РЕШЕНИЕ
№ 253/11.12.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при секретар Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №125/2019 г. по опис на РС Девня,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от Г.Н.П., ЕГН **********, срещу „Дженерали Застраховане” АД гр. София, ЕИК *********, с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумите: 2199.42 лв, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, представляваща неплатена част от обезщетение за причинени имуществени
вреди по л. а. „Фолксваген Пасат“,
рег.№***, в
резултат на претърпяно ПТП на 22.03.2018 г.; 171.13 лв, представляваща лихва за
забава върху главницата, за периода от 25.04.2018 г. до 29.01.2019 г. Ищцата
твърди, че на 22.03.2018 г. около 17.00 ч. съпругът й С.Л., управлявайки л. а.
„Фолксваген Пасат” при движение в права посока в дясната пътна лента по ул.
„Родопи” в гр. Вълчи дол, бил ударен от л. а. „Мазда Премаси“, излизащ
от пресечна улица с десен завой към лява пътна лента на ул. „Родопи“, който при
маневрата навлязъл в лената за движение на л. а. „Фолксваген Пасат“. Твърди, че
при удара са увредени предна броня, преден ляв мигач, решетка, ляв халоген,
декоративна решетка, средна въздушна решетка, преден ляв калник, преден капак,
ляв водач предна броня, ляв фар ксенон, PVC решетка радиатор, греда между
рогове, преден ляв рог, преден десен рог, PVC водач под ляв фар, 2 бр. панти
преден капак, основа преден ляв калник, лифт дюза за ляв фар, като при
извършения ремонт се установило, че освен PVC решетката е увреден и самия воден
радиатор, поради настъпилото усукване. Твърди още, че произшествието е посетено
от органи на МВР, като на виновния водач на л. а. „Мазда Премаси” е съставен акт за ПТП. Твърди също, че
във връзка с настъпилото събитие и поради това, че има валидно сключена
застраховка „Каско” по полица №0312170187013582 със срок на действие от
11.11.2017 г. до 11.11.2018 г. при „Дженерали Застраховане” АД, автомобила е
предоставен за оглед и при ответника е образувана щета/претенция №********* от
23.03.2018 г. по застраховка „Каско” за заплащане на дължимото застрахователно
обезщетение. Твърди, че са извършени три огледа на автомобила, като при завеждане на
претенцията ищцата е предоставила на ответника всички необходими документи.
Твърди, че автомобилът е отремонтиран, увредените детайли са подменени с нови,
като стойността на ремонта е в размер 4200.00 лв, както и че ищцата е получила
по банковата си сметка застрахователно обезщетение в размер 1864.80 лв, за което заявява, че не е достатъчно за възстановяване на автомобила в
предишния му вид. Твърди, че автомобилът е представен след отремонтиране за
оглед пред ответника, като застрахователят е отказал да възстанови в цялост
настъпилите имуществени вреди. Моли съда, да уважи предявените искове като претендира и
обезщетение за сторените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба. Ответникът излага, че исковете са
допустими, но неоснователни и оспорва същите изцяло по основание и размер. Не
оспорва, че с ищцата са страни по договор за имуществена застраховка “Каско” на
МПС, обективиран във формата на застрахователна полица №0312170187013582 със
срок на действие от 12.08.2017 г. до 11.08.2018 г. и уговорено рисково покритие
“пълно каско”, съгласно Общите условия на застраховката, противопоставими на
ищцата. Не оспорва, че в срока на застраховката на 22.03.2018 г.,
застрахованият автомобил „Фолксваген Пасат”, рег.№*** е участвал в ПТП, при което са нанесени материалните
щети, изчерпателно описани в приложените към исковата молба 3 бр. опис-заключения
за вреди по преписка №*********, подписани от представител на застрахования.
Сочи, че между страните по делото не е спорно, че на 11.04.2018 г. на основание
валидно учреденото застрахователно правоотношение и с оглед отправената от
ищцата претенция, ответната страна “Дженерали Застраховане” АД е заплатила на ищцата сумата 1864.80 лв - остойностени
имуществени вреди по увредения в резултат на процесното събитие л. а. „Фолксваген Пасат”, рег.№***, както и че, тъй като към
датата на изплащане на определеното от ответника застрахователно обезщетение,
застрахованият не е бил изплатил цялата застрахователна премия по полица
№0312170187013582, на основание чл.369, ал.2 КЗ и т.63 от ОУ към застраховка
„Каско на МПС”, ответникът прихванал от размера на определеното
застрахователно обезщетение остатъчната дължима четвърта премийна вноска по
полицата в размер 135.78 лв. Твърди, че получената (чрез направеното от
ответника плащане и прихващане) от ищцата сума е определена в пълно
съответствие с условията на застрахователния договор и при съобразяване на
всички описани в изготвените опис-заключения имуществени вреди в следствие на процесното събитие и ответникът не
дължи други суми. Заявява, че съгласно изричната уговорка на страните в
т.54.4.2 от ОУ по застраховката и нарочното искане на ищцата, изразено в
депозираното Искане за оценка на вреди, при частична щета на МПС, което е на
възраст над 10 години (каквото е процесното МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие), застрахователното обезщетение се определя по
експертна оценка, която съгласно т.53 и т.56 от същите ОУ се извършва по
правилата на Застрахователя и приетите от него методики, цени и каталози. Сочи,
че при сключване на застрахователния договор застрахованият изрично е
декларирал (в т.4.6 от представената полица №0312170187013582 за застраховка
„Каско” на МПС), че е информиран за Методиката за определяне на размера на
застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС” на Застрахователя,
която е общодостъпна (както за клиентите на дружеството, така и за третите
лица) на интернет сайта на застрахователя. Заявява, че предвид факта, че преди
завеждане на исковата молба ответното дружеството е изплатило на застрахования
обезщетение за имуществените вреди по МПС в размер 2000.58 лв, определен по
волята на страните, съгласно горецитираната методика, счита, че не дължи
плащане на претендираната сума. При условията на евентуалност, заявява, че
оспорва наличието на причинно-следствена връзка между всички твърдени от ищцата
вреди и процесното събитие. Оспорва твърдението на ищцата, че вследствие
процесното ПТП е получено увреждане на водния радиатор, като уточнява,
че застрахователят, в присъствие на представител на застрахованото
лице, е направил оглед на увреденото МПС и е описал
всички констатирани увреди по автомобила, както и съответната степен на
увреждане на отделните части. Твърди, че всички констатации от огледите се
съдържат в опис-заключения за вреди на МПС по щета №*********, с които
застрахованият се е съгласил чрез надлежното им подписване. Излага, че ищцата
не сочи никакви доказателства за причиняването на други неописани в изготвените
опис-заключения вреди по МПС, както и за наличието на причинна връзка между
тези вреди и процесното събитие. Оспорва претендирания от ищцата размер на
вредите, като заявява, че същият е силно завишен и не съответства на реално
претърпените имуществени вреди в следствие на процесното събитие. Заявява, че
претендираните от ищцата стойности на материалите, количеството труд и цената
на сервизния час надвишават обичайните пазарни такива. Счита, че твърдените от
ищцата стойности на увредените части са силно завишени. Счита още, че предвид
периода на експлоатация на МПС (над 12 години) няма пречка, при отстраняване на вредите да бъдат вложени части - втора
употреба, каквато е практиката на повечето автосервизи в страната. Твърди, че с
оглед характеристиките и функциите на увредените детайли по процесното МПС,
влагането на авточасти - втора употреба няма да се отрази по никакъв начин на
качеството на ремонта, нито ще окаже влияние върху сигурността, работата,
външния вид, качеството на возене или други основни функции и характеристики на
автомобила. Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение. Отправя и искане по чл.219, ал.1 ГПК за
конституиране на ЗД „Евроинс“ АД гр. София, ЕИК *********, като трето лице –
помагач на ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
на виновния водач на л. а. „Мазда Премаси“, обуславящо основание за предявяване
на регресен иск по чл.411 КЗ от ответника.
С Определение №233 от 01.04.2019 г. по искане на „Дженерали
Застраховане“ АД, „Евроинс“ АД гр. София, ЕИК *********, е конституирано като
трето лице – помагач на ответника по предявените искове.
Съдът, след преценка на представените
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните
фактически и правни изводи:
Не се оспорват между страните и се установяват от представените документи –
свидетелство за регистрация на МПС №********* от 14.02.2017 г., полица
№0312170187013582, 3 бр. квитанции от 11.11.2017 г., от 11.02.2018 г. и от
11.05.2018 г., 3 бр. опис-заключение за вреди на МПС по застраховка „Каско на
МПС” от 23.03.2018 г., от 26.03.2018 г., и от 28.03.2018 г., искане за оценка
на вреди по застраховка „Каско на МПС” и протокол за ПТП №1676256 от 22.03.2018
г., че
между страните е сключен договор за застраховка "Каско" на л. а.
"Фолксваген Пасат", peг.№***,
със срок на застраховката от 12.08.2017
г. до 11.08.2018
г. за застрахователна стойност 9200.00 лв, че
на 22.03.2018
г. застрахованият
автомобил „Фолксваген Пасат”, рег.№*** е участвал в ПТП с причинени повреди по МПС-то,
за
което при застрахователя е образувана щета №********* и по нея на ищцата е изплатено застрахователно
обезщетение в размер 1864.80 лв след приспадане от определения от застрахователя размер на обезщетението 2000.58
лв на остатъчната дължима четвърта премийна вноска по
полицата в размер 135.78 лв.
Спорен по делото е въпросът, в какъв размер следва да се
определи застрахователно обезщетение, както и настъпила ли е при процесното застрахователно събитие от
22.03.2018 г. повреда и на водния радиатор на автомобила, цената за чието отстраняване
да е част от длъжимото обезщетение.
Видно от кредитираната от съда като компетентно и безпристрастно изготвена,
обстойно аргументирана и неоспорена от страните съдебно-автотехническа оценителна
експертиза, процесното ПТП е настъпило на 22.03.2018 г. в гр. Вълчи дол, обл.
Варна, попоради навлизане на движещ се по ул. „Родопи“ л. а. „Мазда Премаси“,
рег.№ В6238ВВ, управляван от лицето З.Т., в насрещната пътна лента, където реализирал
удар с правомерно движещият се в насрещна посока л. а. „Фолксваген Пасат“,
рег.№***, управляван от С.Л. и в пряка причинно следствена връзка с настъпилото
ПТП по автомобила „Фолксваген Пасат“ се получили следните увреждания – деформации
и счупвания на облицовка предна броня; мигач преден ляв; решетка около халоген;
халоген ляв; декоративна решетка; въздушна решетка средна; калник преден ляв;
капак преден; водач предна броня ляв; фар преден ляв ксенон; предна ПВЦ решетка
радиатор; греда между рогове; рог преден ляв; рог преден десен; ПВЦ водяч под
преден ляв фар; панти преден капак 2 бр.; основа калник преден ляв; дюза
измиване ляв фар (лифт дюза); както и (неотразена в съставените опис-заключения
по щетата) деформация на воден радиатор, (за която експертът обосновано
изтъква, че съобразно местонахождението на агрегата, който е неподвижно
закрепен за безспорно установените като деформирани предни рогове, предна
греда, предна броня и основа на предни калници, неговата деформация, е също неминуема),
като средната пазарна цена за възстановяване на автомобила, след съпопоставяне
на стойности на сертифицирани по ISO сервизи и на несертифицирани такива и с влагане на неупотребявани части от
алтернативен производител, възлиза на 4509.27 лв.
Съгласно
чл.386, ал.2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според
константната съдебна практика (Решение №115 от 09.07.2009
г. на ВКС по т. д. №627/2008 г., II т. о., Решение
№235 от 27.12.2013 г. по т. д. №1586/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение
№37 от 23.04.2009 г. по т. д. №667/2008 г. на ВКС, І т. о., Решение
№209 от 30.01.2012 г. по т. д. №1069/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение
№167 от 11.05.2016 г. по т. д. №1869/2014 г.
на ВКС, II т. о. и др.) актуална и след влизане в сила на КЗ
от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към
датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл.386,
ал.2, вр. чл.387, ал.1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователен
договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната
стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу
която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т.
е. по пазарната му стойност, съгласно чл.400, ал.1 КЗ. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага
коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
действителна стойност (в този смисъл и Решение
№209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д.
№1069/2010 г., ІІ т. о., Решение №79 от 02.07.2009
г. на ВКС по т. д. №156/2009 г., I т. о., Решение
№6 от 02.02.2011 г. на ВКС по т. д.
№293/2010 г., I т. о. и др.). Затова и клаузата
на общите условия, предвиждаща нещо различно, противоречи на разпоредбите на КЗ.
Дори застрахованият да е заявил изплащане на обезщетение по експертна оценка,
то това не може да доведе до отричане на възможността,
причинените щети на застрахованото имущество да бъдат възмездени в размер на
действителната им стойност. В тази връзка следва да бъде съобразено, че не е
възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е
заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява застрахователно
покритие за поетия застрахователен риск, каквото разрешение на въпроса е дадено
в Решение №155 от 05.12.2016
г., т. д. №1092/2015 г., ВКС, II т. о.
Влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя задължение
при настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования
обезщетение за претърпените от събитието вреди, достатъчно по размер за
възстановяване на автомобила в състояние годно за обикновената му употреба.
Съобразно неоспореното и кредитирано от съда заключение на вещото лице,
средната пазарна стойност на щетите, включително и на деформирания воден
радиатор, към момента на събитието е 4509.27 лв и след приспадане на
заплатената от застрахователя сума 1864.80
лв, както и на предварително приспадната от застрахователя остатъчна четвърта премийна вноска по полицата в
размер 135.78 лв, дължимото обезщетение възлиза на 2508.69 лв, в рамките
на който размер е претендираната стойност 2199.42 лв, поради което
предявения иск по чл.405, ал.1 КЗ следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната
лихва върху главницата от
депозиране на исковата молба – 23.04.2018 г. до окончателното
плащане.
На основание чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.409 КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху стойността на обезщетението
след изтичане на срока по чл.405, ал.1,
вр. чл.108, ал.1 КЗ. На 23.03.2018 г. на застрахователя е
представено искане за оценка на вредите по процесната застраховка, ведно с
всички необходими документи, от който момент съобразно чл.108, ал.1 КЗ е започнал 15-дневния срок за плащане на обезщетението, изтекъл на
17.04.2018 г. и считано от 18.04.2018 г. застрахователят се е намирал в забава за
съответната неплатена част. Доколкото посочената от ищцовата страна началната
дата на претендирания период на забава е 24.04.2018 г., произнасянето следва да
се ограничи след тази дата до предявяване на исковата молба – 29.01.2018 г., за
който период претенцията се явява основателна в предявения размер 171.13 лв, изчислен
служебно с програмен продукт "Апис Финанси".
Предвид основателността на предявените искове и отправената претенция с
представен списък на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът „Дженерали Застраховане“
АД следва да заплати на ищцовата страна сторените разноски
за държавна такса, съдебна експертиза и адвокатски хонорар, в общ размер 838.00 лв.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД гр. София, ЕИК *********, при участие на „Евроинс“
АД гр. София, ЕИК *********, като трето лице – помагач на ответника, ДА ЗАПЛАТИ
на Г.Н.П., ЕГН **********, сумите: 1. 2199.42 лв (две хиляди сто деветдесет и девет лева, 42 ст.), ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 29.01.2019 г. до окончателното
плащане, представляваща неплатена част
от обезщетение за причинени имуществени вреди по л.
а. „Фолксваген Пасат“, рег.№***, в резултат
на претърпяно ПТП на 22.03.2018 г.; 2. 171.13 лв (сто седемдесет и един лева, 13
ст.), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 24.04.2018
г. до предявяване на иска – 29.01.2019 г.; 3. 838.00 лв (осемстотин тридесет и осем лева, 00 ст.), представляваща
обезщетение за направени разноски по делото; на основание чл.405, ал.1 КЗ, чл.86, ал.1,
вр. чл.409 ЗЗД и 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: