№ 2052
гр. София, 12.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20201110144046 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано, след препращане от СГС по подсъдност, по
предявени от КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА (КЗК) против
СДРУЖЕНИЕ „ОТЕЧЕСТВЕН СЪЮЗ“ искове, които съгласно направеното пред СРС
уточнение с молба от 10.11.2020 г. са:
- по чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за сума в размер на 13433,99 лв., която се твърди, че е
била заплатена от ищеца за неотложен ремонт на фасадата на козирката и покривната
конструкция на сграда през 2018 г., за която сума ответникът е поел задължение да заплати
на ищеца с подписването на Констативен протокол ДРЕ-1232/09.10.2018 г.;
- по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 2481,56 лв., претендирани като законна лихва за забава в периода
09.10.2018 г.-03.08.2020 г.
- по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, за сумата 16103,23 лева, претендирана като разходи за
поддръжка на общите части на сградата за периода 30.09.2017 г.-02.10.2020 г. (разходи за
електрическа енергия, вода, асансьор, охрана) съответно на процента от общите за сградата
разходи (7,08 %), за който процент страните са подписали Споразумителен протокол
ДРЕ-979/02.10.2014 г. Твърди се, че посочената сума също е била заплатена от ищеца
вместо ответника;
- по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 2292,41 лв., претендирани като законна лихва общо относно
отделните платени разходи и за забава в периода 22.02.2018 г.-03.08.2020 г.
Претендира се и законната лихва за забава относно главните задължения за периода, считано
от датата на подаване на исковата молба (03.08.2020 г. до окончателното изплащане).
Твърди се, че страните ползват помещения от седеметажна административна сграда,
представляваща държавна собственост, в гр. София, на адрес: бул. Витоша“ № 18-20: като
1
ищецът се явява ползвател, на когото е предоставено управлението на част от сградата,
която част представлява 66,40 % от посочени реално обособени части от посочени етажи, а
ответникът е наемател в същата сграда по договор за наем с трето лице, като ползваните от
него помещения представляват 7,08 % идеални части от реално обособени части от
четвърти етаж от сградата.
От страна на ответника се възразява, че не е страна по договора за обществена поръчка, по
силата на който е бил извършен ремонтът през 2018 г.;
Оспорва посочения процент 7,08 %, съобразно който ищецът твърди, че следва да
бъдат заплатени ремонтът и разходите за сградата, тъй като при определянето му не са
включени всички ползватели на сградата;
Становище, че ответникът като наемател няма задължение да заплаща разходи за
поддръжка на държавни имоти;
Възразява срещу разходите за охрана на цялата сграда, предвид ползваните от
ответника помещения, които са само на ет.4;
-възразява, че действието на Споразумителен протокол ДРЕ-979/02.10.2014 г. е прекратено с
изтичането на срока на предходния за ответника договор за наем.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Относно исковете за 13433,99 лв., претендирани като дължима част от разноските за
неотложен ремонт на фасадата на козирката и покривната конструкция на сграда през 2018
г. и за обезщетение за забава в размер на 2481,56 лв.:
От страна на ответника не е оспорен представения в последното съдебно заседание
Констативен протокол ДРЕ-1232/09.10.2018 г. (л. 72 от делото), който съдържа положен за
ответника подпис чрез председателя на сдружението Симеон Симеонов и се ползва с
обвързваща против ответника доказателствена сила, тъй като от гледна точка на настоящия
съдебен процес удостоверява неизгодни за ответника обстоятелства, а именно – съгласие от
страна на ответника, че е бил извършен неотложен ремонт на козирката и част от фасадата
на административната сграда на адрес: бул. Витоша“ № 18-20, като дължимата от ответника
сума, определена съответна на ползваните идеални части от сградата е в размер на 13433,99
лв. Предвид посоченото изрично писмено признание, заявените с Отговора на ответника
възражения, обосновани с обстоятелства предхождащи признанието (срещу процедурата,
при която е изпълнен ремонтът; разпределението на разходите и пр.) се явяват
неоснователни. Не се спори, че дължимата от ответника към етажната собственост сума е
заплатена от ищеца вместо ответника, което и се установява от представените платежни
документи; ответникът не доказва плащане или друг начин на погасяване, поради което
искът за 13433,99 лв., както и акцесорният за 2481,56 лв., претендирани като законна лихва
за забава в периода 09.10.2018 г.-03.08.2020 г. ще бъдат уважени в пълен размер.
Относно исковете за 16103,23 лева, претендирани като припадащ се на ответника дял от
2
разходите за поддръжка на общите части на сградата за периода 30.09.2017 г.-02.10.2020 г. и
за законна лихва в размер на 2292,41 лв.
От страна на ответника не е оспорена истинността на представения с исковата молба
документ на Споразумителен протокол ДРЕ-979/02.10.2014 г. (л. 16 от приложеното дело
на СГС), който съдържа положен за ответника подпис чрез председателя на сдружението
Симеон Симеонов и се ползва с обвързваща против ответника доказателствена сила за
удостовереното в същия обстоятелство, че считано от 01.02.2014 г. следващия се за
ответника дял в консумативните разходи за сградата, в това число и за осигуряване на
охрана, е в размер на 7,08 %.
Относно възражението на ответника, че действието на Споразумителен протокол ДРЕ-
979/02.10.2014 г. е прекратено с изтичането на срока на договора за наем, като не
съответства на актуално ползваните за посочения период 30.09.2017 г.-02.10.2020 г.
помещения и брой ползватели/наематели в сградата:
Действително, съгласно заглавната част на Споразумителния протокол от 02.10.2014 г.,
същият е съставен по повод прекратяване на ползването на административни помещения в
сградата от ПП СДС, от което следва, че според волята на страните необходимостта от
сключване на това споразумение произтича от промяната в броя и площта на актуално
ползваните помещения в сградата. Поради това съдът намира за обосновано становището на
ответника, че при последващи промени в броя на ползваните помещения и броя ползватели
и/или наематели следва да бъде подписан нов такъв протокол. Без такива промени обаче,
само по себе си едно подновяване на съществуващ договор за наем, в частност договора за
наем на ответника, когато не се променя предоставената под наем площ, не води до
необходимост от подписване на нов Споразумителен протокол относно процентното участие
в разходите за сградата. По изложените съображения съдът намира, че Споразумителният
протокол от 02.10.2014 г. не е прекратил действието си и се ползва с обвързваща
доказателствена сила против ответника за процентното участие в разходите, както и че
ответникът дължи заплащане на разходи за охрана на цялата сграда. Тези последици обаче
се отнасят за периода, за който документът на споразумението е бил с вярно съдържание –
съответно на действителния брой ползватели и наематели, както и заети площи.
За периода обаче, за който ищецът претендира плащане на разходи - 30.09.2017 г.-02.10.2020
г., подписаният от ответника документ на Споразумителен протокол ДРЕ-
979/02.10.2014 г. (л. 16 от приложеното дело на СГС), няма действие по въпроса за
процентното разпределение на разходите, тъй като за този период се явява с невярно
съдържание относно посочения брой ползватели и заети площи, което съдът установява при
съпоставка с посочения брой ползватели и заети площи според представения от самия ищец
по-актуален по време Констативен протокол ДРЕ-1232/09.10.2018 г. (л. 72 от делото).
При това положение Споразумителен протокол ДРЕ-979/02.10.2014 г. не може да бъде
доказателство за съгласие на ответника относно неговото процентно участие в разходите за
консумативи за сградата за периода 30.09.2017 г.-02.10.2020 г., за който период ищецът
претендира плащане. Поради това, тъй като ответникът не оспорва сторените консумативни
3
разходи и че дължи заплащане на дял от същите (освен тези за охрана; л.19 от делото, стр.4
от Отговора), като тези разходи се доказват с представените от ищеца платежни документи,
съдът намира това задължение на ответника за доказано по основание, като липсват преки
доказателства само относно размера на задължението от гледна точка процентното участие
на ответника, поради което съдът ще определи размера на задължението по реда на чл. 162
ГПК.
Съдът намира за дължими от ответника и разходите за охрана, тъй като съгласие на
ответника, че следва да участва и в този разход се съдържа не само в представния от ищеца
Споразумителен протокол ДРЕ-979/02.10.2014 г., но такова съгласие на ответника е заявено
и в приетите по почин на самия ответник по-актуални Споразумителни протоколи (от
12.10.2018 г. и 09.08.2019 г. - л. 42 от делото, които не се обсъждат като доказателства
за други обстоятелства, освен охраната, тъй като не съдържат положен на ищеца
подпис).
По изложените съображения и по реда на чл. 162 ГПК, въз основа на процента участие,
посочен в Констативен протокол ДРЕ-1232/09.10.2018 г. (л. 72 от делото, който документ
включва посочените от ответника в Отговора други ползватели и наематели и поради това
отразява по-актуално съотношение с оглед ползвателите) съдът приема, че приблизително
актуалното за периода 30.09.2017 г.-02.10.2020 г. процентно участие на ответника в
консумативните разходи за сградата е в размер на 4,63 %, колкото е посочено в този
Констативен протокол. Или, при твърдени от ищеца като дължими 16103,23 лева като
представляващи 7,08 % от общия размер на разходите за сградата, следва, че общият размер
на разходите възлиза на 227 446,75 лв.
При така възприетия от съда като действително дължим размер процентно участие, а
именно 4,63 %, следва, че от общия размер на разходите в размер на 227 446,75 лв.,
ответникът дължи да плати част в размер на 10 530,78 лв. – до която сума вторият главен
иск се явява частично основателен. Относно обезщетението в размер на законната лихва за
забава относно плащането на това задължение и за посочените от ищеца периоди, по реда на
чл. 162 ГПК съдът изчислява, че са дължими 1 499,13 лв. като законна лихва.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца съдебни разноски в размер на 1321,03 лв. (от общо в размер на 1621,96 лв. които:
1371,96 лв. – държавна такса, 250 лв. – юрисконсултско възнаграждение). От страна на
ответника няма заявена претенция за разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „ОТЕЧЕСТВЕН СЪЮЗ“ с БУЛСТАТ ********* да заплати на
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во
4
ЗЗД сума в размер на 13433,99 лв., дължима въз основа на Констативен протокол ДРЕ-
1232/09.10.2018 г. като припадаща се част от общите разходи за извършен през 2018 г.
неотложен ремонт на фасадата на козирката и покривната конструкция на административна
сграда, държавна собственост, с адрес: в гр. София, бул. Витоша“ № 18-20, ведно със
законната лихва за забава в периода, считано от датата на подаване на исковата молба
(03.08.2020 г.) до окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2481,56
лв. - законна лихва за забава за периода 09.10.2018 г.-03.08.2020 г.; на основание чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД сумата 10 530,78 лева, представляващи припадаща се част от общите
разходи за поддръжка на общите части на сградата за периода 30.09.2017 г.-02.10.2020 г. (в
т.ч. за охрана), ведно със законната лихва за забава в периода, считано от датата на
подаване на исковата молба (03.08.2020 г.) до окончателното изплащане; на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 1 499,13 лв. - законна лихва общо относно отделните платени разходи и
за забава в периода 22.02.2018 г.-03.08.2020 г., както и сумата 1321,03 лв. – съдебни
разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените от КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА (КЗК)
против СДРУЖЕНИЕ „ОТЕЧЕСТВЕН СЪЮЗ“ искове: по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
припадаща се част от общите разходи за поддръжка на общите части на административна
сграда, държавна собственост, с адрес: в гр. София, бул. Витоша“ № 18-20, сторени в
периода 30.09.2017 г.-02.10.2020 г. – за разликата над 10 530,78 лева до пълния
претендиран размер 16103,23 лева; както и иска по по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва
общо относно отделните платени разходи за поддръжка на общите части на сградата и за
забава в периода 22.02.2018 г.-03.08.2020 г. – за разликата над 1 499,13 лв. до пълния
претендиран размер 2292,41 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-
седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5