РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Ихтиман, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Ана Ил. Божилова
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20251840200348 по описа за 2025 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
„АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК ********* е обжалвало
електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал.
2, т. 3 ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като не е
допустимо да бъде издаден електронен фиш. Сочи се, че електронният фиш е издаден след
сроковете по чл. 34 ЗАНН. Изтъкнати са доводи за допуснати редица процесуални
нарушения, както и за непропорционалност на наложеното наказание.
Въззиваемата страна в писмено становище оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:
На 17.04.2022 г. в 14,09 часа с устройство № 20022, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
монтирано на АМ „Тракия“, км 24+288 е бил заснет товарен автомобил, който се е движел с
посока намаляващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а,
ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него има
подадена тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от
измерената.
Впоследствие е установен ползвателя на автомобила, като на основание чл. 179, ал.
3б, вр. чл. 187а, ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за
нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
1
От представеното извлечение от доклад от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установява, че системата е отчела, че за товарния
автомобил е имало подадена тол декларация, но платената категория е по-малка от
измерената.
Съгласно представеното становище от отдел „Управление на информационната
система и инфраструктура“ към Националното тол управление подадената тол декларация
за превозното средство е за ППС с техническа максимална маса над 12 т с 2 оси, а заснетото
ППС е с техническа максимална маса на състав от превозни средства над 12 т с 5 оси, като
дължимата сума за сегмента, в който е установено нарушението е в размер на 1,15 лева.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът приема, че жалбата е допустима, доколкото е спазен предвиденият в чл. 189ж,
ал. 5 ЗДвП 14-дневен срок от получаването на издадения електронен фиш.
Електронният фиш е издаден от териториални и материално компетентен орган
съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на издадения
електронен фиш поради обстоятелството, че чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не предвижда подобна
възможност. Вярно е, че цитираната разпоредба препраща към единствено към чл. 179, ал. 3
ЗДвП, но при систематичното тълкуване на чл. 189ж, ал. 7, вр. чл. 167а, ал. 4 ЗДвП се
установява, че законът не забранява констатирани нарушения по чл. 179, ал. 3а и 3б ЗДвП да
бъдат санкционирани чрез издаването на електронен фиш.
По отношение на възражението за погасяване на отговорността по давност следва да
се има предвид, че в производството по установяване и наказване на административни
нарушения чрез електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като
тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушението се отнася до
съставяне на АУАН, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН се отнася до издаването на
НП, а при производството при установяване ни наказване на нарушение чрез електронен
фиш не се съставя АУАН и не се издава НП. В този смисъл моментът на издаване на фиша е
без правно значение след като не се изтекли общите давностни срокове по чл. 80 и 81 НК
(приложими по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН) от датата на
извършване на нарушението.
По същество обаче, съдът приема, че жалбата е основателна.
В Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата е въведена смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и
такси на база време и изминато разстояние, като са предвидени съответно и различни
санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
За движение на пътните превозни средства с обща допустима максимална маса над
3,5 тона се дължи заплащане на тол такса. В чл. 10б, ал.1 и 2 ЗП е предвидено, че тол
таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на
осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен
участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по платената
пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата се
извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси. В ал. 3 на чл. 10б ЗП е
посочено, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно
средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
над 3,5 тона, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
2
От своя страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в ЗДвП се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
- видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство,
неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство - част от системата.
В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 ЗП, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на
вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или
вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500
лв.
От обективна страна се установи, че на 17.04.2022 г. електронната система за
събиране на пътните такси е засекла товарния автомобил, който се е движел по АМ
„Тракия“, която е част от платената пътна мрежа и е създала доклад за извършено
нарушение, тъй като за преводното средство има подадена тол декларация за
преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Настоящият състав приема, че макар и обективно да е било допуснато нарушение на
чл. 179, ал. 3б ЗДвП, тъй като не е била заплатена дължимата тол такса според категорията
на автомобила от страна на ползвателя му, при преминаването през платената пътна мрежа,
то издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че предвидения в чл.
179, ал. 3б ЗДвП размер на имуществената санкция противоречи на чл. 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
(Директива 1999/62/ЕО). Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за
държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на съда на Европейския съюз
(съединени дела C-497/15 и C-498/15) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в
смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от
наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
В българския закон - чл. 179, ал. 3а ЗДвП, санкцията е абсолютно определена и не
предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението –
размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице технически
проблем при отчитане на изминатото разстояние, отсъства на каквото и да е плащане на
таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от заплатения
маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични характеристики и пр.
3
Нещо повече – самият законодател с изменението на чл. 10б, ал. 7 от Закона за
пътищата (ДВ, бр. 13/2024 г.) е предвидил, че не се образува административнонаказателно
производство в случаите, когато при частично или пълно недеклариране на тол данни в
рамките на един календарен ден и собственикът или ползвателя заплати дължимата такса
след получаване на надлежно уведомление от страна на доставчика на услуга за пътно
таксуване. Вярно е, че посоченото изменение на закона е след извършване на нарушението,
но същото следва да бъде ценено в контекста на законосъобразното реализиране на
административнонаказателната отговорност на съответното лице.
От представените от страна на наказващия орган доказателства се установява, че
размерът на дължимата тол такса е незначителен (1,15 лева) и след като бъде съотнесен към
размера на наложената санкция е налице очевидна непропорционалност. Въпреки че
нарушителят е юридическо лице, не може да се пренебрегне обстоятелството, че
реализирането на държавна принуда не бива да е самоцелно, а да съответства на степента на
засягане на обществените отношения, които са защитени по административен ред.
В този смисъл според настоящият състав предвиденото в чл. 179, ал. 3б ЗДвП
наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за
пропорционалност. Както е известно при нетранспониране в срок на директива или при
неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено
приложение на съответните текстове на директивата.
В този смисъл е и решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело C-61/23, с предмет
преюдициално запитване на АдмС-Хасково, отправено именно във връзка с системата от
санкции в българското право, съгласно което член 9а от Директива 1999/62 трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер
за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с
фиксиран размер.
Предвид изложеното съдът приема, че издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на „АИТ
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление
с. Милево, ул. „24-та“ № 10 сумата от 150,00 лв. (сто и петдесет лева) разноски в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд-София област.
4
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5