№ 297
гр. Плевен, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500622 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 658 ОТ 1.07.2021Г по гр. дело № ********* г по
описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСЪДИЛ на основание чл.179
ал.1 и ал.2 вр. с чл.178 ал.1, т.3 от ЗМВР Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР- София, ********* ДА
ЗАПЛАТИ на В.В.Ц., ЕГН **********, Гр.Плевен, *****************, с
пълномощник адвокат В. П. от АК-Плевен съдебен адрес - гр.Плевен,
******** сумата от 870,08 лв.- главница, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на
нощен към дневен за периода 01.04.2019год. - 01.08.2020год., съгласно
възникнало между страните служебно правоотношение между странните,
ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба 25.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИЛ е също така на основание чл.86 ЗЗД Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР- София, ********* ДА
1
ЗАПЛАТИ на В.В.Ц., ЕГН **********, Гр.Плевен, *****************, с
пълномощник адвокат В. П. от АК-Плевен съдебен адрес - гр.Плевен,
******** сумата 94,38 лв., представляваща лихва за забава върху
неизплатената главница 870,08лв. за периода 01.07.2019г. - 24.02.2021г. Съдът
се е произнесъл и по въпроса за държавната такса и разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна жалба е
подадена от ГД ПБЗН – МВР , в която се възразява ,че решението на РС -
Плевен е незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила. Възразява се, че РС
неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд от
служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за
процесния период са действали две наредби по различно време за реда на
организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В
тези наредби липсва текст, който да допуска преизчисляване на нощен към
дневен труд с определен коефициент. За исковия период е действала една
наредба № 8121з-407/2014 г ,но само за 4 дни и незаконосъобразно РС –
Плевен е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази
наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за
работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно
правоотношение.Служителите могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че вида на
възнагражденията в ЗМВР от 2006 г е изчерпателен кто противното е
лишено от законодателна логика. Възразява се, че по делото не са събрани
доказателства, че служителят е работил над рамките на установеното работно
време по график.Възразява се ,че е налице противоречие в изводите на съда
относно вида на труда след превръщането на нощните часове в
дневни.Възразява се, че със ЗИД ЗМВР в сила от 11.07.2020г в ал.1 е
създадено изречение трето, съгласно което нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 часов период. Според
въззивника това е израз на последователността на законодателя по този
въпрос, което в подкрепа на предходните разсъждения. Претендира се отмяна
на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се
отхвърлят предявените искове.
2
Въззиваемата страна, редовно призована, в писмена отговор и в
съдебно заседание , взема становище ,че жалбата е неоснователна и
решението на РС следва да се потвърди.Претендира се възнаграждение на
осн. Чл. 38 от ЗА.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд
в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС – Плевен е приел, че приложимият закон, уреждащ този вид
обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДсЛ по
аргумент на чл.142 ал.2 от ЗМВР. От приложените от 12 ответника писмени
доказателства се установява, че с оглед характера на заеманата от ищеца
длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта /за
времето от 22.00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съгласно чл.179, ал.1
от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до
6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Съгласно чл.179 ал.2 ЗМВР, условията и редът за изплащане
на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на
Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт,
който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните
работи. В процесния период от 01.07.2019г. до 01.06.2020г. е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (обн. ДВ, бр.60/02.0.2016г., в сила от
02.08.2016г.) и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г. на
3
Министъра на вътрешните работи. В двете цитирани наредби липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм
предходно е бил предвиден в Наредба №8121-з-407/11.08.2014г., но в размер
от 0,143 (чл.31 ал.2 от Наредбата). Съгласно цитираната разпоредба на
Наредба № 8121-з/11.08.2014г. при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния
период се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с приемане на
Наредба №81213-592/25.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, която
от своя страна е отменена с Решение №8585 / 11.07.2016г. на ВАС по
адм.дело №5450 / 2016г. В Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба №81213-407/11.08.2014г.
за преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на такава норма
не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на
положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен. Налице е
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи. Наредба №8121-з-
776/29.07.2016г. е отменена с решение №16766/10.12.2019г. на ВАС 5-членен
състав по адм.д.№8601/2019г., като отмяната е обнародвана в ДВ
бр.4/14.01.2020г. Наредбата е отменена поради нарушения и несъответствия с
европейското законодателство и ЗНА. След тази отмяна е издадена нова
Наредба №8121з-36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г. на Министъра на
вътрешните работи, в която също липсва изрична разпоредба за
преобразуване на нощните часове в дневни. В случая при наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн.ДВ от 26.01.2007г.).Липсата на изрична норма, не
следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането
и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и 13
противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
4
Министерството на вътрешните работи. Доколкото в последните две наредби
е посочено, според РС, че отново се касае за сумарно отчитане на работното
време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна
празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в ГДПБЗН, следва, според РС, субсидиарно да
се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, чиято разпоредба на чл.9, ал.2 гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Съдът е приел, че превръщането на нощните
часове в дневни съгласно чл.9 ал.2 НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните
часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час
или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат
едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. В
противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношение, които се
регулират от КТ. Според РС, с отговора ответникът е направил изчисления,
които са приети от ищеца и се претендирана сума в размер на 870,08лв. -
главница и 94,38лв. – лихва за забава. Ответникът не твърди, нито е
представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото
допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в
установения размер, поради което съдът е приел, че следва да се уважи
предявеният иск за главница. По отношение на предявения иск с правно чл.86
ал.1 ЗЗД, съдът е приел от правна страна следното: Възнаграждението за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок (месечно или тримесечно сумарно
отчитане на работното време). В този смисъл ответникът е изпаднал в забава
след изтичането на срока, в който е следвало да заплати дължимото се
възнаграждение. Поради изложеното, искът се явява основателен и доказан,
5
поради което следва да бъде уважен изцяло.
Решението на РС – Плевен е законосъобразно като краен
резултат
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за изводите си, които
не се споделят изцяло от въззивния съд.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона
е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и
нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. №
1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо, че това тълкуване е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
6
закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба възражение, че в
процесния случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143,
ал.1 КТ по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. №
94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика
(МТСП), същото е частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до
17.07.2018г., но поради действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на
ответника.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ работодателят
може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично,
месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6
месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-,
12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период
предвид чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното
време е форма на отчитане на работното време, при която установената
нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.
При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е
еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки
календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния
размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ, бр. 41 от
2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която отработените часове
от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.
149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в
дневни.
7
По-късно по силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет №
131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното
време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в дневни" се
заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са извънреден
труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
РС – Плевен не е отчел в мотивите си правилно и не е изложил
съответни такива относно настъпилата промяна в законодателството със ЗИД
ЗМВР ,обн. ДВ бр. 60 от 7.07.2020 г, в сила от 11.07.2020г като при това
изменение съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР изр.2 нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Този труд се отчита на тримесечни периоди. В този смисъл
отчитането на труда за третото тримесечие става в края на м. септември при
действието вече на изменената норма на чл. 187 ал.1 от ЗМВР, поради което
за м. юли не следва да се извършва преизчисление. Изменението на ЗМВР, в
сила от 11.07.2020г се отразява на изчисленията за третото тримесечие, но
същите се правят на 30 септември, вкл. и за м. юли, а към 30 септември
изменението на ЗМВР е било факт. В този смисъл суми за м. юли не следва да
се съобразяват и присъждат. Видно от изчисленията на ответника пред Пл РС,
които съдът е възприел, за м. юли няма начислени суми, поради което като
краен резултат размерът на присъдената сума е правилен. Същият обаче е
присъден за период до 1.08.2020г, което не е коректно постановено.
Въззивният съд обаче приема, с оглед описаното по –горе изменение на
ЗМВР, че следва да се потвърди атакуваното решение доколкото въпросът за
заплащането от м.юли 2020г нататък е решен и и така посоченият период от
съдане засяга правата на ищеца пред първата инстанция.
С оглед гореизложеното следва да се потвърди решението
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция следва да се
осъди въззивника да заплати на осн. Чл. 38 ал.2 от ЗА на адв. В. П. адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв .
8
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 658 ОТ 1.07.2021г по гр. дело №
********* г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР- София, ********* ДА ЗАПЛАТИ на осн. Чл. 38 ал. 2 от
ЗА възнаграждение на адв. В. П. от АК – Плевен в размер на 300 лв
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9