РЕШЕНИЕ
№ 337
гр. Добрич, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стела Ив. Тонева
при участието на секретаря КРИСТА СТ. КИРОВА
като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело №
20213230101766 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по гр.д. №1766/2021 г. по описа на Добрички
районен съд е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК „
ЕАД град София с ЕИК *********, с която срещу Д. И. Н. с ЕГН
********** е предявен иск за установяване на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с № 883 /
13.05.2019 г. , издадена по ч. гр.д. № 1617/2019 г. по описа на
Добрички районен съд за следните суми : -478.37 лева ,
представляваща дължима главница по договор за потребителски
кредит № 40008866..,сключен на 17.06.2018 г. , ведно със законната
лихва от 09.05.2019 г. до окончателното изплащане ; -20.08 лева –
договорна лихва за периода 25.07.2018 г. -25.09.2018г. ; 107.29 лева –
обезщетение за забава за периода 25.07.2018 г. -15.04.2019 г.
Претендират се разноските в заповедното производство и в
производството по настоящото гражданско дело .
1
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата
молба от ответника .В хода на производството изразява становище за
неоснователност на исковите претенции .
В исковата молба са наведени твърдения, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит № 40008866..,сключен на
17.06.2018 г.
Сумата , предмет на договора е била преведена на продавача на
стока по фактура № 03101305../17.06.2018 г. Потребителят е
потвърдил чрез декларация получаването на стоката от продавача .
Длъжникът не е извършил нито едно от предвидените три
плащания по договора .Крайният срок за погасяване на вноските по
кредита е настъпил ,което обосновавало тяхната изискуемост .
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 17.06.2018 г. между „ТИ БИ АЙ БАНК „ ЕАД град София с
ЕИК ********* и Д. И. Н. с ЕГН ********** е сключен договор за
потребителски кредит № 40008866...
По подадено заявление от кредитора по ч. гр.д. № 1617/2019 г.
по описа на Добрички районен съд е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК с № 883 / 13.05.2019 г за
следните суми : -478.37 лева , представляваща дължима главница по
договор за потребителски кредит № 40008866..,сключен на 17.06.2018
г. , ведно със законната лихва от 09.05.2019 г. до окончателното
изплащане ; -20.08 лева – договорна лихва за периода 25.07.2018 г. -
25.09.2018г. ; 107.29 лева – обезщетение за забава за периода
25.07.2018 г. -15.04.2019 г.
Вещото лице Е.Й. установява в заключението си по назначената
съдебно –икономическа експертиза следното :
Съгласно условията по чл. 7.2.1 и чл. 7.2.2 от договора за кредит
2
е усвоена сумата по сключения договор за кредит. Плащането по
кредита е преустановено от датата на първата падежна дата 25.07.2018
г. Неизплатеният остатък от главницата е в размер на 478.37 лева ;
договорната лихва по месечни вноски с падежи за плащане от
25.07.2018 г. до 25.9.2018 г. е в размер на 20.08 лева ; обезщетението
за забава върху просрочената главница , считано от падежа за
плащане на първата месечна вноска до 15.04.2019 г. е в размер на
31.04 лева .
Съдът кредитира заключението , неоспорено от страните и
изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и
знания .
В договора е отразен погасителен план, в който са посочени
размерът на вноските и падежните им дати.
Крайният срок за погасяване на кредита е на 25.09.2018 г.,който
е настъпил към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК .
В срока по чл. 414 , ал. 1 от ГПК длъжникът Д. И. Н. е депозирал
възражение срещу заповедта за изпълнение, в изпълнение на
указанията на заповедния съд, заявителят е предявил установителен
иск за вземането си в дадения едномесечен срок.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и по чл.
86 от ЗЗД.
В условията на пълно и главно доказване ищецът установи
наличието на валидно облигационно отношение с ответника,
възникнало въз основа на договор за потребителски кредит.
Ищецът е изпълнил задължението си по договора и е
предоставил заемната сума на ответика .
Заключението по съдебно-счетоводната експертиза установява
3
неплатени задължения по сключения договор за кредит .
Ответникът не ангажира доказателства, от които да се установи,
че е платил процесните суми .
Горното обосновава основателност на исковете и същите
подлежат на уважаване в размерите , установени със заключението на
вещото лице .В полза на заявителя се дължи и законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане .
С възражениепо по чл. 414 , а1 от ГПК длъжникът е заявил
възражение за погасяване на вземанията по давност.
Уговореното между страните връщане на предоставена в заем
сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
перодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на
задължението на части.
Приложима по отношение на това задължение е общата 5-
годишна давност по чл.110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения
краен срок за погасяване на кредита.
Крайният срок за връщане на кредита е 25.09.2018 г.
Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено
на 09.05.2019 г.
Следователно, вземането на „ТИ БИ АЙ БАНК „ ЕАД за
невърнатата част от главницата по този договор не е погасено по
давност, съответно не са погасени на основание чл. 119 ЗЗД и
вземанията за лихви, за които не е изтекла 3-годишната давност по чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да
му бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената
част от претенцията.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в
4
размер на 25.00 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение ,от които му се следват с оглед изхода на спора
разноски в размер на 21.85 лева държавна такса и 43.71 лева
юрисконсултско възнаграждение .
На основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК в производството по гр.д. №
1766 / 2021 г. на Добрички районен съд на ищеца се дължат разноски
в размер на 109.25 лева държавна такса , 262.24 лева хонорар вещо
лице и 87.41 лева юрисконсултско възнаграждение.
На ответника не се следват разноски , поради това,че не са
представени доказателства за уговорено адвокатско възнаграждение .
Водим от горното , Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ТИ БИ
АЙ БАНК „ ЕАД град София с ЕИК ********* и Д. И. Н. с ЕГН
********** , че Д. И. Н. с ЕГН ********** дължи на „ТИ БИ АЙ
БАНК „ ЕАД град София с ЕИК ********* по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК с № 883 / 13.05.2019 г. ,
издадена по ч. гр.д. № 1617/2019 г. по описа на Добрички районен съд
за следните суми : -478.37 лева , представляваща дължима главница
по договор за потребителски кредит № 40008866..,сключен на
17.06.2018 г. , ведно със законната лихва от 09.05.2019 г. до
окончателното изплащане ; -20.08 лева – договорна лихва за периода
25.07.2018 г. -25.09.2018г. ; 31.04 лева – обезщетение за забава за
периода 25.07.2018 г. -15.04.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 31.04 лева до 107.29 лева .
ОСЪЖДА Д. И. Н. с ЕГН ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ
БАНК „ ЕАД град София с ЕИК ********* разноски в производството
по ч. гр.д. № 1617/2019 г. по описа на Добрички районен съд в размер
на 21.85 лева държавна такса и 43.71 лева юрисконсултско
възнаграждение.
5
ОСЪЖДА Д. И. Н. с ЕГН ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ
БАНК „ ЕАД град София с ЕИК ********* разноски в производството
по гр.д. № 1766/2021 г. по описа на Добрички районен съд в размер
на 109.25 лева държавна такса , 262.24 лева хонорар вещо лице и 87.41
лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6