Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, …...12.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVI- ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесетеда година, в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

                                                               ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

 

СЕКРЕТАР: МАРИЯ АБАДЖИЕВА,

ПРОКУРОР: ИВАН КАДЕВ,

 

като изслуша докладваното от с.Колева в.н.о.х.д.№ 4624 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.327 и сл от НПК.

С присъда от 18.04.2018г., постановена по н.о.х.д. № 18 533/2015г. по описа на СРС, НО, 109- ти състав съдът е признал подсъдимия В.Т.Д., за виновен в това, че през лятото на 2008г. в заведение „Ч.”, находящо се в гр.София, ж.к.„Надежда”, в съучастие като помагач с извършителите Х.Н.Н.и М.Ж.Д., /които с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у Т.П.П., че собственикът на апартамент, находящ се в гр.София ул.“*****желае да го продаде и те ще съдействат за продажба на имота и с това направили опит да му причинят имотна вреда в големи размери за сумата от 42 000,00 лева, като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини/, умишлено ги улеснил в извършване на посоченото престъплението като уговорил свидетеля К.Г.С.да участва като фиктивен купувач в закупуването на горепосочения имот, който след изповядване на сделката да го прехвърли на Т.П.П., поради което и на основание чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20,ал. 4, вр. ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл.304 от НПК го признал за невинен по обвинението за извършване на престъплението с това, че на посочената дата и място в съучастие като помагач с извършителите Х.Н.Н.и М.Ж.Д. умишлено ги улеснил в извършването му, като ги запознал с Т.П.П., който пожелал да закупи горепосочения апартамент.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.

Съдът е постановил вещественото доказателство пълномощно per. № 290/18.03.2008г. от нотариус Б.К., да остане по делото.

Против така постановената първоинстанционна присъда е постъпила жалба от подсъдимия В.Т.Д., чрез адв.Е.И., в

Решение по ВНОХД № 4624/2018г. по описа на СГС, НО, XVI-ти въззивен състав, 2 стр.

 

която са изложени доводи, че същата е неправилна и незаконосъобразна. Прави се искане обжалваната присъда да бъде отменена и въззиваната инстанция да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Защитата на подсъдимия В.Д., адв.Е.И. моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, тъй като доказателствата били тълкувани превратно.

В последна дума подсъдимият В.Д. моли да бъде оправдан.

Страните не са поискали събирането на писмени и гласни доказателства, такива не са допуснати и от въззивната инстанция.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХVI-ти въззивен състав като се запозна с материалите по делото, взе предвид доводите и възраженията на страните и сам служебно провери атакувания съдебен акт намира за установено следното:

От фактическа страна СРС е приел, че в началото на 2008г. свидетелите Х.Н.и М.Д.получили информация, че А.Г.П.бил с влошено здравословно състояние и бил единствен собственик на апартамент, находящ се на адрес гр.София, ж.к.„Орландовци”, ул.„*******. Двамата решили да продадат апартамента без знание и съгласие на собственика, за да набавят за себе си имотна облага. За сделката щели да ползват трето лице, което с неистинско пълномощно да представлява собственика на имота. Свидетелят М.Д.предложил да използват неговия познат свидетеля Р.Т.. Свидетелят Д.запознал свидетеля Р.Т.с Х.Н.и тя му предложила да участва като представител на продавача по сделка за покупко-продажба на недвижимия имот, срещу което щял да получи възнаграждение. Свидетелят Т.се съгласил, без да знае, че собственикът на апартамента няма намерение да го продава.

Свидетелката Х.Н.се снабдила с пълномощно с упълномощител А.Г.П., с което от негово име се упълномощава свидетеля Р.Х.Т.да стопанисва, да управлява и да се разпорежда с недвижимия имот, да го представлява пред община Сердика, ТД НАП „Сердика” и пред „Служба по вписванията” гр.София за снабдяване с документи във връзка с правата за ползване и разпореждане с горепосочения апартамент. Х.Н.собственоръчно написала ръкописния текст в графа „упълномощител”, както и ръкописните текстове в два броя декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК и декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД с декларатор А.Г.П.. След това неустановено по делото лице положило подпис в тези документи от името на А.П..

Пълномощното и декларациите били представени за нотариална заверка на подписите на 18.03.2008г. в гр.Бургас от неустановено по делото лице в нотариалната кантора на нотариус Б.К. с per. № 290 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд- гр.Бургас пред помощник нотариус А.Й.Д.. Същата поставила печат и подпис на двете декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК, като удостоверила положения подпис за декларатор

 

             Решение по ВНОХД № 4624/2018г. по описа на СГС, НО, XVI-ти въззивен състав, 3 стр.

            

от името на А.П. под per. №2008/18.03.2008г., както и на декларацията по чл.25, ал.7 от ЗННД, като удостоверила положения подпис за декларатор от името на А.П. под per. №2009/18.03.2008г. Помощник-нотариус А.Д.поставила печат и подпис на гърба на пълномощно за разпореждане с недвижимия имот- апартамент, находящ се на адрес гр.София, ж.к.„Орландовци”, ул.„*******, като под per. №20010/2008г., удостоверила положения подпис за упълномощител от името на А.П. и под per. №2011 А.Д.удостоверила съдържанието на документа.

Неустановеното по делото лице дало на Х.Н.горепосочените документи, нотариално заверени от помощник-нотариус А.Д.. След получаване на документите свидетелите Х.Н.и М.Д.започнали да търсят купувачи за апартамента, за разпореждането с който бил упълномощен свидетеля Т..

Първоинстанционният съд е приел, че през лятото на 2008г. свидетелите Х.Н.и М.Д.отишли в дома на А.Г.П., за да огледат апартамента. Двамата се представили за социални работници. А.П. бил неподвижен и с влошено зрение, като за него се грижела свидетелката И.К.. Свидетелката К.пуснала М.Д.и Х.Н.при А.П. и видяла, че те му представят за подпис документ, за които обяснили, че срещу подпис, ще му предоставят храна. П. подписал документа, без да го чете. След няколко дни П. започнал да се притеснява, че е подписал документ, без да го чете и че могат да го измамят. Докато К.се грижела за П., той не й е казвал, че желае да продаде апартамента и че ще упълномощи лице, което да го представлява при сделката.

Съдът е приел, че през лятото на 2008г. свидетелите Х.Н.и М.Д.споделили със своя познат подсъдимия В.Д., че търсят купувачи за посочения апартамент. Същият скоро след това казал за това на свидетеля Т.П., който се съгласил да закупи имота и подсъдимият им уговорил среща в заведението на подсъдимия „Ч.”, находящо се в гр.София, ж.к.„*****.

В същото заведение подсъдимият Д. запознал свидетелите Х.Н.и М.Д.със свидетеля Т.П.П., който проявил интерес към предлагания апартамент. Същият провел разговор по въпроса със свидетелката Н., която му поискала сумата от 2 500,00 лева за подготвяне на документите по сделката, като се уговорили за продажна цена от 42 000 лева.

Няколко дни след това свидетелят П.се срещнал в същото заведение, където предал сумата от 2 500,00 лева на свидетелите Д.и Н., като капаро за сделката, която следвало да се използва и за заплащане на разходи по издаване на документи. Подсъдимият Д. обещал на свидетеля П., че ще гарантира за сключване на сделката и евентуалното връщане на сумата при неуспех в това отношение.

След като предал паричната сума свидетелят П.трудно се свързвал с Д.и Н., които започнали да се укриват от него, а при телефонните разговори Д.се отнасял грубо с него. Не по-рано от три

             Решение по ВНОХД № 4624/2018г. по описа на СГС, НО, XVI-ти въззивен състав, 4 стр.

 

месеца от предаване на въпросната сума по сведение от подсъдимия Д. за адреса на свидетеля Димов, свидетелят П.го открил и Д.му върнал предадената от П.сума, без обяснение за причината за провала на сделката.

Междувременно на 18.09.2008г. свидетелката Х.Н.отишла в Столична община отдел „Местни данъци и такси”- район „Сердика“ и подала молба от името на А.П. с искане за издаване на данъчна оценка за въпросния имот. Молбата била заведена под номер №05-00-19/002759/18.09.2008г. На 26.09 2008г. свидетелката Х.Н.получила от името на А.П. два броя удостоверение за данъчна оценка.

След това свидетелката Х.Н.написала молба до Службата по вписвания при Софийски районен съд от името на Р.Т.с искане за издаване препис от нотариален акт за имота. Н. предала молбата на свидетеля Р.Т., ведно с пълномощно, на което е придаден вид, че е подписано за упълномощител от А.Г.П.с нотариална заверка на подписа с per. № 20010/2008г. и с нотариална заверка на съдържанието на пълномощното с per. № 2011 по описа на нотариус Б.К. с per. №290 на Нотариалната камара, извършени от помощник-нотариус А.Д..

В пълномощното изрично пишело, че упълномощеният има право да получава от Служба по вписванията гр.София заверено копие от нотариален акт за горепосочения имот. На 14.10.2008г. Р.Т.подал молбата в Агенция по вписванията гр.София и представил пълномощното на съдия по вписванията Й.Р.. Същият прегледал документите и разрешил да се издаде заверен препис от нотариалния акт на имота. Свидетелят Т.оставил заверено копие от пълномощното към молбата и взел заверен препис от нотариалния акт, който предал на свидетелката Х.Н..

Свидетелите М.Д.и Х.Н.решили първо да прехвърлят апартамента на трето лице-купувач, който да придобие имота само формално по документи, без да заплаща никакви пари, като няколко дни след сделката, това лице да го продаде реално на свидетеля Т.П., за да бъде извършена втората сделка за покупко-продажба на имота. При тази втора сделка свидетелите Д.и Н. щели да получат от Т.П.сумата от 42 000,00 лева, като цена за имота. За целта те говорили с подсъдимия Д. да намери друго лице- купувач на апартамента, който да купи формално имота, без реално да го заплаща и след няколко дни да го продаде на Т.П..

По това време вече подсъдимият Д. знаел, че свидетелите Д.и Н. се укривали от свидетеля П.във връзка с дадената парична сума и в тази връзка, че собственика на имота не е давал своето съгласие за сключване на сделката.

Подсъдимият В.Д. бил дал на заем 600,00 лева на К.Г.С., който не му върнал парите. Подсъдимият Д. предложил на свидетеля К.С. да участва като фиктивен купувач в сделка за закупуване на въпросния апартамент, собственост на А.П., който след изповядване на сделката да го прехвърли на Т.П.П.. В замяна подсъдимият Д. обещал да опрости дадения му заем.

             Решение по ВНОХД № 4624/2018г. по описа на СГС, НО, XVI-ти въззивен състав, 5 стр.

 

Свидетелят С. се съгласил. Подсъдимият Д. вече знаел, че свидетелят Т.нямал пълномощия да продава имота от името на А.П., а за услугата от свидетелите Д.и Н. бил обещан комисион.

Подсъдимият Д. запознал свидетеля К.С. със свидетелката Х.Н.в собственото си заведение „Ч.”, която се представила на С. като адвокат и му казала, че след като подготви документите, ще се свърже с него за сключване на сделката.

В края на ноември 2008г., след като подготвила всички документи, свидетелката Х.Н.се обадила на свидетеля К.С. и се срещнали пред заведението на подсъдимия Д.. Оттам Н. и С. се качили в кола, която ги закарала в гр.София, бул.„Евлоги Георгиев” при неустановен нотариус. Срещнали се с Р.Т.пред нотариуса, а Н. запознала свидетеля С. със свидетеля Т., който представила за собственика на имота и тримата влезли при нотариуса. Сделката не се осъществила, тъй като нотариусът заявил, че липсвал документ.

Свидетелката Х.Н.казала на свидетелите Т.и С., че ще им се обади, като набави липсващия документ.

На 03.12.2008г. свидетелката Х.Н., след като имала всички необходими документи за изповядване на покупко-продажба на апартамента, отишла в кантората на нотариус А.Ч.. Същата представила на нотариус Ч.копия от следните документи: пълномощно с упълномощител А.Г.П.с per. № 20010/18.03.2008г. и с per. № 2011 по описа на нотариус Б.К. с per. № 290 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд- гр.Бургас, два броя декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК с per. № 2008/18.03.2008г. по описа на нотариус Б.К. с per. № 290 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд гр.Бургас и декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД с per. № 2009/18.03.2008г. по описа на нотариус Б.К., всички нотариално заверени от помощник-нотариус А.Д.. Свидетелката Н. представила препис от нотариален за имота и копие от решение № 287/13.06.2008г. по гр.д. № 2471/2008г. по описа на Районен съд- гр.Плевен, с което е прекратен брака между А.Г.П.и Г.К.П.а. С това решение семейното жилище апартаментът е предоставен в собственост на А.Г.П.. Свидетелката Х.Н.представила и препис от нотариалния акт за собственост на горепосочения имот и записала час за изповядване на покупко-продажба на имота за 04.12.2008г. в 9,00 часа. Нотариусът се усъмнил в истинността на представените документи и подал сигнал в СДВР.

На 04.12.2008г. сутринта свидетелите К.С. и Х.Н.се отправили към кантората на нотариус Ч.на адрес гр.София, бул.„*****, където ги чакал свидетелят Р.Т.. И тримата влезли в кантората на нотариус Ч.. Свидетелката Н. носела в себе си в оригинал следните документи: пълномощно с упълномощител А.Г.П.с per. № 20010/18.03.2008г. и с per. № 2011 по описа на нотариус Б.К. с per. № 290 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд- гр.Бургас, два броя декларации по

             Решение по ВНОХД № 4624/2018г. по описа на СГС, НО, XVI-ти въззивен състав, 6 стр.

 

чл.264, ал.1 от с per. № 2008/18.03.2008г. по описа на нотариус Б.К. и декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД с per №2009/18.03.2008г по описа на нотариус Б.К., всички нотариално заверени от помощник-нотариус А.Д., препис от нотариален акт за имот- апартамент едно, находящ се на адрес гр.София, ж.к.„Орландовци”, ул.”****и препис от решение № 287/13.06.2008г. по гр.д. №2471/2008г. по описа на Районен съд- гр.Плевен, с което е прекратен брака между А.Г.П.и Г.К.П.а и апартаментът е предоставен в собственост на П., които Н. дала на Р.Т., който ги дал на нотариус Ч.за изповядване на сделката. Свидетелите Т.и С. подписали шест екземпляра на изготвения проект за нотариален акт. Преди да приключи изповядването на сделката се появили служители на СДВР, които задържали свидетелите Х.Н., Р.Т.и К.С..

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства- показанията на свидетелите Й. С. Р., В. И. Н., Е. Г. Ж., А.Й.Д., А. И. Ч., Т. Д. Г., И. К.К., Г.А. Г., В. Т. В., Р.Х.Т., Б.Е., И. Е., П. Г., З. С., Н. С., З. Д., Т.П.П., К.Г.С., М.Ж.Д., акт за смърт А.П., справка за съдимост на В.Д., заключение на графическа експертиза, комплексна експертиза, протоколи за разпознаване на лице, нотариален акт от 29.04.1994г., комплексна експертиза № 72 от 05.12.2012г., декларации от К.С., решение от 13.06.2008г. по гр.дело № 2471/2008г., нотариален акт от 04.12.2008г., молба от А.П. и Р.Т.до нотариус, декларация за гражданство и гражданско състояние, пълномощно от 18.03.2008г., молба от А.П. до СО 18.09.2008г., удостоверение за данъчна оценка ОР 2759 от 18.09.2008г., както и от другите писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, правило и законосъобразно съдът е приел, че подсъдимият В.Д.Т. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК.

Законосъобразно съдът е приел, че в хода на наказателното производство се доказва обективната страна на престъплението, предмет на повдигнатото обвинение по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК спрямо подсъдимия В.Д.Т., Установява се, че от обективна страна, че подсъдимият е улеснил извършването на престъплението, с цел да набави за себе си имотна облага, а именно- направил опит да улесни Х.Н.и М.Д.в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, като след запознанството им с Т.П.уговорил свидетеля К.С. да участва като фиктивен купувач в закупуването на имота, който след това да прехвърли на Т.П..

             Решение по ВНОХД № 4624/2018г. по описа на СГС, НО, XVI-ти въззивен състав, 7 стр.

 

Правилни и законосъобразни са изводите на съда при определяне на наказанието. Обосновано съдът е констатирал наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства- необремененото съдебно минало, семейното положение, добрите характеристични данни и трудовата ангажираност и е наложил наказание в предвидения в закона минимум, поради което въззивната инстанция счита, че законосъобразно и справедливо е приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Налице са предпоставките за приложение на цитираната разпоредба от НК, тъй като чистото съдебно минало и ниската лична степен на обществена опасност на подсъдимия позволяват да се направи извода, че за да се предизвикат съответни положителни промени в съзнанието му към спазване на законите не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание една година „Лишаване от свобода“. Ето защо, съобразно с целите на наказанието по чл.36 от НК и с принципа за справедливост при определяне на наказанието, съдът правилно е отложил изпълнението на наложеното наказание.

При цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да водят до изменение или отмяна на присъдата.

Воден от изложените мотиви, и на основание чл.334, т.6, вр.чл.338 от НПК Софийски градски съд

 

                                     Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 18.04.2018г., постановена по н.о.х.д. № 18 533/2015г., по описа на СРС, НО, 109- ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.