№ 994
гр. Бургас, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120203684 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К....“ ЕООД, ЕИК ........, срещу Наказателно
постановление № 847180-F842771/09.09.2025 г., издадено от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, за нарушение на
чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 6500 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г. М...... от БАК,
който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.
Д. Ч....., която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 22.08.2025 г., в 20:22 ч., в гр. Бургас, служители на НАП извършили проверка
на търговски обект - атракцион за акумулаторни детски колички, находящ се в
М..............., до П...., стопанисван от жалбоподателя, в хода на която установили, че
търговецът няма фискално устройство.
На следващия ден е съставен АУАН по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, а на 09.09.2025
г. АНО издал и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 6500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на
събраните по делото доказателства. Същите са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя изцяло се
подкрепят от писмените доказателства. По делото не се събра доказателствен
1
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, съгласно приложените по
делото заповеди (л. 20 - 26), и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
В случая се касае за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, съгласно която
норма лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
По делото няма спор, а и от доказателствата се установи, че търговският обект
не е разполагал с монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. По този
начин, при осъществяване на своята търговска дейност, жалбоподателят неизпълнява
вменено задължение към държавата по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, поради което и е
санкциониран.
За констатираното нарушение, административнонаказващият орган е определил
имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, в размер на 6500 лв.
Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. В изречение второ на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е
указано, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1, а именно глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. От анализа на цитираните
разпоредби се налага извода, че за да се наложи на едно лице имуществена санкция в
размерите по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, следва нарушението по ал. 2 да е довело до
неотразяване на приходи - факт, който е елемент от материалноправния състав на
административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от
наказващия орган. Този факт следва да намери своето място в обстоятелствената част
на АУАН и НП и ясно да се изложат фактически данни за него. Констатации в този
смисъл обаче не се съдържат нито в АУАН, нито в НП, нито в показанията на
разпитания свидетел. Да, действително в АУАН ( л.9, 10) е посочено, че е установена
касова наличност в размер на 290 лв., както и че преди проверката е било извършено
заплащане от клиент в размер на 5 лв. за използване на атракциона. Наред с това в НП
( л.7) АНО е отразил също, че „Размерът на санкцията е определен в различие от
минимума поради факта, че лицето осъществява търговска дейност без ФУ и е
индиция за укриване на приходи“. От това изречение и неговото позициониране в
текста на НП се вижда, че АНО му отдава значение само при индивидуализиране на
размера на санкцията, без да отчита неговата роля като важна част от фактическия
състав на самото нарушение, и който факт следва да се заяви ясно и докаже по един
несъмнен начин. Едва след това може да се приложи въпросната санкционна
разпоредба. В конкретния случай обаче това не е направено, а е изразено само едно
съмнение за укриване на приходи и то разписано по един несигурен и за самия АНО
начин – „индиция за укриване на приходи“. При повдигане и поддържане на
административно обвинение срещу конкретно лице е недопустимо подобно
формулиране на обвинителната теза, защото тя винаги следва да бъде на първо място
2
убедителна, и на второ, подкрепена с безспорни доказателства, които две условия в
случая не са изпълнени. Или казано с други думи обвинението не може да се гради на
предположения, или както ги посочва АНО „индиции“. Административнонаказващият
орган следва да заяви ясно и по един недвусмислен начин в НП и в акта дали има или
не укриване на печалба. Ако действително има неотразяване на приходи да се посочи
ясно с колко е станало това, а това най-често е приетата сума от договора за продажба
на стоки или услуги. Е, именно нея следва да се посочи в АУАН и НП, която ще се яви
един минимум за изпълване на фактическия състав на въпросното нарушение и
отговаряне на изискванията за едно пълно обвинение. А ако има и други неотразени
доходи (печалби), които са във връзка с това точно поведение на нарушителя, следва
АНО да го посочи и докаже, но не и да работи с житейски предположения или с
косвени данни (улики, обвинителни индиции). Отново следва да се припомни, че както
наказателното обвинение, така и административнонаказателното такова, не може да
почива на предположения, а на една убеденост у АНО, че фактите са такива, каквито
ги представя в НП, които вече ще се проверят в хода на съдебното следствие.
Предвид така цитираните правни норми, настоящият състав приема, че след
като констатираното нарушение не води до неотразяване на приходи, то санкцията
следва да се определи по реда на чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. ал. 1 от ЗДДС. След
като самият наказващ орган не е констатирал, че в следствие на установеното
нарушение е настъпило неотразяване на приходи, то правилната санкционна норма,
която е следвало да бъде приложена в случая е чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която имуществената санкция за юридически лица и
еднолични търговци е в размер от 1000 лв. до 4000 лв. Наказващият орган неправилно
е санкционирал търговеца на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС с имуществена санкция
в размер на 6500 лв., независимо че не е установил нарушението да води до
неотразяване на приходи, поради което е приложил неправилно закона, следователно
процесното наказателно постановление в тази му част е неправилно и
незаконосъобразно. Доколкото производството по оспорване на наказателно
постановление пред районен съд протича по реда на въззивното обжалване по
Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 84 от ЗАНН), то за районните съдилища е
допустимо приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за прилагане на закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, поради което и няма пречка
съдът да измени наказателното постановление в тази му част и да приложи закон за
по-леко наказуемо нарушение при същите фактически положения (Решение №
1256/07.07.2017 г. на АдмС - Бургас по дело № 943/2017 г., Решение № 1251/06.07.2017
г. на АдмС - Бургас по дело № 1235/2017 г.). Относно конкретния размер на санкцията,
съдът отчита, че няма представени доказателства за предходни нарушения на
жалбоподателя, с влезли в сила НП, поради което следва да се приеме, че не са налице
обстоятелства, обосноваващи налагане на завишен размер на санкцията. Поради което
наказателното постановление следва да бъде изменено и на жалбоподателя да се
определи имуществена санкция в минимален размер от 1000 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че тази санкция се явява в съответствие с
принципа за пропорционалност, като не превишава границите на необходимото за
постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. Този извод не се променя и предвид
наложената ПАМ, тъй като извършеното се явява по своята същност тежко данъчно
нарушение, на което трябва да се отговори с по-сериозна държавна намеса във
финансово-търговската сфера на търговеца. При подобни нарушения е допустимо
прилагане на съвкупност от санкционни мерки, които в своята пълнота да доведат до
3
постигане на целите в закона и да дисциплинират нарушителя с ясното указание, че
при извършване на търговска дейност трябва да има съответна отчетност в приходната
част. За конкретното нарушение, предвидените от законодателя санкционни предели в
чл. 185 от ЗДДС не надхвърлят необходимото за постигане на легитимно
преследваните цели, а именно водене на редовна търговска отчетност, която да
позволява на държавните органи да осъществят надлежен контрол по спазване на
данъчното законодателство и възможност за начисляване на дължимия данък, както и
защита на правата на потребителите. Съдът намира и че определения размер на
наказанието от 1000 лв. ще бъде ефективен и възпиращ, съразмерен на конкретното
неизпълнение на задължението на жалбоподателя към държавата при осъществяване
на търговската му дейност, поради което и в настоящия случай не може да намери
приложение цитираната от жалбоподателя практика на СЕС. В допълнение следва да
се отбележи, че цитираното от жалбоподателя решение на СЕС по дело С-733/2023 г.
има принципен характер за развитието на правото въобще и е приложимо не само за
случаите на неиздаване на фискален касов бон, но и в другите стопански отрасли. В
случая обаче решението е неприложимо не защото е с друг предмет, различен от
предмета на настоящия спор, както посочва процесуалния представител на АНО, а за
това, че в конкретния случай относително определената санкция от законодателя се
явява пропорционална на вида на извършеното нарушение на данъчното
законодателство и позволява законосъобразно индивидуализиране на наказанието в
тези рамки спрямо конкретното нарушение.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". Деянието не се отличава
от обичайните нарушения от този вид, а и предвид на охранявания обект -
обществените отношения свързани с гарантиране на ефективно и пълно отчитане и
събиране на данъци в страна членка на ЕС, съдът намира, че приложението на чл. 28
от ЗАНН би било незаконосъобразно.
В заключение, процесното наказателно постановление следва да бъде изменено
единствено относно размера на наказанието, като бъде намален от 6500 лв. на 1000 лв.
С оглед изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза и на двете
страни, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143 от АПК, вр. чл. 144 от АПК,
вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л. 49/, съгласно
който договореното възнаграждение за процесуално представителство е в минимален
размер от 950 лв. На основание чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателката има право
на разноски, съразмерно с отменената част от наказанието глоба, в размер на 803,85
лв., които следва да се заплатят от НАП.
На основание чл. 63д от ЗАНН искането на представителя на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение /л. 51/ се явява основателно
и следва да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и
ал. 5 от ЗАНН предвиждат, че в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, ако е
било защитавано от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно
4
който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид извършените действия,
съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на
АНО следва да се определи възнаграждение в минимален размер от 80 лв. АНО има
право на разноски, съразмерно уважената част от наказанието „глоба“, в размер на
12.31 лв., които следва да се присъдят в полза на НАП и да се заплатят от
жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 847180-F842771/09.09.2025 г.,
издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на жалбоподателя
„К....“ ЕООД, ЕИК ........, е наложена имуществена санкция в размер на 6500 лв., като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 6500 лв. на 1000 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „К....“ ЕООД, ЕИК
........, сумата в размер на 803,85 лв., представляваща сторени в производството
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „К....“ ЕООД, ЕИК ........, да заплати на Национална агенция за
приходите сумата в размер на 12.31 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5