Присъда по дело №887/2012 на Окръжен съд - Варна

П Р И С Ъ Д А

           Номер 84               11.09.2012 г.                      гр.Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,          наказателно отделение

на единадесети септември       две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА

          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: С.Б.

                                                       М.С.

 

СЕКРЕТАР Р.П.       

ПРОКУРОР  МИЛЕН СТАВРЕВ

Като разгледа докладваното от съдия ШОПОВА

НОХД № 887  по описа за 2012 година

 

                                    П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия Й.Т.Й.- роден на *** год. в гр. Сливен, живущ ***, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан, ЕГН **********

 

 ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че:

- На 25.01.2012 г. в гр. Варна в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи-портфейл от плат, лична карта, свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, контролен талон, малък талон за автомобил, 2 бр. дебитни карти, 1 бр. кредитна карта и парична сума от 300 лева, всичко на обща стойност 309 лева, от владението на В.П.Е., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196 ал.1 т. 1 вр. чл. 194 ал.1 от НК, вр. чл. 55, ал.1  от НК ОПРЕДЕЛЯ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да търпи първоначално в Затвор при СТРОГ режим.

 - На 25.01.2012 г. в гр. Варна използвал платежен инструмент- кредитна карта №5189796216355557 издадена от „Уникредит Булбанк" АД без съгласието на титуляра и В.П.Е., като изтеглил от различни банкомати /ATM устройства / парична сума в размер на 2000 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249 ал.1 от НК вр. чл. 55, ал.1 и ал.3 от НК ОПРЕДЕЛЯ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да търпи първоначално в Затвор при СТРОГ режим.

 

На основание чл.23, ал.1 от НК налага на подс. Й. най-тежкото от така определените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да търпи първоначално в Затвор при СТРОГ режим.

  ОСЪЖДА подсъдимия Й. да заплати на В.П.Е., ЕГН ********** сума в размер на 309 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието по чл. 196, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

  ОСЪЖДА подсъдимия Й. да заплати на В.П.Е., ЕГН ********** сума в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието по чл. 249, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 25.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

Веществените доказателства – СД диск, след влизане на присъдата в сила  ДА СЕ УНИЩОЖИ.

 

ОСЪЖДА подсъдимият Й. да заплати държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 92,36 лв., както и направените по делото разноски в размер на 80,04 лв. в полза на Държавата по сметка на ВОС.

 

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр. Варна в 15-дневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                              СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 

 

 

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 887 по описа на Варненския окръжен съд за 2012 г., наказателно отделение.

 

На 06.07.2012 г. Варненският окръжен прокурор е внесъл във ВОС обвинителен акт , по който на 09.07.2012 г. е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия, за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194,ал.1 и  по чл.249,ал.1 от НК.

В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че на 25.01.2012 г. в гр.Варна, подсъдимият отнел портфейл,лична карта,,свидетелство за управление на МПС,контролен талон, 2 бр.дебитни карти,1бр.кредитна карта и парична сума от 300 лв.,  на обща стойност 309 лв. от В.П.Е., с намерение противозаконно да го присвои, като  действал в условията на опасен рецидив . на същата дата използвал платежен инструмент-кредитна карта издадена от „Уникредит булбанк”АД без съгласието на титуляра и В.Е., като изтеглил от различни банкомати парична сума в размер  на 2 000 лв. като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и предлага наказанието лишаване от свобода да бъде определено към минималния размер на санкцията и да бъде изтърпяно ефективно.

Подсъдимия със своя защитник адв.Е. в съдебно заседание моли делото да се разгледа по реда на гл.27 от НПК, а именно  при условията на чл.371,т.2 от НПК, като  подсъдимия признава изцяло вината си и всички факти изложени в обв.акт.

Подсъдимият дава обяснения в съответствие с фактическите обстоятелства по обвинителния акт, в последната си дума съжалява за стореното. Защитникът му моли за минимално наказание.

Пострадалата Е. претендира имуществените вреди, причинени й с деянието, а именно в размер на 309 лв. по първото обвинение-по чл.196,ал.1,т.1 от НК и в размер на 2000 лв. по второто –това по чл.249,ал.1 от НК и се конституира като граждански ищец.

 

От фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства:

Подсъдимият Й.Й. бил многократно осъждан за умишлени престъпления,вкл. и търговски обекти в различни градове на страната.

1. На 25.01.2012 г. за пореден път пристигнал в гр.Варна с влак от гр.София. Около 12,30 часа посетил търговски обект находящ се на бул”Сливница” № 150 използван от „Джамбо С”-ООД за продажба на тапети.С влизането се отправил към свид.В.Е. работеща като продавач и поискал да разгледа тапети. Тя му предоставила каталог и му предложила да  седне вблизост до бюрото и се върнала да обслужи намиращите се в магазина клиенти.Използвайки този факт,че вниманието й било насочено към клиенти, подс.Й. взел от работния плот портфейла й в в който имало сумата от  300 лв.,лична карта, Свидетелство за управление на МПС,контролен талон,2 бр. дебитни карти, и 1 бр.кредитна карта и под предлог ,че отива до автомобила излязъл навън.След излизането подсъдимия установил,че към кредитната карта № 5189796216355557 издадена от „Уникредит Булбанк” имало приложен и ПИН код и от шест банкомата за времето от 12,45 до 13,15 часа изтеглил общо сумата от 2 000 лв. Около 14,30 часа Е.  потърсила портфейла си, но не го открила. Тя прегледала записа от охранителната камера в магазина и установила,че той  е отнет от подс.Й..За констатираното тя съобщила в І РУП-Варна, а в последствие  с протокол за доброволно предаване предоставила диск с видеозапис на деянието. От заключението  по СОЕ е видно ,че стойността на отнетото възлиза на 309 лв. Според  заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, изследвания видеозапис е автентичен и не е  манипулиран.

Изложените обстоятелства се установяват чрез обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелката Е., протоколите за разпознаване,  заключенията по оценителна и техническа експертизи, бюлетините за съдимост. Те обуславят следните правни изводи: Престъплението е осъществено безспорно от обективна и субективна страна, деянията са извършени при пряк умисъл, причините за извършването  им е стремеж към материално облагодетелстване по неправомерен начин.

 Престъплението е извършено в условията на опасен рецидив според определението на законодателя в чл.29, ал.1, при наличието на основания и по б.”а”, и по б.”б” НК.

За да определи наказанието на подсъдимия, на основание чл.55,ал.1 и ал.3 от НК, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретните деяния, взети в тяхната съвкупност, с причинения общ престъпен резултат, както  и данните за личността на Й.. Всичките му присъди, след извършените групирания, обуславят квалификацията “опасен рецидив” и извън нея няма такива, които да отегчават на самостоятелно основание отговорността му, а неговото поведение в настоящото наказателно производство е добросъвестно. Съдът прие, че справедливо и съответно на извършеното ще е наказанието да бъде определено към минималния размер на санкцията, предвидена за двете  престъпни деяния, като се има предвид искреното му съжаление за стореното и признаване на причините ,които са го подтикнали да го извърши.

След като призна подсъдимия за виновен в извършване на двете деяния, по които пострадала е единствено В.Е. и по двете, съдът счете за основателен предявеният и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иска за претърпени имуществени вреди, като отсъди възмездяването им по размера, инкриминиран с обвинителния акт/в частност и от заключението на двете експертизи/ и възприет с присъдата, а именно за първото деяние –по чл.196,ал.,т.1 от НК- в размер на 309 лв.  и по второто деяние –по чл.249,ал.1 от НК-в размер на 2 000 лв. със законната лихва от деня на деянието-25.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.169, ал.2 от НПК съдът възложи на подсъдимия деловодните разноски за вещи лица и държавната такса върху уважените гр.искове.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :