уредба и в страната и в ЕС, издаването на
3

СУМПС на обвиняемия не е могло и не е следвало да се извърши в Република
България, след като обичайното му местопребиваване не е било на нейна
територия, а именно в друга държава-членка на ЕС, в случая Г.. За да
преодолее тази законова пречка обвиняемият е извършил и процесното
невярно документиране. Именно това е мотивът за реализиране на процесното
деяние.
С оглед установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че
обвиняемият Ц.В.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на чл.313 ал.1 от НК, тъй като 04.01.2023 година в град С.З. е потвърдил
неистина в писмена декларация от 04.01.2023 година, подадена пред служител
при сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР-С.З., а именно, че е установил
обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на § 6, т.46 ДР
от Закон за движение по пътищата/ЗДвП/, която декларация по силата на закон
- чл.151 ал.5 и 7 от ЗДвП, се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на горепосоченото обстоятелство.
Деянието е от така наречените формални престъпления, при които не са
налице съставомерни имуществени вреди. Обект на посегателство са
обществените взаимоотношения, свързани с лъжливо деклариране в документ
- в настоящия случай писмена декларация, която по силата на закон се дава
пред орган на властта - сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - С.З.. С този
вид престъпления се засяга правната сигурност на документирането и
документооборота и се затруднява дейността на държавните и обществените
органи, както и отношенията между гражданите.
За да бъде осъществен престъпния състав е необходимо освен
декларацията, която се дава по силата на закон, указ или постановление на
Министерския съвет, в самият акт да е предвидено, че за невярно деклариране
ще се носи наказателна отговорност по чл.313 от НК. Законодателят изрично е
предвидил това обстоятелство като съставомерен признак, без наличието, на
който престъплението не е осъществен. В конкретната декларация - обект на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, изрично е посочено, че за
деклариране на неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 313 от
НК.
Събраните доказателства несъмнено установяват елементите от
обективна и субективна страна на престъплението по чл. 313 ал.1 от НК.
Потвърдена е неистина в писмена декларация, която по силата на закон се дава
за удостоверяване истинността на някакво обстоятелство. Процесната
декларация, депозирана от обвиняемия пред служител на сектор "ПП" при ОД
на МВР по съществото си представлява удостоверителен документ, които
може да бъде предмет на престъплението по чл.313 ал.1 от НК, тъй като
представлява изрично и конкретно писмено изявление от страна на
обвиняемия, което е с правно значение, тъй като съдържа твърдения,
установяващи съществуването на определени факти и обстоятелства. Тя е
депозирана пред орган на власт за удостоверяване истинността на
4

съдържащите се в нея факти и обстоятелства. По делото несъмнено е
установено, че декларираните факти и обстоятелства не са истинни - не
отговарят на действителното фактическо положение - къде е обичайното
пребиваване на обвиняемия. Обследваната декларация се изискват по силата
на закон, каквато е регламентацията на чл.313 ал.1 от НК.
От субективна страна, обвиняемият е действал при форма на вината пряк
умисъл, съгласно чл.11 ал.2 пр.1 от НК, тъй като е съзнавал обществено-
опасният характер на деянието си и е искал настъпването на обществено-
опасните последици от него, мотивиран от желанието си да се снабди по този
неправомерен начин и с ново българско СУМПС.
В съзнанието му е било отразено, че не е живял повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца преди датата на подаване на
процесното заявление за издаване на СУМПС в Р България и респ. при
прилагането на процесната декларация към него, респ. съзнавал е добре, че
обичайното му местопребиваване е именно в друга държава, но въпреки това е
декларирал обратното и извършил умишлено и виновно процесното
документно престъпление. Съзнавал е, че полага подпис под невярно
документирани обстоятелства, защото е знаел, че не пребивава обичайно в
Република България, а обичайното му местопребиваване е в Г..
Разпитан в хода на досъдебното производство обвиняемият е дал
обяснения за извършеното деяние. Сочи, че се е установил преимуществено в
Г.. Не отрича, че е автор на процесната декларация, в която невярно е отразил
обичайното си местопребиваване в Р България, но това е по невнимание.
Счита, че деянието поради своята малозначителност е с явно незначителна
обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
Съдът не приема възражението, че деянието на обвиняемия е
малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
За да е налице случай по чл.9 ал.2 от НК следва деянието макар
формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначитеност да не е общественоопасно или неговата
обществена опасност да е явно незначителна.
В конкретния случай са налице императивните кумулативни
предпоставки в чл.78а ал.1 от НК за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия и налагане на административно наказание.
Ето защо, съдът освободи от наказателна отговорност обвиняемия за
извършеното престъпление и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК във връзка с
чл.78а ал.1 от НК му наложи административно наказание - глоба.
Съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личността на
дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е
извършено престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Съдът отчете като:
5

- смекчаващи вината обстоятелства – съжаление за извършеното;
трудова ангажираност;
- отегчаващи отговорността обстоятелства – не са налице.
Отчитайки горното, съдът, наложи на обвиняемия административно
наказание в размер на законоустановения минимум - глоба 1000.00 /хиляда/
лева.
С оглед изхода на делото в тежест на обвиняемия се възложиха
направените разноски. Обвиняемият следва да заплати по бюджетната сметка
на ОД на МВР – С.З. сума в размер на 162.94 лева, представляваща разноски
на досъдебното производство.
Водим от горните мотиви, съдът постанови решението.

СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	107
Дата:	13 март 2025 г. (в сила от 29 март 2025 г.)
Съдия:	Блага Бозова

Дело:	20255530200446
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 февруари 2025 г.

Решение по дело №446/2025 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите