Присъда по дело №2790/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда №25/12.02.2025 г.по ЧХНД №2790/2024 г. по описа на БРС.
Съдебното производство е образувано въз основа на частна тъжба В.Г.Ж. ЕГН: **********, с която
против И.И.Ст. с ЕГН: ********** е повдигнато обвинение, за това,че на 18.04.2024 г., в класна
стая № ** на ПГСАГ „К.Ф.“, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удари с ръце в
областта на главата и удар с крак в областта на гърдите подсъдимият И.И.Ст. с ЕГН: **********
причинил на В.Г.Ж. ЕГН: ********** кръвонасядане на лявата скулна област на лицето,
кръвонасядане на горния клепач на лявото око, зачервяване /инекция/ на лявата конюнктива,
представляващи лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без
разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал.2 НК вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 и т.5 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени относимите и
необходими доказателствени материали.
Съдът няколкократно напъти страните към помирение, но такова не беше постигнато.
В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител– адв. М.С. – БАК застъпва, че
деянието е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради
което моли за осъдителна присъда и настоява за присъждане на разноски. Частният тъжител В.Г.
заявява,че се присъединява към становището на повереника си.
Защитникът на подсъдимия - адв. Е.Х. – БАК счита, че деянието на подзащитния му е доказано от
събраните доказателства.Излага подробни мотиви, в които акцентира върху особения мотив на
подзащитния му при извършване на деянието, свързан с възприемането на обстановката „като
една гавра, обида на по-силния младеж с по-слабия съученик“, което уязвило честта и
достойнството на подрастващия младеж И.Ст.. Настоява съдът да индивидуализира като
съответстващо наказанието „обществено порицание“ и моли,съдебният състав да обмисли
приложимостта на чл.78 ГПК , с оглед което и да намали размера на адвокатския хонорар,
заплатен от частния тъжител на повереника.
Подсъдимият И.Ст. при предоставената му лична защита и право на последна дума, заявява,че се
придържа към становището на адвоката си, няма какво да допълни и предоставя на съда да се
произнесе.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И.И.Ст. – ЕГН: **********, с адрес: **********************************
В същия 11в клас на ПГСАГ „К.Ф.“ се обучавал и частният тъжител В.Г.Ж. ЕГН: **********.
На 18.04.2024 г. се провел предпоследен час по български език,като учебният процес бил
дигитален и учениците гледали откъс от филма „Крадецът на праскови“ в присъствието на
учителката по български език и литература Е.Я..
След приключване на часа и в рамките на 5-минутно междучасие преди началото на последния час
по физическо възпитание, вниманието на учителката било привлечено от ученичка с първо име А.,
която разговаряла с учителката Я., проявявала интерес и желание да прочете едноименната книга.
Междувременно в дъното на класната стая съучениците В.Г. и Б.П. си играели,замеряйки се с
хартиени топчета. Момчетата Г. и П. се смеели, били жизнерадостни. Между частния тъжител и
св.Б.П. се развивала и „мнима борба“,като частният тъжител,без намерение да наранява
действително Б.П. го ударил няколко пъти по главата със шише от минерална вода,след което
започнал да бяга, а св.Б.П. на свой ред го замерил с бутилка от минерална вода. Неколкократно
св.П. се опитвал да уцели частния тъжител,като го замеря с празна бутилка от минерална вода,
което приключило с бутане между момчетата и взаимна обмяна на удари. Техните действия били
възприемани като лишена от агресия закачка, форма на добронамерена игра и юношеско
увеселение,включително от свидетелите Г.А., Н.С.,М.К..
Независимо от това,ръководен от агресивни стимули и преследвайки вражда, подсъдимият И.Ст.
връхлетял частния тъжител Г. и му нанесъл удар с длан в областта на лицето. В.Г. попитал
подсъдимия, защо го е ударил, а подсъдимият отвърнал с думите „С по-слабите ли ще се
дразниш?“. В.Г. обяснил на подсъдимия,че не тормози Б.П.,а с последния само си играят. Въпреки
1

това подсъдимият Ст. продължил да нанася удари с дланите на ръцете си /приблизително между 2
и 4 / в областта на лицето на В. Г., както и му нанесъл удар с крак в областта гърдите, при което
частният тъжител В.Г., опрян в стената, се свлякъл на пода, събаряйки и един от столовете. По
време на развиващата се конфликтна ситуация и при последователното нанасяне на удари в
лицето,главата и гърдите,В.Г. единствено се опитвал да се самопредпазва с ръце, без на свой ред да
удря или да се опитва да удря подсъдимия И.Ст., нито да провокира, по какъвто и да било начин
чрез физически действия или вербално агресията на подсъдимия.
По време на побоя свидетелят К. реагирал, обръщайки се към подсъдимия с думите „ ***, стига,
какво правиш, това пък откъде?!“
Виждайки падналия си съученик В.Г., момчетата Н.С. и М. К. му помогнали да се изправи,като го
сложили легнал върху два стола. В.Г. се оплаквал,че го болят гърдите, а върху лицето му под
лявото око имало следи от кръвонасядане и оток, а лявата скула била зачервена. Междувременно
подсъдимият И.Ст. напуснал класната стая.
В този момент, долавяйки шума в дъното на класната стая и съзирайки стълпотворение от
съученици,учителката Е.Я., запитала :“Какво става там“ и се насочила към М.К. , Н.С. и лежащия
върху столовете В.Г.. Св.Я. попитала частния тъжител : „Зле ли ти е? Какво ти е? Имаш ли нужда от
помощ?“ и му предложила да се обадят на тел.112, в отговор на което тъжителят Г. й заявил: „Аз
сам ще се обадя“ и извадил телефона си. Частният тъжител не дал обяснения на св.Я. относно
случилото се, а св.Я. била информирана за случката от свидетелите К. и С.. Свидетелката Я.
помолила св.К. и С. да изпратят В.Г. до класния ръководител, а на свой ред св.Я. уведомила за
станалото сбиване учителя по физкултура Р.С., при която класът на В.Г. имал следващ час.
На следващия ден след деянието В.Г. не дошъл на училище, а когато се върнал в продължение на
около седмица частният тъжител бил с видими следи от побоя-моравосини петна на клепача над
лявото око и синина под окото.
Частният тъжител В.Г. бил прегледан на 19.04.2024 г. от д-р Б.М., съдебен лекар в Отделение по
Съдебна медицина към УМБАЛ „Б.“ АД, като в резултат на прегледа му било издадено Съдебно-
медицинско удостоверение №166/2024 г., в което са обективирани медицинските констатации за
получени от пациента Г. оток и кръвонасядане на лява скулна област на лицето; кръвонасядане на
горния клепач на ляво око; зачервяване /инекция/ на лява конюнктива. Според извършилия
прегледа съдебен лекар травматичните увреждания на В.Г. са получени в резултат на ударното
действие с или върху твърди тъпи предмети, с ограничена контактуваща повърхност и
травматичната генеза е съотносима с причинна закономерност,съответстваща на описанието и
версията,пресъздадени от частния тъжител.
Съдът допусна и назначи съдебно-медицинска експертиза за установяване на медико-
биологичните признаци на получените от В.Г. физико-анатомични наранявания, степента на
тяхната тежест, интензитета и продължителността на оздравителния процес, както и относно
травматичната генеза на предизвиканите увреждания на здравето.
Според изготвилия СМЕ /по писмени данни/ експерт В.Г. е получил травма на лицето, обхващаща
следните увреждания:
Умерено напрегнат оток на лявата скулна област на площ 8/4 см, чиито граници се преливат в
неувредена кожа; надлежащо на отока червеникаво-мораво кръвонасядане на горния клепач на ляво
око с размер 3/1 см.; зачервяване /инекция/ на лява конюнктива. Според вещото лице тежестта и
медикобиологичните характеристики на описаните травматични изменения в съвкупност са
причинили болка и страдание на тъжителя В.Г..
Според научно обоснованото мнение на вещото лице травматичният произход на установените
анатомични наранявания и увреждания на здравето се свързва с механично въздействие- удар
върху или с тъп предмет с ограничена повърхност на контактуване.
Съдът допусна и назначи комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза по отношение на
вменяемостта на И.Ст. и способността му към 18.04.2024 г. да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. В рамките на притежаваната от вещите лица научна
компетентност е проведено изследване, при което са обосновани изводи, съгласно които към
18.04.2024 г. И.Ст. не е страдал от психиатрично заболяване, не се води на отчет в ЦПЗ-Б. и с оглед
достигнатата психоемоционална и социална зрялост е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършениото от него деяние и да ръководи постъпките си. Според вещите лица към
18.04.2024 г. и по време на извършване на деянието у подсъдимия не са били налице ограничения в
2

интелектуалните и волеви способности, дължащи се на възрастовата специфика ,свързана с
непълнолетие.
Съдът допусна и назначи и съдебно-техническа и лицево-идентификационна експертиза по
отношение на СД-диск /л.20 от делото/,предоставен от БРП с материалите по пр.пр. №6007/2024 г.
на РП-Б., и приобщен с протокол от 22.04.2024 за доброволно предаване към посочената
прокурорска преписка от заместник директора на ПГСАГ „К.Ф.“, съдържащ видеозаписи от
охранителна камера в стая № ** на ПГСАГ „К.Ф.“ от 18.04.2024 г. Според изводите на вещото
лице в наличното видео не са установени признаци на намеса/манипулация върху записаната
информация, нито е установено наличие на шумове/артефакти във видео потока на записаната
информация.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и
доказателствените средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва:
От гласните доказателствени средства: от показанията на св.Е.Я. /л.206 гръб/, на св.Н.С. /л.207
гръб/ на св.Б.П. /л.208/,на св.М.К. /л.208-209/, на св. Г.А. /л.209/, обясненията на подсъдимия И.Ст..
От писмените доказателства:
Лист за преглед на пациент от 18.04.2024 г.,издаден при преглед на В.Г. от д-р Д.К. –УМБАЛ Б.
/л.6/, СМУ №166/2024г. издаден от д-р Б.М., съдебен лекар в Отделение по Съдебна медицина към
УМБАЛ „Б.“АД /Л.7/, материалите по пр.пр.№6007/2024 г. по описа на БРП ,сред които докладни
записки, Характеристика на В.Г.Ж. /л.50/, Характеристика на И.И.Ст.,издадена от ПСАГ „К.Ф.“,
/л.51/, протокол за доброволно предаване на СД-диск ,инкорпорориращ записи от охранителна
камера на класна стая № **в ПСАГ „К.Ф.“ /л.52/, Характеристична справка,изготвена от ИБППМН
по отношение на И.И.Ст. /л.56/; Доклад на директор на ДСП –Б. във вр. с постъпила на 22.04.2024 г.
жалба от В.Г.Ж., за упражнено спрямо него на 18.04.2024 г. насилие от съученика му И.Ст.
/л.69/,справка за съдимост /л.90/
От експертизите: Съдебно-медицинска експертиза; съдебно-техническа и лицево-
идентификационна експертиза /л.128-л.193/; съдебна психолого-психиатрична експертиза;
От веществените доказателства: СД-диск /л.9 и л. 20 от делото/, приобщен по пр.пр. №6007/2024
г. на РП-Б., с протокол от 22.04.2024 за доброволно предаване от заместник директора на ПГСАГ
„К.Ф.“. ,в т.ч. и фактическите изводи при огледа на видеосъдържанието, инкорпорирано в
оптичните носители. Всеки от тях съдържа видеозаписи от охранителна камера в стая № ** на
ПГСАГ „К.Ф.“ от 18.04.2024 г.
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал. 3
НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:
В своята дейност по събиране, проверка и суверенна оценка на доказателствения материал съдът
стриктно следва предписания от процесуалните норми път - чл.13, чл.14, чл.107, ал.5 НПК.
Изводите към релевантната за предмета на доказване фактология са формирани в съответствие с
информацията, съдържаща се в доказателствата. Налице са достатъчни по интензитета си
взаимодопълващи се, надеждни от гледище на оценката за достоверност и процесуални качества
доказателствени източници, обособяващи единен доказателствен фундамент, който съдът оцени
като убедителен,за да обоснове доказателствено и правно изводите относно инкриминираното
деяние, неговото авторство и вината на подсъдимия Ст..
В случая изводите на настоящия първостепенен съд относно инкриминираното събитие и
персоналното участие на подсъдимия в него имат своята надеждна процесуална основа в
наличните гласни доказателствени средства, съответно и нужната солидна фактическа и логическа
опора. Съдът формира констатация за тяхна логичност, хронологична последователност чрез
еднотипна подредба на основните фрагменти от развитието на агресивното физическо нападение
спрямо частния тъжител. В тази връзка съдът изгради оценка на гласните доказателствени
средства като житейски правдиви, логични и безпротиворечиви дори и в репродуцирането на
детайли, както по отношение на моментите, непосредствено предшестващи конфликтната
ситуация, при която е пострадал В.Г., така и относно самия развой на инцидента и за състоянието, в
което се е намирал частния тъжител непосредствено след нанесения му побой. Независимо от
изминалия времеви интервал между датата на деянието и момента на свидетелстването, и
закономерното свойство на човешката памет да дезактуалзира спомени за отделни факти от
3

миналото, в т.ч. и поради възможно смесване на сходни факти от различни случки, показанията на
изброените свидетели се отличават с нужните нива на информативност, изчерпателност и
логическа съгласуваност при пълно възпроизвеждане на фрагментите от процесното събитие.
Свидетелите К., С., А. и П. са достигнали прага на пълнолетие към момента на свидетелстване
пред съда, и проявяват по мнение на настоящия състав сериозно и добросъвестно отношение към
истината. Четиримата съученици на подсъдимия Ст. и частния тъжител Г. са със запазени
възприятия,които са твърде подробни.Освен че техните възприятия са сформирани на база прекия
им визуален опит при пълно и последователно зрително възприемане на цялостната конфликтна
ситуация,част от свидетелите напр.К. и С. са били емоционално и отчасти физически съпричастни
към случилото се./ напр. св.М.К. запитал подсъдимия „***, спри,какво правиш, защо?“ , по-нататък
св. К. и С. помогнали на падналия след побоя Г.,като го сложили да легне на два стола./ И
четиримата свидетели К., С., А. и П. са формирали пълноценен зрителен контакт с развиващата се
еднолична агресивна враждебност от подсъдимия Ст., предвид което по напълно идентичен начин
четиримата свидетели описват съдържанието на проявата, нейната насоченост и начина на
извършването й, както и мястото, на което е реализирана – в класната стая в ПГСАГ „К.Ф.“,след
предпоследен учебен час, в присъствието на останалите ученици от класа. И четиримата свидетели
К., А. ,С. и П. описват еднозначно и детайлно непредизвиканото нападателно и язвително
поведение на Ст. към съученика му В.Г., като проявата не е била предшествана или съпътствана от
активизиращи психиката на Ст. фактори. Свидетелите са категорични,че не е имало вербални или
физически провокации, които да уязвят честта на И.Ст. или да изострят чувствителността му,
насочвайки го към силовия антагонизъм, в който еднолично и внезапно подсъдимият сам се е
въвлякъл. И четиримата свидетели С., П., А., К., описват,че между Б.П. и частния тъжител е имало
игра, включваща замеряне с хартиени топчета между двамата. И двамата /Г. и П./ били
жизнерадностни,смеели се и всеобщото възприятие на атмосферата от намиращите се в класната
стая свидетели К., А., С., в т.ч. и самия П. било за протичащо увеселение и добронамерени закачки
между св.П. и частния тъжител Г. като приятели. Именно в картината на развиваща се между
съучениците игра, подсъдимият Ст. връхлетял и изненадващо нанесъл удар с длан в лицето на В.Г.-
факт, който се установява по идентичен и устойчив начин от показанията на всички свидетели –А.,
С., П. и К., в т.ч. и от обясненията на самия подсъдим. И четиримата описват по идентичен
начин,че при агресивния и заплашителен тон на говорене на Ст., частният тъжител Г. опитал да
обясни,че не е упражнявал тормоз над Б.П., но вместо да преустанови агресивната си реакция,
подсъдимият продължил с безмотивните насилствени действия, изразили се в еднолично и
безпричинно буйството и предизвикателно поведение- нанасяне на няколко 2-4 удара с ръце в
областта на главата и лицето на пострадалия и нанасяне на удар с крак в областта на гърдите.
Видимо и чрез показанията на всеки от разпитаните свидетели А., П., К.,С., по безпротиворечив и
еднозначен начин се установява, че пострадалият не е отвръщал на предприетата срещу него
агресивна враждебност, като не е участвал с нито един насрещен физически силов или вербален
акт в никой от стадиите на развилото се едностранно нападение от страна на подсъдимия. Според
четиримата свидетели единствените действия на пострадалия Г. са били насочени в организиране
на самопредпазване с ръце. Свидетелите сочат, че след първия удар, нанесен му в лицето и
обяснението,че не нападал,нито обиждал съученика си П., пострадалият е демонстрирал пасивност
и желание за мирно уреждане на конфликта. Независимо от това и от устойчивото и
последователно свидетелско изложение на всеки от четиримата свидетели П., С., А. К.,
подсъдимият Ст. ръководен от агресивни стимули и несдържано озлобление, продължил да нанася
удари в областта на главата и удар с крак в гърдите /свидетелите сочат неопределена локализация
на последния – възможно да са 1 или 2 удара с крак между корема и гърдите./, които многократно са
надхвърляли необходимото за сломяване волята на пострадалия и за осъществяване от негова
страна дори и предполагаемо противопоставяне. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите А., К.,П. и С., т.к. няма база, за заключение, че те проявяват преднамереност и
субективна или емоционална обвързаност или пристрастност, мотивираща ги към изопачаване на
истината относно спомена им за ситуацията от 18.04.2024 г. Няма неувереност, нито лабилност в
изложението и на четиримата, като правдивостта и вътрешната хармония и логична завършеност на
съобщеното от всеки от тях дори до несъществени детайли, изключва всяка възможност за
предварително консолидиране на версиите им. Не се установяват противоречия, нито логически
несъответствия между показанията им и с останалите проверени факти. Показанията им са
рационални, същевременно са детайлни, и изчерпателни откъм доказателствено релевантна
фактология. Показанията на четиримата изброени свидетели обособяват хармонично единство и
4

логически структурирана система от факти с изложеното от учителката- св.Е.Я., чийто преки
възприятия ,макар и да датират от един по-късен момент- след преустановяване на побоя,съдът
акредитира с доверие като обективни, убедителни и логични. Изложеното от св.Е.Я. относно
заварения от нея В.Г. , положен върху два стола в дъното на класната стая, с оток и кръвонасядане
под лявото око кореспондира напълно със съобщеното от К., С., А. и П., че пострадалият бил
вдигнат от момчетата и имал видими следи –синина под окото и подутина. Макар и нейните
възприятия /на св.Е.Я./ в една тяхна част да не са били потвърдени от собствения и визуален
опит,същите са източник на правдива производна доказателствена информация. Св.Я. е почерпила
осведоменост за събитието на престъплението, персоналното участие на подсъдимия И.Ст. в него и
начина и момента на осъществяването му от присъствалите момчета С. и К. и след като се
осведомила за необходимостта от медицинска помощ от В.Г., побързала да уведоми
преподавателката от следващия учебен час относно случая.
Според настоящия състав и петимата разпитани свидетели Я., С., А., П. и К. нямат конкретен
личен интерес,който да предполага негово приоритизиране пред истината. Единственият значим
интерес,който се очертава, е истината и поради това съдът не се съмнява в тези показания.
Анализираните гласни доказателствени средства изхождат от незаинтересовани свидетели,които и
емоционално и институционално са с еквивалентна отдалеченост, както от подсъдимия И.Ст.,така
и от тъжителя В.Г. / освен св.П., останалите разпитани момчета определиха приятелска нагласа и
към В. и към подс.Ст./. Предвид изложеното според настоящия съдебен състав, показанията им не
биха могли да постигнат други цели извън декларираните за истинност,т.к. четиримата С., П., К. и
А. са имали достатъчно време да забележат и запаметят всеки фрагмент от развитието на
нападението.
При анализа на обясненията на подсъдимия И.Ст., съдът отчита двуяката им процесуална природа –
на валидно доказателствено средство и на средство за защита срещу повдигнатото обвинение.
Обясненията на подсъдимия винаги изискват внимателна преценка за достоверност, тъй като той
не е обвързан със задължение за установяване на истината. В процесния случай настоящата
инстанция цени дадените обяснения в светлината на валидно доказателствено средство, т.к. подс.
Ст. изцяло в услуга на обективната истина признава фактите, предявени му с частната обвинителна
теза, без стремеж към тяхното произволно изкривяване или частично спестяване. Подсъдимият
добросъвестно и чистосърдечно пресъздава мястото, повода,начина и стадиите на упражнената от
него силова агресия над съученика му Г., изразила се в нанасяне на три удара с ръце в лицето и удар
с крак, по думите му в черния дроб, обусловил падането на неговия съученик Г.. При това
подсъдимият Ст. не отрича,че е изпитвал гняв, несдържаност, директно е напуснал класната стая
след деянието,без да се опита да помогне на В.Г.. Съдът не кредитира обясненията на Ст. в частта
им относно предшестващи побоя вербализирани обиди от страна на В.Г. спрямо свидетеля П., т.к.
това обстоятелство бе категорично отречено от останалите разпитани свидетели с
незаинтересована нагласа към предмета на делото,в т.ч. и св.Б.П.. Ето защо в тази им част като
опровергани от останалия доказателствен материал съдът цени обясненията на подсъдимия като
съдържателно компрометирани и целящи да подчертаят собствената му дезориентация относно
атмосферата на „юношеска игра“ и „закачка“ и лично абстрахиране от действителното съдържание
на предшествалата ситуация. Определени части от изложението му съдът преценява като
доминирани от съзнанието за собственото му наказателно-правното му положение и желанието му
да обясни своята житейска позиция по повод пресъздаваните правнозначими факти и упражненото
от него насилие.
Съдът кредитира и приложения по делото СД-диск /л.9 и л.20 от делото с идентично съдържание/,
приобщен по пр.пр. №6007/2024 г. на РП-Б., с протокол от 22.04.2024 за доброволно предаване от
заместник директора на ПГСАГ „К.Ф.“,който съдържа видеозаписи от охранителна камера в стая
№ ** на ПГСАГ „К.Ф.“ от 18.04.2024 г. Видеозаписът е бил подложен на изследване относно
неговата автентичност, като на хартиен носител са извлечени кадри, с прилежащо към тях словно
пояснение на вещото лице относно мястото на заснемане, същността и характера на действия на
заснетите лица с описание според техническите параметри и качества на записа на индивидуални
физически и лицеви специфики, възраст и телосложение. Както при огледа на видеосъдържанието,
така и от извлечените кадри и ситематизирани изводи на вещото лице се установява точна
реконструкция на система от целенасочени действия, с типично и корелиращо съдържание с
гореанализираните факти от показанията на разпитаните свидетели и конфигурация между
каузалните връзки в поведението на отделните участници, последователност и персоналния им
принос във филмираните събития. Съдът напълно кредитира изводите на вещото лице,че видео
5

файлът не се отличава с признаци на намеса/манипулация върху записаната информация,както и че
системното време на видео файла представлява запис от канал 14, направен на 18.04.2024 г.,
започващ в 18.20 ч. и завършващ в 18.36 ч. Съдът кредитира изводите на вещото лице относно
конкретното съдържание на видеозаписа, т.к. същите пряко потвърждават фактическата концепция
на частното обвинение чрез извлечените и подробно описани фактически данни -относно силно
нанасяни удари от ученик, условно обозначен с Л1 в областта на лицето и главата на друг ученик,
обозначен с Л3, при което последният ученик Л3 се свива, държи се за главата с ръка, прави опити
да се предпази с ръце от ударите по лицето си, при което обозначеният като Л1 ученик му нанася
удар с ляв крак в областта на тялото, закономерно предпоставил събаряне на ученика, обозначен
като Л3,при което и в падането си бутнал стола на последния чин от първа колона и се свлякъл на
пода. Според изводите на вещото лице и филмираното съдържание на оптичния носител при
свличането на обозначеният като Л 3, Л1 напуснал класната стая,а съученик помогнал на Л3 да се
изправи и да седне на стола, последвано от разговори между съучениците и учителя на
пострадалия и телефонен разговор,проведен от пострадалия Л3.
В тази насока допълнителна конкретизация относно изградените горни изводи за фактическата
обстановка и картината на предшествалата описаното насилие обстановка, внасят и категоричните
изводи на вещото лице относно продължилите около 7 минути закачки между обозначеното като Л3
лице и обозначени като Л4 и Л5 лица,включващи замеряне с хартиена топка, впоследствие по-
концентрирано развитие на закачките между Л3 и Л4, включително нанасяне на удари с ръце от Л3
в главата на Л4,последвани от бягство на Л3 и замеряне на последния с празна бутилка от
минерална вода от Л4 и опити на Л3 да се скрие и пр. Важно е да се отбележи,че вещото лице е
детайлизирало точно, проследявайки ,хармонията, вътрешната логика и последователност между
действията на участвалите, условно обозначени като Л1, Л3,Л4 и Л6 лица, в т.ч. следва да се
акцентира върху особено важния сегмент на филмираните епизоди в 18.27 ч.,при които Л3 и Л4
разговарят спокойно ,след което за кратко се бутат и си разменят удари, но не и с цел да се наранят,
които действия са били окончателно преустановени към момента на намесата на Л1 чрез
непремерено силово въздействие върху личността на Л3.
Съдът прецени способността на назначената СТЕ да подпомогне процеса на формиране на
обективни съдебни изводи по фактите, предвид формираните качествени научно обосновани
отговори в рамките на професионалната компетентност на експерта, предвид пълното им
съответствие с поставените задачи, както и предвид отразените в експертизата ползвани признати
от науката методи. Съдът кредитира специализираните констатации на вещото лице,според които
извличащите се от видеозаписите цветни файлове, са лишени от признаци на намеса/манипулация/
върху записаната информация.
В подкрепа на гореизложените фактически изводи, съдът акредитира с доверие и научно
мотивираните и обективни изводи на съдебната психолого-психиатрична експертиза, чийто
медицински фокус на изследване обхваща конкретното проявление и особености на психичните
процеси към 18.04.2024 г., протекли у подсъдимия И.Ст. и неговата вменяемост. В рамките на
притежаваната от вещите лица научна компетентност е проведено изследване, при което чрез
използване на признати от науката методи са формирани сигурни и категорични изводи, съгласно
които към 18.04.2024 г. И.Ст. не е страдал от психиатрично заболяване, не се води на отчет в ЦПЗ-
Б. и с оглед достигнатата психоемоционална и социална зрялост е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си. Лишен от
вероятностни и вариативни нагласи е и изводът,че по време на извършване на деянието у
подсъдимия не са били налице ограничения в интелектуалните и волеви способности, дължащи се
на възрастовата специфика,свързана с непълнолетие. Вещите лица са изградили безпротиворечиви
и аргументирани изводи,че по време на деянието ,подсъдимият е бил способен да се ориентира
правилно в дадена конфликтна ситуация, в т.ч. да разграничава действително от мнимо проявена
агресия от негови съученици, членове на колектива, към който принадлежи. Според изчерпателно и
максимално прецизно мотивираните научни изводи в конфликтното събитие на 18.04.2024 г. в
психиката на И.Ст. не е бил формиран фактор, активизиращ бурно протичащи емоционални
реакции и агресивни настроения. Все в тази насока следва да се отграничи правната стойност и
доказателствена ценност на формулирания в СППЕ извод, според който подсъдимият е с изявена
склонност към импулсивно поведение и агресивни постъпки, при дезинетересираност от
последствията,което е оформило заключение за известна акцентуация на личността с някои от
характеристиките на емоционално нестабилните и диссоциални личности. Вещите лица обаче с
категоричност разграничават,че макар и при подсъдимия И.Ст. да са срещани някои от
6

характеристиките на диссоциално личностово разстройство като често игнориране на социални
норми- бягства от училище, нанасяне на материални щети на обществено място, ниска поносимост
към фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции ,вкл. на физическо насилие, то
тези характеристики не покриват напълно и не могат да бъдат съотнесени към диагноза
„личностово разстройство“.
При изследване на въпроса относно медико-биологичните характеристики на степента и тежестта
на анатомичните наранявания и настъпилото увреждане на здравето на пострадалия В.Г., съдът се
доверява изцяло на изводите в съдебно-медицинската експертиза, според които на 18.04.2024 г. на
В.Г. са причинени, умерено напрегнат оток на лявата скулна област на площ 8/4 см, чиито граници
се преливат в неувредена кожа; надлежащо на отока червеникаво-мораво кръвонасядане на горния
клепач на ляво око с размер 3/1 см.; зачервяване /инекция/ на лява конюнктива. Според вещото лице
тежестта и медикобиологичните характеристики на описаните травматични изменения в
съвкупност са причинили болка и страдание на тъжителя В.Г..
Формулираният в СМЕ първоначален извод,че описаните травми са довели до временно
разстройство на здравето с неголям интензитет претърпя съществена корекция при изслушването
на експертизата в о.с.з., като вещото лице конкретизира,че доколкото не са касае за временно
функционално нарушение или настъпило увреждане на телесни тъкани и анатомични повърхности,
описаните телесни наранявания не са довели до временно разстройство на здравето.
Съдът кредитира в тази връзка и изводите на вещото лице относно закономерния причинно-
следствен процес, отразен в травматичния произход на установените анатомични наранявания и
увреждания на здравето, който според експерта се свързва с механично въздействие- удар върху
или с тъп предмет с ограничена повърхност на контактуване. Научно обоснован, цялостно
прецизиран и кореспондиращ на останалия събран и проверен доказателствен материал –
показанията на св.Г.А., е и специализираният извод в СМЕ,според който продължителността на
възстановителния период, необходим за отзвучаване на претърпените увреждания и пълно
оздравяване на пострадалия варира в период от 7-10 дни до 14 дни,.
От правна страна:
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият И.И.Ст. с
ЕГН: **********, е осъществил обективните и субективните признаци от състава на
престъплението чл. 130, ал.2 НК вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 и т.5 от НК, като на 18.04.2024г. гр.Б., в класна
стая № ** на ПГСАГ „К.Ф.“, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удари с ръце в
областта на главата и удар с крак в областта на гърдите причинил на В.Г.Ж. ЕГН: **********
кръвонасядане на лявата скулна област на лицето, кръвонасядане на горния клепач на лявото око,
зачервяване /инекция/ на лявата конюнктива, представляващи лека телесна повреда, изразяваща се
в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.
Изпълнителното деяние се изразява в причиняване на лека телесна повреда – такова
противоправно и виновно въздействие върху човешкия организъм, което по естеството си засяга
здравето на жертвата, състоящо се в причиняване на болка и страдание.
В рамките на установената и доказана фактология, в съответствие с изискванията на материалния
закон и константната задължителна съдебна практика, съдът намира, че инкриминираното
поведение на И.Ст. следва да се квалифицира по законовия текст на чл. 130, ал.2 НК вр. чл. 63, ал. 1,
т. 4 и т.5 от НК. Извършеното деяние се изразява в причиняване на такова засягане здравето на
пострадалия, което по медико-биологични признаци и по интензитет, макар и да не обуславя
разстройство на здравето, се класифицира като лека телесна повреда по см. на чл.130,ал.2 НК, а
именно: кръвонасядане на лявата скулна област на лицето, кръвонасядане на горния клепач на
лявото око, зачервяване /инекция/ на лявата конюнктива, което в съвкупност е обусловило понасяне
на болеви усещания и физическо страдание от пострадалия без разстройство на здравето. Следите
от външно засягане на физико-анатомични повърхности отзвучават за период от 7-10 дни до 14 дни
при нормален темп на оздравителните процеси.
Съгласно тълкувателните разяснения на медикобиологичните признаци на визираната лека
телесна повреда в Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС „Съдържанието на тези
увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателството върху
различни части на тялото. /…/Не е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че
пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното посегателство да е
7

от такова естество, че да предизвиква такива последици при нормални условия. При това
увреждане може и да има обективни следи.“ В случая се касае за медико-биологично нараняване,
корелиращо на нормативните характеристики на лека телесна повреда по см.на чл.130,ал.2 НК,
изразяваща се в провокирано усещане за болка и страдание без разстройство на здравето, която
телесна повреда акумулира в себе си външни обективни белези като кръвонасядане на лявата
скулна област на лицето, кръвонасядане на горния клепач на лявото око, зачервяване /инекция/ на
лявата конюнктива.
Фактическото съдържание на поведението на подсъдимия изпълва състава на изпълнителното
деяние по съответната материалноправна квалификация на чл.130,ал.2 НК и е в пряка причинно-
следствена връзка с предвидения в закона престъпен увреждащ резултат. В Решение №
96/26.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 1/2013 г., III н. о., НК се приема, че при различните засягания на
човешкия организъм, тежестта на поражението зависи от редица фактически подробности /сила и
насока на удара, възраст, положение и движение на жертвата, нейните индивидуални особености и
защитни реакции, и т. н./, както и че телесните посегателства предпоставят процеси, подчинени на
сложни биологични и физиологични закономерности. Проведеното съдебно-медицинско експертно
изследване, в съчетание с видеотехническата експертиза и обсъдените гласни доказателствени
средства,са достатъчна в доказателствен аспект основа, за да се приеме,че каузалният механизъм на
настъпване на травмата на пострадалия е в резултат на механично въздействие –удар върху тъп
предмет с ограничена повърхност на контактуване, каквито са били нанесените удари с ръце от
подсъдимия И.Ст.,локализирани в главата,лицевите анатомични повърхности и гърдите на частния
тъжител В.Г.. Причиняването на изброените травматични наранявания е обусловено от
поведението на И.Ст., като именно механичните действия на подсъдимия чрез последователно
наслагващи се удари с ръце, локализирани в областта на главата, в т.ч. жизненоважни центрове,
свързани със сетивен орган с непремерен интензитет, са довели до причинените анатомични
наранявания-кръвонасядания в областта на лявата скулна област и ляв клепач и инекция на лява
конюнктива. Травматичният произход на причинените анатомични телесни наранявания,
ненадхвърлящи болката и страданието по см. на чл.130,ал.2 НК реализират в пълнота
медикобиологичните признаци на леката телесна повреда.
Макар и от обективна страна, нанесеният удар с крак в областта на гърдите, да не е пряко
причинно-следствено свързан с обективните външни белези по лицевите повърхности, то този удар
е неминуема част от развитието на причинно-следствения процес и попада в обхвата на общия
съставомерен резултат по см. на чл.130,ал.2 НК- причинени болка и страдание. Именно в резултат
на удара с крак в областта на гърдите, В.Г. е загубил равновесие, което в закономерна връзка е
довело до падането му на пода в класната стая и събаряне в процеса на падане на стол-все
последици от механичното въздействие на подсъдимия, които участват в общия резултат,свързан с
понасянето на болка и страдание.
Съдът дължи всеобхватна оценка на фактите, отчитащи индивидуалните отлики на деянието,
специфичното съчетание на обективните и субективните му свойства, количественото натрупване
на определени фактори, правещи несъстоятелно евентуално възражение за приложение института
на неизбежната отбрана.
На първо място, съдът не счита, че конкретните действия – предшестваща обмяна на закачки –
бутане, замеряне с хартийки,включително нанасяне на удари, съпроводено със смях в класната
стая, и при динамична смяна на ролите на активна и пасивна страна между В. Г. и Б.П., може
логически и юридически да се свърже с понятието нападение като елемент от материалноправната
структура на института по чл.12 НК. Съгласно устойчивото разяснение на съдържанието на
„противоправното нападение“, направено с Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г.,
Пленум на ВС: „Нападението трябва да се разбира като едно или няколко действия или
бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват държавни и
обществени интереси, личността или законните права на гражданите.Обикновено нападението
се осъществява с активни действия, изразяващи се в нахвърляне, връхлитане и др.“ От резултатите
на видеотехническата експертиза, при анализа на филмираното видеосъдържание на записа на
инцидента в класната стая се установява,че предшестващата физическата конфронтация на И.Ст.
ситуация се свързва със закачки, между В.Г. и св.П., при които обаче последните двама очевидно не
целят да се наранят. Тази особеност в поведението на св.Б.П. и частния тъжител В.Г. обосновава
виждането,че то е било насочено единствено към удовлетворяване на моментни юношески пориви
от привидна и симулативна „саморазправа“ във вид на игра между двамата,което е и станало
8

достояние на по-широк кръг съученици. Инспирираните между двамата Б.П. и В.Г. закачки, които
видно от филмираното видеосъдържание и от свидетелския разказ на разпитаните свидетели
обхващали цикъл от симулативни действия по „борба“ помежду им, в т.ч. няколкократна смяна на
ролите на пасивна и активна страна, взаимно бутане и размяна на удари, се възприемали
еднозначно от присъстващите в добронамерения, приятелски и несериозен контекст на „закачки“ в
свободните минути на междучасието или „лигавене“ според жаргонната лексика на свидетелите. В
услуга на горните изводи свидетелстват изцяло показанията на Б.П., М.К., Г.А., Н.С.. /в т.см. виж
показанията на Б.П. / и по време на часа с В. се целихме с хартиени топчета. Докато се целихме, В.
не ме е заплашвал, нито обиждал. Нито аз, нито В. сме имали някакви намерения да се тормозим,
и двамата се целихме, беше като игра, беше добронамерено, смеехме се, бяхме жизнерадостни.
Когато свърши часът, докато траеше нашата игра с хартиените топчета, след часа
продължихме да се лигавим и да се закачаме и Ивайло се изнерви и удари В. един път…/
При това положение, е невъзможно самоцелно да се изолират фактически подробности в
поведението на В.Г. и същите да се интерпретират като носещи характеристиките на
„непосредствено и противоправно нападение“ от страна на В.Г. спрямо Б.П.. Отделно от
изложеното в т. 9 Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС са
маркирани следните допълнителни разяснения, относно особеностите на „ мнима неизбежната
отбрана“ :
„А за да е налице грешка относно действителността на нападението, респективно грешка
относно обществената опасност на деянието, е необходимо по същество обективно да бъде
установено, че деецът, без да е имал основание, е бил уверен, че се отбранява срещу едно
непосредствено противоправно посегателство. Ако няма тази увереност, а само е предполагал
или допускал, че има нападение, ще е налице евентуален умисъл за престъпление.“
В случая на плоскостта на направения доказателствен разбор, съдът е длъжен да отбележи
следното: Още в началния стадий на развилата се агресивна проява на подсъдимия Ст.,
пострадалият Г. е демонстрирал своето беззащитно положение,пасивност и опит за мирно
обясняване на предходните свои действия,насочени към П. и лишени от самостойната функция на
нападение. Още в този най-ранен момент В.Г. е бил не само недвусмислено доминиран от силовите
преимущества на И.Ст.. Нещо повече, в отговор на предизвикателния тон на подсъдимия „С по-
слабите ли ще се дразниш?“ В.Г. отвърнал на подсъдимия,че не се бие със св.П., а само си играят.
Именно на плоскостта на така изяснените по категоричен начин фрагменти от точно сложилата се
хронология на събитието на инкриминираната проява, съдът достигна до извод,че в случая
поведението на подсъдимия Ст. не може и не следва да се третира нито на плоскостта на
неизвинителната, а още по-малко на извинителната грешка, корелираща с института на мнимата
неизбежна отбрана и съответно предпоставяща промяна в правните изводи в насока за
осъществено случайно деяние. В случая неясна остава потребността на подсъдимия,
активизиращият фактор, насочил го към продължаване на физическото малтретиране на
пострадалия Г.- да му докаже по безкомпромисен начин физическото си господство; да
демонстрира силовите си възможности пред погледите на момчетата от класа или да го
„накаже“ за закачките му със св.Б.П.. Ако е било накърненото му чувство за справедливост,
не би ли следвало, след като Г. му е обяснил изрично за „мнимия двубой “ със св.П. като част
от една шега в междучасието, /еднозначно възприет като шега и от широката аудитория/, не
би ли следвало противоречие между И.Ст. и В.Г. да не съществува и, кое въпреки това е
напрегнало подсъдимия Ст. и е изострило чувствителността му, за да продължи след първия
удар в лицето на Г. да му нанася последващи удари с непремерено ожесточение в главата и в
гърдите. Отговорът на този въпрос сам по себе си елиминира всяка разумна и съответстваща
на формалната и аргументативна логика възможност за окачествяване на цялостната
противоправна проява на Ст. като „мнима неизбежна отбрана“. Поведението на подсъдимия
Ст. се обяснява през призмата на установената по експертен път индивидуална негова
психология, която носи частични белези на диссоциално разстройство,свързващи се с
афинитет към антагонизъм с действащите социални норми, ниска поносимост към
фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции,вкл. на физическо
насилие.Изложеното означава,че единственият движещ мотив на подсъдимия Ст. са били
доминиращите волевите му процеси агресивни имулси и моментния стимул към
непременното им външното им изразяване.
9

От субективна страна подсъдимият е действал виновно при условията на пряк умисъл по см. на
чл.11,ал.2 НК. Фактическото поведение на подсъдимия насочва към съзнателна дейност,
реализирана от ненавършило пълнолетие лице, за което чрез СППЕ се установява,че са изпълнени
изискванията на чл.31,ал.2 НК- могло е да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Съдът счита, че макар и непълнолетен Ст. е притежавал достатъчни
психоемоционална и житейска зрялост и в интелектуално отношение в съзнанието му е попадала
общата представа относно настъпването на общественоопасните последици според техния точен
вид и тежест – а именно че чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата на пострадалия и
удар с крак в областта на гърдите, ще причини на В.Г. телесно нараняване от степен минимум на
преживяване на болка и страдание. Подсъдимият е съзнавал и е бил в състояние да регулира
силата, локализацията на ударите с ръце в главата и удара с крак в гърдите на пострадалия,
съзнавал е и неравнопоставеното положение на пострадалия предвид силовата доминация на дееца
и липсата на предварителна организация на активни самозащитни действия на пострадалия. При
разкриване конкретното представно съдържание на подсъдимия действително е необходимо
категорично да се отграничи неговата пряка, непосредствена цел при извършване на деянието, като
подсъдимият е целял да причини именно болка и страдание на В.Г.. Това означава, че силата,
употребена от подсъдимия, е била фокусирана именно в причиняване на лека по степен телесна
повреда, болка и страдание, съответстваща на реално настъпилата лека телесна повреда. С тези
аргументи, съдът намира, че е проявена форма на виновно поведение именно пряк умисъл- деецът
е съзнавал общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца
или пробация или глоба от 100 до 300 лв.
В същото време по отношение на подсъдимия И.Ст. са налице законово предвидените
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: 1. за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, когато е умишлено; 2.
с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3. към
процесната дата подсъдимият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава VIII, Раздел IV от НК. 4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е
причинена тежка телесна повреда или смърт; подсъдимият не е бил в пияно състояние или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, нито са налице множество престъпления.
Съгласно постулираните разрешения в Тълкувателно решение № 1 от 28.09.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 1/2017 г., ОСНК, нормата на чл. 78а от НК е императивна и задължава съответния орган винаги,
когато констатира наличието на визираните в нея предпоставки, да я приложи, без да съобразява
възможността чрез административна санкция да се постигнат целите на наказанието, предвид
степента на обществена опасност на дееца
Съобразно разпоредбата на чл. 78а, ал.6 НК когато са налице основанията по ал.1 и деянието е
извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност, като му
налага административно наказание обществено порицание или възпитателна мярка. Съдът може да
наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия
или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното
престъпление. В случая подсъдимият е осъществил процесната престъпна деятелност като
непълнолетен поради което и по отношение на него следва да намерят приложение по –
благоприятните правила за налагане на наказание по чл. 78а, ал.6 НК, като такова следва да му бъде
определено измежду двете предвидени в закона възможности - обществено порицание или
възпитателна мярка.
При отмерването му съдът съобразява индивидуалните особености на деянието, фактическите
негови характеристики, специфичното съчетание на обективните и субективните му свойства. При
определяне конкретното наказание по чл. 78а, ал.6 НК, съдът съобрази ниската фактическата
степен на обществената опасност на лицето предвид младата му възраст,характеризираща се с
незавършена докрай житейска зрялост и непълна социална адаптация и способност за отличаване
на социалната допустимост на определени прояви.Все в този контекст съдът оценява и типичните
за юношеската възраст при момчетата крайни емоционални състояния,съчетаващи нисък
самоконтрол и агресивни настроения, включващи известен стремеж към показност и
безконтролност, които се дължат на липса на укрепнали ценностни ориентири и осмислена
10

необходимост от спазване на морални норми и житейски зряло приспособяване към самостоятелен
живот.В групата на смекчаващите обстоятелства съдът отчита и изводимите от обстановката
условия,при които е осъществено деянието. Макар и в общия контекст тези фактори да се
интерпретират от широката аудитория като „игра“ и „мним двубой“ между В.Г. и св.Б.П., то
обективната неравнопоставеност във физическите дадености между двете момчета е възможно да
са били оценени със свойствения за личността на Ст. диссоциален акцент /преекспониране на
ситуацията/ като форма на силов дисонанс и ситуативна неправда,което улеснява решението за
агресивното нападение и безмотивно нанасяне на инкриминираните удари по главата и гърдите на
пострадалия.
В контекста на смекчаващите отговорността фактори съдът оценява изразеното от подсъдимия Ст.
съжаление, стремежа към поправяне, заявената готовност да понесе отговорност за стореното и
организиране на бъдещото битие в правно приемлива насока. В същото време се констатира, че
подсъдимият се е извинил на пострадалия, което навежда към извода за действително и искрено
преживяно разкаяние. Точен измерител на степента и на искреността на разкаянието не би могло да
има. Несъмнено признаване на грешката на извършеното и заявеното чувство на съжаление биха
могли да се отдадат и на последваща мотивация за смекчаване на негативните социални и
нказателно-правни последици от деянието . Но в случая настоящият състав намира,че подсъдимият
И.Ст. е човек в юношеска възраст, с необременена и лишена от преднамереност житейска
позиция, предвид което разкаянието не може да бъде отдадено на външни за емоционалните му
преживявания фактори. Същият пред съда разсъждаваше над стореното спрямо личността на
частния тъжител, по начин насочващ към формирана самокритичност и осъзнаване на факторите,
довели до престъплението, и осмисляне на необходимостта от конструктивна промяна на нагласите
и поведението. Все в този контекст съобщените от подсъдимия факти,че е понесъл и други
негативни последици –среща с психолози,социални работници,санкция от директора, които са
оставили обективен,траен и по мнение на настоящия състав дълбок отпечатък в съзнанието на
подсъдимия.Изложеното във вр.с предприетите мерки за предотвратяване на насилието в училищна
среда е оказало на свой ред предупредителна и възпираща роля, стимулираща извършителя Ст. към
осмисляне на необходимостта от бъдещо въздържане от форми на агресия.
Нещо повече, видно от предприетите мерки от страна на ДСП-Б.,след деянието в сградата на ОЗД-
Б. е била насрочена за 23.04.2024 г. мултидисциплинарна среща с подсъдимия и екип специалисти
за взаимодействие по случаи на деца в риск от насилие. На подсъдимия И.Ст. е било наложено и
наказание "Преместване от дневна в самостоятелна форма на обучение" със Заповед №рд-01-
1386/21.05.2024г. на директора на ПГСАГ „К.Ф.“, което е съпътствано и с провеждане на дейности
за превенция и преодоляване на проблемното поведение. Осъществявани са и екипни срещи на
подсъдимия с директор, родители и психолог.
В същото време се констатираха и отегчаващи вината на дееца обстоятелства, състоящи се в
отразените в деянието агресивно озлобление и несдържаност,продължили и след като В.Г. е
отрекъл да е упражнявал тормоз над съученика си и при отказ на частния тъжител да отговори с
насрещни активни действия, което придава на проявата безпричинна жестокост, надхвърляща
необходимото за пълно неутрализиране на пострадалия. Престъплението е станало достояние на
множество лица, както при извършването му, така и впоследствие ,което му придава облика на
една очевидна, демонстративна непристойност и манифестация на презрително отношение към
достойнството и физическия интегритет на другите въобще.
В принципен план съдът отчита недобрите характеристични данни за И.И.Ст. /л.56/, съобразно
които същият се води на отчет в Детска педагогическа стая при 01 РУ-Б.,категория „проявен“ по
следните ДП ЗМ №320/2021 г. по описа на 02 РУ-Б. за извършено престъпление по чл.354а,ал.1 НК
и ЗМ №596/2019 г. по описа на -02 РУ-Б. за деяние по чл.129 НК, а също и са му налагани
възпитателни мерки по ЗБППМН – възпитателно дело №9/2020 г. за телесна повреда по
възпитателно дело №34/2024 г.за държане на наркотично вещество.
Тук следва да се разграничи,че фактът на водено друго наказателно производство за престъпление
от общ характер, без да се изолира неговото респектиращо значение, не е способен да бъде
надежден и обективен коректив за индивидуалните особености на личността на
подсъдимия.Въпреки това прилаганите спрямо Ст. възпитателните мерки по ЗБППМН подпомагат
обективното начало при изследване личността на подсъдимия. Независимо от несъмнената им
негативна социална стойност, по мнение на настоящия състав И.Ст. е твърде млад, за да се счита,
че настоящото престъпление е резултат на утвърдена негов антисоциален мироглед. Дори
11

съчетанието на инкриминираното по делото престъпление с факта на влязъл в сила преди това акт
на МКБППМН,касаещ налагане на възпитателни мерки за извършена от него като непълнолетен
друга телесна повреда, не позволява категоричното му определяне като личност с престъпна
психична структура, с развит девиантен афинитет към социална агресия,т.к. тези факти на фона на
непълнолетието, все още не позволяват пълно обхващане и отразяване на личността на Ст.. Но те са
показател за съществуването у него на асоциални възгледи. Изискването, установено с чл. 35, ал. 3
НК е наказанието да е съответно на извършеното престъпление. Чрез тази разпоредба законът е
установил като водещ аргумент и основна ценност критетия за справедливост, с който съдът е
длъжен да се съобрази, преценявайки вид на приложимото наказание. Защото само справедливата
санкция може да обезпечи поправяне и превъзпитание на извършилия престъпление и оказване на
предупредително въздействие върху обществото. Ето защо съдът прие, че чрез освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност и определеното на основание чл.78а,ал.6, вр.ал.1 НК
административно наказание "ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ", което да бъде изпълнено чрез
обявяване на диспозитива на присъдата на таблото на Община Б. за срок от 1 /ЕДИН/ МЕСЕЦ , би
могло да насърчи към ценностна преориентация извършителя на престъплението, както и да
възстанови засегнатата с престъплението социална справедливост.Това административно
наказание, определено по реда на чл.78а,ал.6 НК за престъплението по чл.130,ал.2, вр.чл.63,ал.1,т.4
и т.5 НК по своя корективен потенциал е справедлива мярка за възмездие, която в еднаква степен
създава предпоставки за постигане целите на чл.36 НК, и благоприятства укрепването на
правосъзнанието у останалите членове на обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
По делото има сторени разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият е признат за
виновен в извършване на вмененото му престъпление,подс. И.Ст. следва да бъде осъден да
заплати, както следва:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да заплати на частния тъжител В.Г.Ж.
ЕГН: ********** сторените и доказани от последния разноски по делото, в размер общо на
3506,66 лева, от които – 1200 лева адвокатско възнаграждение, 2289,66 лева за вещи лица, 12
лева държавна такса за образуване на делото, както и 5 лева за издаване на съдебно
удостоверение.
По отношение направеното възражение от защитника Е.Х. за прекомерност на размера на
адвокатския хонорар, заплатен на повереника на частния тъжител, съдът споделя
разрешенията в Решение № 21 от 20.07.2022 г. на ВКС по н. д. № 1082/2021 г., III н. о., НК:
„Колкото до възражението за прекомерност на възнаграждението на поверениците на
частните обвинители, то няма как да бъде разгледано от настоящия състав, доколкото
не е основано на приложимия процесуален закон. В НПК не е предвидена аналогична на чл.
78, ал. 5 ГПК разпоредба, която да дава възможност на съда да присъжда възнаграждение
в по-нисък от претендирания като платен адвокатски хонорар от гледище на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Разпоредбата на чл. 189 – 190
НПК са ясни и по непререкаем начин уреждат въпроса с възлагането на разноските, съотв.
при признаване на подсъдимия за виновен и при оневиняването му.“
По веществените доказателства:
Съдът постанови веществените доказателства: 2 броя CD диск, приложени на лист 9 и лист
20 от съдебното производство, да останат по делото за срока на съхранение на делото в
архив, след което да бъдат унищожени по реда на Правилник за администрацията в
съдилищата.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

12

Номер на акта:	25
Дата:	12 февруари 2025 г. (в сила от 28 февруари 2025 г.)
Съдия:	Анита Христова Велева

Дело:	20242120202790
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	9 юли 2024 г.

Присъда по дело №2790/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите