РЕШЕНИЕ
№ 754
гр. Пловдив, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300502862 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ОД на МВР гр.Пловдив, чрез
юрисконсулт И.П. срещу решение № 1616/27.09.2021г. по гр.д. №
7226/2021г., на Районен съд – Пловдив І гр.с., с което е осъдена Областна
дирекция на МВР - Пловдив да заплати на Л. С. П., ЕГН ********** следните
суми: сумата от 1219,82 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 155 часа, получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода
01.04.2018г. – 29.04.2020 г., както и сумата от 250,37 лева мораторна лихва за
периода 01.08.2018г. – 29.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2021 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
Решението се обжалва изцяло. Твърди се, че решението е постановено
при неправилно приложение на материалния закон - прилагане на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Същата не
трябва да бъде прилагана, тъй като статутът им се урежда от ЗМВР – чл. 142,
1
ал. 1, т. 1 от същия закон. На второ място става въпрос за положен нощен
труд, а претенцията е да бъде платено допълнително възнаграждение за него,
поради което за часовете нощен труд би следвало да се плати възнаграждение
като за часове дневен труд. Иска се отмяна на решението като неправилно и
отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от от Л.П., с който
жалбата се намира за неоснователна. Иска се потвърждаване на решението.
Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, платена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявен е иск от въззиваемият Л.П. с правна квалификация чл.178 от
ЗМВР във вр. с чл.140 и чл.261 от КТ и чл.86 от ЗЗД. Безспорно е между
страните, че ищецът Л.П. е полагал труд в ОД на МВР гр.Пловдив на
длъжност ***. Като служител в МВР в периода 01.04.2018г. – 29.04.2020 г.,
същият е полагал нощен труд в размер който, след приравняването му на
дневен труд с коефицент 1,143 остават неплатени 155 часа. Което се
изчислява на 1219,82 лева брутна сума и 250,37 лева мораторна лихва за
периода 01.08.2018г. – 29.04.2021 г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно е
приложението на материалния закон – прилагане на чл.9 ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, като не е обсъдена
връзката с чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като редът на полагане, отчитане и
заплащане на нощен и извънреден труд се сочи в ЗМВР, който е специален
спрямо Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а не
обратното.
Правилно е прието от РС Пловдив следното. През процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която е липсвало изрично
2
правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на
положените часове труд между 22,00 и 6,00 ч. с коефициент 1,143. Липсата
на такова правило в Наредбата обаче не означава, че такова
преизчисляване не следва да се извършва. Съгласно разпоредбата на
чл.188 ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето
между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда. Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна
работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на
работното време през нощта при петдневна работна седмица е до 7
часа. Тези норми на КТ са част от въведената със същия специална
закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и
по отношение на държавните служители от МВР по силата на
разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР. Действително в чл.187 ал.3, изр.4 от
ЗМВР е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Посочената
разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че разрешава полагането на
труд между 22,00 и 6,00 ч. за работещите на смени служители на МВР
и е доразвитие на правилото на чл.187 ал.1 от ЗМВР, установяващо 8-
часов работен ден за служителите на МВР и по отношение на тези от тях,
които работят на смени. От съдържанието й обаче не може да се направи
извод, че същата предвижда еднаква нормална продължителност на
работното време за служителите на МВР през деня и през нощта, т.е. че
приравнява по отношение на тях нощния на дневния труд, тъй като това
би поставило същите в неравностойно положение спрямо останалите
държавни служители и работещите по трудово правоотношение и би било
в противоречие с изрично прогласеното в чл.188 ал.2 от ЗМВР
приложение по отношение на служителите на МВР на уредената в КТ
специална закрила на нощния труд. При това положение при сумирано
изчисляване на работното време за работещите на смени служители на
МВР следва да се приложи изрично уредения в общото трудово
законодателство /чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата/ принцип за превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент 1,143 равен на отношението между нормалната
3
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ето
защо исковата претенция е доказана по основание и по размер, видно от
приетата СИЕ, поради което решението като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Жалбата на ОД на МВР
Пловдив е оставена без уважение, ето защо на основание чл.78 ал.1 от ГПК на
ищеца Л.П. се длъжат разноските за 400 лв., платен адвоктаски хонорар по
настоящото дело /л.43/. Като е неоснователно възражението на
жалбоподателя за прекомерност на платения адвокатски хонорар, защото той
е в размер близък до минималния за това дело по Наредбата за минималните
адвокатски хонорари на ВАС.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1616/27.09.2021г. по гр.д. № 7226/2021г.,
на Районен съд – Пловдив І гр.с.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на Л. С. П.,
ЕГН ********** сумата от 400 лева за разноски по това дело направени във
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5