№ 210
гр. Нова Загора, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора гоД. в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20222220100783 по описа за 2022 гоД.
Искът е с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Д. Д. Б. с ЕГН
********** и адрес: ********* и Р. Д. А. с ЕГН ********** и адрес: ******,
чрез процесуален представител адв.В. Х. М. от АК - Сливен срещу Н. И. Н. с
ЕГН ********** и адрес: ******.
В исковата молба се посочва, че с определение от 23.03.1995 г. по гр.д.
№ 235/1995 г. по описа на Новозагорския районен съд е била утвърдена
съдебна спогодба, по силата на която в дял на И.Д.Н. с ЕГН ********** бил
даден и той приел да вземе недвижим имот, находящ се в с.Съдиево,
общ.Нова Загора, обл.Сливен, представляващ дворно място от 770 кв.метра, с
находящите се в него къща, лятна кухня и стопански сгради, съставляващо
парцел I-280 в квартал 28 по регулационния план на селото, с граници : от две
страни улица, парц.IХ-280, парц.VIII-278 като за уравнение дела на К. И.
Петровa, получилият имота И.Д.Н. поел задължение за издръжката и
гледането до края на живота.
Сочи се, че понастоящем този имот бил с описание: урегулиран
поземлен имот I-280 от 880 кв.метра в квартал 28 по подробния устройствен
план на селото, с граници: от две страни улици, УПИ IX-280, УПИ VII-278,
заедно с находящите се в него жилище с площ 70 кв.метра, жилище с площ
37 кв.метра, второстепенна постройка с площ 32 кв.метра, второстепенна
постройка с площ 40 кв.метра, второстепенна постройка с площ 9 кв.метра.
Разяснява се, че К. И. П. починала на 02.04.2020 г. И.Д.Н. починал
преди нея - на 13.04.2018 г. Неговата наследница била дъщеря му Н. И. Н.,
1
към която по силата на законовото правоприемство преминало задължението
за издръжка и гледане на К. И. П..
Твърди се, че докато К. И. П. е била жива, нито И.Д.Н., нито след
неговата смърт дъщеря му Н. И. Н. са изпълнявали задължението за издръжка
и гледане..
Излага се, че ищците са наследници и законни правоприемници на К.
И. П., поради което към тях било преминало и правото да поискат
развалянето на описания договор за издръжка и гледане, поради
неизпълнение. Това обосновавало праният им интерес от завеждането на
настоящия иск.
С оглед на горното молят съда да постанови решение, с което да
развали, поради неизпълнение от страна на ответницата Н. И. Н., както и от
нейния наследодател И.Д.Н., на съдебната спогодба, утвърдена с определение
от 23.03.1995 г. по гр.д.№ 235/1995 г. на Новозагорския районен съд, в частта
й, в която в дял на И.Д.Н. с ЕГН ********** е бил даден и той е приел да
вземе недвижим имот, находящ се в с.Съдиево, Новозагорска община,
Сливенска област, представляващ дворно място от 770 кв.метра, с
находящите се в него къща, лятна кухня и стопански сгради, съставляващо
парцел I-280 в квартал 28 по регулационния план на селото, с граници: от две
страни улица, парц.IХ-280, парц.VIII-278 срещу поето задължение спрямо К.
И. П., за издръжката и гледането до края на живота и от получилият имота
И.Д.Н. (Настоящо описание на имота: урегулиран поземлен имот I-280 от 880
кв.метра в квартал 28 по подробния устройствен план на селото, с граници: от
две страни улици, УПИ IX-280, УПИ VII-278, заедно с находящите се в него
жилище с площ 70 кв.метра, жилище с площ 37 кв.метра, второстепенна
постройка с площ 32 кв.метра, второстепенна постройка с площ 40 кв.метра,
второстепенна постройка с площ 9 кв.метра), както и да осъди ответницата да
им заплати разноските по делото.
Прилагат се писмени доказателства по опис.
С допълнителна искова молба с вх.№ 2852 от 20.06.2022 г. са
включени и останалите двама ищци по делото - Н. Д. Н. с ЕГН ********** и
адрес: ******* и М. К. Д. с ЕГН ********** с адрес: *******.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
страна, чрез адв.Д. П. от АК - Кърджали, като се заявява, че предявения иск е
2
допустим, но неоснователен и излага подробни съображения.
Посочва се, че страните са наследници на К. И. П.. Съгласно
Тълкувателно решение № 30/17.VI.1981 г., ОСГК на ВС, наследниците на
кредитора - прехвърлител на вещното право или на правото на собственост,
могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане, поради
неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им
права, произтичащи от наследяването.
Разяснява се, че наследници на К. И. П. били нейните деца - Д. Б.
(първата ищца), **** Н. (наследодател на останалите ищци) и И. Н.
(наследодателя на ответницата), които биха получили по 1/3 ид.част от
наследството на майка си. Съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът по
един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за
която той отговаря, кредиторът може да развали договора, съгласно чл.87,
ал.3 от ЗЗД. Това ставало по исков ред. При условие, че кредиторът по
договора почине, всеки от неговите наследници може да иска развалянето на
алеаторния договор до размера на наследствените си права. Или искът бил
неоснователен по отношение на 1/3 идеална част от процесните недвижими
имоти, а именно: недвижим имот, находящ се в с.Съдиево, Новозагорска
община, Сливенска област, представляващ дворно място от 770 кв.метра,
ведно с находящите се в него къща, лятна кухня и стопански сгради,
съставляващо парцел I-280 в квартал 28 по регулационния план на селото, с
граници: от две страни улица, парц.IХ-280, парцVIII-278, понастоящем с
описание: УПИ I-280 от 880 кв.метра в квартал 28 по ПУП на с.Съдиево, с
граници: от две страни улици, УПИ IX-280, УПИ VII-278, ведно с
находящите се в него жилище с площ 70 кв.метра, жилище с площ 37
кв.метра, второстепенна постройка с площ 32 кв.метра, второстепенна
постройка с площ 40 кв.метра, второстепенна постройка с площ 9 кв.метра.
Твърди също, че исковете били изцяло неоснователни, тъй като баща й
И.Д.Н. се е грижел за майка си К. И. П. до неговата смърт през 2018 г.
Последната живяла в процесните имоти заедно с бащата на ответницата.
Сочи, че било видно от протокола за делба от 1995 г., че К. И. е имала и
запазено право на ползване върху лятната кухня. Ответницата, като дъщеря
на И.Д.Н. и внучка на К. И. П. излага, че е разбрала за тяхната смърт едва
през есента на 2021 г., когато първата ищца - Д. Д. Б. я потърсила с
3
предложение да изкупи процесните имоти. Тогава разбрала за
съществуването на делба с протокол от 23.03.1995 г. по гр.д. № 235/ 1995 г. по
описа на PC - Нова Загора и за поетото от баща й задължение за издръжка и
гледане спрямо баба й. Подчертава, че баща й я е изоставил, когато е била на
2 години и оттогава нито той, нито някой от роднините й по бащина линия са
я търсили или поддържали контакт с мен. Родена била през 1988 г.,
родителите й са се развели през 1991 г., а по време на делбата е била едва на 7
години. Като дете е живяла с майка си в гр.Д.град, а по-късно създала
семейство в гр.Кърджали. Или не би могла да се грижи за баба си К. И. П.,
тъй като не е знаела, че баща й е починал през 2018 г., нито че бил поел
задължение за издръжка и гледане на майка си, нито дори че баба й К. П. е
имала нужда от издръжка и гледане, нито че е починала през 2020 г.
Както посочила по-горе баща й И.Д.Н. е живял заедно с майка си К. И.
П. и се е грижел за нея до неговата смърт. Подчертава също, че първата ищца
Д. Б. идвала 1-2 пъти в гоД.та в с.Съдиево и почти не се е грижела за майка
си, а останалите ищци не са полагали грижи по никакъв начин, което знаела
от свидетели.
Счита, че ако баща й не се е грижел за майка си, то последната е
можела да поиска разваляне на договора приживе. Също така баба й - К. П.
след смъртта на баща й не я е потърсила, за да й съобщи за смъртта на баща й
или да я уведоми, че има задължения по договор за издръжка и гледане, нито
я е търсил някой от роднините й по бащина линия.
Посочва, че по общо правило двустранният договор се развалял,
поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря с едностранно
изявление от кредитора. Изявлението трябвало да съдържа подходящ срок за
изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва
по силата на изявлението. Ако посоченият срок бил подходящ, ефектът на
развалянето настъпвал, ако длъжникът не изпълнел до изтичането му, а ако
изявлението не съдържало срок или срокът бил недостатъчен, ефектът на
развалянето настъпвал, ако длъжникът не изпълни до изтичането на
обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок.
Ответницата твърди, че в конкретния случай е било невъзможно да
изпълни задължение, за което не е знаела, че съществува и подчертава, че
неизпълнението не било в следствие на неполагане на дължима грижа от
4
нейна страна, а се дължало на причина, която не можела да й се вмени във
вина, т.е. я освобождавала от отговорност - аргумент от чл.81, ал.1 от ЗЗД.
Излага се също, че след като първата ищца се свързала с ответницата
през ноември 2021 г., узнала че баба й К. П. е притежавала и други имоти, с
които ищците се били разпоредили след смъртта на баща й (13.04.2018 г.) в
полза на първата ищца - Д. Б., а в началото на 2018 г. - в полза на нейния син
И. Б., а именно: ПИ - 3.894 дка в местността „Сливенско шосе“, с.Съдиево,
ПИ - 7.602 дка в местността „Кьокере“, с.Съдиево, ПИ - 6.651 дка в
местността „Дюшлек“, с.Съдиево, ПИ - 2.851 дка в местността „Ичилията“,
с.Съдиево. Счита, че тези прехвърляния са били направени единствено и с
цел да бъде лишена от 1/3 ид.ч от наследството на баба й К., респ. на баща й
И. и независимо, че сделките били изповядани под формата на покупко-
продажба, същите представлявали прикрито дарение, като извършени между
роднини по права линия.
Не на последно място при делбата от 1995 г. първата ищца и
наследодателя на останалите ищци били получили в дял имоти останали по
наследство от дядо й Д.Н.П..
Или от гореизложеното следвало, че ищците са придобили повече,
отколкото биха получили по наследство от общия им наследодател К. П..
Ето защо, счита че исковите им претенции били освен неоснователни и
неморални, предявени в разрез с добросъвестността и добрите нрави, тъй като
процесните имоти били единственото нещо, което й останало от баща й,
който я е изоставил в ранна детска възраст.
Моли съда да отхвърли изцяло исковите претенции на Д. Д. Б., Р. Д. А.,
Н. Д. Н. и М. К. Д., като неоснователни и недоказани или алтернативно да
отхвърли същите относно 1/3 ид.част от процесните имоти, като й присъдите
и направените по делото разноски.
Прилагат се писмени доказателства по опис.
Отправят се към съда доказателствени искания да бъдат допуснати при
режим на довеждане четирима свидетели, с двама от които ще установи
твърденията си, че баща й се е грижел за майка си до неговата смърт и двама,
с които ще установи, че баща й не я е търсил от 1990 г. и че е разбрала за
неговата смърт, смъртта на баба ми и наследството през есента на 2021 г.
5
Моли на основание чл.176 от ГПК, съда да задължи ищцата Д. Д. Б. да
се яви в съдебно заседание и да отговори на въпроса: И. Д. Б. нейн син ли е,
ако не - каква им е родствената връзка?
В откритото съдебно заседание на 20.10.2022 г. ищците, редовно
призовани - не се явяват, за тях се явява адв.М., редовно упълномощен от по-
рано.
Ответницата, редовно призована - лично се явява и с адв.П., редовно
упълномощена от по-рано.
Разпитани са и свидетелите Л.Д.В., Н.С.Р. М. И. Д., П.Д.П. - майка на
ответницата, И. ****ев С. и Н. С. И..
Съдът е предоставил на страните срок за писмени защити и такива са
представени.
От събраните по делото доказателства съдът установи от
фактическа страна следното:
Страните са представили на съда следните доказателства: Протокол от
23.03.1995 г. по гр.д.№ 235/1995 г. на Новозагорския PC, вписано в Службата
по вписванията дв.вх.рег.№ 216/24.03.1995 г., том 117 стр.433, Скица на
имота № КР-08-648/08.06.2022 г. на отдел КРВП на община Нова Загора
**********/10.06.2022 г., Удостоверение за наследници на К. И. П. изх.№
23/26.05.2022 г. на Кметство с.Съдиево, Новозагорска община, Платежно
нареждане за внесена държавна такса, Пълномощно, Справка от всички СВ по
лице, Решение № 32225/ 04.03.1999 г. на ОСЗ - Нова Загора, Нот.акт за
покупко-продажба на земеделска земя - Дв.вх.peг.№ 1182/ 15.06.2018 г.; акт.
№ 124, том IV, дело № 696/ 2018 год. на СВ Нова Загора, Нот.акт за покупко-
продажба на земеделска земя - Дв.вх.peг. № 102/ 24.01.2018 г., акт. № 58, том
I, дело № 48/2018 г. на СВ Нова Загора, Решение за развод № 551/15.11.1991
г. по гр.дело № 40/1991 г. по описа на PC Д.град, пълномощно, договор за
правна защита и съдействие, както и гласните свидетелски показания на
Л.Д.В., Н.С.Р. М. И. Д., П.Д.П., И. ****ев С. и Н. С. И..
С постъпилата искова молба от Д. Д. Б. от гр.Сливен, Р. Д. А. от
гр.Сливен, Н. Д. Н. от гр.София и М. К. Д. от гр.Пловдив, представлявани от
адв.В. М. от АК - Сливен против Н. И. Н. от гр.Д.град е предявен иск за
разваляне на утвърдена с определение от 1995 г. на НЗРС по гр.д.№ 235/1995
г. съдебна спогодба, поради неизпълнение в определена нейна част, в която в
дял на И.Д.Н. - наследодателя на ответницата, е бил даден процесния имот,
находящ се в с.Съдиево,общ.Н.Загора, обл.Сливен. Видно от спогодбата за
уравнение на дела на К. И. П., получилият дял И.Д.Н. се е задължил да поеме
6
издръжката и гледането й.
Твърди се от ищцова страна, че такава издръжка не била престирана,
нито от него, нито от наследниците му, което обуславяло правният им от
завеждането на делото и развалянето на спогодбата в тази й част.
Ответницата оспорва иска, като неоснователен и излага подробни
съображения.
Безспорно се установи, че е била сключена съдебна спогодба по силата
на която в дял на И.Д.Н. е даден процесния имот, а на К. - И. е поел
задължението да я гледа и издържа. Не се спори и че К. И. П. е починала на
01.04.2020 г. и нейни наследници към настоящия момент са Д. Д. Б., Н. Д. Н.,
Р. Д. А., М. К. Д. и Н. И. Н..
От приложеното по делото удостоверение за наследници на К. И. П. се
установява и датата на смъртта на И.Д.Н. - 14.04.2018 г.
Видно от Решение № 551 от 15.11.1991 г. по гр.д.№ 40/1991 г. на РС -
Д.град, родителите на ответницата - П.Д. Н. и И.Д.Н. са прекратили брака си.
От свидетелските показания безпротиворечиво се доказа, че до
последно – до смъртта на И.Д.Н. през 2018 г., той и К. И. П. са живели заедно
в един двор, в едно домакинство и в съгласие, независимо, че беше уточнено,
че И. е плащал на свид.Н.Р. и на други жени да се грижат за майка му К.,
което е нормално предвид нейното здравословно състояние – сочи се , че тя е
била на памперси, а и сина й бил с разклатено здраве.
Свид.В. – кмет на с.Съдиево твърди, че И. не е полагал грижи за майка
си К., а леля Д. (Д. Б.) се е грижила и за двамата, но предвид заявеното от
самия него, че леля Д. има земя при тях, при баща му, съдът намира, че в тази
връзка свид.В. може да се явява заинтересован от изхода на делото.
Не се установи по делото и момента,в който ответницата е узнала за
смъртта на своя баща.
От така приетото за установено съдът прави следните правни
изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
В исковата молба се излага, че с определение от 1995 г. РС Нова
Загора е утвърдил спогодба по силата на която в дял на И.Д.Н. бил даден
недвижим имот, подробно описан в исковата молба, като за уравнение на дела
7
на К. И. П., получилият дял И. се задължил да поеме издръжката и гледането
й. Твърди се, че такава издръжка не й била давана на К., нито от И., нито от
наследниците му. Това обуславяло правния интерес от завеждането на делото
и развалянето на спогодбата в тази й част.
От изложеното в исковата молба се извежда, че съдът е сезиран с иск с
правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
С отговора си ответницата заявява, че счита предявения иск за
допустим, но неоснователен, за което излага подробни съображения.
Съдът намира за безспорно установени фактите, че е била сключена
съдебна спогодба по силата, на която в дял на И.Д.Н. е даден процесния имот,
а на К. - И. е поел задължението да я гледа и издържа, както и че К. И. П. е
починала на 01.04.2020 г. и нейни наследници към настоящия момент са Д. Д.
Б., Н. Д. Н., Р. Д. А., М. К. Д. и Н. И. Н., а И.Д.Н. е починал на 14.04.2018 г.
Видно пък от Решение № 551 от 15.11.1991 г. по гр.д.№ 40/1991 г. на
РС - Д.град, родителите на ответницата - П.Д. Н. и И.Д.Н. са прекратили
брака си.
В тежест на всяка страна бе да докаже твърденията си.
Съответно в тежест на ищците бе да докажат, че И.Д.Н. и ответницата
Н. И. Н. не са полагали необходимите грижи за К. И. П., да докажат знание от
страна на ответницата за факта на постигнатата спогодба и момента на
смъртта на баща й и баба й - И. и К..
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
по делото писмени доказателства и събраните гласни свидетелски показания
в съдебно заседание, съдът може да направи обоснован извод, че предявеният
иск се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
От свидетелските показания безпротиворечиво се доказа, че до
последно – до смъртта на И.Д.Н. през 2018 г., той и К. И. П. са живели заедно
в един двор, в едно домакинство и в съгласие, независимо, че беше уточнено,
че И. е плащал на свид.Н.Р. и на други жени да се грижат за майка му К..
От друга страна се посочва, че като бивш работник по ТЕЦ-овете И.
вземал прилична пенсия.
Естествено е, най-малкото поради разликата в половете и прочие, че И.
е можел, чрез трето лице да изпълнява поетите от него задължения във връзка
с процесното споразумение, макар че свидетелите И. и С., бидейки
незаинтересовани от процесния имот, категорично сочат, че се е грижел за
8
майка си, с покупки, със средства и каквото друго може.
Колко точно е пиел И. и дали е злоупотребявал с алкохол съдът
намира, че са факти ирелевантни по делото, докато главното е, че са живели
заедно и така или иначе са се грижили един за друг.
К. П. е починала на 102 години, но до смъртта на сина си И. през 2018
г., нито докато е била жива се е възползвала от правото си да оспори
прехвърлянето на процесния имот на сина си с мотива, че той не се грижи за
нея и не й дава нужната издръжка.
Съдът намира също, че ако К. И. П. е била недоволна от
неизпълнението на поетия от сина й И.Д.Н. ангажимент, то тя би предприела
стъпка към разваляне на споразумението, или поне след неговата смърт би
могла да предприеме някакви действия в тази посока, при това както се
посочва е била досами кметството и кмета на селото, с когото са били в много
добри отношения и би й съдействал.
Много показателен е факта, че ищцата Д. Б. се е свързала с
ответницата през ноември 2021 г., но не са се разбрали за цената на процесния
имот, след което е заведен настоящият иск.
Доказва се от всички свидетели твърдяното от ответницата, че след
развода на родителите й, не са поддържали никаква връзка с наследодателя й
– баща й И.Д.Н., както и че не е имало как ответницата да узнае, че е бил
налице такъв договор и поето от баща й условие за гледане от негова страна
на майка му. Не е била уведомена по никакъв начин и за факта на смъртта на
баща й, който факт безспорно се установява от всички свидетелски
показания.
На следващо място следва да се подчертае, и факта, че свид.С. сега си е
закупил друга къща и вече нямал нужда от тази къща. Категорично от
изявлението му става ясно, че същият не проявява никакъв интерес към
процесния имот, поради което може да се изключи евентуална негова
заинтересованост от изхода на делото в тази връзка.
Съобразно разпределената доказателствена тежест и предвид
изложеното съдът счита, че ищците не успяха при условията на пълно и
главно доказване да докажат, че И. Н. не е полагал необходимите грижи за К.
П., както и да докажат знание от страна на ответницата за факта на
постигнатата спогодба и момента на смъртта на баща й и баба й,като в тази
връзка съдът възприема възражението на ответната страна,че е налице
приложението на чл.81,ал.1 от ЗЗД, поради което следва да отхвърли така
предявения иск.
Поради отхвърляне на главния иск,съдът не следва да се произнася по
алтернативното искане на ответницата.
По разноските:
При този изход на делото в тежест на ищците следва да се присъдят и
направените от ответницата съдебно-деловодни разноски в размер на 1200.00
лева - адвокатско възнаграждение по настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Д. Б. с ЕГН ********** и адрес:
*********, Р. Д. А. с ЕГН ********** и адрес: ******, Н. Д. Н. с ЕГН
********** и адрес: ******* и М. К. Д. с ЕГН ********** с адрес: *******
ИСК ПРОТИВ Н. И. Н. с ЕГН ********** и адрес: ******, с правно
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на съдебна спогодба, утвърдена с
определение от 23.03.1995 г. по гр.д.№ 235/1995 г. на Новозагорския районен
съд, в частта й, в която в дял на И.Д.Н. с ЕГН ********** е даден и той е
приел да вземе недвижим имот, находящ се в с.Съдиево, Новозагорска
община, Сливенска област, представляващ дворно място от 770 кв.метра, с
находящите се в него къща, лятна кухня и стопански сгради, съставляващо
парцел I-280 в квартал 28 по регулационния план на селото, с граници: от две
страни улица, парц.IХ-280, парц.VIII-278 срещу поето задължение спрямо К.
И. П., за издръжка и гледане до края на живота й от получилият имота И.Д.Н.
(Настоящо описание на имота: урегулиран поземлен имот I-280 от 880
кв.метра в квартал 28 по подробния устройствен план на селото, с граници: от
две страни улици, УПИ IX-280, УПИ VII-278, заедно с находящите се в него
жилище с площ 70 кв.метра, жилище с площ 37 кв.метра, второстепенна
постройка с площ 32 кв.метра, второстепенна постройка с площ 40 кв.метра,
второстепенна постройка с площ 9 кв.метра), КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д. Д. Б. с ЕГН ********** и адрес: *********, Р. Д. А. с
ЕГН ********** и адрес: ******, Н. Д. Н. с ЕГН ********** и адрес: *******
и М. К. Д. с ЕГН ********** с адрес: *******, ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. И. Н. с
ЕГН ********** и адрес: ****** направените по делото разноски в размер на
1200.00 лв. /хиляда и двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаваното му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
10