Присъда по НОХД №994/2025 на Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда по НОХД №994/2025 г. на
СлРС

РП-С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия
И. В. И., ЕГН **********, от с.К. за извършено от него
престъпление по чл.316, вр, чл. 308, ал.2, вр. ал. 1 от НК.
Производството се движи по реда на Глава 27 от НПК.
Съдът след като изслуша становището на защитника и на
самия подсъдим и след като установи, че неговите
самопризнания се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, премина към
процедурата по чл. 371, т.2 от НПК.
В с.з. представителят на РП-С. поддържа обвинението
така, както е предявено, като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание в размер на шест месеца „Лишаване от свобода”,
което да редуцира с 1/3, като така намаленото наказание в
размер на 4 м. лишаване от свобода за бъде отложено за
изпитателен срок от 3 години.
В с.з. подсъдимия, редовно призован се явява лично и с
процесуален представител. Признава се за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от
НПК, в хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК, а именно признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Процесуалния му представител
моли за налагане на наказание по вид и размер идентично на
предложеното от РП-С..
От събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подс.И. В. И., ЕГН **********, живущ в с. К., общ. Л.,
обл. П. бил инвалид със 100 % глухота. Той не притежавал
1

валидно СУМПС и не е правоспособен водач на МПС-во.
Св. Х. И. В. бил син на И. В. И. и живее в Германия, гр.
Кретфелд.
В неустановен момент преди 11.02.2025г. подс. И. В. И.
се сдобил по неустановен начин с неистински официален
документ за управление на моторно превозно средство с №
*********, на което е придаден вид, че е издадено на
03.07.2018г. от МВР - П. на негово име.
Свидетелите Ж.Р.Д. и Х. Г.С. били полицейски
служители, като и двамата към инкриминираната дата
(11.02.2025г.) са заемали длъжност „служител в Група „ППД“
при РУ МВР С.“. За времето от 19.00 ч. на 10.02.2025г. до
07.00 ч. на 11.02.2025г. двамата били на смяна като екип.
Във връзка със служебните си задължения, около
04.35ч. на 11.02.2025г., свидетелите Диманов и Стоянов се
намирали в гр. С., на бул. „Цар Симеон“, до бензиностанция
„Лукойл“ където спрели за проверка л.а. марка„Мерцедес Ц
220“ с peг. № *****, движещ се по бул. „Цар Симеон“ в гр. С.
в посока бул. „Братя Миладинови“.
При извършената проверка подс.И. В. И. представил на
полицейските служители СУМПС с посочен № *********,
издадено на 03.07.2018г. от МВР- П.. Това СУМПС било с
имената и личните данни на подс. И. В. И. като по време на
проверката той представил този документ, за да докаже на
полицейските служители от РУ МВР- С., че е правоспособен
водач на МПС-во и че има право да управлява МПС-во.
Служителите на МВР–С. се усъмнили в истинността на
представения документ, тъй като на него липсвали
стандартните холограмни елементи и след като направили
справка установили, че И. В. И. не е правоспособен водач
на МПС и никога не е притежавал СУМПС.При проведената
с полицейските служители беседа, подсъдимият обяснил, че
бившият му шеф в РГермания му е предоставил това
СУМПС преди повече от една година, за което той е
2

заплатил 1000 евро.
Въз основа на установеното на подс. И. В. И. бил
съставен АУАН серия GA, № 3539212 за извършено от него
нарушение на чл.150 от ЗДвП като подсъдимият предал
СУМПС № ********* на св. Ж.Р.Д., който от своя страна го
предал на разследващ полицай от РУ –гр.С..
Видно от заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза СУМПС № *********,
посочено като издадено на 03.07.2018г. от МВР –П.
представлява неистински документ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена, въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, взети в тяхната
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели Ж.Р.Д. (л,16), Х. Г.С. (л.17), Х. И. В. (л.59), тъй като
същите са безпротиворечиви, относими към предмета на
делото и взаимно се допълват. Съдът кредитира и писмените
доказателства, присъединени към доказателствения материал
по реда на НПК, а именно: АУАН № 3539212, серия GA (л.5),
справка за нарушител/водач (л.6-7), протоколи за доброволно
предаване (л.8, л.9), разписки (л.10-11), експертна справка
(л.12), справка за пътувания (л.14-15), справка съдимост
(л.29-30), характеристика (л.83), декларация за семейно и
имотно състояние (л.82), както и веществено доказателство:
оригинал на Свидетелство за управление на моторно
превозно средство с № ********* (л.26). Дава вяра на
заключението на съдебно- техническата експертиза (л.22-25)
като неоспорена от страните. Съдът не кредитира дадените
от И. В. И. обяснения по предявеното му обвинение, тъй като
противоречат на житейската и правна логика и на останалия
доказателствен материал и представляват защитна теза.
Въз основа на така приетото за установено от
3

фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
Безспорно е установен механизма на деянието и
авторството на същото.
Безспорно е установено, че с деянието си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.
316 вр. чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 11.02.2025г.,
в гр.С., съзнателно се ползвал от неистински официален
документ - свидетелство за управление на моторно превозно
средство с № *********, на което е придаден вид, че е
издадено на 03.07.2018г. год. от МВР П., с цел да докаже, че е
правоспособен водач, като от него за самото му съставяне не
може да се търси наказателна отговорност.
Безспорно е, че подсъдимият е ползвал съзнателно
процесния документ, а именно - свидетелство за управление
на моторно превозно средство с № *********, на което е
придаден вид, че е издадено на 03.07.2018г. год. от МВР П., с
цел да докаже, че е правоспособен водач, като от него за
самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
Установен е вида на представения документ, който по
своята същност представлява неистински официален
документ по смисъла на чл.93 ,т. 5 от НК както и
обстоятелството, че същия е представен лично от подсъдимия
пред служител на РУ- С. .
По делото е безспорно установено, че процесния
документ не е бил издаден от МВР - П. и не е изготвен според
установените изисквания за издаването му както и, че
подс.И. никога не е придобивал правоспособност да
управлява МПС-во.
Съгласно чл.151, ал.2 от ЗДвП - „Свидетелство за
управление на моторни превозни средства се издава от
органите на Министерството на вътрешните работи на лице,
завършило X клас (преди - „основно образование“) и при
наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да
4

управлява моторни превозни средства за съответната
категория, преминало е обучение за водач на моторно
превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ
и което успешно е издържало изпит за водач на моторно
превозно средство.“
Престъплението е извършено с пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал.2 НК, тъй като подсъдимият е съзнавал
противообществения характер на поведението си,
предвиждал е и е целял настъпването на съставомерните
общественоопасни последици. Той е съзнавал, че не
притежава валидно СУМПС, издадено в България както и, че
го представя пред полицейски служители от РУ МВР С..
Установено е и това, че подсъдимият е целял да докаже, че е
правоспособен водач на МПС-во като е представил
документа.
От обективна страна, по досъдебното производство се
събраха доказателства, че инкриминираният документ е
неистински и официален и представлява свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
Причини, мотиви и условия за извършване на
престъплението, съдът намира в незачитането на правовия
ред в РБ.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието и прие, че следва да наложи наказанието при
условията на чл. 58а от НК като отчете, че И. е неосъждан, но
има налагано административно наказание по чл.78а от НК за
престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът прие чистото му съдебно минало.
Съдът не отчете наличие на отегчаващи отговорността
обстоятелства.
С оглед целите на специалната и генерална
5

превенция, за престъплението по чл. 316 вр. чл. 308 ал.2 вр.
ал.1 от НК, съдът наложи на подсъдимия наказание при
условията на чл. 58а от НК в вр чл. 54 , ал. 1 от НК, а именно
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, което намали с 1/3, като така определеното и
намалено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок
от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, отложи за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ считано, от влизане в присъдата в сила.
Съдът постанови вещественото доказателство, а
именно оригинал на Свидетелство за управление на моторно
превозно средство с № ********* след влизане в сила на
присъдата да бъде изпратено на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – С. за унищожаване по съответния ред.

По правилата на процеса съдът осъди подсъдимия И. В.
И. да заплати направените по делото разноски в размер на
130.21 лева ( сто и тридесет лева, двадесет и една стотинки) в
полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – С..
По правилата на процеса съдът осъди подсъдимия И. В.
И. да заплати направените по делото разноски в размер на
104.00 лева, представляващи разноски за назначения по
делото тълковник, в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – С..
Така определеното наказание, съдът счита за
максимално справедливо и за отговарящо на степента на
обществена опасност на подсъдимия и на деянието.
Ръководен от гореизложеното съдът, постанови
присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	168
Дата:	28 октомври 2025 г. (в сила от 13 ноември 2025 г.)
Съдия:	Светлана Кирилова Димова

Дело:	20252230200994
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 август 2025 г.

Присъда по НОХД №994/2025 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите