Решение по дело №2117/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 128
Дата: 20 февруари 2024 г.
Съдия: Яна Дичева Атанасова - Митева
Дело: 20232120202117
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Бургас, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. А.А - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. А.А - МИТЕВА Административно
наказателно дело № 20232120202117 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на З. П. П., ЕГН: **********,
постоянен адрес: ***********, срещу Наказателно постановление №22-3388-
000026/28.03.2022г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ 05 Бургас, с
което за нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП на жалбоподателя
е наложена глоба в размер на 20лв.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на постановлението, като се
моли за неговата отмяна и присъждане на сторените в производството разноски. В
последното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява лично и не се представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 15.03.2022г. около 21,10 часа, докато управлявал лек автомобил марка “БМВ 325
Д“ с рег.№ ****, собственост на С. Х. Д., ЕГН: **********, в гр.Бургас, по бул. Никола
Петков посока от х-л Фаворит към х-л Мираж, З. П. П. бил спрян за проверка от служители
на МВР. По време на проверката те счели, че на стъклата на предна лява и дясна врата било
поставено фолио, което намалявало прозрачността им. Поради това и св. Г. Р. съставил
АУАН № 001026, квалифицирайки тези факти като нарушения по чл.105, ал.1 от ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал, като вписал в него, че има
възражения, каквито депозирал на 17.03.2022г. пред АНО.
Въз основа на акта, на 28.03.2022г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН.
1
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН /тъй като НП е получено на 29.05.2023г., а жалбата е депозирана на
05.06.2023г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник сектор в
ОДМВР - Бургас, 05 РУП, видно от приложените по делото заповеди. АУАН също е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП забранява ограничаване на видимостта през
челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на
водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Следователно съставомерно по
посочения текст от закона нарушение може да е налице в две хипотези – когато е ограничена
видимостта през челното, странични стъкла или когато е намалена тяхната прозрачност. При
намалена прозрачност, не е поставено изискване видимостта на водача към пътя да е
ограничена. А такова изискване не е поставено изрично, тъй като законодателят е
презюмирал, че намаление на прозрачността, водещо до несъответствието й с
унифицираните изисквания за такава, във всички случаи съставлява нарушение на
посочената разпоредба. Следователно при първата хипотеза на чл.105, ал.1 от ЗДвП,
видимостта през стъклата е ограничена поради поставяне, например, на предмети
непозволяващи на водача да възприема пътя и останалите участници в движението в пълен
обем. Намалената прозрачност от своя страна, не води до ограничаване на видимостта,
идентична с първата хипотеза на чл.105 от ЗДвП, тъй като водачът не е препятстван да
възприема пътя в цялост. Намалената прозрачност обаче, също е важен фактор за
видимостта на водача. Следователно, чл.105, ал.1 от ЗДвП ще бъде нарушен, както когато
видимостта е ограничена, така и когато е намалена, поради намаляване прозрачността на
стъклата. Касае се до две отделни нарушения, чиито обективни признаци се отличават
помежду си и осъществяването на които, предполага осъществяване на различни
фактически състави. В настоящия случай описаното в АУАН и в НП нарушение се изразява
в намаляване на прозрачността на предни странични стъкла вследствие на поставено фолио.
В същото време обаче е посочено, че нарушението се състои в „ограничена е видимостта
през челното, задното или през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя“ т.е. допуснато е своеобразно „смесване“ на съставите на
две съвсем различни хипотези на чл.105 от ЗДвП. Изложеното не позволява на
жалбоподателя да разбере, за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му респ.
да организира защитата си. Ето защо и това нарушение е достатъчно, за да обоснове отмяна
на обжалваното НП.
2
Нещо повече, като взе предвид събраните по делото доказателства съдът намери, че
нарушението, което се вменява във вина на жалбоподателя остава недоказано. Не може да
бъде направен безспорен извод, че е налице намаляване на прозрачността, вследствие на
поставеното фолио. Съгласно чл.105, ал.3 от ЗДвП намаляване прозрачността на стъклата по
ал.1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило №43 на
Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Иначе казано,
поначало намаляване на прозрачността на стъклата не е забранено, като се предполага, че
ако това намаляване е извън посочените граници, то е налице нарушение по чл.105, ал.1 от
ЗДвП. Според т. 6.3.1.1.1. от Правило № 43 общата светопропускливост през предните
стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта
на водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената
пропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните граници е необходимо да
се извърши тест с техническо средство като например известното под наименованието
„Транспи – 1070“. От данните по делото се установява, че актосъставителят не е извършил
необходимото замерване с такова устройство или подобно нему /което той заяви изрично и в
съдебно заседание/, поради което не може да се направи категоричен извод, че
прозрачността на предните стъкла на вратите и на обзорното стъкло на управлявания от
жалбоподателя автомобил е била намалена в отклонение на допустимите ограничения.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за правна защита - л.4, в който е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение общо в размер на 600лв. Съгласно чл.63д от
ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая,
освен, че липсва направено възражение за прекомерност, претендираният размер отговаря
на конкретната правна и фактическа сложност на делото, разгледано в 5 съдебни заседания,
поради което и следва да се присъди в претендирания размер. Доколкото се прилага чл.205
АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на
актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че
следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски в
цялост по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-3388-000026/28.03.2022г., издадено от
Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ 05 Бургас, с което за нарушение по чл.105, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП на жалбоподателя - З. П. П., ЕГН: **********,
постоянен адрес: ***********, е наложена глоба в размер на 20лв.
3

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Бургас да заплати на З. П. П., ЕГН: **********, постоянен
адрес: ***********, сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4