№ 482
гр. Бургас, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20242100101034 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
претенция на Д. М., гражданин на РФедерация и Република Германия, с ЛНЧ
*******, против Г. С. М., гражданка на РФедерация, с адрес в ****, с искане
да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че Д. М. е
собственик на самостоятелен обект с идентификатор 07079.601.320.1.22 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с
административен адрес: ****, ведно с избено помещение с площ от 2,50 кв.
м., ведно с 2,99 % ид. части от общите части на сграда и от правото на строеж,
вследствие на придобиването му с изцяло лично имущество на ищеца.
Ищецът твърди, че страните са сключили граждански брак в Русия на
03.09.2009 год., прекратен с развод през 2023 год.
Заявява, че на 30.04.2016 год. неговата майка му дарила сумата от
5 000 000 рубли, равняващи се на 66 147,80 евро, за да закупи имот в
гр.Бургас.
Твърди се, че с получената парична сума ищецът закупил гореописания
недвижим имот с нот.акт №158, том 3, рег.№6642, дело №494/2016 год.
Поддържа, че цената е заплатена с две банкови транзакции от личната му
банкова сметка по сметката на продавача Х.К. – първата на стойност 15 000
евро, втората – 45 000 евро, със средства, дарени от майка му. Счита, че
дарените парични средства представляват негово лично имущество, ето защо
и закупеният имот е станал част от неговия личен патримониум, въпреки, че е
придобит по време на брака.
1
След двукратни уточнения на исковата молба, ищецът поддържа, че
процесния имот е част от личното му имущество, тъй като е придобит изцяло
с негови лични средства, които са били дарени от майка му с конкретна цел –
закупуване на имот.
Ответницата е депозирала отговор, в който оспорва претенциите.
Оспорва се твърдението на ищеца, че жилището е закупено със средства,
дарени от майка му. Заявява се, че е закупено със средства от продажба на общ
имот на съпрузите в Русия, извършена на 22.03.2016 год., в който страните са
били съсобственици на 1/2 ид.ч. – къща с двор в гр.Дубровка. Сочи се, че
продажната цена е била 6 100 000 рубли и е превишавала цената на жилището
в гр.Бургас. Твърди се, че със средствата от общия имот е закупен имота в
гр.Бургас, като е без значение от чие име е извършен превода за заплащане на
покупната цена, след като средствата на съпрузите са били общи.
Ответницата се позовава на покана, която й била връчена от ищеца след
образуването на настоящото дело, с която последният признава, че след
развода двамата са станали собственици на по 1/2 ид.ч. и претендира наем,
защото е лишен от общия имот.
Оспорва се, че майката на ищеца е разполагала със средствата, които е
дарила, както и се оспорва автентичността и верността на представените
договор за дарение и разписка.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните са сключили граждански брак на 03.10.2009 год. в Руската
Федерация, който е прекратен с развод с решение от 17.07.2023 год. на
Окръжен съд в гр.Лорах, Германия.
Ответникът е уточнил, че немско гражданство двамата са придобили
през 2017 год.
С нот.акт №158, том ІІІ, рег.№6642, дело №494/2016 год. страните са
закупили процесния недвижим имот – апартамент в гр.Бургас, за сумата от
60 000 евро. Представят се доказателства и от ответницата не се оспорва, че
цената е била заплатена на продавача с два банкови превода от сметка на
ищеца.
Към датата на процесната сделка купувачите са били съпрузи, граждани
единствено на Руската Федерация. По силата на чл.79 ал.1 от КМЧП техните
лични отношения са се уреждали от общото им отечествено право – руското,
съответно на това, по арг.от чл.79 ал.3 от КМЧП имуществените им
отношения също са се уреждали от руското материално право, в случая от
Семейния кодекс на Руската Федерация.
2
Според чл.33 ал.1 от СК на РФ, законният режим относно имуществото
на съпрузите е съвместна собственост и действа, ако с брачен договор не е
предвидено друго (ал.2). Имуществото, придобито по време на брака, е
съвместна собственост на съпрузите (чл.34 ал.1), като общо имущество на
съпрузите са движимите и недвижимите вещи, ценни книги, акции, дялове,
влогове и пр., придобити за сметка на общите доходи на съпрузите,
независимо от това, на чие име са придобити или от кого от съпрузите са
внесени средствата (ал.2), включително правото на общо имущество
принадлежи и на съпруга, който през периода на брака е извършвал
домакинската работа, грижел се е за децата или по други уважителни причини
не е имал самостоятелен доход (ал.3).
В чл.36 от СК на Руската Федерация е регламентирано имуществото на
всеки от съпрузите, т.е. личното имущество, което не попада в съвместната
собственост. Това е имуществото, придобито преди встъпването в брак, както
и имущество, получено по време на брака по безвъзмезден способ – дарение,
наследяване или друга безвъзмездна сделка (ал.1); вещите за лична употреба
(ал.2); резултати от интелектуална дейност (ал.3).
Предвид обстоятелството, че недвижимия имот в гр.Бургас е бил
придобит от съпрузите по време на брака по възмезден способ, на основание
чл.34 от от СК на Руската Федерация това имущество се явява съвместна
собственост на ищеца и ответницата, които заедно са участвали и като
купувачи по сделката.
Установява се, че чуждото приложимо право не предвижда възможност,
аналогична на тази по чл.23 от СК, за лично имущество да се приеме и такова,
придобито по възмезден способ по време на брака, но чрез влагане на лични
средства на някой от съпрузите. Българският СК не е приложим в
имуществените отношения на съпрузите и ищецът не може да се позовава на
нормата на чл.23 от СК. След като руското право изрично предвижда, че
всички, придобити по възмездни способи по време на брака имущества са
общи на съпрузите, претенцията за установяване на изключителна
собственост е неоснователна и следва да се отхвърли. Процесният апартамент
би бил изключителна собственост на ищеца само при прякото му даряване от
неговата майка, не и чрез опосредено от дарение влагане на лични парични
средства.
Дори и да бъдат разгледани по същество твърденията на ищеца за
влагане на лични средства при закупуването на процесния имот, доводите му
са недоказани.
Ищецът твърди, че средствата, послужили като покупна цена на
жилището, са били изцяло дарени от неговата майка с писмен договор за
целево дарение от 30.04.2016 год. и предадени с разписка от същата дата.
3
Чл.574 от ГК на РФ не изисква форма за валидност на дарението,
доколкото то не попада в специалните хипотези на т.2 и т.3 от същия текст, но
ответницата е оспорила самите документи с твърдения за тяхната
неавтентичност. В резултат на това оспорване е било открито производство по
чл.193 от ГПК, като на ищеца е указано, че той носи тежестта да установи
автентичността на договора и разписката. Доказателства за авторството на
подписа не са ангажирани и ищецът се е отказал от назначената от съда
експертиза, след като не е внесъл депозит за изготвянето й. С показанията на
св.М. истинността на оспорените документи не е доказана. Законът допуска в
производството по чл.194 от ГПК проверката на документа да се прави и с
помощта на свидетели, но в конкретния случай показанията на св.М. са
оскъдни, тя знае, че средства са били дарени от нейната леля, без конкретика
как и по какъв начин, от което следва, че тя няма информация за самите
документи, от които ищецът черпи изгода. Съдът намира, че формалната
доказателствена сила на оспорените документи е разколебана и не може да
основе решението си върху тях.
От друга страна, ответницата е представила доказателства, че страните-
съпрузи са продали общ свой недвижим имот в Русия на 22.03.2016 год. на
цена от 5 700 000 рубли (приблизително колкото сумата по договора за
дарение) – обстоятелство, което не се оспорва от ищеца. Не е необходимо да се
изследва дали точно тези средства са послужили за закупуването на
процесното жилище, поради съдържанието на разпоредбата на чл.34 от СК на
РФ.
В обобщение съдът намира претенцията за неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Ответницата не е представила доказателства за сторени разноски и
такива не й се присъждат.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Д. М., гражданин на РФедерация и
Република Германия, с ЛНЧ *******, против Г. С. М., гражданка на
РФедерация, род. на **** год. във Волгоградска област, СССР, с адрес в ****,
да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че Д. М. е
собственик на самостоятелен обект с идентификатор 07079.601.320.1.22 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с
административен адрес: ****, ведно с избено помещение с площ от 2,50 кв.
м., ведно с 2,99 % ид. части от общите части на сграда и от правото на строеж,
вследствие на придобиването му с изцяло лично имущество на ищеца.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5