Р Е Ш
Е Н И Е
№
260077…
гр. Кубрат, 11.11.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Д. Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора ................. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 576 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.29, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът В.Г.С., ЕГН ********** ***, като твърди, че на 04.07.2018 г., в град Кубрат, с Нотариален акт за дарение № 109, том II, рег. № 3019, н.дело № 268/ 2018 г. на нотариус Ив.Башева – Й., вписана в регистъра на НК с № 573, е дарил на Д.Б.С., ЕГН ********** *** – негова съпруга към същия момент, собствените си ½ ид. част от ПИ № 244, с площ по скица 1 253.00 кв.м., от кв. 39 по плана на село Беловец, общ. Кубрат, съгласно одобрения с Заповед № 286 от 1981 г. и Заповед за частична промяна на ПУП № 768 от 06.11.2001 г. ПУП на селото, с адм.адрес ул. „**“ № 9, при граници: улица „**“, УПИ № VIII – 244, ПИ № 245, ПИ № 243 и УПИ № VI – 243, за която част от поземления имот, съгласно горецитирания план е отреден урегулиран поземлен имот № VII – 244 от кв. 39 с площ от 1 516.00 кв.м. с неуредени регулационни отношения за 263 кв.м., ведно с ½ ид.част от построената в същия поземлен имот Жилищна сграда, с декларирана застроена площ от 144.00 кв.м., поради въвеждането му в заблуждение от ответницата, че ще се върне да живее в семейното им жилище – процесния имот, и че ще живеят заедно, като семейство в този имот; на 27.08.2019 г. от ответницата разбрал, че тя го е измамила и не е имала намерение да живее с него, а е имала за цел да придобие собствеността върху имота и да го изгони от него, поради което претендира унищожаване на сключения между него, в качеството на дарител, и ответницата – в качеството на дарена, договор за дарение от 04.07.2018 г., в град Кубрат, за който е съставен Нотариален акт за дарение № 109, том II, рег. № 3019, н.дело № 268/ 2018 г. на нотариус Ив.Башева – Й., вписана в регистъра на НК с № 573, вписан в СВ при РС – Кубрат с вх. Рег. № 1589/ 04.07.2018 г., Акт № 194, том 5, дело 1031/ 2018 г., на недвижим имот, находящ се в строителните граници на село Беловец, общ. Кубрат, подробно описан в исковата молба и по – горе. Исковата претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл.124 ГПК. В съдебно заседание поддържа исковата претенция, по същество я счита за основателна и доказана, а в дадения от съда срок представя писмена защита.
Ответницата Д.Б.С., ЕГН ********** ***, с посочен съд.адрес ***, чрез адв. Ст. С., на която лично е връчено съобщение на 14.12.2020 г., е изпратила писмен отговор в срока за това, постъпил с вх. № 260110/ 14.01.2021 г., с който като оспорва фактическите твърдения на ищеца и заявява свои такива – актът на дарение е мотивиран и съставлява признание на брачния й принос – личен и имуществен, в изграждането/довършването на жилищната сграда, която е семейното жилище на страните, и като дадена от ищеца гаранция, че ще спази поети пред нея обещания да преустанови извънбрачните си похождения с други жени, заявява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Поддържа това свое становище – за недоказаност и неоснователност на исковата претенция, и по същество – в съдебно заседание и в представена в дадения от съда срок писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: По делото не се спори, че страните са бивши съпрузи, по силата на сключен с Акт № 0003/ 17.01.2002 г. на Община – Кубрат, Кметство – с. Беловец, граждански брак, както и че той е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен с развод, без произнасяне относно вината, с влязло в сила на 26.02.2020 г. решение № 14/ 29.01.2020 г., постановено по гр. дело № 727/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат.
Видно от приетия като доказателство договор за дарение от 04.07.2018 г., в град Кубрат, сключен с Нотариален акт за дарение № 109, том II, рег. № 3019, н.дело № 268/ 2018 г. на нотариус Ив.Башева – Й., вписана в регистъра на НК с № 573, ищецът е дарил на Д.Б.С., ЕГН ********** *** – негова съпруга към същия момент, собствените си ½ ид. част от ПИ № 244, с площ по скица 1 253.00 кв.м., от кв. 39 по плана на село Беловец, общ. Кубрат, съгласно одобрения с Заповед № 286 от 1981 г. и Заповед за частична промяна на ПУП № 768 от 06.11.2001 г. ПУП на селото, с адм.адрес ул. „**“ № 9, при граници: улица „**“, УПИ № VIII – 244, ПИ № 245, ПИ № 243 и УПИ № VI – 243, за която част от поземления имот, съгласно горецитирания план е отреден урегулиран поземлен имот № VII – 244 от кв. 39 с площ от 1 516.00 кв.м. с неуредени регулационни отношения за 263 кв.м., ведно с ½ ид.част от построената в същия поземлен имот Жилищна сграда, с декларирана застроена площ от 144.00 кв.м..
Между страните не се спори, че този имот е съставлявал семейно жилище на страните, макар и да е изключителна собственост на ищеца, което се установява и от приетите по делото писмени доказателства – НА за дарение от 26.08.2013 г., № 72, том 4, рег. № 4429, дело № 541/ 2013 г. на нотариус Ив.Башева – Й.,*** – л. 63 от делото.
Спорно между страните е обстоятелството измамен/ подведен ли е бил ищеца от ответницата при сключване на процесния договор за дарение.
В подкрепа на твърденията си, изложени в ИМ, ищецът е ангажирала гласни доказателства. Разпитани като свидетели са Т. М. – без родство със страните, и Борислав Г. – син на страните, които еднопосочно свидетелстват, че семейния живот на страните протичал в недоразумения и конфликти, предизвиквани от системните отсъствия на съпруга, работещ като шофьор, осъществяващ международни товарни превози, и също така системно установяваните от него извънбрачни интимни контакти с други жени; по тази причина периодично се съпрузите се разделяли, като ответницата напускала семейното им жилище в с. Беловец и се връщала да живее в дома на родителите си в с. Хотанца, обл. Русе. През 2017 – 2018 г. отново били фактически разделени; ищецът отишъл в дома на родителите на ответницата, за да търси помирение и възстановяване на брачното съжителство със съпругата си, която заявила съгласието си да се върне в дома им, но при условие, че той й дари имота, съставляващ тяхно семейно жилище. Завърнала се в дома им и заживяли съвместно, съпругът й дарил процесния имот, и не след дълго – през 2019 г., ответницата изгонила съпруга си от имота и заживяла в него с друг мъж, както и предявила иск за развод.
Същото – фактическата раздяла между съпрузите в предходен сключването на договора за дарение период от време; среща между съпрузите в с. Хотанца, в дома на родителите на ответницата; поставянето от нея на условие за възстановяване и поддържане на брачното съжителство срещу дарение на семейното жилище от съпруга на съпругата, се установява и от показанията на разпитаните по инициатива на ответниците свидетели П.И.(дъщеря на страните), Р.В.И.(съпруг на П. И.а и зет на страните) и П.Н.(майка на ответницата). Съдът не счита за необходимо да възпроизвежда изнесени подробности, относно твърдяни интимни контакти между ищеца и други жени, които разстройвали ответницата и станали причина тя да предяви иск за развод срещу ищеца.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, имайки предвид родствените им връзки със страните, като ги съобрази с всички останали доказателства на основание чл. 172 ГПК, предвид възможната тяхна заинтересованост: на св. Б. Г. - син на страните, защитаващ позицията и интересите на ищеца, негов баща, и на останалите – дъщеря и зет на страните, както и майка на ответницата, защитаващи позицията и интересите на ответницата, тяхна майка, тъща и дъщеря. Всеки един от тях потвърждава твърдението на ищеца, че дарения му от родителите имот той от своя страна е дарил на съпругата си, за да изпълни поставено от нея условие за помирение и възстановяване на брачното съжителство между тях.
Предвид изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предмет на спора е действителността на договора за дарение на недвижим имот, сключен между страните на 04.07.2018 г. с нотариален акт, цитиран по – горе.
Ищецът претендира унищожаването му на основание измама.
Искът по чл. 27, пр. 4 вр. чл. 29, ал. 1 от ЗЗД е допустим - ищеца има правен интерес да иска унищожение, като е предявил иска в тригодишния срок по чл. 32, ал. 2 ЗЗД.
Дарението е извършено в необходимата за неговата действителност форма с нотариален акт. С договора за дарение, съгласно разпоредбата на чл. 225 ЗЗД, дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема, като в същия смисъл е и изразената от страните вола в съставения за договора нотариален акт.
В случая ищецът твърди и установява по делото, че е сключил процесния договор за дарение, тъй като е бил въведен в заблуждение от ответницата – тогава негова съпруга, че ако той го направи, то тя ще се върне да живее в семейното им жилище – процесния имот, и че ще живеят заедно, като семейство в този имот, както и че на 27.08.2019 г. от ответницата узнал, че тя го е измамила и не е имала намерение да живее с него, а е имала за цел да придобие собствеността върху имота и да го изгони от него, както и направила.
Измамата е основание за унищожение на договора, когато страната по сделката е била подведена от другата страна или трето лице да я сключи, чрез умишлено въвеждане в заблуждение – чрез създадена у нея невярна представа за предмета на сделката, за съдържанието на насрещните права и задължения и правните й последици. Действалата при измама страна е сключила сделката именно в резултат на умишлено създадените у нея неверни представи, с очаквания за други правни последици и не би я сключила, ако не е била въведена в заблуждение. Възможността да се създадат неверни представи у едно лице е в зависимост от интелектуалните, психическите и емоционални характеристики на личността му. Специфичните психически и емоционални характеристики на лицето често способстват и улесняват изграждането на неверни представи относно предмета и последиците на сделката, поради което при преценката налице ли е фактическия състав на чл. 29 ЗЗД следва да бъдат съобразени всички доказателства относно личността на страната. (в този смисъл Решение № 100 от 08.05.2018 г. по гр. д. № 1737/2017 г., четвърто г. о., ВКС).
Настоящият състав счита, че от събраните доказателства се установява, че в случая ищецът е бил подведен от ответницата да сключи договор за дарение на свой изключителна собственост недвижим имот по време на гражданския им брак в нейна полза, чрез умишленото му въвеждане в заблуждение и създаване у него на неверни представи, че ще сбъдне нейно желание или условие за възстановяване и поддържане на брачното им съжителство за в бъдеще. Именно това поставено условие и обещание за съвместно, съпружеско ползване на имота, изходящо от ответницата и отправено към ищеца, го е мотивирало да подпише волеизявлението, обективирано в процесния договор. Това състояние на заблуждение е предизвикано умишлено от ответницата, която е заявила пред ищеца, че ще се върне при него завинаги когато, цитирам: „пишеш къщата на мен“, и именно тези обещания и представи за семеен живот, докато смъртта ги раздели, са мотивирали ищеца да се яви пред нотариус на 04.07.2018 г. в гр. Кубрат и да й дари имота си, заблуден от нея че ще продължат да ползват заедно като тяхно семейно жилище, без да е бил наясно с правните последици на този вид договори, а именно, че собствеността върху притежаваните от него ид.части и самостоятелно жилище ще преминат в патримониума на неговата съпруга – ответницата Д. С.. Наличието на умишлено въвеждане в заблуждение на ищеца от страна на ответницата се извежда от цялостното й поведение и постигнатия резултат – няколко месеца по – късно тя изгонила съпруга си и заживяла с друг мъж на семейни начала в него, както и завела дело за развод срещу ищеца.
Доказателство, че ищеца е могъл да бъде поставен в заблуждение, се явяват данните относно това, че съпрузите по време на гражданския си брак, сключен през 2002 г., т.е. 15 - 16 години, предшестван, видно от данните посочени от ответницата в исковата й молба, образувана в приложеното по настоящото арх. гр. дело 727/ 2019 г. на РС – Кубрат от фактическо семейно съжителство между тях от 1990 година, т.е. повече от 25 - 26 години, живеят в периодични или циклични фактически раздели и помирения, при които винаги ищецът е бил виновен за разделите и винаги той е инициирал възстановяването на брачното съжителство, поднасяйки извинения и получавайки прошки от съпругата, които отношения са допринесли за неговата лесна внушаемост и манипулируемост от страна на ответницата.
Предвид изложеното, съдът приема за изпълнен състав на хипотезата на чл. 29 ЗЗД и исковата претенция за основателна и доказана.
Присъждане на разноски по делото претендира ответницата, но такива на основание чл. 78, ал. 3 ГПК не й се следват, с оглед изхода на делото.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА като сключен при измама Договор за дарение на недвижим имот от 04.07.2018 г., за който е съставен Нотариален акт за дарение № 109, том II, рег. № 3019, н.дело № 268/ 2018 г. на нотариус Ив.Башева – Й., вписана в регистъра на НК с № 573, вписан в СВ при РС – Кубрат с вх. Рег. № 1589/ 04.07.2018 г., Акт № 194, том 5, дело 1031/ 2018 г., сключен в град Кубрат, между В.Г.С., ЕГН ********** *** – като дарител, и Д.Б.С., ЕГН ********** *** – като дарена, по силата на който В.Г.С., ЕГН **********, е дарил на съпругата си Д.Б.С., ЕГН **********, следния свой собствен недвижим имот: ½ ид. част от ПИ № 244, с площ по скица 1 253.00 кв.м., от кв. 39 по плана на село Беловец, общ. Кубрат, съгласно одобрения с Заповед № 286 от 1981 г. и Заповед за частична промяна на ПУП № 768 от 06.11.2001 г. ПУП на селото, с адм.адрес ул. „**“ № 9, при граници: улица „**“, УПИ № VIII – 244, ПИ № 245, ПИ № 243 и УПИ № VI – 243, за която част от поземления имот, съгласно горецитирания план е отреден урегулиран поземлен имот № VII – 244 от кв. 39 с площ от 1 516.00 кв.м. с неуредени регулационни отношения за 263 кв.м., ведно с ½ ид.част от построената в същия поземлен имот Жилищна сграда, с декларирана застроена площ от 144.00 кв.м., на основание чл. 29, ал. 1, във вр. с чл. 27 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Б.С., ЕГН ********** ***, срещу В.Г.С., ЕГН ********** ***, да й се заплатят направените разноски по делото на основание чл.78, ал. 3 ГПК, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис пред ОС – Разград.
Дава, на основание чл. 115 ЗС, шестмесечен срок, считано от влизането в сила на решението, на В.Г.С., ЕГН ********** ***, да отбележи влезлия в сила съдебен акт в Службата по вписванията при Районен съд – Кубрат.
Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева